Joomla Software solutions Template

Payday loan

Финансово състояние и финансови резултати

1)       Показатели за оценка на финансовото съсотояние – същност и проблеми в тяхното използване в практиката[1]

Показателите са 5 вида:

(1.)                за ливъридж

(2.)                за ликвидност

(3.)                ефективност

(4.)                възвращаемост (profitability)

(5.)                за пазарна стойност

Информацията за съставянето им се взема от балансите, отчета за приходите и разходите (ОПР) и отчета за паричните потоци (ОПП). Баланс се създава към определена дата т.е. той е моментна снимка на състоянието на предприятието. За това, когато се сранява с информация от ОПП и ОПР (income statement) се взема осреднена информация от няколко баланса, за да се имитира поток/промяна в стойностите. Нещо повече, балансът не показва пазарни стойности на актива, а счетоводни записи, които се променят с амортизационните отцисления. “Ако балансът е като снимка, OПР е като видео филм”. Той показва как са постигнати резултатите в баланса. Тъй като записванията в ОПР са според счетоводния принцип на равенство между приходи и разходи, мениджърите често се интересуват за “физическото” напускане/идвана на парични потоци. За това служи ОПП (statement of sources and uses of funds).

(1) Показатели за ливъридж:

дългов коефиент:         Debt ratio =

longtermDebt – дългосрочен дълг

leases – стойност на лизингови плащания

equity – стойност на акционерния капитал (СК)

дълг/собствен капитал:  Debt equity ratio =

Има много модификации на коефициентите за ливъридж. Например, в българските учебници не се включва лизинга. Още при анализ, може да се включат и краткосрочни задължения.

Друг клас сред коефициентите за ливъридж са коефициентите за покриване на лихвените плащания:

покритие на лихвата:        Times interest earned=

EBIT – Печалба преди лихвени плащания и данъци

depreciation – амортизационни отчисления

interest – лихвени плащания

(2) Показатели за ликвидност:

Показват в каква степен е способна компанията да покрива текущите си задължения с краткотрайните си активи.

Обща ликвидност:             Current Ratio =

CurrentAssets – краткотрайни активи

CurrentLiabilities – краткосрочни задъжцения

Бърза ликвидност:

Quick Ratio =

cash – парични средства

ShorttermSecurities – краткосрочни ценни книжа

receivables – вземания

Незабавна ликвидност – Cash Ratio =

(3) Показатели за ефективност:

Имерват колко ефективно фирмата използва активите си.

Обращаемост на активите: Аsset Turnover ratio=

sales – Нетни приходи от продажби

Σassets_average – средна стойност на активите

Обращаемост на запасите в дни:

Days in inventory=

inventory_average – средна стойност на запасите

sales_costs – себестойност на продажбите

Колкото е по-ниска стойността на този коефициент, толкова по-ефективна е фирмата.

Събираемост на вземанията в дни:

Average Collection period =

receivables_average – средна стойност на вземанията

sales – продажби

(4) Показатели за възвращаемост:

Възвращаемост на продажбите:    Net Profit Margin =

Profit – печалба

Възвращаемост на активите/инвестициите:

Return on Assets =

Възвращаемост на собствения капитал:

Return on Equity =

Profits_stockholders - Печалба, която ще се разпределя сред акционерите

Σequity_average – средна стойност на собствения капитал

Коефициент на изплащане:                            Payout ratio =

dividends – изплатени дивиденти

Показатели за пазарна стойност:

Те съчетават счетоводна и пазарна информация. В практиката те са най-проблемни.

Коефициент Цена/Печалба:           Price/Earnings Ratio =

StockPrice – цена на акциите

earnings = profits – печалба

Печалба от дивидент:                       Dividend Yield =

dividend_perShare – изплатен дивидент на една акция

Тук не трябва да се забравя, че има и компании на растежа (growth companies) т.е. такива, които разпределят печалби на акционерите си с нарастване стойността на инвестирания от тях капитал.

Коефициент Пазарна към Счетоводна стойност:

Market-to-book value =

BookValue_perShare – Счетоводна стойност на една акция (Собствен капитал : брой акции)

Коефициентът “q” на Тобин:

Tobin’s q =

Assets_MarketValue – пълна пазарна капитализация на фирмата (Обем търгувани акции . Пазарна цена на една акция + Пазарна стоност на дълга)

replacementCosts_estimated – разходите за замяна на активите по пазарни цени.

Според Тобин фирмите имат стимул да реинвестират при q > 1 и да спрат да реинвестират при q < 1.

NB: Към петте групи показатели може да се прибавят и още много други коефициенти, но тези са основните.

2)      Отчитане на влиянието на инфлацията върху показателите за оценка

Tъй като информацията във финансовите коефициенти е счетоводна или смесица от сцетоводна информация и пазарна, именно начина, по който се отчита инфлацията в счетоводните документи е важен. Ако информацията е пазарна, както в последната група коефициенти, се приема, че цените отразяват изменението на инфлацията т.е. информацията за инфлацията е инкорпорирана в цената (ако се приеме, че фондовите пазарари са ефективни).

Следователно, от интерес в Национален Счетоводен Стандарт (НСС) 29 – за отчитане на активите и пасивите в условията на хиперинфлация. НСС 29 приема за хиперинфлация 100% годишна промяна в CPI  в продължение на 3 години. Инфлацията трябва да бъде отчетена от НСИ. Какво трябва да правят тогава българските фирми. Те трябва да започнат да преоценят активите и пасивите си с темпа на отчетената инфлация. Водещ принцип е поддържане на капитала на базата на покупателната му способност т.е. активите и пасивите се променят в зависимост от темпа на инфлация.

За перата по Счетоводния баланс се използва или отчетена инфлация от предходни години, или за текущия период. Например, дълготрайните активи се преоценят като балансовата им стойност се умножи по инфлацита от датата на придобиване до настоящия момент. Така пероида, за който се изчислява инфлация може да е по-голям от текущия. От друга страна, вземанията се изчисляват като балансовата им стойност се умножи с инфлационния индекс от месеца, следващ месеца на възникването на вземанията до настоящия момент. Пасивът се преизчислява в условията на хиперинфлация по аналогичен начин. Паричните средства се умножават просто по отчетената годишна инфлация. Тук периодът е една година.

При преизчисляване на стойностите в Отчета за приходи и разходи (ОПР) се изполва винаги годишната инфлация, за разлика от преизчисленията в баланса.

3)      Управление на печалбата и рентабилността

По правилно е (според мен) да се разгледа първо управление на рентабилнстта и чак след това да се взимат решения за разпределение (управление) на печалбата. Печалбата може да се насочи в различни видове решения, свързани с мениджмънта на фирмата. Например, може да се реши печалбата да бъде разпределена сред акционерите под форма на дивиденти. Това е свързано с проблемите на дивидентната политика. Може да се реинвестира печалба, което е финансово и инвестиционно решение, свързано със средствата за бюджетното  финасиране на фирмат и конкретно с обектите на реинвестирането (инвестиционни решения).

Проблемите за управление на рентабилността са свързани с лостовите, с които можем да променяме най-важната сред всички видове рентабилност – възвращаемостта на собствения капитал[2]. Тук главната връзка между ROE и другите коефициенти за финансов анализ е обобщена в системата Дю Пон (Du Pont). Tази ситема е обяснена по-обстойно във въпрос № 49. Разбивката на ROE e:

↓                 ↓                            ↓                                          ↓

levarage ratio        Sales-to-assets  Profit Margin            Debt-Burden    Ratio

EBIT – печалба преди данъци илихви

tax – данъчни плащания

i – лихвени плащания

sales – приходи от продажба

equity – Собствен Капитал

аssets – Сума на Активите, естествено равна на сума на Пасивите

Така разбития ROE включва в себе си различни други съотношения. Следователно управлението на ROE е управление на изграждащите го съотношение т.е. ако цел на мениджмънта е да увеличи възвращаемостта на инвестирания от акционерите капитал, то резултатът може да бъде постигат с промяната на ралични лостове. Например ROE може да се промени с промяната на коефициента за ливъридж (liverage ratio), възвращаемостта на активите/инвестициите (sales-to-assets ratio), възвращаемостта на продажбите (Profit Margin) или с коефициента на задлъжнялостта (Debt-Burden).