Home Икономика ОБЩА ТЕОРИЯ НА МИТАТА. МЕНИДЖМЪНТ НА МИТАТА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ОБЩА ТЕОРИЯ НА МИТАТА. МЕНИДЖМЪНТ НА МИТАТА ПДФ Печат Е-мейл

Обща теория на митата.  Мениджмънт на митата.

Особености и предназначение на митата.

Митата са едни от най-старите представители на косвеното данъчно облагане.Те са се появили при наличието на две условия: международен стокообмен и наличието на митнически граници.

Митата са данъци,с които се облагат стоките, които се внасят, а рядко и изнасят. Главното им предназначение не е задоволяване на фискалните потребности на държавата, а регулиране на международния търговсеки обмен. Това означава, че митата са една от малкото приходни форми, при която основните позиции заема икономическата функция на облагането, защото точно когато митата най-добре изпълняват своето предназначение - спиране или задържане на вноса на определена група стоки, в бюджета постъват малки по размер приходи. В развиващите се страни митата носят значителна част от бюджетните приходи. Повечето от митата се разделят на две големи групи:

- вносни ( протекционистични) мита;

- износни (фискални) мита.

Повечето от аспектите на използването на митата се определят от митническата тарифа. Тя съдържа два основни елемента:

- номенклатура на продуктите и стоките, които подлежат на облагане;

- размерът на митата за отделните видове стоки и услуги.

В зависимост от това колко на брой страни я използват,тарифата бива два вида:автономна-съдържа само митото върху продукта, независимо от произхода;конвенционална- силно е диференцирана и се определя в съответните международни търговски договори и споразумения.

Икономически митнически режими.

С разрастването на международния търговски и културен обмен, доминиращи позиции заемат икономическите цели и съображения,определящи се като режими.При тях митата изпълняват единствено икономическата си функция и не носят приходи за бюджета. Стоките по тези режими на практика не се обмитяват.Използват се следните няколко митнически режима:

  1. Режим на транзита.
  2. Режим на складиране в митницата.
  3. Режим на подобренията.
  4. Режим на промишлено складиране.

Като цяло може да се направи извода, че от утвърждаването на различните икономически режими и увеличаването на свободните митнически зони следва намаляване на фискалното значение на митата и увеличаване на матническите техники за икономическо контролиране и стимулиране на международния обмен.

Теоритически аспекти на протекционизма при международната търговия.

Съвременната икономика се характеризира с бурно развитие на международната търговия. Това е причината за възникването на множество теоретични модели, основната цел на които е да се обяснят зависимостите и равновесните точки в международната търговия.

Мениджмънт на митата при физическите лица.

Под мениджмънт на митата при физически лица следва да се разбира съвкупност от дейности,насочени към максимална защита на потреблението и свеждане на разходите на личния бюджет на гражданите до минимум при пресичане на границата.

Обособяването на митническия режим при физическите лица има за цел да обхване движението на стоките, свързани с потреблението, т.е. материално-веществената част на възпроизводствения цикъл. Потреблението е процес на намаляване на полезността на стоките от момента на покупкопродажбата до пълното загубване на всяка полезност. Актът на покупко-продажбата не съвпада с амортизирането, а е само негово начало. Това поражда редица неопредености:

  1. Неопределеност във времето.
  2. Неопределеност по местоположгение.
  3. Неопределеност  на  позвател.
  4. Неопределеност на предназначение.

Всички тези неопределености затрудняват митническият контрол. Основен принцип е, че движението на стоките, предназначени за потребление не се обмитяват или се обмитяват по-слабо, отколкото сдтоките предназначени за продължаване на производствения процес.

Принципите на мениджмънта на митата при физическите лица са следните:

*                     законност;

*                     защита на потреблението;

*                     минимизиране на разходите;

*                     равнопоставеност на физическото лице с митническият служител.

Мениджмънта на митата при физическите лица може да бъде разделен на три части:

  1. Управление движението на стоките.
  2. Управление на процедурата на митническия контрол.
  3. Управление на митническите плащания.

Мениджмънт на митат при юридическите лица.

Основната разлика между мениджмънта на митата при физическите и юридическите лица се предопределя от целта. При физическите лица тя е максимално потребление, а при юридическите-максимална печалба.Мениджмънта на митата при юридическите лица представлява съвкупност от методи за вземане на решения,които да осигуряват минимално митническо плащане и максимална възвръщаемост на икономическите агенти. Използват се следните принципи:

*                   законност;

*                    предимство на крайния резултат пред междинният;

*                    професионализъм и коректност в отношенията с митническите власти;

*                    сравнително предимство.

Основен елемент на митническото плащане е размерът. Съществува неопределеност на митата,която се свързва с разликата на ценовите равнища на страната-износител и страната-вносител. Една от задачите на финансовия мениджър е да установи степентта на покриване на различията в ценовите равнища и да използва тези различия, ако не са покрити. На първо място се определя средната степен на покриване на различията

Pi* + Pi* x  c  Pj , Pi* - цената на стоката в чужбина; c   - размерът на митото; Pj  - цената в родината.

Ако неравенството е спазено това означава,че митото може да покрие изцяло ценовите различия.Ако неравенството се превърне в равенство митото изцяло се покрива с тези различия. Степента на покриване на тези различия може да се определи с коефицента на защита / i /:

При i = 1 размерът на митото покрива ценовите разлики. С коефициент i > 1 се постига ефекта на запретителното мито, т.е. вносът става безпредметен. Когато коефициентът i < 1, толкова митото  по-малко покрива различията в ценовите равнища.

Митническата процедура е съвкупност от правни норми,чието изпълнение гарантира безпрепятствено и съобразено с националното производство преминаване на стоките пред границата. Съществено значение на управлението на митическата процедура по вноса при юридическите лица имат:

  1. Субектите по процедурата - износителят.
  2. Последователността на процедурата:

*                   подготовката на пакета от документи:

*                   проверката на документите.

Управлението на процедурата по вноса при включва следните елементи:

  1. Граничен контрол. Проверява се само целостта на транспортното средство или контейнера.
  2. Вътрешен контрол. Тук е необходимо стоката да бъде манифестирана.
  3. Освобождаване на стоката от митническия контрол.

Различията между мениджмънта на митата при физически и юридически лица са следните:

  1. Различният режим на облагане и митническия контрол в двата случая.
  2. Разходите на физическите лица за митническите плащания съставляват значителна част от техния бъджет.
  3. Основнато цел на физическите лица е максимално потребление, а при юридическите е максимална печалба.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG