Joomla Software solutions Template

Payday loan

Разпределение на печалбата

1)       Дивиденти и дивидентна политика

Дивидентната политика е отделена от инвестиционните решения и финансовите решения, защото тя се появява и в двата вида решения като страничен/допълнителен продукт (by-product). Тоест една фирма може да реши да използва реинвестирането за финансиране. Дивидентите са страничен продукт, защото може да е обявен вискок дивидент, а фирмата в последствие да не може да си го позволи. Как да се съчетае капиталовото бюджетиране и дививентите като част от него. Ако пък фирма реши да вземе кредит, това би отпуснало средства за изплащане на дивиденти. И тук дивидентите са by-product на решения за финансиране с чужд капитал. Естествено кеш за дивиденти трябва да идва все от някъде. Следователно дивидентната политика е отделна. Дивидентната политика е размяната между реинвестиране на печалбата от една страна и изплащане на дивиденти и емитирането на акции от друга. Следователно политиката е избор между разпределяне на капиталова печалбата за акционера чрез разтеж в цената на акциите му или разпределя дивиденти и емисия на нови акции.

Как се изплащат дивиденти? – Управителния съвет или съвета на директорите вземат решение за изплащане на дивидент. То трябва да е съобразено с устава за лимит на изплащания дивидент. Разпращат се съобщения по акционерите, които трябва да се регистрират за определена дата за получаване на дивидента. Акционерите трябва да отговорят в т.нар. ексдивидентен срок – 5-6 дни преди датата за изплащане на дивидента.

Видове дивиденти – регулярни парични дивиденти, които се изплащат по план и специални дивиденти. Фирмите във фалит могат да разпределят и ликвидационен дивидент. Някой фирми емитират допълнителни акции за акционерите си, като те се продават с дисконт. Така фирмата си спестява разходите за подписвач. Фирмата може и да раздроби акциите си като на акционерите си предложи срещу 3 стари акции – 5 нови. В спреда между цените се крие дивидента.

Компаниите също правят обратно изкупуване на акции, за да разпределят дивидент. То е изгодно за акционерите, които биха платили по-малък данък върху капиталовата печалба от колкото върху кеш дивидент.

Как се определя размера на дивидента?

Фирмите обикновено имат дългосрочни коефициенти за изплащане на дивидент. Така те са или разпределящи капиталова печалба или кеш печалба. Иначе публиката не би им вярвала.

DIV - дивидент

C_D – коефициент на дивидента към нетната печалба

EPS – нетен доход на една акция

Различни виждания за дивидентната политика:

Споровете възникват от това как и до каква степен цената на акциите отразява начина на разпределение на печалбата. На дясно има консервативна група, които вярват, че увеличаването на изплащания дивидент ще увеличи стойността на фирмата. На ляво има радикална група, които смятат, че изплащането на дивидент намаля стойността на фирмата. Има и центристи, които смятат, чр дивидентната политика не променя нищо.

В средата са ММ (Модилиани и Милър). Фирмата според тях си е направила финансовото планиране.  Ако разпредели повече кеш от обещаното, фирмата ще се принуди да направи нова емисия на акции. Така старите акционери ще спечелят толкова, колкото и с намаляване на капиталовата стойност на акциите. Акциите стават повече на брой и те губят. Това ММ наричат recycling cash – въртене на пари. Ефектът от дивидентната политика е нулев. Твърдението, че разпределянето на дивидент повишава богатството е равностойно на “готвач, който за да си изстуди кухнята остава вратата на хладилника отворена” (Brealey/Myers). Спри нулево влияние на дивидентната политика единственият ефект от разпределяне на дивидент е за тези, които при обратно изкупуване (капиталово разпределение на печалба) не продават акциите си. Така те получават по-голям дял от фирмата = конртол.

Консерваторите (десняците) наблюдавали цените на акции и заключили, че цените на акциите на тези фирми, които изплащат кеш, се повишават след изплащането. Техният аргумент срещу ММ е, че фирмата има по-добър контрол върху дивидентната си политика от колкото върху пазарната цена на акциите. Още кешът е по-сигурен доход от колкото капиталовата печалба. Рискът е по-малък, защото печалбата е в ръцете на акционера, а не под формата на реинвестиран капитал (= задължителна “емисия” на акции, капиталът на акционера се реинвестира без да го питат) – bird-in-the-hand argument.

Левицата настояват, че изплащането на дивидент намалява богатството на акционера. Защо мислят така? Данъците върху изплатения дивидент са по-виски от този, върху капиталвата печалба. Влиянието на данъците върху дивидентната политика зависи от данъчните ставки върху дивидентите и върху неразпределената печалба, както и от съвкупните доходи на различните групи акционери. Инвеститорите с вискоки доходи биха се насочили към акции на фирми, които не изплащат дивидент. Тези с ниски – обратно. Левицата се основават също на статистически наблюдения.

Обратно към центристите – търсенето на акции с дивидент и такива без дивидент се е уравновесило с предлагането. Ако увеличаването на изплащания дивидент увеличав или намаля богатството на акционера, защо тогава фирмите въобще разпределят диведенти? Те смятат, че цената на акциите отразява справедливо разпределянето на дивидент.

Едно остава вярно – внезапни промени в дивидентната политика се отразяват в цената на акциите и не се приемат добре от публиката. Фирмите трудно преминават от такива, които разпределяр капиталова печалба към такива, изплащащи кеш дивидент и обратно.