Joomla Software solutions Template

Payday loan

ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА НА ФИРМАТА

Вторият елемент в съдържанието на финансите на фирмата е инвестирането на средствата й в активи - реални и финансови.

Инвестирането на средства е процес на извършване на разходи от фирмата за придобиване на активи.

Извършването на разходи от фирмите във връзка с придобиването на активи е дейност, която се осъществява според съществуващите условия. Те са:

а)        състоянието и тенденциите в макроикономическите условия и фактори, т.е. разширява ли се пазарът или се свива, растат или намаляват вътрешните и международните цени на ресурсите, растат или намаляват курсовете на националната валута и др.;

б)        състоянието на пазара на конкретния продукт или услуга;

в)        характерът на данъчната политика на държавата;

г)        оценката за риска при различните инвестиционни решения.

6.1. Цели на инвестиционна политика на фирмата

Инвестирането на пари в активи се извършва, за да се постигнат следните ефекти за фирмата:

а) увеличаване на стойността на предоставения от различни източници капитал;

б) увеличаване на пазарната цена на активите на фирмата.

Влагането на пари от фирмата за придобиване на дълготрайни материални активи и на краткотрайни материални активи е процес на инвестиране в реални активи.

6.2. Инвестиране в дълготрайни материални активи

Инвестирането в дълготрайни материални активи (ДМА) е влагането на големи еднократни разходи на фирмата, от които тя очаква някакви бъдещи доходи. Тези разходи се наричат капиталови, първоначални или инвестиционни, включват се на части в стойността на произвежданите стоки и услуги и се възвръщат постепенно с постъпленията от продажбите на стоките и услугите.

Получаването на доходи от ДМА е свързано и с извършването на разходи по използването на тези активи. Тези разходи се наричат текущи (експлоатационни). Те се начисляват изцяло в разходите на фирмата през годината, през която са направени.

6.2.1. Класификация на инвестициите в ДМА

В зависимост от целта им, инвестициите в ДМА се подразделят на групи, всяка от които се характеризира с различна степен на риск за инвеститорите и свързаната с този риск различна изискуема връщаемост. Тези групи са:

а)        принудителни инвестиции - за повишаване на техническата безопасност на труда и за опазване на околната среда. Инвестициите са задължителни и са без особени изисквания за възвръщаемост;

б)        инвестиции за придобиване на ДМА - за осъществяване на производство на стоки и услуги при определени експлоатационни разходи. Изискуемата от тях възвръщаемост трябва да не е по-ниска от доходността при някаква алтернативна инвестиция със същата степен на риск;

в)        инвестиции за запазване и разширяване на пазарни позиции и запазване на репутацията на фирмата - за обновяване на ДМА с цел повишаване на продажбите, икономии на текущи разходи и ползване на данъчни изгоди от преждевременното изваждане на остарели ДМА;

г)        инвестиции за проникване в нови сфери на бизнеса - за диверсификация на дейността и редуциране (намаляване) на риска;

д)        рискови инвестиции - за проникване в недостатъчно разработени области на бизнеса, в които конкуренцията и насищането с капитали са ниски. Изискуемата доходност е висока, но може да бъде отложена в бъдещето.

6.2.2. Капиталово бюджетиране

За да се вземе правилно решение за инвестиране на средствата на фирмата в ДМА, се извършва сравняване, оценка и избор на инвестиционни варианти. Този процес най-общо се изразява с понятието капиталово бюджетиране.

Капиталовото бюджетиране е процес на анализ, сравняване, оценка и избор на инвестиционни варианти (проекти за инвестиране в ДМА) с цел получаване на максимална възвръщаемост на изразходените средства и максимална пазарна оценка на фирмата, изразена чрез стойността на капитала й.

При капиталовото бюджетиране се изготвя план, с който се детайлизира процесът на приходи и разходи от инвестициите в ДМА за определен период от време.

Капиталовото бюджетиране има няколко етапа на осъществяване:

-          определят се инвестиционните (капиталовите) разходи, т.е. разходите по доставката или изграждането на ДМА;

-          изчисляват се текущите разходи, свързани с експлоатация на ДМА за определен период от време след въвеждането им в действие;

-          изчислява се цената, която фирмата трябва да заплати, за да си набави необходимия паричен капитал;

-          изчисляват се бъдещите парични приходи от инвестициите в ДМА;

-          определя се величината на бъдещите нетни парични приходи от експлоатацията на ДМА чрез приспадане от  бъдещите парични приходи на текущите разходи, цената на капитала и дължимите данъци. Нетните парични приходи съдържат годишната сума на амортизациите и годишната нетна печалба на фирмата (печалбата след плащане на данъци);

-          определя се величината на нормата на дисконтиране за осъвременяване на бъдещите нетни парични приходи. Нормата на дисконтиране по принцип съвпада с възвръщаемостта на алтернативната инвестиция със същата степен на риск;

-          изследва се “чувствителността” на нетните парични приходи при промяна в размера на бъдещите парични приходи, текущите разходи и нормата на дисконтиране;

-          намира се сегашната стойност на бъдещите нетни парични приходи и се съпоставя с размера на инвестиционните разходи.

Капиталовото бюджетиране има характерни фази със самостоятелен икономически смисъл. Те са:

Първа фаза - установяване на разходите по придобиването на ДМА.

Втора фаза - изчисляване на паричните приходи от инвестицията.

Трета фаза - сравняване и анализ на инвестиционните разходи и паричните приходи от инвестицията.

Четвърта фаза - избор на вариант за инвестиране на капитал в ДМА.

През първата фаза има отлив на капитал от инвеститора.

През втората фаза има приток на капитал към инвеститора.

През третата фаза отливът на капитал се сравнява с притока на капитал.

През четвъртата фаза се избира инвестиционен вариант в зависимост от оценката на степента на превишаването на притока на капитал над отлива, чрез изследване на чувствителността на нетните парични приходи на всеки вариант.

В зависимост от подхода при анализа, сравняването и оценката на инвестициите се използват различни методи на капиталово бюджетиране, включително и на комбинации от тях. Към тези методи се отнасят:

-          метод “чиста настояща стойност”;

-          метод “вътрешна норма на рентабилност (възвръщаемост)”;

-          метод “срок на откупуване”;

-          метод “индекс на рентабилността”;

-          метод “анюитети”.

Метод “чиста настояща стойност”

При този метод първоначалният отлив на капитал при инвестирането на средствата в ДМА най-напред се съпоставя с хронологичен ред от бъдещи нетни годишни парични приходи от инвестицията. Те включват част от стойността на ДМА, под формата на амортизации и прираст на капитала под форма на печалба, оставаща във фирмата след плащане на данъците, т.е.:

- Ко + НПП₁ + НПП₂ + ... + НПП_n,

където:

НПП_i = ГАО_i + НП_i, (i =1...n);

НПП_i - нетните парични потоци за съответната година;

ГАО_i) - амортизационните отчисления за съответната година;

НП_i)  - неразпределената печалба за съответната година (печалбата след плащане на данъци).

След това се изчислява настоящата стойност на нетните парични приходи за съответните години чрез дисконтирането им, т.е.:

НПП₁ НПП₂ НПП_n

НС = ————— + ————+...+————,

1+r          (1+r)² (1+r)ⁿ

където:

НС - сумата на нетните парични потоци за съответните години от периода на експлоатация на ДМА, дисконтирани към момента на въвеждането му в действие.

Съкратеният вид на горната формула е

НППt

НС = ————,

(1+r)t

където:

НППt - очакваните нетни парични приходи в края на година t от експлоатацията на ДМА;

r - годишната норма на дисконтиране (годишна възвръщаемост на алтернативната инвестиция).

Накрая се изчислява нетната настояща стойност на инвестицията, т.е. абсолютният размер на изгодата от влагането на капитал в точно определени ДМА, а не в алтернативна инвестиция със същата степен на риск, т.е.:

НПП₁ НПП₂ НПП_n

ННС = - Ко + ———— + ——— +... + ————

1+r           (1+r)² (1+r)ⁿ

Отрицателният паричен поток на първоначалните разходи се сумира с очакваните нетни парични приходи, дисконтирани към момента на извършването на инвестицията.

Съкратеният израз на горната формула има вида: 

НППt

ННС = - Ко +  ————.

(1+r)t

Резултатите от прилагането на метода могат да се интерпретират така:

а)        когато ННС е положителна величина, оценяваната инвестиция е по-доходоносна от алтернативната и се приема;

б)        когато ННС е отрицателна величина, оценяваната инвестиция е с по-ниска възвръщаемост от алтернативната, поради което се отхвърля;

в)        когато ННС е равна на 0, оценяваната инвестиция е с еднаква възвръщаемост с алтернативната, което означава, че няма основание да бъде предпочетена пред нея. Изключение при такъв резултат от анализа се прави само за така наречените принудителни инвестиции.

Инвестицията е приемлива само когато нейната ННС е положителна величина.

Пример.

Инвестират се 10 млн. лв. в ДМА със срок на физическа годност 4 години, от който се очакват следните нетни парични потоци:

I година   - 3 500 х.лв.;

II година  - 4 000 х.лв.;

III година – 3 700 х.лв.;

IV година  - 3 600 х.лв.

Да се изчисли ННС на инвестицията и да се вземе решение за приемането или отхвърлянето й, ако се знае, че възвръщаемостта на алтернативната инвестиция със същата степен на риск е 20% годишно.

Решение:

3500         4000         3700        3600

ННС = - 10 000 + ——— + ——— + ——— + ——— =

1.2          1.44          1.73           2.1

= - 10 000 + 2916 + 2777 + 2141 + 1736 =

= - 10 000 + 9570 = - 430

ННС е отрицателна величина и инвестицията трябва да бъде отхвърлена.

Решението е такова, защото инвестицията осигурява по-висока доходност от алтернативната инвестиция само през първата и втората година.

По-високата доходност на инвестицията през първата и втората година, в сравнение с алтернативната, не може да компенсира изоставането в доходността й през третата и четвъртата година.

Това може да се илюстрира в следващата таблица, чрез сравняване на нетните парични приходи от инвестицията през тези години с бъдещата стойност на ГАО на ДМА в края на първата, втората, третата и четвъртата година, изчислена по правилото на сложната лихва при норма на възвръщаемост 20% годишно.

Алтернативна инвестиция е влагането на съответните ГАО в бизнес с годишна доходност 20%.

I-ва година

нетни парични потоци                                    3 500 хил. лв.

бъдеща стойност на ГАО ( 2500 хил.лв. х 1.2)             3 000 хил. лв.

+ 500

II-ра година

нетни парични потоци                                    4 000 хил. лв.

бъдеща стойност на ГАО (2500 хил.лв х 1.44)             3 600 хил. лв.

+ 400 хил. лв.

III-та година

нетни парични потоци                                    3 700 хил. лв.

бъдеща стойност на ГАО (2500 хил.лв. х 1.73)            4 325 хил. лв.

- 625 хил. лв.

IV-та година

нетни парични потоци                                    3 600 хил. лв.

бъдеща стойност на ГАО (2500 хил.лв. х 2.1)              5 250 хил. лв.

- 1 650 хил. лв.

ДМА, които са природни ресурси и не са продукт на човешкия труд, не подлежат на амортизация. При тях ННС на инвестицията се изчислява по по-специфичен начин:

К_t

ННС = - К_о + ————,

(1+r)^t

където:

К_t - бъдещата стойност на капитала, инвестиран в този ДМА, т.е продажната цена на актива през година t на държането му от инвеститора.

Метод “вътрешна норма на възвръщаемост (рентабилност)”

Вътрешната норма на възвръщаемост е тази норма на доходност, която, приложена като дисконтова норма при капиталовото бюджетиране, дава нулева нетна настояща стойност на инвестицията. При този метод инвестицията се оценява според превишението на доходността й, измерена чрез вътрешната й норма на възвръщаемост, над  доходността на алтернативната инвестиция, чиято норма е взета за норма на дисконтиране при оценка на ННС на инвестицията. Този метод се прилага само тогава, когато ННС на инвестицията е положителна величина.

Вътрешната норма на възвръщаемост се определя по формулата:

ННСr1

rв = r₁ + (r2 - r1) х ————————,

ННСr1 - ННСr2

където:

r1 - дисконтовата норма, при която ННС е положителна величина;

r2 - дисконтовата норма, при която ННС е отрицателна величина;

ННСr1 - нетната настояща стойност на инвестицията при дисконтова норма r1;

ННСr2 - нетната настояща стойност на инвестицията при дисконтова норма r2.;

rв - вътрешната норма на възвръщаемост на инвестицията.

Метод “срок на откупуване”

Срокът на откупуване е периодът от време, необходим за възвръщане на инвестирания в ДМА паричен капитал.

Този метод на капиталово бюджетиране е известен още и като “метод на ликвидността” и е приложим при оценка на краткосрочни инвестиционни фирмени стратегии на малки фирми с ограничени финансови възможности. Тези фирми се интересуват преди всичко от най-близкостоящите до момента на инвестицията нетни парични приходи и пренебрегват по-отдалечените във времето.

При този метод предварително се определя максимално допустимият срок на откупуване на инвестицията. Приемат се само инвестиционните решения, при които срокът на откупуване е по-малък или равен на максимално допустимия.

Пример:

Размерът на инвестирания капитал е 100 000 лв.

Максимално допустимият срок на откупуване е 3 г.

Очакваните нетни парични приходи са:

I година -              40 000 лв.

II година -             45 000 лв.

III година -           60 000 лв.

——————-

145 000 лв.

Какъв е срокът на откупуване на инвестицията и приемлив ли е той?

Отговор: 2 години и три месеца - приема се този срок.

Решение:

60 000 лв. : 12 месеца = 5 000 лв. - се възвръщат месечно от инвестирания капитал през третата година. Неокупената част от инвестицията в размер на 15 000 лева през третата година ще се откупи през първите три месеца на същата година. Следователно срокът на откупуване на инвестицията е 2 години и 3 месеца, т.е. 40 000 лв. + 45 000 лв. + 15 000 лв. = 100 000 лв.

Този срок е по-малък от максимално допустимия срок 3 години и инвестицията се приема.

Недостатъците на този метод са следните:

а)        пренебрегват се нетните парични приходи от използването на ДМА след максимално допустимия срок на откупуване;

б)        не се имат предвид настоящите стойности на нетните парични приходи, получавани през различни периоди от време, което е недопустимо от гледна точка на спецификата на капитала като нарастваща във времето стойност.

Метод “индекс на рентабилността”

При този метод за оценка на инвестицията се използва отношението между сумата от дисконтираните стойности на нетните парични потоци от инвестицията в ДМА и размерът на първоначалните разходи, т.е:

нпп_i

∑—————

( 1 + r)ⁿ

Ir = ————————————,  i  = 1 ............... n

К₀

В зависимост от резултата, инвестицията се оценява по различен начин, т.е.:

- ако Ir > 1, оценяваната инвестиция е по-доходоносна от алтернативната и се приема;

- ако Ir < 1, оценяваната инвестиция е по-ниско доходна от алтернативната и се отхвърля;

- ако Ir = 1, инвестицията има доходоносност, равна на алтернативната и не би трябвало да се предпочете.

Приемат се само инвестициите с Ir > 1.

Стойността на Ir показва колко ще получи инвеститорът срещу всеки вложен от него лев, т.е. ако Ir = 1.2, това означава, че срещу всеки вложен лев инвеститорът ще получи обратно 0.20 лв. повече, отколкото при алтернативната инвестиция.

Метод “анюитети”

При този метод се съпоставят очакваните нетни парични потоци от оценяваната инвестиция с годишните плащания по един анюитет.

Оценяваната инвестиция се сравнява по доходност с някакъв финансов актив, носещ еднакъв по размер доход в течение на определен брой години, и ако инвестицията превишава по доходност финансовия актив, то тя се приема.

Методът се прилага, когато разходите по придобиването на ДМА се финансират чрез дългосрочен анюитетен заем или чрез лизинг. Предпочита се инвестицията, която дава по-големи нетни парични потоци в бъдеще в сравнение с анюитетните плащания на инвеститора по заема или лизинга.

Въпроси:

1. Какво представлява процесът на инвестиране във фирмата?

2. Кои са целите на инвестиционната политика във фирмата?

3. Какво е “капиталово бюджетиране” и кои са неговите етапи?

4. Кои са методите на капиталово бюджетиране и какви са техните особености?

Задачи:

1.   Да се оцени чрез метода “нетна настояща стойност” инвестиция от 100 000 лв, от която през петте години, следващи годината на инвестицията, се получава годишен доход под форма на неразпределена печалба в размер на 15 000 лв. Срокът на амортизацията на ДМА, в който са инвестирали парите, е 10 години. Доходоносността на алтернативната инвестиция (нормата на дисконтиране) е 10% годишно.

Отговор: инвестицията е неприемлива.

Решение:                                          100 000

НПП_i = ГАО_i + НП_i, , т.е. ГАО _i =————— = 10 000

НПП_i = ГАО_i + НП_i, , т.е.  :                 10

НПП_i = 10 000 + 15 000 = 25 000

25 000     25 000     25 000      25 000      25 000

- 100 000 + ——— + ——— + ——— + ——— + ———

1.10          1.21         1.33          1.44         1.61

ННС =-100 000 + 22 727 + 20661 + 18797 + 17123 + 15528 = - 5 164.

ННС е отрицателна величина и инвестицията е неприемлива в сравнение с алтернативната.

2. Чрез метода “индекс на рентабилността” да се оцени инвестицията от Задача 1.

Отговор: Ir < 1 и инвестицията е неприемлива.

Решение:

нпп_i

∑—————

( 1 + r)ⁿ 94 836

Ir = ———————————— = ———— = 0.95

К_{0                                              100 000}

Ir < 1