Home Икономика Теоретическси основи на държавните разходи

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Теоретическси основи на държавните разходи ПДФ Печат Е-мейл

Теоретическси основи на държавните разходи.

Държавните разходи обхващат съществена част от разпределителни процеси, които съпътстват, предшестват следват всяко производство. Тяхното осъществяване е израз на движението на продукта на труда в парична форма в

съответствие с основните цели и задачи на глобалния възпроизвотствен процес. Те  са понятие на финансовото раэпределение.

Те са форма за преразпределение на  националния доход и националния продукт; и са основен инструмент за намеса и участие в обществения живот.

Съществуват 3  групи разходи; производителни, непреки производителни и  непроизводителни  разходи.

Органичната класификация подрежда държавните разходи според административната принадлежност на различните държавни услуги.

След 1947г. става модна функционалната класификация, тя обаче е много обща. По богати на съдържание са : 1./деленето на разходите на действителни и трансферни; 2. Разграничаването на разходите на функционални и разходи за капитали.

Най новата икономическа класификация включва 3 основни групи:

Функцианални, трансферни и разходи за инвестиции.

Основно важно явление на всяка финансова система е нарастването на държавните разходи. Икономистите разграничават:

1.Реално и номинално нарастване на разходите; 2.Абсолютно и относително нарастване.

Причините за нарастването им са:  1.Нарастване  ролята на държавата; 2.Развитието на техническия прогрес и увеличаването на военните разходи; 3.Развитието на финансовата теория.

Някои от теориите препоръчвани от икономистите, имат за цел изясняване на промените в балния растеж и действащия модел за промяната на държавните разходи. Важно значение имат:

а/законът на Вагнер за нарастващата локална акнивност-той твъди, че може да се очаква правителствените р-ди нарастват по бързо от общото производство в индустриализираните икономии; б/емпиричните доказателства на закона Вагнер; в/критиките на закона на Вагнер; г/изместващата хипотеза на Пийкок и Вайсман; д/критиката на хипотезата за изместването.

Въздействието чрез бюджетните разходи има две основни направления: 1.Въздействие в/у производството чрез държавните разходи-пряко и косвено. Винаги обаче прякото въздействие чрез държавните разходи е непряко въздействие в/у трудовите ресурси и обратно.

Различават се няколко концепции за държавните разходи: 1.Класическа-концепция за държавния потребител;

2.Модерна-концепция за държавата преразпределител; 3.Неокласическа-концепция за порочните ефекти на растежа на държавните разходи; 4.Концепция за обществените потребности като предмет на държавните разходи.

Според Кейнс ключовият елемент на тезата мултипликатора е пределната склонност към потребление. Тя се изчислява като се съпостави приръстът на разходите за потребление. Делта С и прираста на доходите Делта У.Понеже това съотношение представлява делене на една винаги по-малко или равно на една величина на друга величина, може да се предположи, че почти винаги е пределната склонност към потребление е по-малко и с малки изключения равно на едно. Следователно мултипликаторът “К”=1/1-с. Кейнс е нарекъл “К” мултипликатор на инвестициите-показва, че при нарастване на глобалните инвестиции доходът нараства със сума=”К”-пъти нарастване на инвестициите.

В теоретически план съществуват няколко базови хипотези, стоящи в основата на съвременните виждания за държавните разходи.

Обикновенно формалните определения за чисто държавните стоки са разнородни. Самуелсън ги разглежда като стоки притежаващи свойство благодарение на което потреблението има от всеки индивид не води до намаляване на потреблението на същите стоки от останалите хора.

Според Боуен при нормален пазарен механизъм е невъзможно да се осигури производството на чисто държавни стоки.

Подобни стоки трябва да бъдат осигурявани от правителството и финансирани чрез задължително събиране на данъци или държавни заеми.

Според Линдъл, когато става дума за една чисто държавна стока, след като е на разположение на едно лице, тя е на разположение на всички. Хипотезите на Линдъл и Боуен изразяват два подхода на частично равновесие, т. като изключват всякакво взаимодействие м/у държавната стока и частните стоки.

Трудно може да се изследват теоретическите и практическите аспекти на държавните разходи без да се вземат предвид образованието, пътищата, почивните станции, контрола в/у замърсяването на околната среда и здравеопазването. В не малки мащаби тези стоки и услуги се предоставят и от частния сектор. Най важното за подобни държавно осигурявани стоки е съществуването на външни икономии и загуби.1.Когато една област изхвърля необработени отпадаци в реката, много е вероятно това да е причина за подносянето на големи разходи за почистване на водата от региона на долу по течението; 2.Осигуряването на жилища с ниска ст-ст за опрелени доходни групи често се разглежда като правителствена функция преразпределение в натура. 3.Несъвършеното познание на друг пазарен неуспех, където намесата на правителството е наложителна.

Стоките за групово потребление се определят като стока, която може да бъде по-ефективно предоставена в определено количество на група от домакинства или фирми в даден район, посредством немаркетингова техника на производство и разпространение. Пример за такава услуга е колективното учредяване на полицейска сила, осегуряването на вода за един град и др. Осигуряването на тези държавни услуги на регионална  основа е опит за минимизиране на разходите.

Това осигуряване се осъществява посредством един политически инсрумент, какъвто е бюджетът.

Необх. е да се разграничат: 1.Преразпределителното влияние на държавните разходи; 2.Преразпределението осъществявано чрез разходите се превръща във важен елемент на социалната справедливост.

Държавните разходи запълват празнотата там, където пазарната система не успява и чистата теория показва каква трябва да бъде оптималната комбинация от държавни и частни стоки при дадени съвършено познание и съвършенни пазари. Разходната система е U от елемента, чрез който се осъществява преразпределениеито на националния доход в съответствие с целите и задачите на стопанското развитие.

1.Държавата е главен клиент на частните компании и фирми; 2.Разходите за инвестиции са едно от главните направления на централната и локалната финансова политика; 3.Своеобразна форма на държавно въздействие в/у стопанските процеси е фиксирането и развитието на научните изследвания и експерименталните разработки; 4.Разходите за подпомагане на компаниите и фирмите от промишлеността, транспорта и селското стопанство носят названието субвенции и се насочват както към държавния така и към частния сектор.

Разходите за въоръжаване са едно от основните елелементи на държавните финанси, а растежа им е важен показател на нарастването на непроизводителното държавно потребление. Най-голям дял в структурата на ДБ-ти заема групата на преките военни р-ди. Тя включва: р-ди за поддържане и подготовка на военните сили; р-ди за снабдяване и оборудване с бойна техника и въоръжения; р-ди за научни изследвания и експерименти с военна насоченост; р-ди за строеж на военни съоръжения. Обикновенно тази група ангажира от 20% до 30% от общия обем на военните р-ди. Не намалява значението на косвените разходи, заемащи от 15 до 20% от общия обем. Те включват: р-ди по държавните дългове; р-ди свързани с възстановяване щетите нанесени от войните; р-ди за надпревара във въоръжаването; р-ди за изплащане на пенсии и помощи на ветераните от войните.

Осъществяването на соц. р-ди е свързано с възпроизводството на работната сила, което е жизнено с възпроизводството на работната сила, което е жизнено важно за всяка обществено-икон-ска система. Причините за бързая растеж на соц. р-ди са няколко: развитието на НТ Протрес; засилването на борбата на хората за икономически и политически права; развитието на икономиката като цяло. Съставът на соц-те р-ди включва: разходи за соц-но осигуряване; разходи за здравеопазване; р-ди за образование; др. р-ди-за култура, спорт, социални помощи.

Съставът на р-дите за управление включва: 1.Р-ди за издръжка на изпълнителните и законодателни органи в централния и местният апарат на управление; 2.Издръжка на ведомствата, министерствата, отделите, службите на прокуратурата и съда, системите за контрол и др.; 3.Р-дите за финансиране дейността на НСърбите, за издръжка на президента; издръжка на полицията и специалните служби за поддържане на реда.

Причините за съществуването и нарастването на р-дите за външноико-ка намеса са:  крахът на колониалната система; конкуренцията на м/народните пазари; поддържането и стабилизирането на политическите режими; непосредственото подпомагане и развитието на отделни отрасли и дейности в някой страни; разширяването на мащабите на м/народното разделение на труда.

Държавните р-ди в прехода на пазарна ик-ка са резултат от проявлението на икономеческата и фиксалната функци на преходните форми. Свободният пазар изисква съчетаване на фиксалната с иконо-ката функция на приходите и дори доминиране на иконо-ската функция. Държавните р-ди ще имат като главно направление на въздействие трудовите ресурси, а държавните приходи-производството.

Социално-икономическата природа на държавните р-ди в условията на прехода на пазарна икон-ка се предопределя от: 1.Обстоятелството, че с тях завършва финансовото разпределение, че те са изражение на целевия х-р на използването на финансовите р-си. 2.Фактът, че съответстващото на свободната пазарна икономика децентрализирано управление на националното стопанство води до намаляване ролята на държавата; 3.Обективността на процеса на утвърждаване на водещите позиции на частния сектор в общественото развитие; 4.Непрекъснатото засилване на социалната роля на държавата

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG