Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| АНАЛИЗ НА РИСКА ПРИ КАПИТАЛОВОТО БЮДЖЕТИРАНЕ |
 |
 |
 |
|
АНАЛИЗ НА РИСКА ПРИ КАПИТАЛОВОТО БЮДЖЕТИРАНЕ Същностна част на капиталовото бюджетиране е оценката на риска при дългосрочните инвестиции. Рискът, оценяван при капиталовото бюджетиране, изразява вероятността да намалеят очакваните бъдещи парични потоци от дългосрочните инвестиции. 3.1. Фактори за риска при капиталовото бюджетиране Много са факторите за риска паричните потоци от инвестицията да намалеят в бъдеще. Основните от тях са: - загубата на пазарни позиции от фирмата; - повишаването на разходите по производството и продажбите; - повишаването на цената на кредита; - повишаването на цената на капитала; - новите закони за опазване на околната среда и свързаните с тях нови разходи на фирмите и др. Рискът при дългосрочните инвестиции може да възникне и от вероятността настоящата стойност на очакваните парични потоци да намалее, поради нарастването на общия индекс на инфлацията. При капиталовото бюджетиране инфлацията се възприема като рисков фактор, защото създава допълнителна несигурност в очаквания размер на бъдещите парични потоци от дългосрочните инвестиции. Тази несигурност е причина за завишаване на нормата на дисконтиране при осъвременяване на бъдещите парични потоци от инвестицията с прогнозираната степен на общата инфлация. Завишаването на нормата на дисконтиране намалява настоящата стойност на очакваните парични потоци. Важността на проблема за измерване на риска при капиталовото бюджетиране следва от ролята на риска при вземането на инвестиционните решения. Правилно оцененият риск води до реалистична и точна оценка на ефективността на инвестицията. 3.2. Методи за измерване на риска при капиталовото бюджетиране Методите, с които се измерва риска при дългосрочните инвестиции, са: а) метод “анализ на чувствителността”; б) метод “анализ на критичните съотношения”; в) метод “коригиране на влиянието на инфлацията”. 3.2.1. Метод “анализ на чувствителността” С този метод рискът се оценява чрез измерване на промените в нетната настояща стойност на инвестицията, при промяна на приходите и разходите, свързани с придобития дълготраен актив. При оценката на риска се установява също и как се променя нетната настояща стойност на инвестицията, ако се измени нормата на дисконтиране. Прилагането на метода се състои в сравняване на две инвестиции А и Б и задаване на въпроса: “Чия ННС, на инвестиция А или на инвестиция Б ще спадне най-бързо, ако се променят еднакво приходите и разходите от тях, или пък се промени дисконтовата норма?”. Колкото по-голямо е намалението в ННС на съответната инвестиция при еднакво изменение на разходи, приходи и дисконтова норма, толкова по-рискова е тя. Рискът се измерва чрез определяне на дисперсията. Колкото по-голяма е дисперсията при съответната инвестиция, толкова по-рискована е тя. Прилагането на метода може да се представи със следните примери: Пример 1. Да се измери чрез метода “анализ на чувствителността” рискът при инвестиция А и инвестиция Б, ако паричните потоци от тях намалеят през втората година с по 5 000 лв. и нормата на дисконтиране е 15%. Инвестиция А инвестиция Б периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II-ра г. Стойност на пар. потоци 15 000 25 000 18 000 25 000 Инвестиционни разходи 22 000 22 000 или след промяната: Инвестиция А инвестиция Б периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II-ра г. Стойност на пар. потоци 15 000 20 000 18 000 20 000 Инвестиционни разходи 22 000 22 000 Решение: Намира се ННС на всяка от инвестициите при 15% дисконтова норма, т.е. - 9 950 лв. и 12 560 лв. Намира се ННС на всяка от инвестициите при намаление на паричните потоци през втората година от 25 000 на 20 000 лв. при норма на дисконтиране 15%, т.е. - 6 170 лв. и 8 780 лв. Изчислява се при коя от инвестициите ННС се променя в по-голяма степен, чрез намиране на процента на промяната на ННС при всяка от инвестициите, при посоченото изменение на паричните потоци. ННС на инвестиция А намалява с 38%, а на инвестиция Б - с 30%. Инвестицията с по-голямо намаление на ННС е по-рискова и това е инвестиция А. Пример 2. Кой от проектите, дадени в предходния пример е по-рискован, ако инвестиционните разходи се променят от 22 000 на 25 000 лв. и дисконтовата норма се запази 15%? Решение: Намира се ННС на всяка от инвестициите при размер на първоначалните разходи 22 000 лв., т.е. - 9 950 лв. и 12 560 лв. Намира се ННС на всяка от инвестициите при промяна на първоначалните разходи от 22 000 лв. на 25 000 лв., т.е. - 6 950 лв. и 9 650 лв. Намира се процентът на намаление на ННС при всяка от инвестициите. ННС на инвестиция А намалява с 30%, а на инвестиция Б - с 23%. Инвестицията с по-голямо намаление на ННС е А и тя е по-рискова. Пример 3. Коя от инвестициите, дадени в Пример 1 е по-рискована, ако дисконтовата норма се промени от 15% на 17%? Решение: Намира се ННС на всяка от инвестициите при 15% дисконтова норма, т.е. - 9 950 лв. и 12 560 лв. Намира се ННС на всяка от инвестициите при 17% дисконтова норма, т.е. - 9 100 лв. и 11 665 лв. Намира се процентът на намаление на ННС при промяна на дисконтовата норма за всяка от инвестициите от 15% на 17%. Инвестицията с по-голямо процентно намаление на ННС при промяна на дисконтовата норма е по-рискова и това е инвестиция А - с намаление 9%, а инвестиция Б е с намаление 7%. 3.2.2. Метод “анализ на критичните съотношения” С този метод рискът от инвестицията се оценява чрез намиране на критичното съотношение между продажбите на новите стоки, резултат от инвестицията и желаната печалба. Критично е това съотношение между продажбите и печалбата, при което приходите от продажби са равни на текущите разходи по производството на продадените стоки. Пример: Продажбите на фирмата на новия вид стоки, произведени в резултат на инвестицията, са 5 000 бр. годишно при цена за един брой 500 лв. Променливите разходи за един брой са 350 лв. Постоянните разходи са 40 000 лв. Първоначалната инвестиция е 3 000 000 лв. Годишните амортизационни отчисления от инвестицията са 300 000 лв. Изискуемата норма на доходност от инвестицията е 12%. Да се намери количеството на продадените стоки, създаващо критичното съотношение с печалбата. Решение: Критичното съотношение между продажбите и печалбата се намира като приемем, че печалбата е равна на 0 и търсим съответстващия й размер на приходите от продажби чрез равенството: печалба = (приходи от продажби- променливи разходи) –(постоянни разходи + АО) = 0, т.е.: (500 - 350) х Кпр.стоки - ( 40 000 + 300 000) = 0, където: Кпр.стоки - количеството на продадените стоки. Търсим количеството на продадените стоки, което създава критичното съотношение, т.е. критичното съотношение възниква, когато количеството на продадените стоки е 340 000/150 или 2 267 броя. Продажбата на това количество стоки създава годишен паричен поток от 300 000 лв., състоящ се от стойността на амортизационните отчисления. Количеството на продадените стоки 2 267 бр. създава така нареченото счетоводно критично съотношение, при което печалбата е равна на нула и приходите от продажбите са равни на разходите. Финансовата интерпретация на критичното съотношение е този годишен очакван паричен поток от инвестицията, при който нетната й настояща стойност е равна на нула. Пример: При условията на предходния пример да се намери финансовото критично съотношение за фирмата. Решение: При първоначална инвестиция 3 000 000 лв. и норма на дисконтиране, равна на изискуемата норма на доходност от инвестицията 12%, номиналната стойност на очаквания среден годишен паричен поток за 10 години, чиято настояща стойност е равна на 3 000 000 лв., е финансовото критично съотношение на фирмата, т.е. НПП1 НПП2 НПП3 НПП4 НПП5 НПП6 НПП7 НПП8 НПП9 НПП10 3 000 000 = ——— + ——— + ——— + ——— + ——— + ———+ ——— + ——— + ——— + ———— 1.12 1.25 1.40 1.57 1.76 1.97 2.21 2.47 2.77 3.10 НПП1 = НПП2 = НПП3 = НПП4 = НПП5 = НПП6 = НПП7 = НПП8 = НПП9 = НПП10 Ако се извади пред скоби очаквания среден годишен паричен поток НПП, по-горния израз придобива вида: 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 3 000 000 = НПП( —— + —— + —— + —— + —— + ——+ —— + —— + —— + ——— ) 1.12 1.25 1.40 1.57 1.76 1.97 2.21 2.47 2.77 3.10 3 000 000 = НПП х (0.893+0.797+0.712+0.636+0.567+0.507+0.507+0.452+0.404+ 0.361) = НПП х 5.65 3 000 000 НПП = ————— = 530 973 лв. 5.65 От тези два примера се вижда, че счетоводното критично съотношение, изразено от паричен поток 300 000 лв., е с по-ниска стойност от финансовото критично съотношение, изразено от паричен поток 530 973 лв. Независимо от счетоводното или финансовото интерпретиране на критичното съотношение, по-рискова е тази инвестиция, при която то е с по-висока стойност. 3.2.3. Метод “корекции при инфлация” При този метод рискът от дългосрочните инвестиции се измерва като се взеОe предвид и риска от инфлацията. Рискът от инфлацията се измерва с вероятността реалната стойност на очакваните парични потоци от инвестицията да намалее. Ако не се вземе предвид риска от инфлацията, ННС и ВНВ (вътрешната норма на възвръщаемост) на оценяваните инвeстиции могат да бъдат нереално високи. Следователно, при този метод изчисляването на риска от инвестициите става, като очакваните парични потоци се представят с реалните им стойности, т.е. коригират се с инфлацията. Примерът по-долу показва как се отразява инфлацията върху реалната стойност на очакваните парични потоци. Пример: Очакваните парични потоци от инвестиция на стойност 10 000 лв. през следващите три години са съответно 5 000 лв., 6 000 лв. и 7 000 лв. Изискуемият доход от инвестицията е 15%. Годишната инфлация е 4%. Да се изчисли реалната стойност на очакваните парични потоци и коригираната с инфлацията ННС на инвестицията. Решение: Отразяването на инфлацията върху реалната стойност на очакваните парични потоци може да бъде представено по следния начин: 5000 6000 7000 —————; ——————; —————— (1+0.04) (1+0.04)2 (1+0.04)3 или реалната стойност на очакваните парични потоци е съответно 4 808 лв., 5 555 лв., 6 250 лв. Изчисляването на коригираната с инфлацията ННС на инвестицията се извършва като, първо, реалната стойност на очакваните парични потоци се дисконтира с норма, равна на изискуемия доход от инвестицията. След това сборът от дисконтираните стойности на паричните потоци се сравнява с размера на инвестицията, т.е.: 4 808 5 555 6 250 -Ко + ——— +——— + ——— = -10 000 + 4 180 + 4 208 + 4 111 = - 10 000 + 12 499 = 2 499 лв. 1.15 1.32 1.5 Въпроси: 1. Кои са методите за измерване на риска при капиталовото бюджетиране? 2. Как сe оценява рискът при капиталовото бюджетиране чрез метода “анализ на чувствителността”? 3. Как сe оценява рискът при капиталовото бюджетиране чрез метода “анализ на критичните съотношения”? 4. Как сe оценява рискът при капиталовото бюджетиране чрез метода “корекции при инфлацията”? Задачи: 1. Да се измери рискът на инвестиция А и инвестиция Б и да се оцени коя от двете е по-рискована, ако паричните потоци от двете инвестиции намалеят през втората година с по 10 000 лв., а нормата на дисконтиране е 10% и не се променя. Инвестиция А инвестиция Б периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II-ра г. Стойност на пар. потоци 150 000 250 000 180 000 250 000 Първоначални разходи 220 000 220 000 или след промяната: Инвестиция А инвестиция Б периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II-ра г. Стойност на пар. потоци 150 000 200 000 180 000 200 000 Първоначални разходи 220 000 220 000 Отговор: Инвестицията с по-голямо намаление на ННС е А и тя е по-рискова в сравнение с инвестиция Б. Намира се ННС на всяка от инвестициите при 15% дисконтова норма, т.е. 99 500 лв. и 125 600 лв. Намира се ННС на всяка от инвестициите при намаление на паричните потоци през втората година от 250 000 на 200 000 и при норма на дисконтиране 15%, т.е. - 61 700 лв.и 87 800 лв. Изчислява се при коя от инвестициите, в резултат на тази промяна, ННС се изменя в по-голяма степен чрез намиране на процента на промяната на ННС при изменение на паричните потоци за всяка от инвестициите. При инвестиция А, ННС намалява с 38%, а при инвестиция Б - с 30%. 2. Коя от инвестициите А и Б е по-рискована, ако паричните потоци намалеят през втората година с 5 000 лв. при дисконтова норма 15% ? инвестиция А инвестиция Б периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II-ра г. Стойност на пар. потоци 15 000 25 000 18 000 25 000 Първоначални разходи 22 000 22 000 или след промяната: Инвестиция А инвестиция Б периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II-ра г. Стойност на пар. потоци 15 000 20 000 18 000 20 000 Първоначални разходи 22 000 22 000 Отговор: Инвестицията с по-голямо намаление на ННС е А и тя е по-рискована. Намира се ННС на всяка от инвестициите при 15% дисконтова норма, т.е. 9 950 лв. при А и 12 560 лв. при инвестиция Б. Намира се ННС на всяка от инвестициите при намаление на паричните потоци през втората година с 5 000 лв. и при норма на дисконтиране 15%, т.е. 6 170 лв. при А и 8 780 лв. при инвестиция Б. Анализира се ННС на коя от инвестициите се променя в по-голяма степен при намаление на паричния поток през втората година. Намалението при А е 38%, а при Б - 30%. 3. Коя от инвестициите А и Б е по-рискована, ако първоначалните разходи по условието на Задача 2 се променят от 22 000 лв. на 25 000 лв. и дисконтовата норма е 15%? инвестиция А инвестиция Б периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II-ра г. Стойност на пар. потоци 15 000 25 000 18 000 25 000 Първоначални разходи 22 000 22 000 или след промяната: Инвестиция А инвестиция Б периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II-ра г. Стойност на пар. потоци 15 000 25 000 18 000 25 000 Първоначални разходи 25 000 25 000 Отговор: Инвестицията с по-голямо процентно намаление на ННС e А и тя е по-рискова. Намира се ННС на всяка от инвестициите при размер на първоначалните разходи 22 000 лв., т.е. при А тя е 9 950 лв., а при инвестиция Б - 12 560 лв. Намира се ННС на всяка от инвестициите при промяна на първоначалните разходи от 22 000 лв. на 25 000 лв., т.е. при А тя е 6 950 лв., а при инвестиция Б - 9 650 лв.. Намира се процентът на намаление на ННС при промяна на първоначалните разходи от 22 000 лв. на 25 000 лв. за всяка от инвестициите, т.е. при А тя е 30%, а при инвестиция Б - 23%. 4. Коя от инвестициите А и Б, дадени в условието на Задача 2 е по-рискована, ако дисконтовата норма се промени от 15% на 17%? Инвестиция А инвестиция Б периоди I-ва г. II-ра г. I-ва г. II-ра г. Стойност на пар. потоци 15 000 25 000 18 000 25 000 Първоначални разходи 22 000 22 000 Отговор: Инвестицията с по-голямо процентно намаление на ННС при промяна на дисконтовата норма е А и тя е по-рискована. Намира се ННС на всяка от инвестициите при 15% дисконтова норма, а тя е: - при инвестиция А - 9 950 лв., - при инвестиция Б - 12 560 лв. Намира се ННС на всяка от инвестициите при 17% дисконтова норма, а тя е: - при инвестиция А - 9 100 лв., - при инвестиция Б - 11 665 лв.. Изчислява се при коя от инвестициите ННС намалява в по-голяма степен, като се намира процентът на намаление на ННС при промяна на дисконтовата норма от 15% на 17%.
|