Joomla Software solutions Template

Payday loan

Основни характеристики на бюджета

Бюджетът е най-обобщаващото понятие на държавните финанси. В него намират отражение и се обединяват различните финансови методи и форми - разходи, приходи, данъци, заеми и пр. В процеса на упражняването и изпълнението на бюджета всички тези външни самостоятелни методи и форми получават единство, намиращо изражение в провежданата обща финансова политика.

За произхода на бюджета има различни версии. Терминът "бюджет" добива най-рано финансово съдържание в Англия. В тази страна думата "бюджет" се свързва с парите на краля и означава кралския чувал, в който се пази държавното съкровище. Оттук произхожда и господстващото през 18 век становище, че успех ще има това правителство, което здраво стиска държавния чувал, т.е. правителството, което пестеливо използва държавните пари. Смисълът, който се влага днес в думата "бюджет", е малко по-друг. От началото на 19 век досега в общи линии господства тезата, че бюджетът не е това, с което се носят или в което се съхраняват паричните ресурси, а финансов документ, отразяващ държавните приходи и разходи.

1. Теоретически основи на бюджета

Развитието на понятието "бюджет" не е достатъчно, за да се даде точна представа за съвкупността от финансовите операции на държавата. Необходимо е да се има предвид, че бюджетът не е инвентарен списък. Последният е само едно изброяване на елементите на актива, с който разполага даденото физическо или юридическо лице. Освен това бюджетът не е и баланс, тъй като балансът е представяне и описание във всеки момент на съставките на актива и пасива.

Инвентарният списък и балансът са фотографии на даден момент, на определена финансова, търговска или икономическа ситуация. Бюджетът е по-скоро картина, изобразяваща различни, извършвани последователно операции за определен период. За разлика от фотографията с нейните неподвижни образи, той се доближава повече до киното с неговите различни епизоди. Той предшества операциите, предвижда, управлява и формира един план, който позволява да се оказва въздействие върху националната икономика чрез държавните финанси. В същото време обикновената сметка отразява вече извършени операции, Т.е. тя регистрира минали реалности. Във връзка с това "финансови сметки" се наричат записванията (от държавното счетоводство) на актовете, извършвани в резултат от приложението на указанията и решенията на финансовите органи. На тази основа националните икономически сметки (националното счетоводство) са израз на изпълнението (описването), в рамките на определен период, на икономическите факти и хипотезите, предвиждащи развитието на икономиката през бъдещите периоди.

Разбира се, бюджетът би могъл да се оприличи със сметката, ако в неговия широк смисъл той се разгледа в перспектива. Ако терминът "сметка" нормално се разглежда като акт, който констатира минали факти, бюджетът може да се определи като съвкупност от актове на оценяване, с чисто предвидим характер. На този фон непрекъсната еволюция търпят и определенията за бюджета. Става дума за това, че:

-• Бюджетът е акт, чрез който се предвиждат и осъществяват годишните приходи и разходи на държавата или на другите служби, които законът подчинява на същите принципи.

-• Държавният бюджет предвижда и упълномощава в законодателна форма разходите и приходите на държавата. Той се приема от националното събрание заедно със закона за финансите, който изразява икономическите и финансовите цели на правителството.

-• Бюджетът е съвкупност от сметки, които описват за една гражданска година всички постоянни приходи и всички разходи на държавата.

-• Бюджетът е закон за финансите, който определя природата, сумата и предназначението на приходите и разходите на държавата като държи сметка за икономическото и финансовото равновесие, което те определят.

-• Бюджетът е предвиждащо и лимитиращо състояние, ставащо изпълнимо чрез решение или разрешение на разходите и приходите на дадено лице или колектив от лица за даден период.

-• Бюджетът е важен инструмент на организирането и определянето на бъдещето. Той е резултат от свободно взето решение (от индивида или колектива) - решение, заключаващо се в задължението да се направи избор, а след като изборът веднъж е направен, да се осъществят и определени операции.

-• Бюджетът е едновременно акт на предвиждане и разрешаване. Като акт на предвиждане той е предварителна оценка на приходите и разходите за идващата година и се различава от баланса на търговското дружество, който определя получените финансови резултати. Като акт на разрешаване той е решение на парламента, даващо право на правителството да събира публичните приходи и да осъществява публичните разходите

-• Бюджетът обикновено съдържа финансови данни за следващата година, оценки за състоянието на годишните потоци, а също така и препоръки за приходите като цяло, за разходите и доходите. Преобладаващо място в бюджета обаче се посвещава на разходите .

При това положение може да се каже, че бюджетът е отражение на финансовите операции на държавата за определен период. В същото време бюджетът не само отразява приходите и разходите, но е и финансов документ, предвиждащ и разрешаващ осъществяването им за определен период. Характерно е, че осъществяването на операциите по приходите и разходите се подчинява на утвърдени принципи, които през отделните етапи от развитието на финансовата теория и практика непрекъснато променят своето съдържание и предназначение.

1. Класически правила за съставянето и изпълнението на бюджета

Класическата концепция за бюджета се основава на постулатите на либералната финансова система, характеризираща се с:

-• Прогресивно учредяване на един парламентарен режим, благодарение на разширяването на финансовите компетенции на изборните съвкупности (националното събрание) и използване на бюджета като инструмент за парламентарен контрол върху дейността на правителството.

-• Утвърждаване на доктрина, изключваща държавната намеса и упражняване на неутрален бюджет.

2.1. Бюджетът като инструмент за парламентарен контрол

в исторически аспект англичаните първи определят принципи, на базата на които се създават финансовите институции. Впоследствие към подобна практика пристъпват и останалите страни. Във всички случаи етапите, през които се преминава, утвърждават:

-• изискването данъците да бъдат на разположение на избраните представители на данъкоплатците;

-• правото да гласува данъка, което се предоставя на този, който осигурява и контролира използването на събраните суми. Негово е и правото да дискутира мотивите, които изисква покачването на данъка;

-• периодичното гласуване на бюджетните приходи и разходи. Във връзка с това националното събрание (с цел разширяване на финансовите компетенции) налага на правителството бюджетни принципи, които представляват оръдия на парламентарния контрол.

Получаването на разрешение да се събират данъци и контролът върху държавните разходи официално възникват и се прилагат в Англия през 17 век - 1689 г. Значително по-късно към подобна практика се ориентират и останалите европейски държави. Така във финансовата практика се утвърждават основните инструменти на парламентарния контрол - принципите на бюджета.

Бюджетните принципи не са само технически правила, позволяващи стабилно управление на държавните финанси. Те са и важен политически лост, използван от националното събрание за контролиране на правителството. Първоначално се утвърждават четири принципа:

*Годишност на бюджета. Важен момент във финансовия живот на

всяка държава е обстоятелството, че той се развива в рамките на определени отрязъци от време (обикновено година), че подновяването на финансовите операции на правителството всяка година се осъществява след предварително одобрение от парламента. Тъй като последният може да има пълна свобода да налага решения, без да се позовава на миналото, важно значение има фактът, че годишността на бюджета изисква съблюдаването на три допълнителни условия. Става дума за:

-• Периодичността на гласуването. Гласуването трябва да се прави всяка година и да става преди началото на периода, определен за изпълнението на бюджета. Следователно става въпрос за предварително приемане (разрешаване) на бюджета, който всъщност има характер на предвиждане. Началото на периода на изпълнението на бюджета в Германия съвпада с началото на календарната година. Подобна е практиката и в Италия, Франция, Холандия и Люксембург. Във Великобритания изпълнението на бюджета започва на 1 април, а в САЩ на 1 октомври.

-• Значимостта на бюджетните пълномощия. Бюджетът не трябва да съдържа пълномощия и предвиждания, надминаващи рамките на една година. Това е особено необходимо в случаи на обновяване на националното събрание. Що се отнася до предвижданията, степента им на точност се постига с времето. Колкото по-голямо е полето на предвижданията, толкова рисковете от грешки в оценката на приходите (по-специално) са по-големи.

-• Периодът на изпълнението. Изпълнението на бюджета трябва да бъде ограничено в рамките на годината, за която е предвиден. По принцип валидността на парламентарното разрешение (одобрение) се прекратява в края на изпълнението на бюджета, което включва анулиране на кредитите (разходите), които не са използвани и изключва възможността за нови кредити. Успоредно с това счетоводното отчитане на операциите по приходите и разходите трябва да бъде свързано с юридическото им обосноваване. Този метод на осчетоводяване е единственият, който позволява на парламента да контролира ефикасно резултатите от изпълнението на бюджета. -Единство на бюджета. Значението на този принцип се утвърждава в края на XIX век. То намира израз в потребността от вграждане на бюджета в една цялост, за да може да се открои ясно разпределението и направлението на ресурсите на държавата. С други думи за да може парламентът да даде съгласието си за всичките приходи и разходи, те трябва да фигурират в един документ. Във връзка с това принципът за единството на бюджета има две значения:

-• от материална гледна точка той изисква съвкупността от финансовите операции на държавата, изложена в проектобюджета, да бъде подчинена на парламента (принципът за съвкупността на бюджета);

-• от формална гледна точка всички финансови операции трябва да фигурират в един закон за финансите. Значението на този принцип за Парламента също е голямо.

Съблюдаването на принципа за материалното единство забранява скриването на дефицита чрез представянето на един редовен уравновесен бюджет и един или множество извънредни небалансирани бюджети. В същото време той забранява открояването на бюджетните операции, отговарящи на разходите, определени в извънбюджетните сметки. Съблюдаването на принципа за формалното единство дава възможност на парламента да осъществи една по-реална оценка на полезността и относителната неотложност на различните разходи. Раздробяването на бюджетните документи намалява ефективността на парламентарния контрол .

-• Универсалност на бюджета. Универсалността изисква всички приходи и всички разходи да бъдат записани в бюджета. Тя забранява правенето на съкращения, компенсации в областта на приходите и разходите, с което да се споменава само салдото от финансовите операции. С други думи всички финансови операции, разрешени от закона за финансите, трябва да фигурират с тяхната обща, а не с чистата им сума. Важно значение тук имат и:

-• Принципът на брутния продукт, по силата на който приходите и разходите се записват с тяхната обща сума. Във френската финансова практика този принцип е познат под названието "принцип за несъкращението" на приходите и разходите. От юридическа гледна точка той е голямо предимство, тъй като дава възможност за точна оценка на общия обем на бюджета и пречи на образуването на черни каси.

-• Принципът за непредназначението, който забранява определени приходи да служат за покриване на определени разходи. В противен случай равенството между различните държавни служби се нарушава.. Институциите, които печелят от предназначените приходи, може лесно да получат увеличение на своите кредити именно в случаите, когато действителните приходи нарастват по-бързо от предвидените. Неспазването на принципа за непредназначението дава възможност на службите, извършващи привилегировани услуги, да разполагат с по-голяма независимост по отношение на бюджетните власти.

Разбира се, предназначението на приходите може да бъде използвано като ефикасно оръжие на правителството срещу парламента. Предназначавайки един нов данък за определен популярен разход правителството би могло да получи одобрението на парламентаристите (например когато данъците върху алкохола са предназначени за покриване на разходите за здравеопазване).

*Специализация на бюджета. Този принцип се прилага единствено по отношение на разходите и означава, че кредитите са предназначени за точно определени цели. Във връзка с това той изисква парламентарното определение да бъде дадено за всеки точно фиксиран разход. Колкото по-голяма е специализацията на бюджета, толкова по-ограничена е свободата на правителството и по-тесен е парламентарният контрол. Всъщност развитието на финансите показва, че парламентът винаги се е стремял да развива специализацията, увеличавайки броя на бюджетните разходи, преди да ги направи предмет на гласуване.

Класическото виждане за специализацията се изразява в гласуването от парламента на бюджета по раздели, министерства, глави и параграфи, което е и специализация в същата степен на кредитите. Следователно спазването на специализацията на бюджета предопределя мащабите на парламентарната и законодателната власт. На практика този принцип малко се интересува от ресурсите.

2.2. Неутралитет на бюджета

в класическата финансова схема бюджетът не може да бъде използван като инструмент за намеса в икономическия живот. Той трябва да е неутрален. Изборът на разходите или приходите не може да бъде извършен в зависимост от икономически цели, а бюджетът трябва да бъде уравновесен. На тази основа е характерно, че:

*Неутралитетът на държавните разходи е резултат от желанието за ненамесата, защищавано от класиците. Той се свързва с потребността от ограничено нарастване на държавните разходи и доминиране на разходите с административен характер. Това е така, защото икономическата активност трябва да бъде оставена на частните предприятия. Държавата трябва да се намесва само, за да се дадат импулси на икономическото развитие и да се гарантира редът и сигурността, необходими за това развитие.

Във връзка с това обект на вниманието са главно административните разходи в широк смисъл на думата - разходи, които позволяват финансиране на дейността на гражданските и военните държавни служби, Т.е. Т.нар. функционални разходи. Те съответстват на класифицирането на разходите според следните функции: централна администрация, вътрешна сигурност, национална отбрана, международни връзки и държавен дълг. В края на XIX и началото на хх век тези функции, заемат водещи позиции по отношение на новите функции като: образование и култура, социално осигуряване, транспорт, жилищно строителство, урбанизация и благоустрояване на териториите, икономика (земеделие, индустрия и търговия).

*Неутралитетът на държавните приходи има специфично измерение. Държавните приходи се мобилизират чрез данъците и заемите. Според класиците данъците трябва да бъдат неутрални, а до заемите може да се прибягва в изключителни случаи. В този план трябва да се има предвид, че:

-• Данъкът е неутрален тогава, когато не предизвиква никакви промени в плановете на икономическите агенти. Данъкът е инструмент с фискално предназначение, който не трябва да смущава икономическата активност на фирмите и домакинствата. Неговото използване трябва да бъде подчинено на чисто финансови цели покриване на функционалните разходи на държавата.

-• Заемът трябва да се използва за покриване на извънредните държавни разходи само в изключителни случаи - инвестиции или война. Това е така, защото (според тезата на класиците) в действителност държавните заеми насочват към непроизводителните дейности - спестяване, което при нормални условия би служило за финансиране на производителни инвестиции. По принцип заемът има за резултат прехвърляне на част от тежестта на държавните разходи върху бъдещите поколения.

2.3. Необходимост от бюджетно равновесие

Бюджетното равновесие е основна тема в класическата концепция за финансите - концепция, която препоръчва абсолютно равенство между приходите и разходите и изключва както излишъка, така и дефицита. Мотивите за подобно виждане са икономически и политически.

От политическа гледна точка бюджетното равновесие изисква данъчните приходи, гласувани от националното събрание, да бъдат пресметнати и определени точно за покриването на държавните разходи. Във връзка с това националното събрание (след като прибягването до заеми е изключение) е в състояние чрез данъците, които гласува, да задържа растежа на държавните разходи и да ограничава държавната намеса.

От икономическа гледна точка бюджетното неравновесие води до използване на заемите (което класиците осъждат) или на паричната емисия (аванси от централната банка), което поражда инфлация и намалява стабилността на парите.

Всички тези препоръки и правила за бюджета и бюджетната политика коренно се променят в условията на съвременната финансова практика.