Joomla Software solutions Template

Payday loan

Управление на държавния дълг.

Под държавен дълг следва да се разбира общата сума н парите, които държавата дължи на своите кредитори към определен дата. По измеренията на държавния дълг често може да се съди з състоянието на държавните финанси, за тяхната природа и з мащабите на бюджетните затруднения. Днес, когато държавата намесва във всички направления на обществения живот, държавните дългове имат огромни измерения. Това предполага наличието действието на определена технология за тяхното управление.

Управлението на държавния дълг е система от мероприятия на държавата в областта на сключването, емисията на заем те, подготовката, съблюдаването на условията на заемната сделка - срокове, цени, лихва, участници - промени в срока и лихвата поддържане на курсовете на облигациите, погасяване на заеми с настъпил падеж. Накратко управлението на държавния дълг съвкупност от операции по емитирането, използването и издължаването на заемите. По принцип то е поверено на специална дирекция (управление) или отдел в министерството на финансите. По своят същност тази дирекция е натоварена с цялостната дейност по управлението на дълга на държавата, включваща текущите заеми, амортизируемите заеми, средносрочните и дългосрочните заеми. Нейна дейност прогресивно се развива и усъвършенствува под влиян както на растежа на заемите, така и поради навлизането на съвременните методи и технологии за управление на дълга.

1. Доходност на държавните ценни книжа

Основен инструмент за привличане вниманието на спестителите към участие в подписката е фиксирането на лихвата по заема, Т.е. обещаната годишна лихва на 1 ОО лв. зает номинален капитал. Колкото лихвеният процент е по-висок, толкова по-голям е интересът на кредиторите и толкова по-тежко става обслужването на заема от държавата. Всъщност държавата не разполага с пълна свобода при фиксирането на лихвата. Обикновено нейните решения в тази област се управляват от икономическата конюнктура и лихвения процент на търговските банки по време на емисиите. Държавата не може да се отклонява в големи граници от пазарния лихвен процент. Тя обаче би могла да пласира своите заеми по един процент, който е малко по-нисък от този на частните заеми, поради различните гаранции и привилегии, с които се ползват държавните ценни книжа. В практиката на отделните страни се развива системата на променливите лихвени проценти, които защитават заемодателите от обезценката на парите, от евентуално бъдещо покачване на основния лихвен процент или пък от загуба на някои от предимствата. прикрепени към заема след определен период.

При нормални условия доходността на ценните книги по държавните заеми, освен от лихвата, зависи и от редица други фактори. Определена роля в това отношение играе допълнителният доход. който е свързан с очакванията за капиталови печалби от страна; на участниците в подписката. В областта на държавните заеми капиталовите печалби рядко са значителни. За разлика от притежателите на акции заемодателите не печелят значителни допълнителни доходи. Обикновено колебанията на цените на държавните ценни книжа като цяло са слаби. Те се качват тогава, когато основната лихва на пазара пада, тъй като лихвата по тях по принцип е неизменна. В същото време цената на тези книжа пада при покачване на основната лихва. Независимо от печалбите, които могат да се извлекат от разликите в курсовете на ценните книжа, допълнителни доходи могат да се реализират и чрез включване на специални допълнителни клаузи в облигационния контракт. В това отношение са възможни три подхода:

*Емисия под номинала. При тази система държавата (подобно на някои частни лица, които се обръщат към лихварите), се оказва дебитор на една сума, много по-голяма от тази, която получава в действителност. При тази ситуация тя пласира една ценна книга с 5 % лихва, като я продава за 950 лв. при 1 ООО лв. номинал и предоставя на кредитора определени предимства, свързани с бъдещо получаване на определена печалба при издължаване на заема. По този начин се осигурява определена защита срещу рискове от предстояща конверсия. За държавата ползата от емисията под номинала е възможността за пласиране на заема при по-нисък лихвен процент. При това положение перспективата за бъдещи капиталови печалби прави кредиторите по-малко взискателни към лихвата. Всъщност продажбата на ценни книжа под номинала дава възможност да се емитират заеми с по-ниски лихвени проценти. По този начин 500 лв. са равни на 50 % от номинала на заема при 5% лихва и се пласират по-лесно, поради предимствата за кредитора на подписката под номинала. Емисията на заеми под номинала в определена степен скрива мащабите на смущенията в приходната политика на държавата. Правителството, което емитира заеми с доходност значително по-висока от основния лихвен процент, недвусмислено демонстрира слабостта на своята приходна система и подчертава нестабилността на паричната си политика. Тази техника е вредна за държавата, тъй като увеличава разходите по издължаването на заема. В същото време не може да се пренебрегне обстоятелството, че колкото по-голям е срока на заема, толкова тежестта му е по-малка поради паричната обезценка. Характерно е, че тази система е използвана от повечето страни, като днес необходимо условие е емисията на заеми под номинала, но с премия за издължаване.

*Емисия с обещание за издължаване с премия. Нейният механизъм е по-прост, но използването й води до резултати, които са аналогични на резултатите от емисията под номинала. В практически план тази система се състои в предлагане на заеми по номинала и предвиждане (обещание) тези заеми да се издължат с премия. Във връзка с това заем от 6 %, емитиран чрез облигации от 1000 лв. номинал, може да бъде издължен при 1300 лв. за облигация, Т.е. с 300 лв. над номинала. Трябва да се има предвид, че тази техника е широко разпространена. Това е така, защото емисията с премия за издължаване играе ролята на инструмент, чрез който на рентиерите (кредиторите) се осигурява определена защита от въздействията на паричната обезценка. При това положение кредиторите по време на издължаването получават сума, която номинално е по-висока от тази, която са платили при своето участие в подписката, въпреки че покупателната сила на парите през това време може да е намаляла много повече. Възможно е, вместо всички участници в заема да получават сравнително малки премии, една част от кредиторите да получават високи суми, които приемат формата на лотарийни печалби. В случая обаче става дума за съвършено различна система за емитиране на заеми.

*Емисия с лотарийни печалби (емисия на лотарийни заеми). Тя обикновено се възприема от определена част заемодатели. По принцип облагодетелства емисионните институции, тъй като участниците в подписката като цяло не изчисляват много точно вероятната печалба на един тираж и често получават много по-малка лихва в замяна на надеждата (понякога хипотетична) за печалба по време на издължаването. Подобни заеми се използват и в нашата практика през 50-те години, когато държавата има нужда от капитали за развитието на селското стопанство. В действителност всички кредитори на държавата получават по време на тиража парите, които са предоставили на държавата преди 20 или ЗО години, но обикновено това са пари, ако имат многократно по-малка покупателна мощ в сравнение с та която са имали по време на емисията. В същото време една част кредиторите, чиито облигации са включени в съответния тираж, получават печалби, които по размер значително надхвърлят предоставените някога назаем суми, а е възможно и покупателната сила на т печалби да надвишава покупателната сила на дадените на за капитали. Характерно е, че подобна система се използва в практик на бившия СССР, но е позната и в Англия. В повечето от страните стремежът на икономическите агенти към подобен род печалби удовлетворява чрез системата на държавната лотария.

Заедно с преките предимства на емисията на държавни заеми важно значение имат и непреките (скритите) предимства участниците в подписката. В това отношение приложение нами както следва:

*Удобствата на подписката. Много често на кредитора се да определени облекчения, за да се освободи от своята подписка -плащания на части, използване на стари ценни книжа за плащане подписката при изгодни условия. Във връзка с това, ако е налице 10% заем от 2000 година, кредиторът може да освободи половината подписката чрез предоставяне на стари ценни книжа, които са купени по номинал тогава, когато на пазара са котирани над номинала. същото време подписка за 15 % заем през 2005 г. би могло да направи в налични, за да се осигури по този начин дефлационистичния ефект. Трудно е обаче да се направи подписка за 6 % през 2005 чрез предлагане на 4 процентови ценни книжа от по-стара емисия. При подобна ситуация става дума главно за конверсия на заема, а за подписка.

*Фиксирането на бъдещи предимства. Възможно е понякога договора да се включи клауза, предвиждаща ценната книга, която закупена, автоматически да печели допълнителни предимства, кои може да бъдат отпуснати на кредиторите при следващи емисии.

*Данъчният имунитет, който всъщност е най-търсената привилегии

В повечето от страните държавните кредитори ползват данъчни облекчения за своите доходи от заемите. Данъчният имунитет предпазва държавните заеми само от специалните данъци върху фина совите активи. По правило ценните книжа по заема остават подчинен на данъка върху капитала и по-специално - на данъка върху наследствата. Лихвите обикновено се изключват от глобалния доход, облагаем с прогресивен подоходен данък. Понякога държавата, за да облекчи пласмента на заема, е принудена да приеме освобождаване от подобен данък на общата сума на инвестициите в държавни ценни книжа. Има и случаи на освобождаване на кредиторите на държавата и техните наследници от данък върху наследствата.

Обикновено тези данъчни облекчения са неприятни. Тяхната юридическа валидност е съмнителна поради принципа за неотчуждимостта на данъчния суверинитет. Те са неудобни за държавата, която в известна степен продава своето право за облагане, като по този начин получава по-висока цена за ценните книжа, които са освободени от облагане. Впрочем освобождаването от данъци стимулира измамата. Във връзка с това е възможно 4 % заем от "Х" година да позволи на наследниците на много големи суми да избегнат всякакви облагания върху движението на имуществата при смърт. Данъчните облекчения по повод на даден заем дават възможност на притежателите на големи богатства да избегнат данъка върху наследствата. Освен това облекченията по линията на прогресивния подоходен данък може да изкривят режима на заема и не позволяват определянето на реалния му процент, вариращ при различните кредитори в зависимост от данъчния размер, който плащат на една облагаема единица. По този начин реалният процент на заема от 5 %, който е освободен от данък върху дохода, е равен на 1 О % за кредитора, чийто доход се облага с 50 % подоходен данък. В същото време реалната лихва е само 6 % за данъкоплатци, чиито доходи се облагат с 20% и 5% за заемодател, който не подлежи на облагане с данък. Следователно лихвата по заема е толкова по-голяма, колкото по-голямо богатство има кредитора.

Неудобството на данъчния имунитет кара законодателя да изменя на своите принципи. Във финансовите закони обикновено се посочва, че емисиите на заеми се правят в национална валута и доходите от тях не се ползват с данъчни облекчения. Това отказване от принципа за данъчните облекчения се получава под въздействието на привлекателността, представена на кредитора, поради което финансовите закони често разрешават емисията на заеми, освободени от облагане. В този аспект съществуват ситуации, при които правителството, емитирайки даден заем, обявява, че това е последната емисия, освободена от данъци. При конверсията на даден стар заем от 5 % обаче може да се емитира нов заем от 6 % например, който да запази някои от данъчните условия на стария заем (запазване на облекченията по линията на подоходния данък и премахне на тези за данъка върху наследствата). Подобна промяна удовлетворява кредиторите, тъй като тоталното премахване на данъчните облекчения може да провали конверсията. Причината за привлекателността (представена от данъчните съкращения за държавата) е, от една страна, както тежестта на данъците, така и сигурността, която получават кредиторите срещу евентуално прогресивно изяждане на лихвата от данъците, чието тегло като цяло нараства. Тази сигурност на сделката всъщност е второто предимство, което търси участникът в подписката, заедно с доходността. В това отношение клаузите на договора могат да включат различни възможности.

2.2. Стабилност на държавните ценни книжа

Сигурността на ценните книжа по държавния дълг е традиционна. Тя е свързана със специалния характер на сделките, които наподобяват сделките с недвижими имоти (дълготрайни активи) според правилата на гражданското право. Тя се дължи на трайността (вечността) на държавата и на принципа, че държавата като цяло се смята за почтен участник в сделката. Практиката обаче показва, че сигурността на ценните книжа не е пълна и че кредиторите искат допълнителни гаранции срещу смущения в управлението, обезценката на парите и предварителното изплащане на заема. На тази основа е характерно, че:

*Гаранциите срещу смущенията в работата на правителството могат да бъдат реални или персонални. Реалните гаранции намират израз в предназначението на една определена част от ресурсите за обслужване на заема. Тази система, която често се практикува в миналото, днес почти не се използва. Обикновено след война държа"! вата може да откаже заделянето на специални ресурси за обслужване дълга с оправданието, че възстановяването на икономиката е по-важна задача. Заделянето на специални ресурси за обслужването на заема в случая ощетява сериозно финансовия суверенитет на държавата. При положение че подобни предимства са свързани със заем, емитиран в чужбина, контролът на страната заемополучател върху ресурсите, предназначени за гаранция на заемодателя, засягат и независимостта на страната.

Персоналните гаранции се предоставят от дадена чужда държава или от дадена банка, които поемат ангажимента да осигурят обслужване на дълга, при положение че държавата заемополучател има затруднения. Неудобството на тази система е в това, че подчертава слабостта на държавния кредит, поради което почти не се използва, особено при международните заеми. В същото време е характерно, че при вътрешните заеми тези гаранции са илюзорни, тъй като кредиторите на практика не разполагат с никаква възможност да ги използват, а и нямат сили да се противопоставят на държавата. При заемите, емитирани в чужбина, тези гаранции носят щети на държавната финансова система. Това се дължи на обстоятелството, че запазването на суверенитета на държавата в интернационален план днес почти не позволява използването на сила за принуда на страните да спазват своите финансови ангажименти. В този план специалните гаранции, свързани с определени заеми, не са сериозна тема в съвременните държавни финанси. Рисковете за кредиторите намаляват значително тогава, когато емисиите на държавните заеми се правят с клауза за загубите на капитали от паричната обезценка.

*Гаранциите срещу паричната обезценка са един от най-силните аргументи на държавата тогава, когато се опитва да убеди икономическите агенти да участват в подписка за заеми, която е почти безрискова. Всъщност рискът "парична обезценка" е най-сериозната перспектива за кредиторите. Този риск почти отпада през XIX век поради стабилността на парите. При съвременните условия обезценката на парите е хроническа и трудно обратима. По тази причина е почти невъзможно да се сключват заеми без гарантиране на заемодателите срещу намаляването на покупателната сила на парите. Обикновено системата за гарантиране на кредиторите срещу паричната обезценка се състои в индексиране както на капитала (главницата), така и на лихвата по заема. Индексацията се осъществява в такива измерения, каквито се предполага, че ще добие намаляването на стойността на парите, както за времето, от което започва плащането на лихвите, така и за падежа на заема.

Първото решение в тази област е емисията на заема в някоя

чуждестранна парична единица, която обикновено се счита за по-стабилна от националните пари. Има сделки, при които заемът се обезпечава със злато. Не са редки случаите, в които индексацията се прави на базата на пазарния курс на ценните книжа. Това е така, защото промените в стойността на парите се отразяват върху пазарния курс на акциите, които всъщност са изражение на собственост върху реални активи (промишлени инсталации, търговски съоръжения). По правило курсът на акциите се покачва с покачването на

цените на реалните активи.

в практиката е възможна индексация на базата на стойността на продуктите на държавните предприятия. При това положение може да се емитират заеми, които да имат за основа на индексацията цените на въглищата, електричеството, индустриалното производство и др. Трябва обаче да се има предвид, че утвърждаването на различните техники на индексацията и тяхното изменение са изражение на падането на доверието на спестителите в стабилността на парите. Разбира се, съществуват и други рискове, които заплашват кредиторите. В това отношение внимание заслужава Т.нар. антиципативно (предварително издължаване на заемите) .

*Гаранциите срещу предварителното издължаване на заема са по-специфична техника, тъй като предварителното издължаване може да не представлява опасност за заемодателя и той получава своя капитал по-рано от предвиденото. Тази евентуалност като цяло е неприемлива за кредиторите, които са принудени (при предварително получаване на дадените на заем капитали) да ги инвестират във време, което не е благоприятно за инвестиции. Впрочем възможността за издължаване позволява на държавата при определени условия (които ще се прецизират по-късно) да извършва конверсия, която не е изгодна за кредитора, тъй като тежестта на дълга се оказва намалена.

Рискът от предварително плащане е доста различен в зависимост от това дали заема е амортизируем или постоянен. Постоянният (вечният) заемът е рядкост в частния сектор, но е обичайна практика по държавните заеми. Доходите, свързани с вечните заеми, носят названието "рента" и всъщност гарантират определено равнище на парични постъпления, с които кредиторът на държавата може да посрещне текущите си потребности до края на живота си. В някои законодателства може да се уговори лихва от определена сума капитали, които заемодателят се задължава да не иска.

В технически смисъл на думата рентата е доход от един вечен заем, чийто притежател никога не иска издължаване на главницата. В същото време с някои изключения, договорени предварително, държавата може да издължи заема, когато пожелае. По този начин вечните заеми не предпазват заемодателя срещу риска от предварително издължаване или конверсия. Обикновено това е система на заемане на капитали, която е изгодна за държавата. Последната може да избере датата на издължаването в съответствие със своите интереси, както и да извърши конверсия, която (в ситуации на парична обезценка) може да намали значително тежестта на дълга в момента на издължаването.

Следователно вечният заем не защитава заемодателя срещу

риска от предварително издължаване и конверсия. В същото време този заем е много изгоден за държавата, която има правото да изби датата на издължаването и може да осъществи конверсия тога когато парите се обезценят съществено и тежестта на дълга става много малка.

От своя страна, амортизируемият заем има противоположни характеристики. При него облигационният контракт фиксира условията и времето на издължаването (краткосрочен, средносрочен и дълосрочен заем). Тази система е неудобна за държавата, която може има падеж в някой изключително неблагоприятен период и да б принудена да вземе отново пари назаем при неизгодни условия, за осигури едно по-добро издължаване на стария заем. Удобството въпросната система е в това, че задължава държавата да погаси Д га и да избегне неговото безкрайно нарастване.

За кредитора амортизируемият заем е благоприятен пор това, че го предпазва от предварително издължаване. Това е така защото заемът съдържа юридическа уговорка в полза на кредита която задължава дебитора да съблюдава срока и условията. При това положение без специална клауза в договора държавата не може промени датата на издължаването. Понякога се включва експресна клауза за заема, уточняваща, че издължаването не може да осъществи преди определена дата. Във връзка с това правителствените решение за сключване на заем (от 15 февруари 1998 година например) с 10 % лихва може да има специален член, който да прецизира че облигациите са платими по номинал на 25 февруари 2008 годи Те не могат да се изплащат преди тази дата. Следователно забрана на предварителното издължаване има за основно предимство осигуряването на заемодателите срещу рискове от конверсия. Впрочем това е проблем на съкращаването и погасяването на дълга.