Joomla Software solutions Template

Payday loan

Дългосрочно финансиране на АД

1.Финансиране на АД чрез емисия на облигации.

2.Самофинансиране на АД.

3.Финансиране чрез лизинг.

4.Капиталова структура на АД.

Основен метод на финансиране са корпоративните облигации. Те са легитимно средство за дълговете на АД към инвеститорите. Предназначени са за нарастващата активност на АД. Затова ТЗ предписва такива ЦК да се издават най-малко две години след вписване на дружеството в ТР. Общата стойност на облигационния заем може да бъде до 60% от стойността на внесения капитал. Решението за издаване на облигации се взема от общото събрание на акционерите . Подписката набирането на средствата и предоставянето на облигации се извършва от облигационен посредник. Емисията и разпространението се възлагат чрез конкурс. Избраният инвестиционен посредник осъществява всички операции по организиране на подписката, емитирането и разпространението на облигациите и по текущото обслужване на облигационния заем. Подписката се приключва след обявения размер на заема или след изтичане срока на подписката. Общото събрание на акционерите определя условията, при които заемът се приема за сключен. Ако подписката се приключи без да се изпълнят предвидените за заема условия, набраните суми се връщат заедно с начислените лихви от банката , в която са внесени.

След изтичането на едномесечен срок от приключването на подписката се свиква първото общо събрание на облигационерите. Облигационерите от една емисия образуват група за защита на интересите си пред дружеството. Всяка група избира свои представители, които са не повече от 3-ма (представители) и участват в общото събрание на акционерите без право на глас . Те (представителите) дават становище когато се вземат решения, засягащи изпълнението на задълженията по облигационния заем.

Успеха на емисията на корпоративните облигации като типичен представител на заемния капитал се определя от: срока на заема; формата на погасяване на дълга, стойността на доходите за облигационерите; гаранцията на емисията; финансовото състояние и перспективата за развитието на АД емитент.

Пласирането на облигациите е с характерните за ЦК особености, но определящи са очакванията за доходност, вероятният риск от ликвидност и доходност, пазарните позиции на фондовата борса.  Във всички случаи лихвеният процент трябва да бъде достатъчно висок да стимулира инвестицията и достатъчно нисък за да

Но за да има успешен пласмент лихвеният процент трябва да надвишава тези на ДЦК, тъй като при корпоративните ЦК рискът е по-висок и по –нисък от девидента на акциите.

Важно значение при финансирането на АД има срокът на заема. Той има двояко отражение върху финансите на фирмата. По-дългият срок предполага по-големи разходи за обслужването му,( но това предполага по-голям риск по обслужването му) . Затова трябва да се търси оптимално решение отчитащо реалната цена на финансирането, нивото на пазарния лихвен процент и средната доходност на фирмата.

За погасяването на заема АД съставя погасителен план, отчитащ срочността на заема, размера и периодичността на лихвените плащания и плащанията по номинала на облигациите, техния падеж.  Размерът на погасителните вноски се определя на основата на стойността                       , включително разходите за обслужването му на основата на стойността на анюитетната вноска.

Анюитетната вноска = настоящата ст-т на заема/ анюитетния фактор

Стойността на заема, оценка от амортизацията, най-дългия срок за изплащане на заема

2.Самофинансиране на АД- процес при който АД осъществява своята дейност със собствени средства. Източници на средства за самофинансиране са : печалбата, амортизационните отчисления и начислените резерви. Основните източници за самофинансиране се насочват от две основни направления:

- техническата и експлоатационната годност на ДМА;

- самофинансиране на растежа на разширяване на възпроизводството. Самофинансиране на поддръжката се осъществява чрез използване на амортизационни отчисления. Те се начисляват върху амортизациите. Материални и нематериални активи.

Посредством амортизацията част от стойността на амортизирания актив се пренася в разходите на фирмата през срока на практическото им използване.

Амортизационната сума е равна на отчетената стойност намалена с ликвидационната стойност, т.е. със стойността на разходите, които трябва да покрият ликвидността на активите и разходите тяхната експлоатация.

От финансова гледна точка амортизацията е способ за възстановяване и възпроизводство на стойността на амортизираните активи.

Самофинансирането на растежа е свързано с капитала, формирането на допълнителни резерви и различните целеви резерви. Основен източник за тях е не разпределената печалба. След тяхното облагане тя е алтернативен източник за самофинансиране  на обикновени акции. Затова, защото ако печалбата се изплаща като девидент на акционерите дружеството ще бъде принудено да емитира нови акции и облигации за да финансира дългосрочните програми. Акционерите ще предпочетат нетната печалба да се реинвестира в АД , само ако нейната възвращаемост е по-висока от нормата за доходност осъществена чрез получената от девидентите нетна печалба.

1. Финансиране чрез лизинг:

3. Финансиране чрез лизинг

Лизингът е широкоразпространена кредитна форма за финансиране на дейността на фирмата. Поради дългосрочният характер на кредитирането той се използва за финансирането предимно на фиксирани (дългосрочни) активи.

Лизингът е операция, при която дружеството-лизингодател в съответствие с предварително договорените изисквания с дружеството –лизингополучател, закупува от посочен или избран от него производител определено имущество, което предоставя за ползване от лизингополучателя за определен период от време срещу заплащане на предварително договорена лизингова вноска. Лизингодател може да бъде и самият производител на дълготрайните активи. В този случай отпада участието на посредничеството на търговска лизингова фирма- лизингодател. Това обяснява защо се облекчава лизинговата операция, формално и ефективно.

Субекти на лизинговата сделка са:

В първия случай:

- производител;

- лизингодател;

- лизингополучател.

Във втория случай:

-        производител- лизингодател;

-        лизингополучател.

Важен елемент на лизинговото споразумение е предоставената възможност на лизингополучателя да откупи отдадения за ползване дълготраен актив в рамките на (или при изтичане) на срока на лизинга по определена цена. Последната се съобразява със срока на лизинговите плащания, техния размер и с остатъчната стойност на актива.

Обект на лизинга са дълготрайни активи, които се наемат с цел осъществяване на стопанска дейност.Те могат да бъдат движими и недвижими. От движимите активи най-често се използват лизингови сделки за оборудване и транспортни средства; от недвижимите – за сгради и поземлени участъци.

В международната практика лизинговите операции имат голямо разпространение. Най-разпространени форми на лизинга са финансовият и оперативният (експлоатационният) лизинг.

3.1.Финансов лизинг

При финансовия лизинг лизингодтеля закупува в съответствие с изискванията на лизингополучателя съответното оборудване и го доставя на лизингополучателя. Доставката на оборудването се извършва директно от производителя, без да има конкретна юридическа връзка с лизингополучателя.

Финансов лизинг- лизингов договор при който наемодателят прехвърля на наемателят в значителна степен всички рискове и изгоди свързани със собствеността на актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърляно.

Експлоатационен лизинг- всеки друг лизингов договор, при който не са на лице условията за финансов лизинг.

Лизинговият договор се класифицира като финансов когато:

-        Прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди от собствеността върху актива на наемателя към края на лизинговия договор.

-        Наемодателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима.

-        Срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива.

-        В началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равнява на справедливата стойност на наетия актив.

-        Наетите активи имат специфичен характер, като само наемателят може да ги използва (експлоатира) без извършване на съществена модификация.

Основните етапи на договарянето на финансовия лизинг са:

1.Лизингодателят:

-        Избира оптималния вариант на техническите решения свързани с желаните от него дълготрайни активи;

-        Осъществява контакт с производителя на избраните активи и провежда преговори с цел запознаване с икономическите условия;

-        Специфицира предмета на бъдещата лизингова сделка;

2.Осъществяване на контакт между лизингополучателя и лизингодателя с цел запознаване с възможностите и условията на лизинга.

3.Лизингодателят изготвя досие на бъдещия лизингополучател, като:

-        Изисква от него информация;

-        Събира самостоятелно допълнителна информация;

-        Взема решение за приемане или отказ на предложението за лизингова операция.

4.Сключване на лизингов договор.

5.Доставка на предмета на лизинговия договор. На база спецификация, предоставена от лизингополучателя, лизингодателят:

-        Сключва договор с производителя за произвеждане на оборудването;

-        Уточнява времето и начина на доставяне на предмета на лизинга на лизингополучателя;

-        Ако предмета на лизинга е недвижимо имущество лизингодателят урежда всички въпроси по закупуването му и прехвърлянето на собствеността.

6.Лизингодателят заплаща доставката на производителя след:

-        Потвърждение за извържената доставка;

-        Потвърждение за осъществения монтаж на предмета на лизинга, ако това се предвижда в договора;

Организацията на доставката и начина на разплащането са предмет на договора между лизингодателя и производителя.

7.Определяне на лизинговата вноска дължима от лизингополучателя на лизингодателя. Стойността й зависи от стойността на актива предмет на сделката и срока на лизинга. Последният зависи от икономическия живот на актива, интересите на страните по договора и целта на сделката.

Съгласно българското законодателство максимално допустимия срок на лизинга е 10 години, но той може да се продължи с анекси към договора.

Основен фактор при определяне срока на лизинга е годишната амортизационна квота на актива, определена чрез линейния метод на определяне на амортизационната норма.

При това максималният срок на лизинга при нулева остатъчна стойност на актива се определя по следната формула:

МА= СА/ГАК

където:

МС –максимална стойност

СА- стойност на актива

ГАК- годишна амортизационна квота

Лизингова вноска

Изчислява се в годишен размер с отчитане разходите на лизингодателя и очакваните изменения на тяхната доходност и възвращаемост в периода на лизинга. Стойността на вноската се формира на основата на анюитентния фактор.

При изчисляване на минималните лизингови плащания сконтовия фактор с лихвения процент, заложен в лизинговия договор, ако той може да бъде определен. Когато това е невъзможно се използва диференцираният лихвен процент за задължението на наемателя.

Диференцираният лихвен процент по задължението на наемателя – лихвеният процент, който наемателят би трябвало да плаща по подобен лизингов договор или когато той не може да бъде определен процентът, който в началото на лизинговия договор, наемателят би поел за да наеме за сходен срок и с подобно обезпечение необходимите средства за закупуване на актива.

Вторият период продължава от две до шест години и може да бъде удължен по желание на лизингополучателя. През този период е възможно прекратяване на договора.

3.2.Оперативен (експлоатационен) лизинг

Предмет на оперативния лизинг са предимно  машини, съоръжения и оборудване. Той има краткосрочен характер и обикновено не покрива целия период на икономическия живот на предмета на лизинга. По този начин след изтичане срока на лизинга актива има остатъчна стойност. Рискът за реализацията на тази стойност се поема от лизингодателя. Възможно е в договора да са предвидени задължения на лизингополучателя да закупи или осигури купувач на актива предмет на договора по остатъчна стойност.

При оперативния лизинг, лизингодателят носи всички тежести и рискове свързани със собствеността върху предмета на лизинговия договор- застраховки, ремонт и др. Характерно за оперативния лизинг е това, че като клауза на договора се включва  и правото за прекратяване на наемните отношения. По силата на тази клауза лизингополучателят може да прекрати договора преди срока и да върне дълготрайния актив на лизингодателя. Тази особеност прави оперативния лизинг по-неизгоден и по-непривлекателен в сравнение с финансовия лизинг.

3.2. Характерни разновидности на финансовия и оперативния лизинг.

В зависимост от конкретните споразумения при сключване на лизинговия договор финансовия и оперативния лизинг могат да бъдат:

-        Пряк лизинг- лизингодателят закупува актива и го предоставя за ползване на лизингополучателя. В случая пряк лизингодател са банки, финансови компании и лизингови дружества.

-        Обратен лизинг- доставчикът на актива е самият лизингополучател, за да осигури неговото финансиране, той продава придобития актив на лизинговото дружество и сключва с него договор на лизинг. При тази форма на лизинг лизингополучателят формално се освобождава от актива без да се лишава от неговото практическо използване. Това води до стабилизиране на финансовото състояние на лизингополучателя. Най-често лизингодатели са банки, пенсионни фондове, застрахователни компании- които имат възможност и интереси да инвестират своите капитали в дългосрочни кредити.

-        Разделният лизинг  е свързан с използването на кредит от лизингодателя за закупуване на предмета на сделката. Той се прилага в случаите на висока стойност на активите, която лизингодателят не може да покрие със собствени средства. Кредитори са търговски банки, финансови институции или самите производители.

-        Експортен лизинг- участват три или повече страни- производител на предмета на лизинга, лизингодател от своята страна и лизингополучател зад граница. Може да участва и търговска банка, която кредитира производителя или лизингодателя. Експортният лизинг намира широко приложение в страните с либерални данъчни режими за лизинговите дружества.

-        Транзитният лизинг също има международен характер. При него лизингодателят се намира зад граница в трета страна, където има по-либерален данъчен режим. Той купува предмета на лизинга произведен в страната и го предоставя на лизинг на друга страна.

4. Капиталова структура на акционерното дружество

Капиталовата структура на АД се представя от съвкупността от източниците за дългосрочно финансиране и съотношенията между тях.

В теорията и практиката се използва и понятието – Финансова структура. Последната е по-широко понятие, тъй като обхваща както дългосрочните, така и краткосрочните източници за финансиране.

При определяне на капиталовата структура се анализират преди всичко обикновените акции, не разпределената печалба и резервите, т.е. целият собствен капитал.

От капиталовата структура зависи възможността на АД да погасява дългосрочните си дългове и да увеличава доходите на притежателите на акции. Затова ръководството би следвало периодично да анализира капиталовата структура и да взема мерки за нейното оптимизиране.

Основните показатели за измерване на капиталовата структура са :

Съотношението дълг-капитал и финансовият ливъридж.

Коефициентът дълг/капитал показва относителния дял на дълга и стойността на дългосрочното финансиране на АД. Той се определя по следната формула:

Д/К = ДЗ / СК+ ДЗ , където

ДЗ – дългосрочни задължения;

СК- собствен капитал

Този показател е известен на финансовия анализ като Коефициент на задлъжнялост  = ДЗ/СК

Пример: Ако стойността на корпоративните акции е 150 000лв., а на корпоративните облигации 50 000лв. коефициентът на Д/К ще бъде :

Д/К = 50 000/ 150 000+50 000= 50 000/ 200 000= 0,25 или 25%

Какво означава това: Изводи:

Изменението на капиталовата структура на АД, което води до промени в нормата на възвращаемост на капитала на акционерите, се характеризира като финансов ливъридж (финансов лост). Той е свързан с използването на банкови кредити или емитирането на облигации, т.е. с дългосрочно финансиране на АД.

Практиката показва, че използването на кредита до определен дял в дългосрочното финансиране е изгодно за АД. Това се обяснява с обстоятелството, че лихвеният процент на банковите кредити обикновено е по-нисък в сравнение с лихвения процент на останалите източници за дългосрочно финансиране. Освен това платените лихви по банковите кредити до определена величина се приспадат от финансовия резултат при данъчното облагане. А намаляването на данъка върху печалбата обективно увеличава дохода на акционерите.

Пример: Ако АД е ангажирало капитал от 200 000лв. (1 50 000 + 50 000) е получило печалба 25 000лв. и е платило лихва L = 2 000 лв.

Нормата на възвращаемост на капитала (НВк) ще бъде :

НВк = 25 000 + 2 000/ 200 000 х 100 = 13,5%

Ако АД работи със собствен капитал (СК) :

НВк = 25 000 / 150 000 х 100 = 16,6%

Вижте се, че  ползването на кредита е намалило доходността с 3,1 %.

Но по- прецизният анализ, т.е. отчитайки отношението на инвестирания капитал и стойността на печалбата резултатите са както следва: (200 000 х 16,6)= 33 200лв.

НВк = 33 200+2 000/ 150 000+ 50 000 = 35 200 / 200 000 = 0, 176 = 17, 60

Следователно при равни други условия инвестирането на 50 000лв. заемен капитал би довело до нарастване на рентабилността с 1%

(17,6 – 16, 6) = 1%

Равнището на финансовия ливъридж се изчислява по следната формула:

ФЛ = ПФРЛ / ПФРЛ – Л     , където:

ПФРЛ – положителен финансов резултат с лихвите по банковите кредити

Л – платените лихви

Пример: Ако ПФРЛ е 34 000лв. , а L = 2 000лв.

ФЛ = 36 000/ 36 000 – 2 000 = 1,06

Това означава, че 1% увеличение на финансовия резултат плюс лихвите по кредита ще доведе до увеличение дохода на една акция с 1, 06% .

4.1. Оптимизиране на капиталовата структура

Оптимизирането на капиталовата структура на АД има за цел да се направи избор по вид и обем (стойност) на източниците за дългосрочно финансиране на АД.

Алтернативите се съдържат във финансиране чрез емитиране на нови обикновени акции или на облигации и банков кредит. За целта е необходимо да се определи критичната точка на зависимостта между положителния финансов резултат плюс лихвите и нетният доход на една акция.

Критичната точка на дохода на една акция, когато той (доходът) остава непроменен, независимо от източника на финансиране, т.е.

Да/а = Да/ обл.

Да/а – доход на акция при финансиране с акции;

Да/обл. – доход на акция при финансиране с облигации

Освен това единият доход на една акция се изчислява по формулата:

Да =  (ПФР – Л) х (1 – ПДп)/ БА    където:

ПФР- положителен финансов резултат

ПДп- процент на данъка върху печалбата

БА- броя на акциите

Като заместим значението на дохода от акциите (Да) в уравнението за критичната точка ще получим:

КТДа = ПФРЛ – Л х (1 – ПДп) / БА = ПФРЛ – Л х (1- ПДп) / БАо

Където :

БАо – броя на акциите при финансиране с облигации.

НСС 17 - ОТЧИТАНЕ НА ЛИЗИНГОВИТЕ ДОГОВОРИ

(приет с ПМС No 65 от 1998 г. - обн.,ДВ,бр.36 от 31 март 1998 г.; издание на Народното събрание - притурка към ДВ, бр.36 от 1998 г.)

Националният счетоводен стандарт 17 регламентира отчитането на лизинговите договори, с изключение на:
договорите за проучване и експлоатация на природни ресурси, като нефт, газ, дървесина, метали и други минерални ресурси;
договорите за продукти, като филми, видеозаписи, пиеси ръкописи, патенти и авторски права.
1. Определения.
За целите на този стандарт:
1.1. Лизингов договор е споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя правото на ползване на определен актив за договорен срок срещу възнаграждение (наем). Като лизингов договор се третират и споразуменията за наемане на актив, в които има клауза, даваща право на наемателя да придобие собствеността върху актива при определени условия (лизингови договори с покупка).
1.2. Срок на лизинговия договор е периодът от време, през който наемателят използва актива - предмет на договора, и който не може да се анулира, без да се наруши споразумението. Той се определя от наемателя и наемодателя.
1.3. Начало на лизингов договор - приема се по-ранната от датата на подписване на договора от наемодателя и наемателя или датата, от която двете страни се обвързват с условията по договора.
1.4. Финансов лизинг е лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. Той трябва да отговаря най-малко на две от следните три изисквания (първото изискване е задължително):
а) договорът да съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на наемателя;
б) прехвърлянето на собствеността на наемателя да се извършва към края на срока на лизинговия договор;
в) срокът на наемния договор да покрива по-голямата част от полезния срок на използване на актива.
1.5. Оперативен лизинг е всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг.
2. Разграничаването между финансов лизинг и оперативен лизинг при тяхното текущо отразяване и периодично представяне в счетоводните отчети се извършва в съответствие с принципа "предимство на съдържанието пред формата".
3. При финансовите лизингови договори наемодателят:
а) отчита като дългосрочно вземане определените в договора наемни плащания. В сумата им се включват: справедливата (продажната) цена на отдадения актив; разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на отдадения актив, която се отразява като финансови приходи за бъдещи периоди;
б) отписва отдадения актив по неговата балансова стойност;
в) отчита в текущия период финансовите приходи за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на получените суми по договора в общата сума на договорените наемни плащания;
г) отчита в намаление на вземането по договора получените през срока на договора плащания.
4. При финансовите лизингови договори наемателят:
а) отчита като дългосрочно задължение определените в договора наемни плащания;
б) записва наетия актив по справедливата (продажната) му цена;
в) отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между справедливата цена на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания; този разход се отчита в текущия период пропорционално на относителния дял на направените плащания в общата сума на договорените наемни плащания;
г) начислява амортизация на амортизируемите наети активи - в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи;
д) отчита в намаление на дългосрочното си задължение изплатените през срока на договора суми.
5. При оперативните лизингови договори наемодателят:
а) отчита предоставените активи като собствени и им начислява амортизация (когато те са амортизируеми);
б) отразява начислените в негова полза наемни вноски като постъпления от продажби в текущия период;
в) начислените разходи за амортизации се отразяват за сметка на постъпленията от наема по съответния оперативен лизингов договор.
6. При оперативните лизингови договори наемателят отчита:
а) начислените наемни вноски като разходи за външни услуги;
б) чрез задбалансови сметки наетите активи по справедливата им цена.
7. Извършените от наемодателя или от наемателя разходи, свързани с подготовката и сключването на лизинговия договор (комисионни, такси и др.) се отчитат като разходи за дейността за текущия период.
8. Когато в лизингов договор освен наемните плащания (наемът) се предвиждат и допълнителни плащания - например за извършване на ремонти и подобрения, за изплащане на застраховки на отдадения актив и други - те се отчитат отделно от наема.
9. В приложението към годишния счетоводен отчет се оповестяват:
А. От наемодателя:
а) стойността на предоставените по лизингов договор активи - поотделно по финансови и по оперативни лизингови договори;
б) общата сума на вземанията по лизингови договори;
в) сумата, отразена като финансови приходи за бъдещи периоди от финансови лизингови договори;
г) когато оперативните лизингови договори обхващат значителна част от дейността на наемодателя, той оповестява отчетната стойност на активите по видове и начислената към датата на съставянето на отчета амортизация.
Б. От наемателя:
а) стойността на получените по лизингов договор активи - поотделно за финансовите и за оперативните лизингови договори;
б) общата сума на задълженията по лизингови договори;
в) сумата, отразена като финансови разходи за бъдещи периоди по финансови лизингови договори.