Joomla Software solutions Template

Payday loan

Разглеждайки процеса на финансиране на дадено предприятие, ние ще се запознаем със същността на понятието финансиране, ще дефинираме основните принципи, които трябва да се спазват при това финансиране. Ще маркираме също така различните видове финансирания, които теорията обособява според различните критерии, както и различните техни източнициa.

1. Финансиране.

1.1.                                                                                                                                                                                                                                       Характерно за всяка една фирма, предприятие , функциониращи в условията на пазарна икономика е , че те трябва да осигурят финансиране за стартиране, функциониране и развитие на своето предприятие. Финансирането на предприятието е съвкупност от решения и действия за осигуряването му с необходимият му капитал за създаване на предприятие за нормалното му функциониране и за неговия растеж. Финансирането намира най-пълно отражение във финансовата дейност, която обхваща набиване на капитал от вътрешни и външни източници, извеждане на капитал, преструктуриране на капитал и освобождаване на капитал. Финансовата дейност е тясно свързана с оперативната и инвестиционната дейност на предприятието. То може да бъде дефинирано още като съвкупност от мероприятия, които пряко или косвено водят до снабдяването на предприятието с производствения фактор „КАПИТАЛ”!

1.2.   При осъществяване процеса на финансиране на предприятието трябва да се спазват няколко основни принципа:

• Разходът на държания капитал да съответства на потребностите при нормална производствена дейност на предприятието. Спазването на този принцип гарантира лесен достъп до източници за покриване на временния недостиг на капитал поради сезонност, цикличност, необходимост от разширяване на производството.
• Чрез финансирането трябва да се осигури оптимална структура на капитала- собствен капитал/ дълготраен привлечен капитал.Следната формула задава алгебрически и математически този принцип:

Kw = Ke .We+Kd .Wd Kw - средната притегателна цена на капитала

Ke – цена на акционерен капитал в %

We – относителен дял на акционерен капитал в сумата на капитала

Kd – цена на привлечен капитал

Wd - относителния дял на  привлечен  капитал общата сума . Тоест средната претеглена цена на капитала да е най- ниска и същевременно относителният дял на дълга да не поражда съмнения у инвеститорите, че предприятието е финансово нестабилно и рискът за фалит е голям.

• Направленията на използване на собствените средства трябва да са съобразени със скоростта на оборота на активите, които се финансират. От този принцип произтича изискването ДМА да се финансират главно за сметка на дългосрочните кредити, а не за сметка на печалбата.
• Използването на привлечен капитал изисква много внимателен анализ на риска свързан с вероятността да не са налице парични или бързоликвидни средства за плащания на падежа и погасяване на главницата

1.3. Сега ще разгледаме различната таксономия на финансиранията според различните критерии. А те са:

• Според етапа от жизнен цикъл, в който се намира предприятието:
  • Първоначално
  • Текущо
  • Извънредно
  • В зависимост от срока, за който привлечените финансови ресурси остават в разпореждане на предприятието:
    • Краткосрочно
    • Дългосрочно
    • В зависимост от характера на капитала, който се създава чрез финансирането:
      • Собствено
      • Чуждо
      • Според източниците на финансови ресурси:
        • Вътрешно
        • Външно

Особено внимание заслужава самофинансирането, за което има поне две мнения: самофинансирането е финансиране от вътрешни източници и самофинансирането е финансиране от неразпределена печалба. Под самофинансиране по принцип се разбира финансиране с източник неразпределената печалба. Печалбата увеличава основният капитал по сметките за резерви или по сметката на собственика. Проблемът при самофинансирането е, че изглежда „евтино”, но увеличаването на относителния му дял води до намаляване на размера на инвестициите. Видовете самофинансиране са открито и скрито. При откритото отделни суми от неразпределената печалба се отнасят по сметките на съдружниците или по сметките на резервите, а при скритото самофинансиране се образуват скрити резерви.

Ще се спрем по- задълбочено на видовете финансирания според срока на разпореждане с привлечените финансови ресурси.

1.4.            При краткосрочното финансиране предприятието получава финансови ресурси от различни източници, като те трябва да бъдат възмездимо обезпечени с връщания в срок до една година. Основен източник в краткосрочното финансиране на едно предприятие са краткосрочните заеми. Тяхното предназначение е да задоволят потребностите на производството от оборотен капитал. Краткосрочните заеми могат да бъдат банкови, междуфирмени/ търговски/ и облигационни.По- конкретно краткосрочните кредити биват:

v                 Сконтов/ поличен/ кредит- кредит, предоставян при покупката  на полица преди падежа по цена, по-ниска от номиналната стойност. Размерът на отбива (сконтото, дисконта) от номинала зависи от интервала от време между сконтиране и падеж и сконтовия процент на ЦБ (процентът, при който ЦБ ресконтира първокласни полици) и риска, произтичащ от конкретната сделка. За разлика от останалите видове банков кредит, този се погасява на падежа на полицата не от лицето, на което е предоставен ( лицето, от което банката е откупила полицата), а от главния длъжник по полицата.

v      Кредит по текуща сметка/овърдрафт/

v                 Авалов кредит- индиректен кредит, изразяващ се в поемане на поръчителство (авал) по полица от ТБ. Банката поема солидарна отговорност за изпълнение на менителничното задължение (или част от него) на свой клиент-авалат (хонорат). Задължението на авалиста е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава. Ако на падежа на полицата същата бъде предявена за плащане на банката-авалист, след извършване на плащането банката придобива право на регресен иск срещу хонората и срещу всички менителнично задължени спрямо него лица.

v      Кредит от доставчика

v      Кредит от клиента

Кредит имаме тогава когато изпълнението(доставката на финансирането) и насрещното изпълнение (изплащането на кредита) са разделени едно от друго във времето. Кредитът е в основата на финансирането и е предмета на кредитният договор. Кредитът се урежда чрез договор за кредит. Договорът за кредит представлява единодушно изявление на волята,което може да се осъществи чрез писмено, устно действие или чрез мълчание.Според начина на усвояване кредитът може да бъде еднократен и револвиращ. Усвояването на револвиращия кредит позволява на кредитополучателя да разполага с определена кредитна рамка т.е. погасените суми по кредита могат отново да се използват в определената кредитна рамка. Усвояването при еднократния кредит е еднократно.Усвояването на кредита представлява начина, по който се използва кредита. Кредитът се гарантира чрез платежоспособността на кредитополучателя, чрез желанието за плащане и чрез поръчителство (в случая говорим за лична гаранция). Поръчителят е длъжен да отговаря за задължението на длъжника. Гаранцията по кредита може да бъде и реална. При реалната гаранция кредитополучателят получава гаранция чрез залог на движимо имущество, чрез ипотека на недвижимо имущество и чрез особени форми на реална гаранция.Особените форми на реалната гаранция са: прехвърляне на правото на собственост върху длъжника (прехвъляне правото на собственост върху движими вещи) и прехвърляне на правото на собственост върху стоки (покупкопродажба).

Друг източник на крактосрочно финансиране са краткосрочните задължения на предприятието. Това  са задължения към доставчици, към персонала, към бюджета, към социалното осигуряване. Техният обичаен срок е до една година. Те са начислени, но незплатени/ невнесени/ от предприятието парични суми, които по същество са чужди, но до настъпването на падежа им могат да се използват от предприятието в качеството им на източник на краткосромно финансиране.

1.5.                  При дългосрочното финансиране финансовите ресурси могат да бъдат собственост на предприятието, или да представляват неговия привлечен капитал.

1.5.1.           Собственият капитал включва основния (акционерния или дяловия) капитал, резервите, печалбата от текущата година (загубата – с отрицателен знак) и неразпределената печалба (непокритата загуба – с отрицателен знак) от минали години.Ще разгледаме подробно финансирането със собствен капитал на предприятието. Най- общо в икономическата теория собственият капитал се разглежда като стойностен израз на ресурсите, които собствениците на едно предприятие предоставят при създаване/ учредяване/ и регистриране/ вписване/ на новосъздаденото предприятие. Собственият капитал е източник на собствени  финансови ресурси.

При акционерните дружества един от начините за финансиране със собствен капитал е емисията и продажбата на акции. Предприятието използва маржа между придобита и падежна цена, за да реализира един „надкапитал”, който да е източник на финансиране.

*Акция- титул на собственост, документ с определена законова форма и съдържание, удостоверяващ,че притежателят й участва в акционерния капитал на акционерното дружество- има право на собственост върху активите, право в разпределението на печалба, право в участие управление на дружеството и право на ликвидационен дял.

В дружествата с ограничена отговорност един от основните начини за финансиране със собствен капитал е внасянето на дружествени дялове. Общата стойност на внесените дружествени дялове при първоначалното финансиране е законово определено- 5000лв.

1.5.2.           При финансирания от резерви и неразпределена печалба можем да твърдим ,че имаме вътрешно финансиране на дейността. Резервите се определят като нарастване на икономическата мощ на предприятието, като източник за покриване на загуби от дейността на предприятието и като източник на нарастване на основния капитал, част от собствения. Всички предприятия заделят резерви. В България  акционерните дружества са задължени да образуват законови резерви според търговския закон, който изисква посочване на източник на формиране на резервите, минимален размер и цел на изразходването им.

Според чл.246 от ТЗ акционерните дружества заделят 10% от печалбата си за законови резерви. Техният минимален размер се определя от достигане на 10% от основния/акционерния/ капитал. Резервите, надхвърлящи минималния изискуем размер, представляват  финансовите ресурси, които предприятията могат да използват за финансиране на дейността си.

Неразпределената печалба е основен източник за текущо финансиране на предприятията със собствен капитал. Това е текущ финансов резултат от минала година трансформиран във финансов резултат от предходни отчетни периоди. Това е печалбата, която остава след изплащането на лихвите, данъците и дивидентите. Частта от нетната печалба, която не се разпределя под формата на дивиденти между акционерите или съдружниците, се реинвестира в дейността на фирмата, т.е. използва се за финансиране на различни инвестиционни проекти. Наред с неразпределената печалба, за тази цел се използват и амортизационните отчисления. Тяхната роля съвсем не се ограничава с финансиране възстановяването на изхабените дълготрайни активи, а напротив – заедно с неразпределената печалба те са основен източник за финансиране и разширяване на фирмата, за увеличаване стойността на нетните активи.

1.5.3.            Амортизационните отчисления като източник на финансиране. Амортизационните отчисления до преди 10-12 години бяха с отрицателни стойности, тъй като чувствително изоставаха от темпа на годишната инфлация. Това бе една от причините за декапитализация на фирмите, тъй като инфлацията “изяждаше” собствения им капитал, предназначен за самофинансиране чрез влагането му в нови инвестиции. Затова от 1.01.1998 г. се извърши ревалоризация или преоценка на активите и пасивите на фирмите, която обаче бе частична, тъй като покриваше реално 45-60 % от темпа на инфлацията дотогава. Амортизационните отчисления представляват стойностен израз на изхабяването на дълготрайните материални и нематериални активи на предприятието. Тези отчисления се включват в цените на произведените стоки и услуги. При реализация на продукцията амортизационните отчисления постъпват като реален паричен приход и формират фонд, предназначен за подмяна на амортизираните дълготрайни активи. Предприятията могат да използват различни методи за определяне годишната сума на амортизация по видове активи.

Методи за амортизация

• Линеен метод на амортизация – при него размера на амортизационната норма,квота и сума е еднакъв за всички години от полезния  срок.

Категории данъчни амортизируеми активи

Чл. 55. (1) При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории:

1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;

2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура;

3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;

4. (доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони;

5. категория V - автомобили;

6. категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение;

7. категория VII - всички останали амортизируеми активи.

(2) Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери:

(3) За активите от категория II годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. активите са част от първоначална инвестиция;

2. активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.

1.5.4.  При източници на дългосрочно чуждо финансиране имаме дългосрочни банкови и облигационни заеми. Това са заеми със срок на погасяване, надхвърлящ една година. Поради дългосрочния си характер те са предназначени главно за финансиране на инвестициите и за постигане на дългосрочни инвестционни цели.  Отпускането на такива заеми се предхожда от проучване и оценка на кредитоспособността на кредитоискателя и оценка на предлаганото от него обезпечение. За погасяването на тези заеми се изготвя погасителен план, който дава иформация за остатъка от заема при всяка от годините на изплащането му. При банковите заеми кредитор е дадена банка, докато облигационните заеми се формират за сметка на емисия и продажби на ценни книжа- облигации, които могат да се предлагат както на институционални, така и на индивидуални инвеститори.

*Облигация- документ за дълг, издаван от емитиента на купувача на облигацията срещу получаване на определен заем от купувача към емитиента.

1.5.5.         Други източници на финансиране- ЛИЗИНГ, ФАКТОРИНГ.Финансиране чрез рисков капитал.

1.5.5.1.      Лизингът представлява вид наемно отношение. Същността му се заключава в това, че дадена фирма/лизингодател/ предоставя за ползване за определен период на друга фирма или лице/лизингополучател/ даден дълготраен материален актив срещу плащането на определена лизингова вноска. Според най-разпространената класификация се различават основно два вида лизингови договори. Основното различие в тези договори се изразява в зависимост от степента на прехвърляне от наемодателя върху наемателя на рисковете и изгодите, свързани със собствеността върху актива. При финансовия лизинг се прехвърля в значителна степен рискове и изгоди, а при експлоатационния тези условия не са на лице.  В практиката са възможни много варианти за сключване на лизингов договор в зависимост от правната система, вида на лизинга и намеренията на страните. Съществува известен набор от елементи характеризиращи всеки лизингов договор. Те гарантират неговата перфектност и защитават интересите на всяка от страните. В България отношенията между лизингодател, лизингополучател и доставчик се уреждат на основата на принципите на Търговския закон. Договорът за лизинг определя предметът, обектът и субектите на лизинговата сделка.

1.5.5.2.    Друга форма на финансиране е факторингът. При факторинга спезиализирана компания/ фактор- компания/ купува вземанията на субекта, който се нуждае от финансиране. Факторинг — покупка на вземания произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събирането на тези вземания В повечето случаи клиентите-купувачи по основната сделка за доставка на стоки са уведомени, че дължимите суми са платими директно на фактора. Факторът превежда сумата на фирмата след инкасирането й или предоставя кредит на фирмата за времето до настъпването на падежа на вземането в размер на цялата сума или на част от несъбраните вземания, намалена с резерв от 5-10%. Възнаграждението за банката е под формата на:

- такси    за    управление    и    инкасиране   на    вземанията    и    понасяне   на    риска    от    евентуална неплатежоспособност на длъжника;

- лихвен процент по авансовите плащания.

1.5.5.3.    Финансирането с рисков капитал е друга възможност за дългосрочно финансиране. Това е форма на дялово финансиране. Фирмите за рисков капитал се включват във финансирането на предприятията с висок иновативен потенциал обикновено във фазата на основаването им.  Целта на капиталодателя не е дългосрочен ангажимент, а реализирането на капиталова печалба в средносрочна перспектива. Това се постига чрез деинвестиране, т.е. изтегляне от проедприятието, което често ставо преди преобразуването му в публично акционерно дружество.

След като детайлизирахме видовете финансирания и тяхната същност, можем да обобщим предимствата и недостатъците на финансирането от външни и вътрешни източници.               Предимства на финансирането със собствен капитал

-          Намаляване на риска от изпадане в неплатежоспособност, поради възможността да се намали капиталовите разходи, като не са точно фиксирани с договор

-          Сравнително висока сигурност на финансиране на плановите инвестиции

-          Използването на повече собствени средства за финансиране наред със стойността на др. Имущества на собственика, не внесени дялове и поръчителства на сътрудници, повишава значително кредитонадежността на предприятието.

Недостатъци   на финансирането със собствен капитал

-          Собствените източници на капитал имат по-висока цена от тази на привлечения капитал

-          Предприятието се лишава от данъчен ефект поради това, че капиталовите разходи по собствения капитал не намаляват облагаемия доход

-          Само с вътрешни източници обикновено не може да се покрие нуждата от финансиране на по-големи проекти.

1. 1. Финансиране с привлечен капитал

-          Предимства

• Намаляване на облагаемия доход на предприятието с част или с целите разходи по привлечения капитал
• Бързо приспособяване към стопанска конюнктура налагаща мобилизиране на допълнителен капиталови ресурси
• Използване на капитала с по-ниска цена от тази със собствен капитал
• Запазване правата на собственост на предприятието

-          Недостатъци

• Наличие на риск от изпадане в неплатежоспособност, поради плащане на лихви и вноски по главницата в точно определени дати
• Риск от използване на част или на цялото обезпечение за удовлетворяване на кредиторите
• При неспазване на договорите по-големи за мащаба на предприятието кредити има риск от установяване на контрол от страна на кредитодателите върху  операциите на предприятието.

1. 2. Цена на финансирането

Както всеки ресурс, така и финансовите имат своят цена. За финансирането това са разходите, които предприятието прави за набавянето на всеки 100лв. Финансов ресурс. Тези разходи са под формата на изплащани дивиденти по обикновени или привилигеровани акции, изплащания по дялов капитал и т.н.. Цената на финансиране за всеки източник се определя, като разходите за набавяне на капитал от съответния източник се разделят на набрания от този източник капитал и резултатът се изрази в проценти.

P  е среднопретеглена цена на финансирането. %

Pi – цената на i-ия източник на капитал.%

di- относителен дял на i-ия източник на капитал в общото финансиране

n- броят на източниците на финансиране.

1. 3. Финансова и капиталова структура на предприятието. Ефект от финансовия ливъридж.

3.1.                                                                                                                                                                                                                                                    Структура на финансирането/ финансова структура/- съвкупност от относителни дялове, характеризиращи относителното участие на всеки източник на финансиране в общото финансиране. Всеки отделен дял, използван за характеризиране на финансовата структура на предприятието, се изчислява по формулата:

.100                                                                              Di- относителен дял на i-ия източник в общото финансиране

Ki- финансовия ресурс, набран от i-ия източник

n- броят на източниците на финансиране.

3.2.                                                                                                                                                              Капиталова структура- съвкупност от относителните дялове, характеризиращи относителното участие на дългосрочните източници на финансиране в общото дългосрочно финансиране. Най-  често се характеризира чрез относителния дял на собствения капитал и на дългосрочните заеми в общото дългосрочно финансиране.

ОДК=СК+ДЗ

СК- собствен капитал

ДЗ- дългосрочни заеми на предприятиета

ОДК- общият дългосрочен капитал на предприятието.

3.3.                                                                                                                                                                                                                                                    Финансов ливъридж/финансов лост/- отношението между дългосрочния заемен капитал и собствения капитал. Предприятията с финансов лост, по- голям от единица, са с висок финансов риск и инвеститорите им се удовлетворяват от норма на възвръщаемост, по- голямо от средната- Предприятия с финансов лост, приблизително равен на 1, са със среден финансов риск и инвеститорите им инвестират при норма на възвръщаемост, близка до средната. Предприятията с финансов лост под единица са с нисък финансов риск и поради тази причина е възможно да има инвеститори, които биха инвестирали при възвръщаемост на нормата под средната.Ефектът на финансовия лост се изразява в промяна на рентабилността на собствения капитал при промяна в степента на задлъжнялост.

Финансовият ливъридж изразява зависимостта между рентабилността на собствения капитал на предприятието и степента на неговата дългосрочна задлъжнялост, изразена чрез  относителния дял на дългосрочните заеми в  общото дългосрочно финансиране на предприятието. По- конкретно ефектът на финансовия ливъридж се изразява в нарастване на рентабилността на собствения капитал на предприятието/респективно на чистия доход на една акция/ при увеличаване на относителния дял на дългосрочните заеми/ примерно облигациите/ в общото дългосрочно финансиране, при условие че рентабилността на общия дългосрочен капитал превишава средния лихвен процент по ползваните от предприятието дългосрочни заеми. Ако рентабилонстта на общия дългосрочен капитал е по- малка от средния лихвен процент по дългосрочните заеми, увеличаването на техния относителен дял в общото дългосрочно финансиране води до намаляване на рентабилонстта на собствен капитал.

Процесът на финансиране на предприятието играе решаваща роля в певедението на тази икономическа единица на конкурентния пазар. Финансирането оказва влияние върху автономността, рентабилността и развитието в целия жизнен цикъл на предприятието.