Joomla Software solutions Template

Payday loan

Оборотен капитал на фирмата

1. Същност и структура на оборотния капитал.
2. Управление на оборотния капитал. Понятие и показатели за обращаемост.
3. Управление на запасите.
4. Управление на вземанията.
5. Източници за финансиране на оборотните активи.

1. 1. Същност и структура на оборотния капитал

Оборотния капитал е частта от постоянния капитал на фирмата, която е инвестирана в краткотрайни, наречени още оборотни активи. От самото им наименование се разбира, че става дума за капитали, респективно активи, които обслужват цикъла на производството и реализацията на стоките и услугите до възстановяването им отново в порични активи.

Характерно за тях е , че принасят стойността си еднократно в стойността на готовата продукция, а много често те формират материално вещественият вид на произвежданите изделия.

В структурата на оборотните капитали се включва частта от собствения капитал, превишаваща стойността инвестирана в дълготрайни активи и предимно привлечен капитал- заемен капитал. А такъв е капитала съдържащ се в дългосрочните и краткосрочните дългове на фирмата. Първите – ДЗ – са резултат от договорени кредити от кредитни институции, а вторите – КЗ – са кредити с краткосрочна възвращаемост и формирали се оперативни задължения към доставчици, работници и служители (персонал), бюжета, социално осигурителни институции.

В теорията и практиката се използват две понятия за оборотен капитал:

- Нето оборотен капитал - НОК

- Бруто оборотен капитал – БОК

Нето оборотен капитал (НОК) се формира от стойността на краткотрайните активи, които се финансират от дългосрочни източнице ( СК+ ДЗ) . Сумата на НОК се установява като от стойността на КА (краткотрайни активи) се приспадне стойността на текущите задължения (ТЗ)  на АД.

НОК = КА – КЗ (ТЗ)

Където:

НОК – нето оборотен капитал;

КА- краткотрайни активе;

КЗ- краткосрочни задължения

Когато стойността на КА превишава КЗ е налице оборотен капитал, а при обратното съотношение – дефицитен оборотен капитал. Стойността на НОК се финансира от ПК на АД.

Актив                                                            Пасив

-НОК

Бруто оборотният капитал е сумата от всички източници на средства инвестирани в оборотни активи.

БОК = НОК + КЗ

БОК = 15 000 + 20 000= 35 000лв.

От представената схема се вижда, че стойността на БОК е равна на стойността на краткотрайните активи. Тяхната структура се съдържа в раздел „Б” на актива на баланса.

Тук по групи влизат:

-        Материални запаси;

-        Краткосрочни вземания;

-        Краткосрочни финансови активи;

-        Парични средства;

-        Разходи за бъдещи периоди

Стойността на КА и инвестираните в тях оборотни капитали зависи от множеството фактури. Но първостепенно значение имат:

-        Характера на дейността на АД;

-        Организацията на неговата експлоатационна, търговска и финансова дейност;

-        Организация и управление на КА и ОК.

Какви са възможностите?

2. Управление на оборотния капитал. Понятие и показатели за обращаемост.

Управлението на оборотния капитал на АД се реализира чрез оптимизиране структурата и стойността на оборотните активи. Оптималната стойност трябва да предотвратява както недостиг  от капитали и активи, които биха затруднили дейността на АД, а така също и излишъци от активи, които биха утежнили финансите на АД от прекумерни задължения към доставчици и кредитори или биха намалили доходите му от неефиктивно инвестиране в обездвижени активи.

Недостик от оборотен капитал (ОК) фирмата може да постигне в резултат на:

1. Загуби от текуща стопанска дейност.
2. Загуби от минали периоди.
3. Обезценяване или обездвижване на КА.
4. Изплащане на дивиденти въпреки неблагоприятни финансови резултати с цел запазване престижа на АД.
5. Погасяване стойността на облигации с настъпил падеж без за целта да са осигурени средства.
6. Нарастване на цените на материалните ресурси.

Какви са последствията от неплатежоспособността на АД?

Излишък от оборотен капитал може да се постигне при:

1. Емисия на нови акции и облигации, стойността на които превишава потребносите от инвестиции.
2. Натрупване на печалба и резерви, които не се насочват към инвестиции.
3. Продажба на ДМА и КЗ, без да се закупуват нови.
4. Натрупване на амортизационни отчисления, поради неактивна инвестиционна политика.

И все пак излишъкът от ОК е по-малка неудача, ако той се инвестира в по-ефективни финансови инструменти. Това би било активната позиция на финансовия мениджмънт, тъй като е известно, че наличните пари, като такива не осигуряват никакъв доход.

Понятие и показатели за обращаемост

Обращаемостта е понятие, което харакеризира кръгооборота на капитала инвестиран в краткотрайни активи. Значимостта на обращаемостта произтича от пряката връзка между скоростта/ времетрайността на преминаване на КА респективно на ОК от материално-вещественият им вид в новосъздадените стойностти на готовите изделия и трансформацията им отново в пари.

Времето (скоростта) зависи от характера и специфичните особености на производството и организацията на реализацията, но и от много други фактори. Последните са обект на вниманието на финансовия мениджмънт с оглед повишаване ефективността на ОК.

За измерване степента на използването на ОК в практиката се използват три основни показателя.

Коефициент на обращаемост – Характеризира броя на оборотите в анализирания период.

Където:

Q1 х Цс- Стойността на реализираната продукция по себестойността

КМА – средната за периода стойност на наличните КМА

Средната наличност от КА се определя по формулата:

Където:

КА- средната наличност на КА

Хо – наличност на КА по баланса към 31.12 на предходната година

Х1- Х11 – наличност на КА към края на месеците от януари до ноември на текущата година

Х12- наличност на КА към 31.12 на текущата година.

Пример: Ако АД е реализирало 100 000 продажби по себестойност, а КА = 20 000лв.

Коб= 100 000 / 20 000 = 5 оборота

Коефициент на натовареност- показва каква е натовареността (ангажираността) на ОК т.е. с каква стойност на ОК се реализира единица продажби. Вижда се той е реципрочен на Коб.

Продължителност (времетраене в дни) на един кръгооборот на ОК се изчислява по следната формула:

Където:

Дноб - дните на обращаемост на ОК

Днп – дните на анализирания период (360, 180, 90)

Показателят дни за извършване на един оборот в АД ще бъде:

този показател може да се изчисли и като:

Оценка за тенденциите в използването на ОК се извършва чрез съпоставката на по-горе установените показатели в сравняваните периоди.

Най-непосредственият ефект от подобряването на показателите за обращаемостта на ОК е стойността на освободените от кръгооборащението средства или от допълнително ангажираните средства. Логично първият при ускоряването на обращаемостта, а вторите при забавянето й.

Ефектът се изчислява по формулата:

Където:

Е – ефектът от изменението на обращаемостта на ОК

- продажбите през текущия период

Дно1- дните на обращаемостта през текущия период

Дно0 – дните на обращаемост през придходни периоди

Днп- дните  на анализирания период

Например: Ако АД обект на изследване в по-горните примери е с обращаемост през предходния период- 82 дни сумата на освободения капитал ще бъде:

Ако дните на обращаемост на АД през предходния период са били 67 то резултатът ще бъде:

Фирмените финанси различават:

Абсолютно освобождаване на ОК при намаляване на неговата стойност и отчетено запазване или нарастване обема на продажбите.

Относително освобождаване на ОК е налице когато без промени в стойността на ОК е постигнато нарастване стойността на продажбите

1. 2. Управление на оборотния капитал, инвестиран в запаси

Запасите представляват стоково-материални ценности, които се доставят с основно предназначение за влагане в производството и/или са предназначени за продажби.

Към тях се отнасят:

• Материали, придобити главно чрез покупка и предназначени отново за влагане в производствения процес с цел произвеждане на продукция и услуги;
• Продукция, създадена в резултат на производствен процес предназначена за продажба.
• Стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба;
• Незавършено производство, което представлява съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе продукция;
• Инвестиции в материален запас- материални активи, придобити за инвестиционни цели, а не за ползване.

Потребността от запаси зависи от множество фактори, по-важни от които са:

1. 1. Големината на АД и обемът на неговата стопанска дейност.
2. 2. Видът на производствения отрасъл и характера на производствената дейност.
3. 3. Технологията на производството, налагаща продължителност на въздействието, зреенето, лагеруването и пр.
4. 4. Сезонност на производството, характеризираща се с навременна ангажираност на ОК.
5. 5. Икономическите условия в страната- стабилност или нестабилност на капиталите, цените и др.
6. 6. Ритмичността на доставките и факторите, които я предполагат.

АД е заинтересовано да свежда запасите си до минимални количества, за да ангажира възможно по-малка стойност от ОК. Но на тази тенденция противостоят доставните расходи и допустимата серийност (партидност) на доставките. Не са за пренебрегване и разходите и загубите при съхранението на стоково-материалните запаси.

Всичко това налага АД да търси оптимизация на обема и броя на доставките с цел осигуряване ритмичност на снабдяването при минимални разходи и загуби.

В международната практика за определяне оптималните количества на запасите в една доставка се използва формулата:

КД – оптимално количество на запаса в една доставка

Пр- постоянни разходи при получаване на доставката

ГПни – годишната потребност от запаса в натурално изражение

Тр – текущите разходи в процент от стойността на запаса

ЦП – цена на придобиване на единица запас.

Посочената формула може да се използва, ако са налице следните условия:

Þ                                    Обемът на годишните продажби може да се планира приблизително точно.

Þ                                    Разпределението на продажбите през годината е равномерно.

Þ                                    Доставките постъпват без забавяне.

Например: Да допуснем, че при наличие на посочените условия АД разполага със следните данни:

-        Постоянни разходи при получаване на доставката = 500лв. (постоянни разходи по складирането и съхранението)

-        Годишна потребност от запаси  30 000бр.

-        Текущи разходи – 20% - по самата доставка

-        Цена на придобиване на единица запас – 100лв.

При това положение оптималното количество в една доставка ще бъде:

Оптималният брой на доставките ще се определи по формулата:

ОБД = 30 000 / 1225 = 24,5 = 25 доставки

Разбира се АД би следвало да анализира изгодата от намаляване на запасите чрез увеличаване броя на доставките, като при това сравни изгодата от освободения ОК  с допълнителните доставни разходи.

По подобен начин може да се търси оптимално съотношение между равнището на текущите разходи и ангажирания ОК в готова продукция. Тук трябва да се има предвид, че нарастването на количеството на доставните стоки в една партида води до нарастване на ангажирания ОК и до увеличение на складовите разходи

1. 3. Управление на вземанията

Вземанията на АД произтичат от предоставените на кредит стоки или услуги на клиентите. Затова управлението на вземанията като изходна позиция на АД означава да се оцени политиката по предоставените кредити и тяхната събираемост.

При това финансовият мениджмънт на АД трябва да оцени алтернативата на по-строгите изисквания по отношение на разплащанията и нарастването на продажбите за сметка на стоките отпуснати на кредит.

Във всички случаи отпускането на стоки на кредит налага проучване на клиента по отношение на неговата лоялност и платежоспособност. На практика безпроблемните сделки се сключват между лоялни, утвърдени и добре познаващи се партньори. Но по отношение на ново появяващите се в търговската сфера следва да се извърши проучване относно:

1. Поведението на купувача спрямо своите партньори.
2. Срочността на разплащането на задълженията си към кредиторите.
3. Обема на производството и каква част от него е стойността на предстоящия дълг към АД.

АД може да реши предоставянето на стоката на кредит, ако очакванията да получи стойността на стоката с очакваната печалба превишават риска да не получи само стойността на стоката.

Това е от финансова гледна точка разумна граница на кредита.

В тази връзка е характерният професионален конфликт между търговските и финансовите мениджъри.

В крайна сметка  предоставянето на кредита се определя от две съществени съотношения в активите и пасивите на АД:

1. Съотношението дългове към доставчиците и кредита към клиентите и срочността на тяхното издължаване и инкасиране.
2. Стойността на вземанията на АД към неговите текущи активи.

Съгласно финансовата теория и практика е изгодно когато стойността на дълговете превишава стойността на кредитите. Но при условие, че и двата елемента се обслужват.

Второто съотношение характеризира т.нар. дебиторска задлъжнялост и показва относителния дял на вземанията към стойността на запасите.

Обезпечението на кредита е важно услови при продажбите на стоки и услуги на кредит. За обезпечение може да се приеме полица, представляваща заповед за плащане по искане на приносителя ( на определена сума и фиксирана дата). При международните плащания широко приложима е акредитивната форма.

Важно значение при продажбите на кредит за купувача имат икономическите условия за осъществяване на стопанската дейност. При стагнация настъпва верижна задлъжнялост на търговските дружества, която допълнително затруднява заплащанията между тях. Мужду впрочем такава по настоящем е ситуацията у нас.

Съществен момент при формирането на кредитната политика на АД е анализът на дебиторската задлъжнялост, като статичен показател и в динамика.

Кобдз=

Кобдз – коефициент на обращаемост на дебиторската задлъжнялост;

Дз – дебиторска задлъжнялост;

 (Q1 x Ц 1) – среднодневни продажби

 (Q1 x Ц1) =

Например: Ако в годишните продажби   (Q1 x Ц1) на АД =2 300 000лв. , а  дебиторската задлъжнялост е 60 000 лв. , то коефициента на обращаемост на дебиторската задлъжнялост ще бъде:

 (Q1 x Ц1) =

Кобдз=

Това означава, че през годината средният период за погасяване на кредита е 9 дни.

Средно годишната стойност на дебиторската задлъжнялост се определя по метода на средната хронологична.

1. Финансиране на краткотрайните активи

Краткотрайните активи се финансират от дългосрочни източници СК и ДЗ – НОК и с краткосрочни задължения произтичащи от оперативната финансово-счетоводна дейност на АД и от сключени краткосрочни заеми.

В съответствие с принципа на минималното финансово равновесие е разумно КА с обективно забавена ликвидност да се финансират от дългосрочни източници. Такива са производствените запаси. За всички останали източниците трябва да се търсят в краткосрочното финансиране посочени в раздел Краткосрочни пасиви.

Потребностите от заемен работен капитал и излишъка от парични средства се установява чрез съставяне на финансов план на АД. Най-точно тези стойности се установяват чрез изграждане на финансов план чрез метода на паричните потоци.

Изборът на отделните подходи при определяне на източника на финансиране зависи от икономическите условия за осъществяване на стопанската дейност от склонността за поемане на риск, защото увеличаването на относителния дял на краткосрочните източници води до намаляване на цената на финансирането и до  увеличаване на риска от неплатежоспособност. И обратно, увеличаването на относителния дял на дългосрочните източници води до нарастване на цената на финансирането и до намаляване на риска от изпадане в неплатежоспособност.