Определение и обща характеристика на данъка.

Развитие на теорията на данъка.

Римска концепция на данъка.

В съответствие с римското понятие за държава данък е акт за публична власт.

Той се обявява от централната власт и е предназначен за покриване на публичните разходи, свързани с функционирането на службите по отбраната на страната.

Обетк за внимание са неравенството  в разпределението на разходите, утвърждаването на привилегиите, освобождаването от облагане и преди всичко използването на драконовски средства за тяхното покриване.

В определени случаи се използват инквизицията и мъченията като мярка с/у неплатежоспособните.

Упадък на римската данъчна система.

Макар и добре развита римската данъчна система започва да се разпада. Влияние оказват както политическите, така и икономическите фактори като решаващо е разделянето на Римската империя на две части – Източна и Западна. Пълното разпадане на данъчната система става по време на Източната римска империя.

За деградацията на данъчната система значително допринася поведението на кралете чрез увеличаване на актовете за данъчен имунитет. Влияние в това отношение оказват данъчните облекчения на големите поземлени собственици, които са упълномощени да събират данъка за своя сметка главно от лицата търсещи тяхната защита и числящи си към техните владения. Така данъка приема характера на частна удръжка.

Укрепване на кралската власт и възстановяване на държавните

данъци.

Поради факта, че кралят не притежава още възможността да повишава данъците по пътя на властта, той е принуден да иска субсидии от своите васали. Тази практика става причина данъка да се нарича помощ и да се разглежда като поддръжка-дар за суверена. Но данъка не е само обикновен подарък, той е персонален дар, който кралете използват за своята издръжка.

С даровете в полза на държавния глава данъкът става удръжка, учредена по пътя на властта с постоянен х-р, която расте непрекъснато-удръжка, изразяваща своеобразно връщане към римското понятие за данъка.

Авторитарна концепция за данъка (ХVI и началото на ХVIIIв. )

Авторитарната концепция за данъка се ръководи от намерението за опростяване и справедливост на фиксалното облагане. Тя възниква през ХVIв. утвърждава се през ХVIIв. И се радва на всеобщо внимание в края на царуването на Луи ХIV. В нея може да се откроят следните съществени неща:

Абсолютното право на монарха да представлява държавата и да въвежда и  събира данъци;

Чисто авторитарна теория на Ришельо (ХVIIв.), която се застъпва в мемоарите на Луи ХIV и др. автори;

~Обстоятелството, че авторитарната концепция фаворизира косвените данъци, които по-лесно се събират и налагат от пътния данък.

Данъкът е свързан със сигурността на нацията, че той произтича от съществуването на държавата, че данъкът кара всички поданици на държавата да участват в покриването на нейните разходи.

Разменна концепция за данъка (ХVIII и ХIХв.)

Сравнително широка популярност печели разменната концепция за данъка, според която данъкът е цена на сигурността и по-общо на услугата, направена от държавата.

Основните идеи на концепцията са заложени в:

~определението за данъка;

~Принципите за данъчното облагане;

~Издигането на справедливостта като основен принцип на облагането;

~Теоретическите постановки за данъка;

~Виждането на Прудон;

~Предложението на Е.Дьо Жирарден;

~Тезата на А. Тиер.

Множеството за аспектите на разменната теория на данъка-данъкът е еквивалент на услугите, които държавата прави на данъкоплатците.На тази основа може да се формулират редица определения, а именно:

-данъкът е еквивалент на направените от държавата услуги;

-данъкът е еквивалент на разходите, присъщи на обществото;

-данъкът е осигурителна премия;

-данъкът е цена на мира;

-данъкът е цена на общиствената организация на държавата;

-данъкът е цена на публичните потребности.

Развитие на концепциите на данъка.

Недостатъците на еквивалентната теория за данъка дълго време занимават някои от класиците на икономическата теория, а също така и теоритиците-социалисти.

В техните трудове се наблюдават опити за допълване и разширяване на разменната теория за данъка.

На тази основа могат да се разграничат:

1./Теорията за данъка като задължение от обществен порядък

2./Утвърждаването на понятието необлагаем минимум.

3./Теорията на данъка като инструмент за преразпределение.

4./Теорията за прогресивността на данъка.

5./Социалистическата теория за данъка.

6./Опитите за формиране на икономическата цена на данъка.

Модерна концепция за данъка.

Многобройните изследвания на данъка, взети в исторически аспект, дават възможност за фиксиране на основни черти на модерния данък-черти, които се срещат в повечето от определенията за данъка и данъчното въздействие , формулирани днес.

Броят на определенията за данъка е голям. Всички те съдържат няколко повтарящи се елемента, заслужаващи внимание, а именно:

-парично плащане;

-плащане, осъществявано от частните лица;

-акт за публичната власт;

-плащане с безвъзмезден и окончателен х-р;

-плащането на данъка освобождава длъжника от неговия данъчен дълг;

-инструмент за покриване на държавните разходи.

Данъкът като акт на публичната власт.

“Данъкът е мянефестация на суверинитета на държавата”. Това е така, защото правото да се облага е изключителна компетенция на държавната власт. На тази основа по-сериозно внимание заслужава обстоятелството, че:

- Правото за облагане е изключителна компетенция на държавната власт:

*Данъкът е задълж.удръжка , събирна по пътя на властта. Задължението за плащане става принуда, ако данака не се внесе в срок.

По отнош.на принудата данъчната удръжка се различава съществено от свободния дар и от свободната ик-ска размяна.

- Д може да бъде създаден и въведен само по силата на закон.

- Д се възприема по-лесно, ако предварително е съгласуван с данъкоплатците.

Особености на Д като удръжка

Има се предвид:

1.Специфичният х-р на данъчното плащане

- Д облага главно продуктите, обикн.реколтата;

- Натуралният Д има повече историческо значение;

- Неудобство и несправедливост на данъка;

- Ниска рентабилност на данъка;

- Безспорните предимства на плащането в пари;

- Либерализирането на обществения живот;

- Събирането на данъка дава по-голяма възможност на данъкоплатеца за избор при изпълнението на неговите социални задължения.

2.Проявлението на Д като форма за прехвърляне на собственост.

При всяка данъчна удръжка обикновено е налице п-с на прехвърляне на едно богатство към друго. Ч/з Д е възможно да се осъществи и разместване на нац. Богатства при положение, че те са юредически различни и финансово независими.

Особеностите различаващи Д от заема са:

- Д е окончателна удръжка;

- Д не е възвратим;

- плащането на Д не носи лихва;

- Д е специфичен инструмент за прехвърляне на собственост, който се различава от заема дори и в случаите при които посл. Е задължителен.

3.Ограниченият х-р на данъка.

Публична цел на данъка.

1.Д е метод за набиране на приходи за държ-та;

2.Д е удръжка с множество цели – целите преследвани със създаването на един данък или с увеличаването на нговия%, могат да бъдат както пълненето на касите на държ.съкровище, така и нам.на богатството на гражданите с цел да се спре инф-та например. От др.страна нам-то на данъчния натиск в/у ниските доходи или в/упр-ктите за масово потребление, може да се окаже ср-во за ик-ко съживяване. Създаването на данъци със строго ик-ки цели – регулиране на пр-вото, потреблението, инфл. Кризите е един от белезите за съвършенство на съвременната данъчна по-ка.

Разграничаваме:

А/Д в/у енергията;

Б/Д в/у създаването на бюра;

В/Д в/у алкохола и цигарите.

3.Д  инструмент за преразпределение на доходите-той осигурява не само финансирането на различни дейности на държавната власт, но и определени възможности за икономическа и социална намеса;

4.Д е плащане , което не поражда насрещно вземане – същевременно той трябва да бъде разграничен от таксата, която е плащане, удръжка, еквивалентна или не услугата направена на платеца;

Когато сумата на таксата е равна на ст/стта на услугта, тогава тя е начин за заплащане на възнаграждението за услугата а не такса.

Възнаграждението за направените услуги е операция при коята плащането е равно на ст-стта на услугата.

Държавните монополи в страните в които соц.осиг. не се финансира с данъци имат х-р на задължителни удръжки.

Елементи,

определящи мащабите на приложение на данъка.

1/ Облагаема маса

2/ Основание за събиране на данъка

3/ Облагаема личност /субект на данъка/

Облагаема маса.

Под облагаема маса се разбира елемент или съвкупност от елементи, имащи обща икономическа стойност, на базата на която е определена облагаемата основа в процеса на операции, наречени разпределение на данъка.

Данъчната основа често има природа, различна от тази на облагаемата маса.

Разграничават се:

1/Облагаема маса на нотариалните данъци-при плащането в натура облагаемата маса и величината на данъка имат еднаква природа. При съвременните условия това плащане е рядко явление.

2/ Облагаема маса на индексните данъци. Индексни са данъците, които се определят въз основа на външни белези, показатели, качества и свойства на облагаемата маса. Характеристиката на индексните данъци и изчисляването на данъчното задължение се определят от:

А/ Случаите, в които облагаемата маса е определено количество-бройки, килограми, литри.

Б/ Случаите, в които облагаемата основа е определено качество-например капацитета на производството. 3/ Облагаема маса на аналитичните данъци. Става дума за Д в/у пр-ктите, услугите или движението на имуществата по вэзмезден начин.

А/Когато се облагат пр-кти облагаемата маса е произведената стока.

Б/Когато се облагат услуги тенденцията е към утвръждаване на общ данък в/у ст/стта на изработването им. В световната пр-ка има случаи в които облагаемата основа не се покрива напълно с облагаемата маса.

В/Когато се облага прехвърляне на имущества по възмезден начин ОМ е прехвърляното имущество, а ОО неговата ст/ст.

4.ОМ на синтетичните данъци. Синтетични са данъците, обхващащи общата сума на дохода, имуществото или оборота – подоходния данък, данъка в/у богатството, Д в/у оборота. При оборотните данъци ОМ е съвкупния оборот, а оборотът за опр.период е ОО

Добавената ст/ст е понятие близко до брутната п-ба и в същото време е ик-ки ресурс на данъка.

Основание за събиране на Д

Събирането на Д може да се осъществи само при положение, че са налице едно или няколко определени от закона условия. Състоянието, явлението или актът, които създават тези условия представляват данъчното основание.

При подоходният Д това е – постъпването на дохода в касите; при ДДС – реализацията на оборота или плащането на услугата; При данъка в/у наследствата – смъртта; При митата – преминаването на границата.

Важно значние в това отношение имат: ик9ската и юридическата природа на данъчното основание. Освен че е свързано с появата на фискално задължение понятието основание за събиране на Д 1.дава възможност за характ-не полето на приложение и дори природата на данъка;

2.в комбинация с облагаемата маса и облагаемата личност е съществен елемент на определянето на типа на данъчната форма;

3.Предопределя приложението на данъчния закон във времето и пространството;

4.прави данъка изискуем.

Данъчното основание като състоятние

Когато годишните данъци са определени в зависимост от индекси или външни признаци на способността за плащане данъчното основание е ситуацията, констатирана на определена дата от годината.

Дан-то осн. На годишните или извънредните Д в/у к-ла се определя също ч/з констатирането на една ситуация на дадена дата в/у дадена територия.

Данъчното основание като промяна на състоянието.

Много важно е да се видят и обхванат неговите изменение при:

1/ Непреките данъци.

За повечето от тях и главно за данъците в/у разходите данъчното състояние може да бъде както даден акт на производството или доставката, така и конкретна операция, свойствена на производството.

При някой случаи основанието може да бъде пускането в обращение или потредблението.

2/ Мита.

Тук данъчното основание е пресичането на границата или фактическото преминаване на границата.

3/ Подоходните данъци.

При подоходния данък, с който се облагат индустриалните и търговските печалби, основанието е реализирането на дохода. Характерно е,че тук въобще не е необходимо да се констатира дали данъкоплатеца разполага с дохода, за който става дума.

В много страни данъкът в/у физическите лица се събира по пътя на данъчния регистър. Става дума за документ, който съдържа за всеки данъкоплатец административно описание на показателите за величината на данъка, който се дължи от него. Издаването на данъчния регистър има за цел да направи данъкоплатеца дебитор на сумата на облагането. Данъчният регистър има за цел да ликвидира данъчния дълг, да го направи изискуем, да позволи продължаването, а не създаването на задължението, което в действителност съществува по рано.

4/ Данъците в/у капитала.

~Когато става дума за движение на богатството м/у физическите лица, може да се вклучат два вида данъчни плащания: актовите такси и таксите за прехвърляне на имущества.

~Когато става дума за безвъзмездно прехвърляне на имущества трябва да се разграничава: прехвърляне чрез дарение и прехвърляне чрез наследяване.

Облагаема личност /субект на данъка/

Облагаемата личност е лицето, което по закон трябва да плати данъка, а истинския платец на данъка може да бъде съвсем друго лице.

В областта на оборотните данъци законния платец е производителя или търговеца, но действията, реалният данъкоплатец в повечето случаи е потребителя.

В повечето страни подоходния данък се събира при източника. В тези случаи предприемачът, който извлича данъка при източника, не е нито длъжник, нико данъкоплатец, а колектор на данъка.

Законен длъжник не винаги е лицето, което може да бъде определено по еднозначен начин.

Всяко лице, представящо декларация на свое име, има качеството на декларант и дебитор на данъка.

Елементи, определящи величината на данъка.

Данъчна основа

Основата на данъка представлява съвкупност от данни за съставките на облагаемата маса, които са предмет както на изчесления, измервания, така и на оценяване. Обикновено за основа на повечето от данъците се използват:

1.Изчислени или измерени данни –често се среща при определяне основата на индесните данъци.

2.Оценени данни-използват се за определяне облагаемата основа на модерните данъци. В зависимост от случая данъчната основа включва:

А.Пазарната стойност на облагаемата маса

Б.Стойността на богатството

В.Наемната стойност на честия доход по пазарни цени

Г.Установеният счетоводно реален доход

3.Комбинирани данни.

Данъчна тарифа

Данъчната тарифа може да бъде определена като съвкупност от принципи, определящи операциите, които трябва да се извършат в/у облагаемата маса, за да получи величината на данъка.

Основен елемент на тарифата е данъчния размер, който може да обхване един или няколко дохода. Съвкупността, формирана от съкращения, размерите, намаленията и увеличенията на данъчна основа представлява тарифа или начина за изчисляване на данъка.

Данъчните съкращения и облекчения имат за цел да намалят облагаемата основа с определена сума.

След коригирането на брутната данъчна основа със облекченията и съкращенията се получава чистата данъчна основа.

Към последната именно се прилага данъчния размер, за да получи данъчното задължение.

Добра илюстрация за сложността на понятието тарифа е данъкът в/у наследствата, при които:

1.Облагаемата основа е съставена от чистото богатство на починалия;

2.Чистата облагаема основа се съкращава за всеки наследник по отделно /за всеки наследник, ако наследниците са по права линия или съпрузи/.

Намаленията на данъчната основа също се срещат във финансовата практика.

Данъчният размер-основен елемент на тарифата.

Системата за определяне на данъчния размер зависи от това дали се използва метода разпределение на данъка или метода акумулиране на данъка.. В зависимост от неговата природа размерът може да бъде специфичен и стойностен. При определени условия се разграничава: законен, реален и нарастващ размер.

1.Данък за разпределение и данък за акумулиране:

i=M х b/В

i=b х M/B=b х t

М-глобалната сума на данъка за разпределение

В-общата облагаема основа

i-данъкът, дължим на данъкоплатеца

М/В-размерът на данъка, приложен към основата

b-индивидуалната облагаема основа

t- данъчен размер

Глобалните, нарастващите, легалните и реалните размери на данъка намират различно приложение във финансовата практика. Независимо дали става дума за данъка в/у оборота или за подоходния данък, реалния размер е равен на i/B-i където:

i-данъка

В-данъчната основа

3.Фиксиран данък-данък, който е фиксиран по отношение на облагаемата маса и неговата реално тегло често намалява с нарастването на същата /облагаема маса/.

4.Пропорционални, прогресивни и регресивни данъци:

~данъкът е пропорционален тогава, когато неговата величина е изразена чрез една линейна функция на облагаемата основа.

~Прогресивен е този данък, който се увеличава повече от пропорционално по отношение облагаемата стойност.

Оборотните данъци по принцип са пропорционални

Анализ на различните видове прогресивност.

1.Глобална прогресивност-налице е тогава, когато елемент на размера, прилаган към определена сума на основата /която е разделена на нарастващи класове/ обхваща цялата основа.

2.Пряка прогресивност-тарифата практически варира в съответствие с достатъчно малки количества от облагаемата основа.

3.Разделна прогресивност-съществува, когато всеки елемент на нарастващия размер засяга само един разред.

4.Прогресивност получена чрез промени в облагаема основа.

5.Класна прогресивност-при нея доходът е разделен на класове според величината на облагаемата основа като нарастващите данъчни размери се прилагат към съответния клас.

6.Прогресивност, получена чрез комбиниране на разредната прогресивност с прогресивност с изменение на основата.

7.Комбинирана прогресия. При нея данъчният размер е определен в абсолютна сума за долната граница за всеки етаж от дохода и в процент за разлика от дохода м/у долната и горната граница на етажа.

8.Дегресивен данък, който е смекчен вариант на прогресивния данък.

9.Когато даден пропорционален данък включва облекчения на основата, размерът му става приложим само към чистата облагаема основа. Данъкът в случая е слабо прогресивен.

10.Регресивен данък. Облагането е регресивно, когата данъчният размер намалява с нарастването на облагаемата основа.

Фази на определянето на данъка.

1.Разпределение на данъка-съвкупност от административни операции, имащи за цел както да установяват облагаемата маса и да констатират данъчното основание, така и да определят облагаемата основа. То включва:

А /Установяване на облагаемата маса-може да се извърши по 2 начина:

~преброяване на данъкоплатците

~деклариране състоянието на доходите.

При митата се използва от една страна обща декларация, предназначена главно да докаже съществуването на стоката и от друга-детаилна декларация на базата на която се прави оценката и ликвидацията.

Б /Определянето на облагаемата основа. Става дума за съвкупност от операции по преброяването и по оциняването или пък комбинация от двете. Обикновенно се използват метода на индексите, административната оценка, договарянето и контролната декларация.

2.Ликвидация на данъка-главната цел на тази операция е определяне величината на фискалното задължение чрез прилагане към облагаемата основа на данъчната тарифа, която може да съдържа един или няколко размера, а така също и полагащите си облекчения, намаления и увеличения. Да се ликвидира един данък това значи да се изчисли сумата, дължима от данъкоплатеца, т.е. да се определи количеството на облагаемата маса, което той дължи.

3.Събиране на данъка-съвкупност от финансови операции, чрез които сумата на данъка преминава от богатството на данъкоплатеца в касите на държавната хазна. В световната данъчна практика са използвани и се използват:

А /Системата на сборовете-при нея данъкоплатците избират свои пълномощници, събиращи данъка за сметка на държавното съкровище.

Б /Системата на откупвачите данъка-намира израз в едно споразумение м/у фикса и определен собственик, който се ангажира да плаща годишно на държавата определена сума срещу получаването на правото да събира данъка за своя сметка по предварително определени правила.

В /Система на режията /режия в някой страни се нарича управлението, натоварено със събирането на данъците/.

а/Когато данъкът се плаща от самия данъкоплатец плащането може да има следните разновидности:

~Плащане чрез нареждане

~Непосредствено плащане

~Ешелонирано /разбито на части/ плащане

б/Когато данъчното плащане се осъществява чрез разни вноски са всила правилата на метода, наречен удържане при източника.

в/Данъкът може да се изплати чрез чек или варимент.

г/Събиране на данъка чрез гербови марки, данъчни книжа или печати.

д/В практиката се среща и събиране на данъка чрез абониране-предварително внасяне на определена глобална сума.

Е/Принудително събиране на данъка-към него се пристъпва когато не се плаща в предвидените срокове.

Обща характеристика на икономическите ресурси на данъка.

Икономическите ресурси на данъка обикновенно са дохода, капитала и разходите, доходът е ключово понятие на данъчното облагане.

Съвременната дан-на пр-ка се позовава на понятието д-д, което най-добре се свързва с фазите на пр-вото, разпределението или потреблението в зависимост от техния обем.

Пр-вото – основа на взаимовр-ката м/у д-ка и ик-ския ресурс.

Пр-вото и неговия пр-кт

Пр-ктите от пром.д-сти се получават като разлика м/у ст-стта на пр-вото и ст-стта на ел-тите, използвани за изработването на дадено изделие за определен п-од.

Пр-кт на к-л.

- П-ктът на пр-вената група на практика е брутен пр-кт;

- Пр-ктът преди каквато и да е намеса на човека само по изключение може да бъде р-тат на един спонтанен, постоянен източник;

Ср-вата за пр-во, вкл.природните фактори, трансформирани от човека са ресурс. Той се нарича брутен продукт-ресурс, който е доста близак до понятието капитал в техническия смисъл на думата.

~Понятието капитал не е съвсем конкретно. Това е така, защото предприемачът използва не само минерални блага, но също и несъществени блага.

~Средствата за производство са израз по отношение на другите стоки на определена стабилност. По тази причина се класифицират като фиксирани активи по отношение на другите лементи на богатството, които се проявяват като боротни капитали.

~Понятието фиксиран и оборотен капитал нямат абсолютно значени. Те са свързани главно с природата на дадено производство, с обекта на предприятието.

~В съвременната парична икономика фиксираният и обаратният капитал се оценяват в пари.

Брутен и нетен продукт

~Брутният продук е равен на продажбите, минус покупките.

~Нетния продукт е равен на брутния продукт, минус амортизациите.

Като се има впредвид, че запасите са променлива величина, може да се каже, че:

-Брутният продукт е равен на сбора от продажбите и излизащите запаси, минус сбора от покупките и влизащите запаси.

-Чистият продукт на фирмата носи названието “добавена стойност”-понятие имащо важно значение в данъчната област.

-В световната икономическа практика брутният продукт се нарича брутна печалба.

-Чистата печалба се получава като брутната печалба се намали с абщите разходи, амортизациите, заплатите и лихвите.

-Читият глобален продукт на фирмата от гледна точка на разпределението е равен на сбора от заплатите, лихвите и печалбите.

Лихвата от капитала може да се каже, че често съвпада с печалбата в индивидуалните предприятия в персоналните сдружения.

Дивидентът е форма на разпределяемата печалба, получена от капитала, инвестиран в акции.

Доходът като отчетна абстракция

Доходът е равен на стойността на стоките и услугите, получени от предприятието през същия период, така и със сумата на амортизациите, необходими за поддържане или обновление на ангажирания капитал.

Ако целта е да се определи дохода на един индивид може да се каже, че доходът в края на периода е равен на разликата м/у стойността на капитала на предприятието в края на разглеждания период и стойността на капитала в началото на периода.

Т. наречената Обективна Концепция, определя дохода с известни резерви като нарастване-позитивно и негативно на капитала.

Разпределение и формиране на дохода.

Доходът като елемент на богатството

Данъчните законодателства понякога разграничават:

-доходи от капитали-лихви, наеми, арента;

-доходи от труд-заплати, възнаграждения, хонорари;

-смесени доходи-възнаграждението на земеделците, индустриалците, търговците, упражняващи няколко свободни професии.

Анализ на отделните категории доход.

Разграничават се следните категории труд:

1.Работна заплата, която най-общо казано е възнаграждение за труда може да се разгледа в няколко аспекта:

А /Работна заплата в тесен смисъл на думата-възнаграждението, което е платено на икономическите агенти даващи своя труд на частните предприятия, работещи за пазара.

Б /Работна заплата в широкия смисъл на думата-доходите включващи и други възваграждения-хонорари, пенсии и се обхващат като цяло от данъка в/у дохода.

Облагаема е нетната заплата,, т.е.  заплатата намалена с професионалните разходи.

В /Работна заплата като елемент на стойността.

Г /Заплатите, които се изплащат на мениджърите на фирмата

Д /Възнагражденията на персонала на даден дом

Е /Доходи от свободни професии-става дума за лекарите, писателите и адвокатите, които получават доходи наречени професионална печалба

Ж /Лихвата-тя обикновенно се определя като цена, платима в пари за използването на парите, но в случай, че предприемача се индефицира с предприятието, на което той в същото време е и собственик лихвата от фиксалната гл. т. не се разграничава от печалбата в общия смисъл на думата.

З /Рентата-известно е, че доходът произтича не само от комбинирането на техническия или паричния капитал с човешката дейност.Той може да се извлече и от определени специфични ситуации, какъвто е случая с поземлената рента в рикордния смисъл.

Печалбата като елемент на разпределението на дохода.

По-принцип данъчното облагане изисква да се разграничава чистата печалба и текущата печалба. Във връзка с това е известно,че:

Чистата печалба=текущата печалба намалена от една страна с лихвата на капитала ангажиран от собственика на предприятието и от друга-с възнаграждението, което му се полага за неговите изпълнителски и управленски функции, ако той действа сато наемен работник.

От икономическа гл. т.  печалбата е елемент на стойността. Необходимо е да се има  предвид, че:

-В марксистката теория печалбата, която произтича от капиталистичес  ката експлоатациа е особенна форма на принадената стойност.

-В теоретическата схема на защитниците на съвършената конкуренция понятието печалба в дългосрочен план отсъства.

Може да се разграничи:

1.Конюнтурна печалба-произтича от допълнителна стойност. Извлича се от  елементите на актива на фирмата и по-спец. От боротните активи в икономическа ситуация, благоприятна за продавачите.

2.Структурна печалба-произтича от ситуация,

свойствена от предприятията или на група предприятия. Става дума за материална ситуация от рода на благоприятното разположение на 1 магазин или за посложни ситуации, свързани с елементите на монопола или несъвършената конкуренция.

3.Текуща печалба-произтича от функцията присъща на предприемача-функция, съществуваща във всички икономически режими.