Joomla Software solutions Template

Payday loan

Резюме -  Финансиране с лизинг – характеристика и оценка на ефективността

Увод

За да функционира успешно една организация, тя следва да има източници на финансиране на дейността и инвестициите. Тези източници могат да бъдат външни и вътрешни. Следва да се посочи, че факторите, които оказват влияние върху избора или типа на източниците на финансиране са много –такива фактори са финансовото състояние на икономическата единица, възможностите й за генериране на  положителен финансов резултат и заделяне на резерви, наличието на добре развит финансово – кредитен пазар и пр.

В съвременни условия съществуват редица начини за финансиране с външни източници. Като такива могат да бъдат посочени – банковите кредити, облигационните заеми, привличане на чужд капитал под различни форми и други. Ефективен начин за финансиране на инвестиции в активи с външни средства е лизингът.

Лизингът е средство за финансиране, което е познато отдавна, но в български условия, този начин на финансиране навлиза едва през последните 20 години. Въпреки това, у нас вече има големи финансово – лизингови къщи, в това число и създадени към отделните банкови предприятия, които финансират покупките чрез лизинг.

Ефективността на лизинговото финансиране и неговото широко приложение определя актуалността на избраната тема.

Настоящата разработка има за цел да анализира същността и ефективността на лизинговото финансиране.

Задачите на разработката са:

-          да се анализира и характеризира лизинга като съвременна форма за  финансиране на инвестициите във фирмата;

-          да се разгледа същността на лизинга като правно –юридическа категория, както и спецификата на лизинговата сделка;

-          да се обобщят отделните методи за изследване на ефективността от лизинговото финансиране;

-          на базата на конкретен пример- да се разгледат възможностите за оценка на ефективността на лизинговото финансиране.

Обект на изследване  е лизинговата сделка като начин на използване на чужд капитал. Предмет на изследване е същността и ефективността на лизинга.

Разработката е структурирана на няколко части, в които последователно се прави анализ на същността на лизинга,  начините на изследване на лизинговата ефективност и други. В изложението, ще бъдат резюмирани отделните постановки на лизинга като икономическа, финансова и правна категория.

Изложение

Без значение дали се осъществява в рамките на страната или е международна сделка, лизинговата операция е сложна и многоаспектна.  . Лизингът зависи много от спецификата на отделните пазари и особеностите на конкретната стопанска дейност.  В законодателствата и практиката на отделните държави   лизингът се тълкува различно.

Лизингът възниква доста отдавна, като първите писмени сведения за наемни отношения датират още от зората на цивилизацията от 3000 години пр.н.е. От 370 години пр.н.е. датират сведенията за лизинга на сребърни машини в древна Гърция, както и първите примери за наем на машини в производството.

През последните 20 - 30г. на миналия век може да се говори за развит лизингов пазар, като предвид широкото приложение на лизинга, в сделките участват както лизингополучателите, така и специални институционални участници, наречени лизингови къщи, а понякога и банкови предприятия.

Лизингът е  една от нетрадиционните форми на финансиране на инвестиционни проекти  и инвестиции в дълготрайни материални активи, заедно с факторинга и форфетирането.

Под лизинг може да разбира самата икономическа дейност, извършвана на лизинговите пазари. Всичко, което се свързва с лизинга в основата си произлиза от значението на самата дума. Тя произтича от английската дума  “lease”, която означава “наем”. В българското законодателство и в практиката у нас се използват едновременно и двете понятия – наем и лизинг.

Лизингът е регламентиран най- вече чрез търговското и икономическото законодателство.

За да се осъществи лизингова сделка е необходим договор или т нар. лизингов договор. В най – общ план, този вид договор задължава лизингополучателя да заплати някаква сума, за да може да използва дадена вещ.    Лизинговата сделка се оформя юридически посредством договор за лизинг. С него страните уреждат отношенията си във връзка с временното и възмездното използване на една вещ. От факта като какъв ще бъде определен лизинговия договор, зависи различното счетоводно и данъчно отчитане на лизинга, както и оценката за изгодността от него.

Според най-разпространената класификация се различават основно два вида лизингови договори. Основното различие в тези договори се изразява в зависимост от степента на прехвърляне от наемодателя върху наемателя на рисковете и изгодите, свързани със собствеността върху актива. При финансовия лизинг се прехвърля в значителна степен рискове и изгоди, а при експлоатационния тези условия не са на лице.  В практиката са възможни много варианти за сключване на лизингов договор в зависимост от правната система, вида на лизинга и намеренията на страните. Съществува известен набор от елементи характеризиращи всеки лизингов договор. Те гарантират неговата перфектност и защитават интересите на всяка от страните. В България отношенията между лизингодател, лизингополучател и доставчик се уреждат на основата на принципите на Търговския закон. Договорът за лизинг определя предметът, обектът и субектите на лизинговата сделка. Елементи на договора са:

-          Страни по договора – описват се страните по договора и представляващите ги лица

-          Предмет на договора – ясно и конкретно се формулира целта на сключения договор  възмездно предоставяне на даден вид имущество.Този елемент говори, че договорът е лизингов.

-          Обект на договора – лизингодателят и лизингополучателят подписват специален протокол, в който подробно се описват вещите, които че бъдат обект на договора. Ако вещите са поръчани преди сключването на договора е необходимо да се провери дали данните от заявката съвпадат с тези в договора.

-          Срок на договора -  това е неотменимият срок за който лизингополучателят е сключил договор за наем на актива, заедно с всички следващи срокове, за които същият ще има право на избор дали да продължи да използва актива срещу заплащане или безплатно.

-          Срок на действие на договора. Най – използваните срокове са в границата от 3 – 5 години за различни оборудване и машини, 10 години за самолети, кораби и влакове. Въпреки нормативните разпоредби, уточняващи сроковете на лизинговите договори, съществуват варианти и за конкретно договаряне на сроковете между страните по сделката. В България  законът дава възможност за подновяване на договора по желание от страна на лизингополучателя. При финансовия лизинг е обособен един главен неотменяем период, обхващащ 75% от полезния срок на годност на актива. През този срок страните нямат право да прекъсват договора, освен по причини точно посочени при подписването му.

Изтичане срока на лизинговия договор. След изтичане на неотменимият срок при финансовия лизинг лизингополучателя има следните възможности:

-          Да върне актива на лизингодателя;

-          Да  придобие актива;

-          Да продължи първоначалния договор.

Разходите за поддръжка на вещта при лизинга са за сметка на лизингополучателя. Лизингополучателят може да отдава под сублизинг веща само със съгласието на лизингодателя.

Лизинговият договор се отчита  и като споразумение по силата на което наемодателят предоставя на наемателя срещу еднократно заплащане и серия от плащания (наем) правото на ползване на определен актив за договорен срок . Плащанията са обикновено в началото на годината или шестмесечието, но могат и да бъдат и в други договорени срокове и еднакви по размер.

Може да се обобщи:  лизингът е споразумение, скрепено с договор, според който една страна, собственик на определен актив, наречен на лизингодател, предоставя правото за използването му на втора страна по сделката, наречен лизингополучател, срещу определени плащания за ограничен срок от време след който лизингополучателят може да стане собственик на обекта на лизинговата сделка.

В практиката се използват няколко вида лизинг. Най – общата класификация е на оперативен и финансов лизинг.

За финансов лизинг може да се счита този, за който са изпълнени поне две от следните изисквания:

-          Собствеността върху актива  да се прехвърля в края на наемния срок

-          Срокът на подписаният договор да покрива по – голяма част от полезния срок на годност на вещта

Оперативен лизинг е този, който не включва горе посочените условия. Той се прилага при използване и закупуване на специализирано оборудване, подлежащо на бързо и морално изхабяване. Лизинговите плащания само отчасти покриват разходите на лизингодателя, за това след изтичане на срока на лизинга, активът в повечето случаи се продава или отдава отново на лизинг. При оперативният лизинг рискът от погиване на вещта е за сметка на лизингодателя.         Други видове лизинг  са както следва:

-          Пряк лизинг – при него, лизингополучателят придобива от лизингодателя правото да използва актив, който преди това не е притежавал.

-          Обратен лизинг – това е  лизингов договор, който  е предшестван от продажба на актива, т. е лизингополучателят е бил най напред продавач, а лизингодателят купувач, е налице този вид лизингова операция.

-          Ливъридж – лизинг – при този вид операция лизингодателят отдава актива на лизингополучателя, но го закупува преди това от производителя като използва кредит от трета страна. Когато обект на лизинговата сделка е особено скъпо оборудване е възможно лизингодателя да използва облигационен заем. При този случай в операцията се включват гаранти и застрахователи. Въпреки че това на практика оскъпява значително лизинга, днес чрез подобни подходи се осъществяват повечето лизингови сделки.

-          Лизинг на доставчика – той е подобен на обратния лизинг. При тази операция фирмата производител продава на лизинговата компания имуществото и получава веднага стойността му. Същевременно производителят наема същият актив и го отдава на краен лизингополучател.

-          Експортен лизинг. Както си проличава от самото наименование “ експортен” – това е тристранна сделка, при която лизингодателят закупува имуществото от производител в своята страна и го отдава на лизингополучател зад граница. Основното което стимулира такива сделки е разликата в данъчно третиране на лизинговите операции в отделните държави.

-          Лизинг от първа ръка. Това е лизингова операция, при която обектът на лизинг не е бил използван преди това.

-          Лизинг от втора ръка. Обектът на сделката е използвано вече оборудване със запазени потребителски качества.

-          Нето – лизинг. При такава сделка лизингополучателят поема всички рискове и задължения, свързани със собствеността и експлоатацията на имуществото – поддръжка, ремонт, застраховка, обучение на персонала и управление на производствения процес.

Ако договорът позволява на лизингополучателя да стане собственик на актива, той може да се възползва от остатъчната му стойност, като я продаде или продължи да я експлоатира. Ако обаче в края на първоначалния период на договора лизингополучателят не придобива актива лизингодателят взема решението дали ще го продаде или отново ще го отдаде. В договорите за оперативен лизинг, след изтичане срока на договора, лизингополучателят връща актива. В договорите могат се запишат клаузи, които позволяват корекции в процеса на действието.

Особеност при финансирането с лизинг е, че подписването на договор за лизинг винаги предхожда фактическата доставка на веща при лизингополучателя. В договорът се записва клауза, в която страните трябва да постигнат споразумение за начина на доставката на обекта по договора, начин на транспортиране, време и място на доставката. Уточнява се коя страна поема риска от евентуални загуби и закъснения. Обикновено лизингополучателят подписва разписка или друг документ когато получи активите като декларира какво е получил и в какво състояние.

При сключване на лизингова сделка има още два много важни въпроса: лизинговото застраховане и разходите за доставка. Договорът за лизинг определя кой носи отговорността за застраховане на обекта. Когато разходите по застраховката се поемат от лизингополучателят, лизингодателят трябва да одобри избраната застрахователна компания, вида на застраховката и размера на застрахователната сума.

Често,  особено за по- мащабни сделки лизингодателят е изправен пред допълнителни разходи, за юридически, счетоводни, консултантски услуги или за кредит, използван за покупката на актива. Желателно е в такива случаи страните по сделката да постигнат споразумение за покриването на тези разходи. Обикновено те се спират на един от трите основни начина:

-          Лизингополучателят прави отделни плащания за посрещане на разходите

-          Лизингодателят ги включва в цената на актива, а оттам се отразяват върху самите лизингови вноски

-          Лизингодателят включва към всички лизингови вноски допълнителните разходи, но без те да се отразяват като част от цената на актива.

Обобщение

Както стана ясно, лизингът е  съвременен начин за финансиране на инвестиционната  дейност на фирмата, като този начин се различава от добре познатите банкови кредити.

Един от основните въпроси при използване на лизинга е оценката не неговата ефективност.

Изборът на лизинг може да се разглежда като финансиращо решение, което се взема не преди или след инвестиционното, а едновременно с него. Бъдещата сделка се анализира от две гледни точки – на лизингодателя и на лизингополучателя. В основата на моделите за оценка на лизинга са онези количествени характеристики, които са възприети в методите за капиталово бюджетиране.

При оценката на лизинга се използват известните теории, познати  във финансовата теория и практика, използвани за оценка на инвестиционни проекти: метод на нетна настояща стойност, метод на вътрешна норма на рентабилност.

Следва да се  посочи, че при оценка на лизинговата сделка е необходимо да се направи съпоставка при ефективност с финансиране с банкови кредити и ефективност при финансиране с лизинг. Лизинговото финансиране при равни други условия би било по –ефективно, ако:

-          предприятието не разполага с достатъчно активи, с които да обезпечи банковия кредит;

-          предприятието е стартиращо и не може да докаже изискуемите от банката показатели за кредитоспособност, рентабилност и други;

-          предприятието има намерение да използва банкови кредити за други цели;

-          предприятието има значителни по размер банкови кредити, но се нуждае от средства за финансиране на покупка на актив или други.