Joomla Software solutions Template

Payday loan

ДАНЪКЪТ В СИСТЕМАТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРИХОДИ

1. Източници и методи за набиране на държавни приходи – източникът на средства за държавния бюджет е обектът или мястото, от където се взимат ресурсите и се предоставят на разположение на държавната хазна. Източниците се разграничават на две основни групи:
   1. Вътрешни – отнасят се БВП, БНП и националното богатство на съответната страна. Националното богатство е второстепенен източник на средства за държавната хазна. То е съвкупност от блага, собственост, както на частното, така и на държавното стопанство. Включва минералните ресурси, природните ресурси, човешкия фактор. Основни методи за използването му като източник на приходи са например национализацията, концесията, а при изключителни ситуации – реквизициите (принудително изземване на частната собственост), репарации и контрибуции по време на война, използване на международния валутен резерв
   2. Външни – отнасяме БВП, БНП и националното богатство на чужди държави. Най-често срещания начин за използване на външните източници е чрез държавните заеми. Освен тях  може да се използва износа и влагането на капитал в други страни, от които се получават печалби, дивиденти, лихви.

Методите за набиране на държавни приходи са конкретизираните техники, начини и инструменти, чрез които средствата се вземат от своя източник и се предават  на разположение на държавния бюджет. От своя страна методите се систематизират в три групи:

• Данъчен метод – основна тежест за бюджета (около 80%). Форми на данъчния метод са отделните прилагани данъци например ДДС, акцизи, ДОДФЛ, данък върху корпоративната печалба и други.
• Данъкоподобни (квазиданъчнии) – такси, патенти, лихви, глоби, конфискации, приноси и самооблагане, реквизиции, репарации, контрибуции
• Неданъчни методи – държавните заеми (външни и вътрешни). На второ място след данъчния метод. Други са приходи от държавна собственост, например наем, дивиденти, печалби, концесия, приватизация, парична емисия

1. Същност, функции и елементи на данъка. Принципи на данъчното облагане – от правно-техническа гледна точка данъкът представлява законосъобразно, формално безвъзмездно, задължително и принудително парично плащане от физически и юридически лица в полза на фиска (държавният бюджет). От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, която намалява тяхната платежоспособност и икономическа мощ и се иземва в полза на държавата. От социална гледна точка данъкът е инструмент на финансово разпределение и преразпределение на доходите в социален, териториален и отраслов разрез. От военна гледна точка данъците са основа на отбраната и сигурността на страната. Чрез тях военното дело се финансира. Следователно данъкът е сложна категория с многостранна същност и проявление, но водещо е финансово-икономическото начало на данъците, тъй като без тях финансовата система на държавата ще ерозира.

Функци на данъка:

• Фискална  - набиране на държавни приходи
• Икономическа – инструмент на икономическото регулиране
• Социална – чрез данъците се смекчава диференциацията в разпределението на доходите
• Екологична  - след 60те години на 20 век данъците се използват като важни финансови инструменти на държавната екологична политика
• Контролна – обектите и субектите на данъчно облагане са подложени на отчетност и контрол с оглед гарантиране интересите на фиска.

Съгласно привържениците на Кейнсиянството основната функция е икономическата (теория за функционалните финанси на Леркер). Основно предназначение на данъците е да регулират икономическата активност. През последните десетилетия обаче за доминираща се счита фискалната функция.

Елементи на данъка – чрез тях във всеки данъчен закон се определя ясно, точно, недвусмислено съответният данък:

• Данъчен обект  или предмет – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, а именно качества на личността, имущество, доходи, обороти, определена стопанска дейност
• Данъчен субект или платец – лицето, намиращо се в определени отношения с обекта на облагане (реализиране на доход, придобиване на собственост и така на татък), което е задължено да извърши плащането към бюджета
• Данъчен носител – лицето, което действително понася данъчната тежест. Разминаването между данъчен субект и данъчен носител означава, че данъкът е прехвърляем
• Данъчен вносител – лицето (институцията, предприятието), в което данъчният субект реализира съответния доход и което е задължено да изчисли, удържи и внесе в полза на бюджета данъчното задължение за сметка на данъчния субект. Данъчен вносител е на лице при данъците върху доходите от трудови и приравнети към тях отношения, а също така при данъка върху дивидента
• Данъчно задължено лице – всички лица, които имат специфични задължения по съответния данъчен закон. Например деклариране на доходи, сделки, внасяне на данъка и причие. Това е най-широкото понятие. Включва и данъчен субект и данъчен носител
• Данъчен мащаб – определено качество, свойство, белег на обекта, въз основа на който се определя данъчното задължение. Например за имуществените данъци са се използвали и се използват следните мащаби: огнища, кумини, прозорци, площ, добив от обработваема земя, данъчна оценка, която се определя въз основа на местоположение на имота, площта, височината, конструкцията, етажа, инфраструктурата и прочие
• Данъчна единица – конкретно определена част от мащаба, за която се отнася данъчния размер
• Данъчен размер – данъкът, с който се облага една данъчна единица. Той може да бъде специфичен или адвалорен (стойностен). Специфичният се определя в абсолютна сума върху определени физически характеристики, например на бройка, на килограм, на метър, на къс. Адвалорният се определя в процент или промил въз основа на пазарната цена или определена стойност. Данъчен размер (ставка, квота, процент, промил).
• Данъчна основа (база) – броят на облагаемите данъчни единици
• Данъчно задължение – сумата, която трябва да се внесе в бюджета, изчислена, като данъчния размер се умножи по данъчната основа
• Данъчни преференции (привилегии) – използват се за намаление на размера на данъчното задължение. Те биват под формата на данъчни кредити, необлагаеми доходи, преотстъпване на данъка
• Елементи на данъчната техника – срокове на деклариране, срокове на плащане, начин на плащане и прочие

Принципи на данъчно облагане:

• Легитимност на данъчното облагане – данък се налага само въз основа на закон
• Всеобщност на  данъчното облагане – всички без превилегии са субекти на данъчното облагане
• Равномерност (съръзмерност) на данъка – данъчното задължение трябва да съответства на икономическата възможност на данъкоплатеца, на така наречените податни възможности. Този принцип е свързан с популярната крива на Лафер, изразяваща връзката между данъчния размер и бюджетните приходи
• Удобство на данъка – чрез начина и сроковете за плащане на данъци
• Определеност на данъка – точно, ясно, недвусмислено формулиране на данъчните елементи
• Евтиност (рентабилност) на данъчното облагане – да се получи възможно най-голям приход за бюджета. Изисква опростяване на данъчните закони и техника и поддържането на неголяма и ефективна данъчна администрация
• Неотралност (единство) – данъкоплатците с еднакви данъчни обекти да плащат еднакви данъци (хоризонтална справедливост). Този принцип е нарушен от Кейнсиянците, които гледат на данъците като целенасочен инструмент за стимулиране или ограничаване на икономическата активност

Това са принципите на Адам Смит и класическата школа.

Други принципи:

-   Принцип на системност, относително постоянство и непротиворечие на данъчните норми

-   Икономически принцип

-   Социален принцип – смекчават се различията в разпределението на доходите

-   Без обратна сила

1. Техника на данъчно облагане – включва начините на облагане, събиране и контрол на данъците
   1. Начини на данъчно облагане – основен критерий за разграничаването им е връзката между данъчния размер, данъчната основа и данъчното задължение. От тази гледна точка разграничаваме:
   2. Фиксирано облагане – при него данъчното задължение е постоянна сума, независеща от големината на данъчния обект. Напрактика не може да се говори за данъчна основа, тоест за база, върху която да се определя данъчното задължение. Фиксираното облагане се прилага по  настоящем единствено при патентните данъци, тъй като данъчното задължение при тях не зависи от размера на дохода, а се определя като фиксирана сума според местонахождението на обекта, икономическата дейност и някои други външни критерии

ii.  Пропорционално облагане – данъчният размер е един и същ, независимо от данъчната основа. А данъчното задължение расте пропорционално с изменението на данъчната основа. При този начин на облагане съотношението между доходите преди и след облагане не се променя. На пръв поглед то е равномерно и справедливо. При по-внимателен анализ обаче може да се направи извода, че пропорциналното облагане е в ущърб на по-ниските доходи, защото при тях относителният дял на дохода, който се изразходва е по-голям, тоест една малка част се спестява. Той често се асоциира с така наречения плосък данък (flat tax). Независимо от многото варианти на приложението му, клачисечкият плосък данък има две особености:

1. При него има необлагаем минимум
2. На лице е облагане с еднакъв размер на лични доходи,  корпоративна печалба и осигурителни вноски.

Предимствата на плоския данък са:

-   Опростяване на данъчната система

-   Намаляване на разходите, свързани с данъците, следователно тяхната рентабилност (разходите за проучване на данъчната нормативна уредба и разходите на данъчната администрация във връзка с контрола по данъците)

-    Осигуряване на по-голяма равномерност и справедливост, до колкото всички получени доходи се облагат с еднакъв данъчен размер

-   Намаляване на стремежа към отбягване на данъци, „изсветляване” на част от икономиката и увеличаване на бюджетните приходи. Плоският данък преди всичко се прилага в държави, целящи да подобрят икономическто си развитие (Централна и Източна Европа)

1. Прогресивно данъчно облагане – данъчният размер в случая се изменя по предварително определена прогресия, а данъчното задължение нараства прогресивно с увеличаване на данъчната основа. Следователно съотношението на доходите преди и след облагане се изменя във вреда на по-високите доходи. Предимство на прогресивното облагане е, че се създават  условия за намаляване на различията в разпределение на доходите и богатството в националната икономика, поради което то се прилага широко в развитите държави при облагане на личните доходи. Недостатък е, че прогресиите се неутрализират частично под въздействие на наличието на възможности за нелегално данъчно облагане, както и сенчестата икономика.

Видове прогресии:

• Според темпа на нарастване на данъчния размер: плавни и скокообразни
• Според начина на определяне на данъчното задължение: обикновена (класна) и етажна. При обикновената доходите се групират в класове, като за всеки клас се прилага различен данъчен размер (до 1000- 10%, 1001-2000 – 12% и прочие). Недостатък е, че за граничните доходи облагането се превръща от прогресивно в регресивно. При етажната прогресия всеки доход се разделя на части, наречени етажи. Всеки етаж се облага с отделен данъчен размер, а данъчното задължение е сума от данъчните задължения за всеки етаж на дохода. (100-300 – 10%; 300-500 – 30 + 20% и прочие). Етажната прогресия се прилага най-често под формата на таблица, в която доначното задължение се получава като сума от предварително изчислено данъчно задължение за долните етажи на дахода плюс процент отнасящ се за най-високия етаж

1. Регресивно данъчно облагане – обратното на прогресивното. Данъчния размер намалява по определен начин с увеличаване на данъчната онова. А данъчното задължение намалява прогресивно с увеличаване на данъчната основа. Следователно съотношението на доходите преди и след облагане се измества в ущърб към по-ниските. Независимо, че регресивното облагане на практика не се прилага, може да се каже, че косвените (оборотните) данъци са регресивно действащи спрямо дохода.
   1. Начини на данъчно събиране
   2. Безобложно събиране – при него данъчният субект сам изчислява дължимия данък и го внася в полза на бюджета, а данъчната администрация изпълнява само контролни функции. Прилага се при годишното определяне на данъчната основа и данъка на физическите лица и при облагането с корпоративен данък

ii.  Обложно събиране – прилага се преди всичко при имуществените данъци, където на базата на данни от кадастъра, данъчната администрация сама определя данъчната основа, изчислява данъчното задължение и изпраща съобщение на лицето за дължимия данък и сроковете за плащането му

1. Удържане при източника – прилага се при данъка върху месечните доходи от трудови и приравнени към тях правооотношения. При авансовия данък върху доходите, получени от услуги с личен труд (хонорари), както и при данъка върху дивидента, задължение на институцията или предприятието изплащащо дохода е изчисляване и внасяне на данъчното задължение
2. Чрез гербова хартия и гербови марки – това е прилаган в миналото начин, при който покупката на съответна хартия и марка свидетелстват за плащането на налога (данък или такса). Съвременен вариант на този начин е плащането на бандерол. Той представлява ценна книга, отпечатана, съхранявана и продавана под особен режим, свидетелстваща за платения акциз. Прилага се при тютюневи изделия и алкохолните напитки.

Събирането на данъците се основава на процедурите, регламентирани в „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”

1. Начини на данъчно отбягване и прихващане
2. Отбягване – дейсвие или бездействие на данъчния субект, насочено към извършването на конкретни действия, както и укриването на определени факти и обстоятелства с цел неплащане или плащане, но в намалени размери на данъчните задължения. От правна гледна точка отбягването става легално и нелегално. Легалното отбягване се допуска законодателно и се дължи или на пропуски в данъчните закони или на съзнателно провеждана държавна полтика в областта на данъците. Неговите форми са следните:
   1. Данъчен кредит – суми, с които се намалява данъчното задължение
   2. Инвестиционни премии
   3. Ускорена амортизация
   4. Законно освободена от облагане печалба и доходи
   5. Данъчни облекчения при дарения и прочие
   6. Популярна зона за отбягване са така наречените offshare зони, представляващи държави или райони, където се прилага облекчен режим при регистрация и функциониране на фирми и ниски до нулеви данъчни рарзмери. Съществуват различни офшорни зони с различни привиленгии, които предоставят и съответните лица, към които те са насочени.

Нелегалното отбягване  включва така наречените „данъчни деликти”. То е резултат на данъчни нарушения и престъпления. Конкретни форми на това отбягване са:

-   Укриване на факти и обстоятелства

-   Неподаване на данъчна декларация или закъсняло предаване

-   Данъчни измами

-   Контрабанда

-   Фалшифициране на данъчни документи

-   Неизпълнение задълженията на данъчни и митнически служители

ii.  Прехвърляне  - за разлика от отбягването, не е свързано с намаляване на бюджетните приходи. При прехвърлянето данъчните субекти не понасят или понсят частично данъчното бреме. Прехвърлянето бива:

1. Прехвърляне напред, тоест към купувачите чрез увеличаване на пазарната цена
2. Прехвърляне назад, тоест към производителите и доставчиците чрез задържане или понижаване на пазарната цена
3. Наваксване на данъка – прилага се при данък върху печалбата, като се увеличава производителността на труда без да се увеличава работната заплата на персонала

Прехвърлянето на данъците зависи от:

-   Еластичността на търсенето и предлагането на една стока

-   От вида на конкуренцията – при монопол по-лесно се прехвърля данъка.