Joomla Software solutions Template

Payday loan

Бюджетно балансиране и финансиране на бюджетния дефицит.

Бюджетното балансиране може да бъде срещано в литературата още и като бюджетно регулиране на финансово изравняване. Това е процес на разпределяне на приходите и разходите на консолидирания държавен бюджет.

Бюджетните звена в нашата страна са: държавният бюджет, бюджетът на държавното обществено  осигуряване  и бюджетът на общините.  Те са

самостоятелно обособени бюджети. Първите два ,от които се гласуват като

16

закони от Парламента, а третият се гласува на сесия на общинския съвет в съответната община.

В зависимост от правата, които държавата е делегирала на Националния осигурителен институт или на общините, те изпълняват определени функции за задоволяване на определени потребности на населението - икономически, социални или културни. При недостиг на средства по бюджета на социалното осигуряване, за покриване на неговите разходи, се отпускат суми от републиканския бюджет под формата на субсидии, но основното бюджетно балансиране е най - вече при взаимоотношенията между републиканския бюджет, като съставна част от държавния бюджет и бюджетите на общините.

При бюджетното балансиране, приходите, които надвишават разходите, се изземват и предоставят на други общини, които имат недостатъчни приходи, а голям брой население и съответно - потребности от разходи.

Бюджетното балансиране представлява форма за финансово подпомагане на икономически по-слаборазвитите териториални структури. Осъществява се в две направления:

1. Чрез бюджетни трансфери под формата на субсидии и вноски
2. Чрез системата на данъчното облагане.

I. Бюджетното балансиране чрез бюджетните трансфери - това са:

4-  общите субсидии

•4- целевите субсидии

4- вноските

а) обща субсидия - това е абсолютна сума, която се предоставя безвъзмездно от държавния бюджет, на бюджета на социалното осигуряване и на бюджета на общините. Тя няма конкретно предназначение и дава свобода на действие на по - нисшестоящите звена по отношение на изразходването и. Общинското ръководство само определя конкретните направления за нейното използване, т.е. не се нарушава самоуправлението на общините по отношение разпределението на средствата. От друга страна, обаче, общата субсидия не стимулира стопанската активност на територията и не гарантира най -целесъобразното използване на държавните средства. Нещата се усложняват и това, че общите субсидии заемат голяма част от приходите на общинските бюджети - средно около 30%, а на места и значително повече субсидия.

б) по-добър вариант е целевата субсидия - при нея средствата също се

предоставят безвъзмездно, но само в конкретни случаи и с конкретно

17

предназначение - за придобиване на дълготрайни материални активи и за използване на регионалния програми и проекти от национално значение.

в)    като форма на финансов трансфер се използва и субвенцията - сума,
отпусната от държавния бюджет с конкретно предназначение, която не поема
цялостно финансиране на посочения обект, а допълва недостига на общински
средства. Тук става въпрос за съвместното финансиране на проекти с важно
общинско или национално предназначение.

г)   трансфер може да съществува отгоре на долу, но и в обратна посока -
това е вноската. Уреждането на финансовите взаимоотношения чрез вноска
може да възниква само при общини, в които приходите превишават разходите
им,   като   превишението   се   предоставя   на   държавния   бюджет   за
преразпределение.

II. Бюджетното балансиране чрез данъци събирани на територията на общината това е начин да се стимулира, като се постави в пряка зависимост от интереса им за набиране на повече средства.

В западноевропейските страни също се предоставят под една или друга форма помощи от държавата. В Англия 50% от приходите на общините се формират от субсидии, но тяхната цел е да се поправят неравенствата в отделните райони, подредени от различния им финансов капацитет. В Холандия субсидиите обхващат 90% от приходите на общините, във Франция техният размер е около 30% , в Австрия - около 11%. Проблемът обаче не е в помощите, а в начина на тяхното получаване, в механизмите, които не трябва да позволяват те да се превръщат в средство за нарушаване на местното самоуправление и поставяне на местните териториални общности в силна зависимост от централната власт.

III. Бюджетното балансиране чрез данъците събирани на територията на общината: извършва се, като част от събраните чрез данъците средства се оставят на разположение на местните структури. Това е начин да се стимулира икономическата активност на общините, като се поставя в пряка зависимост от интереса им за набиране на повече средства.

Като обобщение можем да кажем, че целта на балансирането на приходите и разходите между отделните звена на консолидирания държавен бюджет е оказване на финансова помощ, но не и постигане на цялостно равенство в идеален вариант.

Бюджетният дефицит е резултативна величина, която се формира под

въздействието на приходите и разходите. Той изразява превишение на

18

разходите над приходите по бюджета в рамките на бюджетния период. Натрупването на дефицит всяка година води до формирането на държавен дълг. Следователно, дефицитът не трябва да се разглежда затворено, в ограничените рамки на дадена бюджетна година.

Класическите методи за покриване на бюджетния дефицит са:

а) пряк кредит от централната банка и емисия на държавни ценни книжа, с въвеждането на Паричния съвет в страната първият вариант бе забранен от новия закон за БНБ и отпадна. През втория вариант също настъпиха някои промени. Министерството на финансите ограничи обема на новите емисии на държавни ценни книжа.

Сега финансовата ситуация в страната изисква използването и на други източници за покриване на бюджетния дефицит.

Актуални са приходите от приватизацията тъй като при тях не съществува опасност от инфлация и не предизвикват бъдещи разходи за бюджета. Освен тях могат да се използват преходния остатък по централния републикански бюджет и средствата от преоценка на валутните на личности по сметките на централния републикански бюджет.