Joomla Software solutions Template

Payday loan

Приходна система на публиЧните финанси 

1. 1. Теоретични основи на държавните приходи. Класификация на държавните приходи.

В основата на функционирането на публичните финанси  стои набирането на средства за производството на публични блага чрез законодателно установена приходна система на бюджета. тя обхваща съвкупността от източници, методи и форми за набиране  и централизиране на паричните ресурси необходими за покриване на различните държавни разходи.

Приходите на държавата предтавляват част от доходите на стопанските субекти, които се изземват в държавния бюджет с оглед изпълнение на задачите на държавата. Като икономическа категория държавните приходи изразяват еднопосочни отношения между различните стопански субекти и държавата. Трябва да се прави разлика между държавни приходи и бюджетни приходи. Държавните приходи са по-широко понятие и по-голям размер - те включват освен приходите на бюджета и т.нар. приходи, формиращи извънбюджетните фондове (държавно обществено осигуряване - социалното осигуряване).

Теоретичната характеристика на държавните приходи като икономическа категория се свежда до следните моменти :

1)                   чрез тях не само се набират необходимите за държавата финансови ресурси, но и в процеса на тяхното набиране се осъществява преразпределение на доходите с оглед постигането на определени икономически, социални, политически цели на държавата.

2)                        след като се наберат в държавния бюджет приходите отново се превръщат в инструмент за въздействие върху икономиката под формата на целеви разходи, извършвани от държавата.чрез разходната политика държавата осъществява преразпределение в следните насоки:

-      в отраслов аспект

-      в териториален аспект

-                                                                                                                                                                                                                                държавата преразпределя средства от производствената в извънпроизводствената сфера

-                                                                                                                                                                                                                                държавата насочва средства към плановогубещи предприятия и производства (за социални цели)

-                                                                                                                                                                                                                                пренасочване на средства към външнотърговския сектор (към износителите на продукция)

3)                                                                                                                                                                                                                                   държавните приходи са част от доходите на стоопанските субекти и в  този смисъл те намаляват покупателната сила на гражданите и възпроизводствените възможности на частния сектор. В този смисъл по-големия размер на държавните приходи е винаги в ущърб на частното стопанство.

Държавните приходи могат да се разглеждат като частноправни приходи и публичноправни приходи.

Частноправните приходи се получавта от държавата от стопанисваните от нея обекти, от държавната форма на собственост. Публичноправните приходи са тези приходи, които държавата получава от стопанските субекти оп силата на сключения между нея и тях обществен договор.

Класификацията на държавните приходи и разграничаването им на различни видове дава възможност за теоретичен анализ на структурата на приходната система на дадена страна, както и възможност да се изяснят пътищата за нейното оптимизиране и управление. Има различни начини на групиране на държавните приходи :

А) Разделяне на приходите в зависимост от метода на тяхното набиране:

1. данъчни приходи - за 1998 те представляват 93.8% от всички   приходи на бюджета

1. 2.                         неданъчни приходи
2. 3.                         данъкоподобни приходи

Б) Подразделяне на приходите в зависимост от обекта на облагане

1. 1.                    приходи от преки данъци
2. 2.                         приходи от косвени данъци
3. 3.                         приходи от собственост
4. 4.                       приходи от такси, глоби и др. свързани категории

В) в зависимост от това как се разпределя финансовото бреме между различните социални слоеве

1. 1.                    приходи от частните и държавни фирми
2. 2.                         приходи от населението
3. 3.                         приходи от облагане доходите на предприемачите
4. 4.                       приходи от вноски за социално осигуряване

5.  други приходи

Г) в зависимост от сферата, от която се акумулират публичните приходи

1. 1.                    приходи от производствената сфера

а) приходи от държавния сектор

б) приходи от общинския сектор

в) приходи от коооперативния сектор

г) приходи от частния сектор

1. 2.                         приходи от извънпроизводствената сфера

а) приходи от такси за услуги от държавни учреждения

б) приходи от общински учреждения 

1. 2. Източници на финансовите ресурси

Финансовите ресурси на държавата имат 2 основни източника : вътрешни източници и външни източници.

Вътрешни източници. Най-важният вътрешен източник е БНП(БВП) или националния доход.

БНП - амортизационни отчисления = нетен национален продукт (ННП)

ННП - косвени данъци = национален доход (съвкупността от факторните доходи и обществото).

Вторият източник е националното богатство (съвкупността от всички стоково-материални, духовни и природни ценности създадени и придобити в дадена страна за целия период на нейното съществуване. Тук се включват всички натрупани средства за производство (ДМА, предмети за потребление, произведения на изкуството, благородни метали, скъпоценности, жилищен фонд, поземлен фонд, разкритите експлоатирани природни богатства и др.) + човешкият фактор). Пристъпването към националното богатство като към източник на национален ресурс става само в изключително тежки ситуации - по време на войни, природни бедствия, при тежки икономически кризи. Използуването на националното богатство означава декапитализиране (консумиране).

Съществуват различни конкретни форми за използуване на националното богатство като източник на финансови средства :

1)                   събиране на златни монети, украшения, скъпоценности, цветни и благородни метали (през ВСВ - Германия, Италия, СССР)

2)                   продажба на държавно имущество на чужди граждани ( през ВСВ - Англия, в момента - екссоциалистическите страни, включително България). При изпозуването на тази форма трябва да се спазват 2 условия: да не се продават обекти, които са елемент на приоритет в развиващите се отрасли в страната и достатъчни гаранции от купувача, че обектът няма да бъда закрит след закупуването му от чуждия гражданин.

3)                   използуване на златно-валутните резерви на страната. По-подходящи са валутните резерви - имат по-висока ликвидност.

4)                   реквизиции - насилствено изземване на селскостопанските произведения и животни с цел покриване на разходите за войни и изплащане на репарации (България след междусъюзническата война).

5)                   платен лов на диви животни

Външни източници - БНП и националното богатство на други държави. Използуването на външни източници се различава в мирно време и по време на война. По време на война - чрез насилствено изземване (грабеж) на националното богатство и националния доход. В мирно време съществуват различни форми за използуване на външните източници - чрез износ на капитали, инвестиции, от които се получават печалби, лихви, дивиденти от чужди страни. Тази форма се използува от високоразвитите страни. По-слабо развитите - кредити и помощи.

Трета форма - нееквивалентен търговски обмен.

Ползуването на външни източници съществено се различава от ползуването на вътрешни източници. Средствата от вътрешните източници се изземват на безвъзмездна основа и те не са възвращаеми. Ползването на средства от външни източници е на кредитна основа - те са възвращаеми + лихвите.

Във финансовата теория съществуват 2 понятия:

Бюджетни доходи - доходи от вътрешни източници

Бюджетни приходи = средства от вътрешни източници + средства от външни източници.

Използуване на външните източници - критерий за оценяване:

-                    продължителност на ползване на външните източници

-                    за какво да се използуват - инвестиране или консумиране

-                    каква е товаропоносимостта на икономиката - какъв дълг може да понесе 

1. 3. Методи (инструменти) и форми за набиране на държавни приходи

Под методи се разбират конкретните инструменти, чрез които се изземват финансовите средства от непосредствените източници. Финансовата практика познава 3 основни метода за изземване на средства в държавния бюджет: данъчен метод, данъкоподобен метод и неданъчен метод. Всеки от тези методи притежава отделни форми - конкретните елементи към съотвтния метод.

• данъчен метод - елементите на данъчния метод са конкретни данъци, които действат в дадена страна - ДДС, ДП, акцизи, мита и др.
• данъкоподобен метод - формите му са близки до данъците, но не са данъци - такси, патенти, самооблагане, глоби, лихви, конфискации, приноси.
• неданъчен метод - държавен кредит, стопанска дейност на държавата, разпродажба на държавно имущество и парична емисия.

Такси - най - важно по значение е данъкоподобната форма.Те приличат много на данъчните, защото също са форма за набиране на средства за държавния бюджет но имат и същевременно различия от данъците. За разлика от данъците, които имат задължителен принудителен и безвъзмезден характер,таксите са доброволни плащания и имат възмезден характер. Те обикновенно се плащат с цел получаване на определена услуга от централни или местни (общински) органи и служби. В миналото са се наричали берии. Ползата (услугата), която се получава в резултат на платената такса има характер на индивидуално ползуване, тя се персонифицира. За разлика от данъците, които се явяват цена на чистите публични блага, то таксите са цена на квазипубличните блага, смесените публични блага.

Таксите биват няколко вида:

-           държавни и местни. Държавните такси са плащания за получаване на услуги от централния орган. Местните такси се регламентират със закона за местните данъци и такси(такса смет; за ползуване на пазари, панаири; за ползуване на детски ясли; за ползуване на курорт; за добиване на кариерни материали; за технически услуги; за административни услуги; за гробни места; за охрана и опазване на земеделски имоти).

-           в зависимост от начина на тяхното изчисляване : постоянни (прости), пропорционални и прогресивни (рядко)

-           в зависимост от начина на събирането им: чрез таксови марки, в брой, с превод по сметка.

Патенти (твърдо определени данъци) - близка форма до данъците. Те са плащания за получаване на разрешение за упраждяване на определена занаятчийска, търговска дейност и те са плащания за получените доходи от тази дейност.

Самооблагане  - доброволно участие на гражданите при финансиране изграждането на обекти с местно (общинско) значение. Коренът на самооблагането  у нас е трудовата повинност, въведена оа Ал.Стамболийски през 1920г. През 50 ^те години отново се въвежда смооблагане под формата на трудови задължения към общините и на парични плащания във връзка с изграждане на обекти с местно значение. За да се въведе самооблагане е необходим референдум.

Глоби, лихви, конфискации

Приноси  - плащания от страна на лице, което притежава имоти в близост до които държавата е построила опееделени обекти (инфраструктурни) - жп. Гари, магистрали. Счита се, че веднага се увеличава стойността на тези имоти и собственикът плаща приноси на държавата.

Неданъчен метод

Най-важната неданъчна форма - държаван кредит - временно кредитиране на държавата от физически и юридически лица, срещу което те получават държавни ценни книжа. Това е изключително гъвкава форма за бързо набиране на средства в държавния бюджет, когато са възникнали касови разриви в държавния бюджет. Това е форма, която не създава социално напрежение. Подходяща е поради факта, че чрез данъчното кредитиране, когато се използува за финансиране на крупни държавни обекти с национално значение се прехвърля тежестта от тяхното изграждане върху бъдещите поколения, кото ще ползуват резултатите от тези национални обекти. Държавния кредит формулира вътрешния дълг на държавата. Кредиторите също имат полза от влагането в държавни ценни книжа. Покупката на държавни ценни книжа е нискодоходна, но безрискова инвестиция.

Стопанската дейност на държавата и продажбата на държавно имущество са форми, които перманентно присъствуват във всички страни, без да имат особено значение - приватизация, дейност на стопанските обекти, от които държавата получава доходи.

Парична емисия - най-непопулярната форма - пускане на пари в обръщение без покритие - обезценяване на паричната единица, разстройване на финансовата система, инфлация.