Home Икономика Основни звена на финансите и финансовата система

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Основни звена на финансите и финансовата система ПДФ Печат Е-мейл

Основни звена на финансите и финансовата сис­тема

Публичните финанси са основно, но не са единственото звено на1 финансите, на цялостната финансова система. Послед­ната може да бъде разглеждана в два аспекта икономически \л_ институционален. В икономически аспект финансовата система е съвкупност от относително обособени парични потоци или фи­нансови отношения, а в институционален - съвкупност от инсти­туции, които регламентират, осъществяват, управляват и контро­лират финансовите отношения.От икономическа гледна точка финансовата система може да се разграничи на две основни структурни звена, а именно:

а)  фискални финансови отношения, които обхващат и изразяват приходите и разходите на държавата, на т.нар. публично-правни тела, и които по същество изразяват съдържанието на публичните финанси, на публичното финансово стопанство;

б)  нефискални финансови отношения, които обхващат и изразяват постъпленията и разходите (входящите и изходящите парични потоци) на юридическите и физическите лица.

В по-разгърнат вид звената на финансовата система, като съвкупност от относително обособени и еднородни парични отно­шения, може да бъде илюстрирана със следващата схема.Всяко едно от посочените звена на цялостната финансова система сложна подсистема от елементи поделементи, т. е.

Със собственеа струкгура, "физиономия",респ.характеристика. Всички те, взети заедно изразяват и представляват финансите въобще, финансите като форма на парични„отношения.Финансовите отношения се регламентират, осъществяват управляват и контролират от специализирани институции между които се открояват: Министерството на финансите и Българската народна банка, а така също и Сметната палата, създадена у нас през 1995 год. Наред с тях в управлението на финансовите отно­шения вземат участие и много други институции, включ. върховни органи на държавна власт и управление. Нагледна представа за тези институции ни дава схемата по-долу Народното събрание приема законите, включително и фи­нансовите такива. Министерският съвет осъществява изпълнението на приетите от Народното събрание финансови закони, а така също издава постановления с финансов характер. Сметната палата е орган на Парламента за осъществяване финансов кон­трол над изпълнителната власт и за защита имуществените и финансови интереси на държавата.

Централните органи на финансовата система са Минис­терството на финансите (с неговите структурни звена данъчни­те дирекции) и Българската народна банка, която осъществява надзор над търговските банки и не банковите финансови институции като самостоятелни звена на финансовата система. Важни "самостоятелни звена на финансовата система са застрахователните организации (върху чиято дейност обикновено се осъществя­ва надзор от специализиран държавен орган обикновено към Ми­нистерството на финансите) и фондовете за социално осигурява­ме, които като правило са автономни (фонд "Обществено осигуря­ване" и Националната здравно-осигурителна каса), но са под държавен надзор.

Непосредствени елементи на финансовата система са финансово-счетоводните отдели и служби към министерствата, ведомствата и отделните стопански организации и звена, които пряко извършват и отчитат финансовите операции.

7. Съвременно виждане за финансовата система финансова система има главно познавателно значение да подпомогне студентите в разбирането на съдържанието на понятията финанси и финансова система от" гледна точка на историческия и системния подход. В съвременната литература националното стопанство се третира като единна съвкупност от 4 сектора - търговските фирми, домакинствата, държавата и финансовите учреждения или институти. Смята се, че "финансовата система се образува от финансовите пазари и финансовите институти"1 (при това обърне­хте внимание, че финансовите пазари са поставени на първо мяс­то). Цитираното разбиране за финансовата система може да се каже е общоприето днес.Финансовите институти (институции) се свързват с фи­нансовото посредничество между конкретно обособените организационно-икономически единици и структури. Впрочем икономическите единици в националното стопанство се разграничават (обособяват) в две групи, а именно:

а)  икономически единици с профицитен бюджет, т.е. с по­ложително бюджетно салдо или (временен) излишък на финансови ресурси и б)  икономически единици с дефицитен бюджет, т.е. с не­достиг на финансови ресурси.Мисията на финансовата система се свежда до финансо­во посредничество между посочените две групи икономически .единици - с излишък и с недостиг на финансови ресурси. С други думи, мисията на финансовото посредничество се изразява в мо­билизирането на (временно) свободните финансови средства или капитали, от една страна и тяхното насочване и пласиране за ползването им от нуждаещите се от тях икономически субекти.

Смята се, че финансовите институции или институциите за финансово посредничество включват:

- Търговски банки;

- Застрахователни компании;

- Социално-осигурителни, вкл. здравни и пенсионни, фондове;                                                                                                                .1

- Спестовни институти и ипотечни банки;

- Кредитни съюзи и финансови компании;

- Инвестиционни банки; фондове за хеджиране;

-  Финансови конгломерати и финансово инвестиционна, компании, федерални агентства и други;финансови пазари (пазар на ценни книжа, ипотечни пазари, пазари на производни финансови инструменти, като фючърси, опции и др.международни пазари на кредити и валута).

тясна връзка и взаимна зависимост с финансовата система се третира  и парите, и цените;те са фундамент и инструментариум на пазарната икономика въобще и на финансовата система в частност.От казаното по-горе се вижда, че з състава на съвременната__финансова система не се включва фискът, респективно фискалнитените финанси, бюджетът и извънбюджетните публични, фондове; те се считат за елемент на сектора "държава".Следавателно съвременната интерпретация на понятието финаси и финансова система по-конкретно обхваща само преди всичко не фискалните финанси и не фискалните финансови институти  фискалните финанси са предмет на" дисциплината "Публични финанси".

Накрая бихме искали да кажем, че все пак е нелогично да се схваща и разглежда финансовата система като цяло без един от основните й елементи - фискалните финанси. Те обаче саи "скрити" в сектора държава.

8. Функции на финансите

.Видяхме, че финансите са сложна и_всепроникваща систе­ма от парични отношения, поради което имат и сложна структура_ Хкоято/Ъе показана и характеризирана, макар и най-общо, в пред­ходното изложение). В значителна степен същността на финанси­те намира израз и проявление в изпълняваните от тях функцииГ Тези функции бихме могли дати разграничим на общи, които се~ изпълняват от финансите изобщо и специфични", които са харак­терни за отделните им звена.

8.1. Общи функции на финансите

Финансите като взаимно свързана система от парични потоци на държавата юридическите и физическите лица, изпълня­ват общи функции, т.е^които са присъщи за всички техни звена,

Още Д. Рикардо е подчертавал, че разпределението е същностна черта на финансите. Най-общата им и същностна' характеристика е, че те са разпределителни отношения и като* правило в парична форма; квалифицират се като "цар" на разпределителните отношения. От казаното следва изводът, че през целия период на тяхното съществуване финансите са осъществя­вали разпределението и преразпределението на брутния вътре­шен продукт, на крайните доходи (а при натуралното стопанство

_на добивите и предметите за потребление) на всички стопански_ субекти и гражданите. Следователно една от общите функции на, финансите е разпределителната им функция. Естествено соци-^. ално-икономическото съдържание на тази функция е различно през отделните етапи в развитието на държавата и обществото

.като цяло. Става дума по същество за различни социално-икономически и социално-политически цели и задачи, които се реализира с помощта на тази функция.Много отдавна е почувствувано и разбрано, че с помощта на финансите, респ. данъците, може да се стимулира или да" се" ограничава стопанската дейност. Днес не само данъците, но и всички останали финансови категории служат и съзнателно, и целенасочено се използват за постигането на аналогични цели. С други думи "Финансовото стопанство... представлява огромен народностопански фактор: то се намесва в стопанския живот на народа  влияе и навлиза все по-дълбоко в работата и формите на народното стопанство"1. Финансовото стопанство е част от общественото стопанство и му оказва активно влияние и въздейст­вие. Напълно споделяме, че "финансите следва да се разглеждат не само като някакъв дубльор на стоковите потоци, а като неделима част от управленския механизъм.

Казаното и цитираните мисли, които напълно споделяме, дават основание да се формулира   управленско-регулативна функция на финансите. Те действително са неделима част от управленския механизъм и субектите му, на първо място държава­та. Държавата целенасочено регулира, направлява и управлява

социално-икономическите процеси, социално-икономическото раз­витие,помощта на финансите.

Държавата, респективно фискът, винаги е проявявал жив интерес към обектите, и източниците на финансовите средства:имущества, определена дейност, приходи, доходи и пр. За да се ."гарантират интересите на фиска, от древни времена до днес обектите и източниците на финансови средства (за държавата) са би-I ли подложени на строг контрол и отчетност от страна на държава-' та и нейните фискални органи по-конкретно. Това от една страна. От друга страна, финансите, като форма на парични отношения, изразяват едната от двете единни, но противоречиви страни на стоковия свят - движението на стойността. Зад всяка стойност, обаче, стои определено количество потребителни стойности. С цел да се установи частта от величината примерно на облагаемия  оборот или приход, която ще се акумулира в бюджета, трябва да , се знае сумата на целия оборот или величината на целия приход или доход. Това изисква и налага контрол върху оборота, прихода или дохода. Освен това, предоставянето или получаването на фи­нансови средства често е свързано с изпълнението на определе­ни предварителни условия или изисквания. Впрочем, всяко движе­ние на парични, респективно на финансови средства, е възмож­ност и форма на икономически контрол. Казаното дава основание да формулираме третата общо историческа или универсална фун­кция  на финансите - контролната им функция.8.2. Специфични функции на финансите

Наред общите функции или паралелно с тях отделните звена на финансите изпълняват и специфични функции, които са присъщи само на тях.Така например специфична за публичните финанси е фискалната им функция - осигуряване необходимите на държа­вата средства за финансиране на изпълняваните от нея функции и" задачи. Има основание да се говори и за социална функция на публичните финанси, доколкото те преразпределят и регулират доходите на населението на социална основа. Социалната функция не е актуална и популярна за либерално-консервативната идеология, която доминира днес, "защото подпомагането на бедните трябва да бъде дело само (или главно - В.С.) на лична благотворителност, която е дълг на всеки христи­янин" .

Според твърде популярното схващане на американския икономист и финансист Р. Масгрейв публичните финанси изпълнява три функции:     Алокативна функция, която е свързана с разпределението, насочването и използването на ресурсите, респективно на факторите на производството в отраслов, регионален и социален аспект.

Разпределителна функция, чрез която се осъществява преразпределение на доходи, а така също на резултати от дей­ността (икономически позиции), консумативни блага, ползи, власт и шансове.

- Стабилизационна, изразяваща ролята на финансите (публичните) за поддържане на благоприятна икономическа ко­нюнктура и социална балансираност.

В определена мисъл и аспект, както алокацията на ресур­сите, така и стабилизирането на икономиката, включително осигу­ряването на средства за държавата (бюджета) е израз, резултат ' или последица от разпределителната функция на публичните~сри-нанси. Така че функциите на публичните финанси биха могли да се сведат до една единствена - разпределителната^ функ­ция Разпределителната функция на финансите въобще и на пуб-_ личните финанси в частност е универсална, но смятаме, че_за! по-пълната характеристика на публичните или фискалните финанси,техните функции биха могли да се сведат до:

1.Разпределителна функция, която има следните цели:  фискална;б)социална;в) алокативна;

г) стабилизационно-икономическа. 2) Управленско-регулативна.

3)Контролна - контрол върху рационалното и ефективно, „насочване и използване на финансите, контрол чрез "финансите върху сферите на тяхното проявление, върху икономическото поведение и действия на платците на държавни приходи и на полу­чателите на трансфери.

С други думи, "парите (те. финансите - ВС) са най-ефика­сният инструмент за систематизация на икономическия контрол .......

и за най-строга дисциплина"3.

'             Свои специфични функции изпълняват и останалите звена на финансите. Така например на финансите на стопанските предприятия и организации (фирмите) е вътрешно присъща търговско възпроизводствената им функция (и роля). Фирми­те осъществяват своята дейност на търговска основа и главната им цел е увеличаване богатството на собствениците, което се по^ стига чрез ефективната им дейност. Всичко това фирмите осъществяват и постигат с активното съдействие на финансите, в което се изразява търговско възпроизводствената им функция.Общественото предназначение на банките и на кредита в частност се свежда до:   -мобилизиране и рационално и ефективно използване на временно свободните парични средства или капитали;

-  съдействие за ускоряване оборота на производствените фондове (ресурси);

- емисионна функция.

Специфичните функции на застраховането (а до голяма степен и на социалното осигуряване, с което имат общ "корен") могат да се сведат до следните:

-  превантивна и

-  възстановително-осигурителна.

Предназначението на застраховането, като една от фор­мите на резерви (резервен фонд) е да се възстановяват щетите (напълно или в определена степен) и се преодолеят затруднения­та, смущенията и прекъсванията на възпроизводствения процес, причинени  от  непредсказуеми  събития,   респективно стихийни природни обществени бедствия.

Общественото предназначение на индивидуалните и се­мейни финанси е да осигурят нормалното възпроизводство на индивида и семейството, в_което се изразява тяхната специфична социално-икономическа функция и роля.                                             Международните финанси и златно-валутните фондове и резерви имат за основно свое предназначение да осигурят ста­билност на националната парична единица и безпрепятствено ^осъществяване на разплащанията на стопанските субекти и дър­жавата към чужбина. Те обслужват финансово разширяването и задълбочаването на международното разделение на труда и меж­дународното  икономическо,   научно-техническо, политическо  и ^културно сътрудничество с чужбина.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG