Home Икономика Същност и функция на данъка. Елементи на данъка и принципи на данъчното облагане

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Същност и функция на данъка. Елементи на данъка и принципи на данъчното облагане ПДФ Печат Е-мейл

Същност и функция на данъка. Елементи на данъка и принципи на данъчното облагане

Възникването, развитието и оформянето на данъка като метод за осигуряване на средства за публична власт е успоредно с това на възникване на държавата. Преди той да се наложи като основен финансов метод са се прилагали дарения, доброволни вноски.

При Римската империя вече е съществувала доста обхватна система от данъци, която е обхващала и имуществените данъци и данък върху наследство, своеобразен данък върху оборота и др. Били са изградени принципи и правила на данъчно облагане, които са валидни и днес. Апогея си обаче данъка достига при индустриалния капитализъм и обособяването на националната държава.

Съществуват три основни теории за същността на данъка - осигурителна, жертвена (в съвременния вариант в лицето на теорията на дълга) и еквивалентна:

1. осигурителна – твърдят, че държавата осигурява на гражданите си защита на тяхната собственост и безопасност, но срещу определени застрахователни премии и вноски, които те трябва да плащат. Опонентите на тази теория противопоставят тезата, че при него и двете страни имат задължения, докато при данъка не е така. Той се налага принудително, едностранно от държавата и има задължително-принудителен характер.

2. основоположник на жертвената теория са Ж.Б.Сей и Дж.Сит.Мил. Те твърдят, че след като е осъзнато, че съществуването на съвременния човек е възможно в рамките само на цивилизованото общество, то очевидно е тогава да са склонни и да понасят съответната жертва в името на запазването и укрепването на държавата. Но германецът Фр.Ноймарк счита, че в основата на жертвата стои все пак свободната воля, докато данъка е задължителен, принудителен и т.н.

3. според еквивалентната теория – основоположници са класиците на политическата икономия – (А.Смит през 1627г. за първи път е употребил “политическа икономия”)

Класиците твърдят, че държавата е необходимо зло. По тези причини гражданите, след като се нуждаят от нейните услуги, трябва да заплащат и нейната цена.

С постъпленията от данъци се разпореждат парламентът и правителството. Те са изборни органи, но освен тях съществува и апарат от наемни служители или т.нар. администрация (бюрокрация), които заедно с изборните органи формират етакрация .

Мащабите, структурата, функциите на етакрацията в решаваща степен определят тежеста на данъчното бреме. Колкото по-слаб е демократичния контрол, толкова по-голям е простора за бюрократизма. (М.Вебер-бюрократизма).

Данъкът има различни страни и характеристики, а именно правна, социално-икономическа и военно-политическа.

- От правна гледна точка данъкът е законосъобразно, задължително, формално, базвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата.

- От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на различните лица – физически и юридически, но тъй като те са с различни възможности принадлежат и към различни социални групи и слоеве, чрез данъка се осъществява преразпределяне на доходите и на социална основа.

-  данъците имат и военно-политически аспект, доколкото държавата чрез своите функции, своята роля, своя военно-репресивен апарат защитава интересите на определени групи и прослойки (слоеве на обществото).

Същността и ролята на данъка се изразяват чрез изпълняваните от него функции. Те са:

- фискална – изразява се в осигуряване на необходимите на държавата финансови ресурси.

- икономическа – проявява се до толкова, до колкото данъците се използват като инструмент за стимулиране

- контролна – свързана е с това, че плащането на данъци е съпроводено с контрол от една страна от данъчната администрация върху източниците на доходи, оборотите

- социална - предполага данъците и данъчната система да се изграждат така, че доходите на населението да се преразпределят на социална основа.

Елементи на данъка – съдържанието и строежа на данъка се разкриват чрез неговите елементи :

1. предмет или обект на данъка – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане. Това могат да са имущества, доходи, дейности, обороти, качества на човешката личност или самата личност.

2. субект или платец на данъка – това е лицето, което формално и непосредствено е задължително да внесе данъка в приход на бюджета, но не винаги платецът е фактическият носител на данъка. (напр. работодателят изчислява и внася данъка, но не е носител на този данък)

3. данъчен вносител – лицето (физическо или юридическо), което действително внася данъчното задължение, независимо дали е или не е платец на данъка

4. данъчен дестинатор – когато възнамерява да осъществи дадена данъчна реформа, правителството може да има за цел прехвърлянето на тежестта на данъка от една към друга социална група. Именно предполагаемият вносител на данъка се нар. данъчен дестинатор.

5. данъчен мащаб – това е определено качество, свойство, белег на предмета или обекта на облагане, въз основа на което се определя данъчното задължение. (пр. площта на земята, стойността на сградата, броя на нейните етажи)

6. данъчна единица – това е конкретно определената част от мащаба, на основата на която се определя данъчното задължение

7. данъчна основа – това е броят на облагаемите данъчни единици, върху които се начислява данъчното задължение. Данъчната основа може да не обхваща всички данъчни единици. В редица случаи се формира т.нар. необлагаем  минимум

8. данъчен размер – това е данъкът, с който се облага една облагаема данъчна единица. Нарича се данъчна ставка, промил

9. данъчно задължение – това е произведение на данъчния размер по данъчната основа

10. данъчни тарифи – съдържа всички елементи на данъка, с цел лесното му прилагане

11. данъчен кадастър – това са отчет във вид на книги, в които се описват обектите на облагане и измененията в тях. Прилагат се най-често по отношение имуществените данъци

12. данъчни дискети – носители на информация за характеристиките на всеки данъкоплатец по отделно от гледна точка на данъчния контрол, който се упражнява по отношение на събирането на данъци

13. лични партиди – на основата на ЕГН лични партиди

Съществуват общоприети принципи и правила по отношение на данъчното облагане, които намират приложение в данъчната практика :

1. равномерност на данъка – според  някои автори това е принцип на справедливостта, в който са заложени две основни идеи:

- данъчното задължение на всеки данъкоплатец да отговаря на платежните му възможности

- все пак да съществува определена връзка и зависимост между плащаните на държавата данъци и ползваните услуги (публични блага)

2. определеност на данъка – предполага ясно  и точно определяне на елементите на данъка

3. удобство на данъка – условията, срока

4. ефективност и рентабилност – така да е изграден данъка, че да е събираем

5. хоризонтална справедливост (единство на данъка) – изисква гражданите с приблизително еднакви данъчни обекти да плащат сравнително еднакви данъци

6. относително постоянство, системност и непротиворечивост на данъка – да няма противоречия между отделните данъчни закони и подразпоредби

7. социална – тенденция към ограничаване

8. икономически – в използване на данъците, особено на онези, чрез които се облага бизнесът за стимулиране или ограничаване на икономическата активност

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG