Home Икономика Банките и всеобщото финансово предлагане. Глобализацията и всеобщото финансово предлагане (Allfinanz)

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Банките и всеобщото финансово предлагане. Глобализацията и всеобщото финансово предлагане (Allfinanz) ПДФ Печат Е-мейл

Банките и всеобщото финансово предлагане. Глобализацията и всеобщото финансово предлагане (Allfinanz). Всеобщото финансово предлагане във функционален и институционален план. Базисни стратегии на всеобщото финансово предлагане. Надзорни и регулативни проблеми на всеобщото финансово предлагане.

Според критерия „всеобщо финансово предлагане” банките се класифицират на универсални и специализирани. Следва да се подчертае обаче, че ограниченията върху определени банкови операции могат да бъдат резултат както на законови регулации, така и на пазарно-ориентираните решения на самите банки.

Универсални банки (Universal Banks) са финансови институции, които могат да предлагат пълна гама от финансови услуги. Освен типичните за тях търговски банкови операции (откриване на текущи и др. депозитни сметки, извършване на разплащателни операции и предоставяне на търговски кредите), те могат да продават застрахователни продукти, да гарантират емисии от ценни книжа на различни емитенти (Underwriting), да търгуват с ценни книжа на вторичните пазари от името и за сметка на свои клиенти, както и от свое име и за своя сметка (брокерски и дилърски операции). Те могат да притежават акции и дялове от др. финансови и нефинансови фирми, да участват в управлението на тези фирми чрез избирането на свои служители в бордовете на директорите им. Юридическата обосновка на този банков модел е фундаменталният принцип за свобода в развитието на бизнеса. Германия днес и преди Втората световна война предлага най-добрият пример за функциониране на банкова система, базирана върху универсални търговски банки. Други страни с универсални банкови системи са Швейцария и Австрия.

Универсалното банкерства има много предимства. Това е главната причина в страните от Западна Европа и други части на света да експлоатират успешно тази модел десетилетия наред. Съвременната тенденция в развитието на финансовите и по-конкретно на банковите системи е тясно свързана с универсиализацията на финансовите (банковите) институции. Въобще в съвременните условия тясната специализация се възприема като пагубна за конкуренцията. Главните предимства за универсалното банково дело се свеждат до следните по-важни аспекти:

-          информационни – универсалните банки най-добре решават проблема с информационната асиметрия поради възможността да държат акции от нефинансови предприятия и да участват в тяхното управление. Това предимство допринася за създаването на по-дългосрочни задължения между банките и фирмите, т.е. по-лесно се осигурява финансирането на инвестиционните проекти на бизнес фирмите

-          реализиране на икономии от обхвата и мащаба – поради възможността на банките, функциониращи на универсална основа, да предлагат и продават всякакъв вид финансови услуги „под един покрив”. На базата на реализираните икономии универсалните банки могат да си позволят да предлагат по-евтини услуги, особено на дребни и средни клиенти

-          по-голяма конкурентоспособност – това, че предлагат широк кръг продукти и услуги на потребителите им осигурява известна преднина в конкуренцията с небанковите финансови посредници. Освен това универсалното банкерство гарантира конкурентоспособността на банките на международно (глобално) ниво

-          универсалните банки могат да оползотворят положителните черти на финансирането чрез акции о по този начин да ограничат неблагоприятния избор и да редуцират риска

-          универсалните банки имат голям потенциал да предлагат оптимални схеми за финансиране на предприятията – напр. те могат да придружават новите предприятия през всички стадии на финансирането, започвайки със самофинансиране, комбинирано с краткосрочни кредити, след това да преминат към дългосрочни кредитни задължения и накрая да достигнат до публични емисии на акции. Освен това универсалните банки са важни доставчици на рисков капитал за бизнеса

-          универсалният характер на банките им дава възможност да използват различни източници за формиране на приходи, което води до снижаване на пазарните рискове и повишаване на стабилността им. Ако напр. в даден период кредитните операции носят ниски печалби, универсалните банки имат възможност да увеличат приходите си като концентрират усилията си в операции на пазарите на ценни книжа, както и обратното. За разлика от специализираните, универсалните банки могат сами да избират дейностите, към които да се насочат в даден момент, следвайки своя собствена стратегия

-          създават възможности на правителството за провеждане на определена икономическа политика. Ако правителството иска да провежда икономическа политика чрез контролирането на банкови заеми, то такъв контрол е възможно да бъде по-ефективен, ако относително по-малко банки отпускат заемите. Във връзка с това специализираните банки ще поставят правителството пред по-големи проблеми в сравнение с универсалните банки

Едновременно с това универсалните банки имат и определени недостатъци, които могат да се обобщят в следните направления:

-          създават нездравословна концентрация на сила – възможността за кръстосване на собствеността между предприятия и банки (cross – holding) често води до образуването на олигополистични пазарни структури. Те от своя страна могат да доминират финансовия и нефинансовия сектор и да изместват др. финансови институции от пазара. Поради закрепостяването на фирмите към определени банки този модел е известен и под наименованието „обвързано банкиране”, а самите фирми се наричат на жаргон „предпочитаните фирми”. Тази зависимост рефлектира върху кредитния пазар, като води до реализирането на „ефекта на изместването”, т.е. кредити се предоставят основно на фирми и акционери в банките или пък на фирми, в които банките са акционери, а не на фирмите с най-добри проекти. В резултат на това малкият с среден бизнес срещат големи затруднения при намиране на външни източници на финансиране на своята дейност

-          увеличават риска от финансова нестабилност. Могат да се посочат три причини за тази възможност:

  1. прекомерна концентрация на риск в портфолиото от активи на банките, тъй като държат едновременно дълг и акции на едно предприятие – това от своя страна увеличава опасността от двойни банкрути
  2. тъй като са много големи организационни структури (финансови конгломерати), то филиалът на една или на няколко големи универсални банки може да предизвика разрастването на системна финансова криза, обикновено с включване на риск за разплащателната система на икономиката. Това от своя страна ще има много тежки последствия за стабилността във финансовата система и възможностите за икономическо развитие
  3. собствениците и мениджърите на универсалните банки могат (както често се случва на практика) да се поддадат на изкушението да поемат твърде големи рискове. Причината за такова поведение от тяхна страна се свързва с добре известния принцип – „Too bog to be allowed to fail” – прекалено големи, за да се позволи да фалират

-          възможна злоупотреба с информация и потенциален конфликт на интереси – една банка може да бъде изкушена да използва информацията, получена при създаване на кредитно взаимоотношение, за да закупува или продава акции на фирмата, на която отпуска заем. Конфликтът на интереси се свързва със заинтересоваността на банките да разширяват операциите си с ценни книжа, от една страна и задължението им да предоставят обективни консултации на свои клиенти, касаещи техните инвестиции в ценни книжа, от друга страна. Напр. възможно е една универсална банка да посъветва свой клиент да емитира нови ценни книжа, за да замени свои заеми, които са непечеливши за банката. Това може да бъде лош съвет както за клиента, така и за купувачите на ценни книжа.

-          Универсалните банки могат да окажат негативно въздействие върху развитието на фондовия пазар. Според критиците на универсалното банкерство това е така, тъй като универсалните банки активно търгуват и държат портфейли от акции в актовите си и следователно могат да обезкуражават развитието на една активна фондова борса и независими брокери и дилъри на ценни книжа. Главното доказателство за посочения недостатък е сравнението между финансовите системи на САЩ и Германия.

-          Универсалните банки се регулират много по-трудно от специализираните понеже техните връзки с бизнеса са много по-сложни (по-комплексни). Много често поради това регулиращите органи изпадат в крайност като започват да ги регулират „много отблизо” и в крайна сметка резултатът е намаляване на икономическата ефективност от тяхната дейност.

В заключение можем да обобщим, че универсалното банкерство дава много възможности, но същевременно е свързано и с опасността от реализирането на много рискове. Съпоставяйки изброените по-горе предимства и недостатъци, не е трудно да се види, че според един и същи критерии в определени условия могат да се реализират предимства, докато в други условия- недостатъци. Например възможността на банките да притежават акции в нефинансови предприятия, от една страна, води до решаване на проблема с информационната асиметрия, но от друга до образуването на олигополистични пазарни структури и реализиране на ефекта на изместването.

Традиционното структуриране на банковата система се променя все повече към конгломератна структура, като се подкопават традиционните различия между финансовите институции, специализирани в главните области на финансовия бизнес- търговско банкерство (commercial banking), финансиране на жилищното строителство (housing finance), застраховане (insurance), управление на фондове и търговия с ценни книжа (fund management and securities treading: market-making and broking).

Следователно съвременната „финансова революция” изведе на преден план един нов тип финансови институции, а именно- финансовите конгломерати (financial conglomerates). По същество финансовият конгломерат е фирма, предлагаща микс от финансови услуги, като се започне с банкови, премине се през застрахователни и се стигне до сделки с недвижимо имущество.

Многообразните финансови услуги се предлагат от самостоятелни корпоративни единици с техни собствени маркови имена, които ги идентифицират. Тези независими единици са обединени в конгломерат, защото всички те имат обща собственост.

Както показва самото им наименование, финансовите конгломерати са големи структури, състоящи се от множество фирми, специализирани в предоставянето на определен тип финансови услуги. Тъй като различните конгломерати подбират различни видове финансов бизнес и ги комбинират по уникален начин, то е много трудно да се правят обобщения относно операциите на финансовите конгломерати. Освен това в отделни страни те имат специфични структури, произтичащи от различни подходи и механизми за регулиране на финансовите им системи. Все пак, с известна условност, можем да обособим два вида финансови конгломерати в зависимост от особеностите, с които се характеризира структурата им:

  1. Алфинанц конгломерати (Allfinanz conglomerates), характерни за Германия и страните от континентална Европа.
  2. Британски тип конгломерати (British-style financial conglomerates), типични за Великобритания, САЩ (от 2000 г. след отмяната на Glass-Steagll Act) и други англосаксонски страни.

В основата на алфинанц конгломератите стоят големите универсални търговски банки или, както са известни в Германия- Gross Banken. На практика обаче германските универсални банки осъществяват в банката само търговските банкови операции и сделки с ценни книжа. Продажбите на застрахователни продукти, ипотечното банкиране и управлението на портфейлни инвестиционни фондове се извършва във филиали, организирани като финансова холдингова компания „Allfinanz”. Най-сполучливият пример за такъв конгломерат безспорно е Deutsche Bank. Организационната структура на Deutsche Bank включва три дивизионални групи: Corporate and investment bank (CIB), Corporate investment (CI) и Private clients and asset management (PCAM).

Corporate and Investment Bank включва Global Markets и Global Banking. Global Markets е ориентирана към изследвания (инвестиционни анализи), търговия и продажби на акции, деривати, чужда валута, облигации. Освен това е активна в сферата на финансовия инженеринг – по-конкретно в създаването на структурирани продукти (structured products) и секюритизирани активи. Global Banking концентрира своите усилия в обслужването на глобални корпорации, финансови институции, както и немски компании със среден размер. В нейната структура се включват следните бизнес дивизионални звена:Global Cash Management, Global Trade Finance и Trust and Securities Services. Те предлагат всички продукти и услуги от сферата на корпоративните финанси – осигуряват подкрепа на първоначални публични предложения за емисия на корпоративни ценни книжа, транзакции с ценни книжа на капиталовите пазари, както и съвети при корпоративни сливания и поглъщания (M&A).

Дивизионалната група Corporate Investment е ориентирана към формиране на портфолио от инвестиции в индустриални холдинги (DB Investor), в Private equiting, както и в други такива, включващи недвижима собственост на банката. От своя страна инвестициите в private equity включват директни инвестиции в private equity и дялове във фондове за рисков капитал.

Private Clients and Asset Management е организирана в три корпоративни структури: Private and Business Clients, Private Wealth Management и Asset Management. Private and Business Clients обслужва повече от 13 млн. Частни и бизнес клиенти от Европа, от 8,5 млн. от Германия Private Wealth Management обслужва специфичните потребности на клиенти с висока нетна стойност на капитала, техните семейства и определени институции. Asset Management комбинира услуги по управление на активи на институционални клиенти и частни инвеститори.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG