Home Икономика ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ПДФ Печат Е-мейл

ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

1. Обща характеристика на облагането на доходите на физическите лица. Нормативна уредба.

Облагането на доходите на ФЛ е уредено в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2007 г. От 01.01.2008 г. в закона бяха въведени драстични промени – облагането от такова с прогресивен данък се превърна в облагане с пропорционален данък. Режимът е за местни и чуждестранни ФЛ, включително дейността им като търговци.  Към облагането на доходите на ФЛ отношение имат и СИДДО. Двойно данъчно облагане е възможно при колизия между вътрешното законодателство и режима по Спогодбите – чл.5, ал.4 КРБ – ще се приложат разпоредбите на спогодбата. Когато няма сключена СИДДО и става дума за облагане на световен доход, с цел да се избегне двойното данъчно облагане, се използва механизмът на данъчния кредит (тук смисълът на понятието данъчен кредит е различно от това по ЗКПО и ЗДДС).

Данъкът върху доходите на ФЛ е пряк, подоходен, пропорционален, годишен, по принцип републикански данък (по принцип, защото всяка година със ЗДБ част от данъка се превежда на общинските бюджети). От гледна точка на доходност в бюджета този данък е на трето място (след ДДС и акцизите).

1.1. Данъчнозадължени лица.

Субекти и ДЗЛ:

Субекти: имат се предвид субектите в правоотношението по плащането и удържането на данъка. Активен субект е държавата, а пасивни субекти са: ФЛ (местни); ФЛ (чуждестранни), придобили доходи по смисъла на ЗДДФЛ.

ДЗЛ: включват се както активните и пасивните субекти, така и всички местни и чуждестранни лица, които имат задължение за удържане и внасяне на данъка.

При разграничаване на местните и чуждестранните лица критерият гражданство е без значение. По силата на чл.4 местно ФЛ, без оглед на гражданството е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Центърът на жизнени интереси се намира в България, когато интересите на лицето са свързани със страната. При определянето на интересите се вземат предвид различни фактори – къде се намира семейството на лицето, имуществото му, къде осъществява работата си, стопанската си дейност и пр. Лицето се смята за местно за годината, за която е пребивавало повече от 183 дни. Ако лицето пребивава в България само за лечение или обучение, не се счита за местно.

Чуждестранни ФЛ са лицата, които не са местни.

Местните и чуждестранни лица се облагат на основата на различни принципи на облагане. Местните се облагат на принципа на облагане на световния доход – облагат се доходи от източници от страната и чужбина. Чуждестранните се облагат въз основа на т.нар. териториален принцип – данъчнозадължени са само за доходи с източник от България.

Данъчен кредит: по ЗДДФЛ данъчният кредит е коректив на облагането на световния доход на местните лица. Целта е да се избегне двойното данъчно облагане. Данъчният кредит представлява възможност при определените в закона условия да се признае вече платен в чужбина данък. Този метод е приложим само при хипотеза, при която не е налице СИДДО. Преобладаващата част от СИДДО предвиждат, че данъкът се заплаща там, където е придобит доходът (но не всички СИДДО). Приспада се от размера на дължимия у нас данък, като се приспада само за същия вид данъци (ако в България няма аналог на платения данък, той няма да се приспадне). Министърът на финансите посочва кои данъци в чужбина отговарят на нашия ДОД. Приспада се само до размера на дължимия у нас данък. Приспада се реално дължим и платен данък, без извършени санкционни плащания.

1.2. Обекти на облагане.

Обекти на облагане: облагат се доходи от трудови и извънтрудови правоотношения на местни и чуждестранни ФЛ. Облага се общият доход – установено е годишно данъчно облагане, независимо от това за какви доходи става дума.

Видове източници на доходи: посочени са в чл.10 от ЗДДФЛ:

1.    от трудови правоотношения и приравнени на тях;

2.    доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

3.    доходи от друга стопанска дейност (продажба на продукти на горско, селско, рибно и пр. стопанство; лицензионни и авторски възнаграждения; доходи от научна, творческа дейност, от упражнява на занаят; доходи от извънтрудови правоотношения);

4.    доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, или прехвърляне на права;

5.    доходи, облагаеми с окончателни данъци.

В зависимост от начина на плащане, доходите биват парични и в натура (трябва да се трансформират в левовата им равностойност). Ако доходът е във валута, трябва да се преизчисли в българска валута по курса на БНБ към датата на придобиване на дохода.

Облагаеми/необлагаеми доходи: в чл.13 от ЗДДФЛ изчерпателно са изброени необлагаемите доходи; има 27 категории необлагаеми доходи. В чл.12 са определени доходите, които се считат за облагаеми – законодателят не е ограничил приходоизточниците „облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон”.

1.3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА ОТ ДОХОДИ ОТ ТПО, ДОХОДИ ОТ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, ДОХОДИ ОТ ПРОДАЖБА И ЗАМЯНА НА НЕДВИЖИМО И ДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО, ДОХОДИ ОТ НАЕМ, РЕНТА И АРЕНДА

ЗДДФЛ въвежда еднакво третиране на всички доходи, независимо от техните източници – постига се с годишното данъчно облагане.

Чл.8 определя случаите, при които се счита, че доходът е придобит в страната. Пар.1, т.1 ДР дефинира понятието „страната”. "България" или "страната" е Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право”.

Счита се, че едно лице извършва стопанска дейност на територията на България, когато има място на стопанска дейност на територията на България (пар.1, т.3 ДР  "Място на стопанска дейност" е място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”) или има определена база на територията на РБ (пар. 1, т.4 ДР "Определена база" е определена база по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”) и възлага или изпълнява поръчки на тази територия – чл.8, ал.1 „доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България”.

Трудовите доходи са придобити на територията на страната, когато трудът е положен в България; доходите от услуга са придобити в България, когато услугата е предоставена на територията на страната, чл.8, ал.2 „доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България”. Данъкът се определя на месечна и годишна база – чл.42, ал.1 „авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа”; чл.48, ал.1 „размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто”.

1.3.1. Данъчна основа.

Данъчна основа: това е облагаемият доход за съответната данъчна година (според чл.15 „данъчна година е календарната година”), намален със съответните облекчения (% от дохода или нормативно признати разходи, т.е. разходи, за които не се доказва осъществяването им). Данъчната основа е сбор от нормативно признатата данъчна основа, определена за всеки източник. В данъчната основа за годишното облагане не се включват тези доходи, които подлежат на облагане с окончателни данъци. Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи, определени за всеки вид доход, намалена с предвидените в закона данъчни облекчения (включват се всички парични и непарични доходи), намалена също така с освободените от облагане доходи, с доходите, обложени с окончателен данък, с нормативно признатите разходи и с даренията. Чл.17 „общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения”.

Трудови (и приравнени на трудови) са следните правоотношения:

- правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда;

- правоотношенията с държавни служители и правоотношенията между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи или упълномощени от тях длъжностни лица - от една страна, и служещите в съответните министерства - от друга;

- правоотношенията с членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители по Закона за съдебната власт, както и правоотношенията по Закона за Конституционен съд;

- правоотношенията между Българската православна църква или друго регистрирано вероизповедание по Закона за вероизповеданията - от една страна, и нейните (неговите) служители с духовно звание - от друга страна;

- правоотношения с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон;

- правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната;

- правоотношенията между работодател и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице;

- правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия.

Понятието за работодател се съдържа в пар.1, т.27 ДР "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице”.

Доходите от ТПО включват трудовите възнаграждения и всички плащания, направени от работодателя, включително награди в пари/натура от или за негова сметка, които ДЗЛ е получило за календарния месец. Не се включват средствата, дадени за охрана на труда. Приспадат се и т.нар. социални придобивки (помощи, компенсационни суми), обезщетенията, вноските за обществено осигуряване, включително доброволно, чл.24, ал.2.

Размерът на дължимия данък се определя, като формираната данъчна основа за съответния месец се умножи по данъчна ставка 10%. Сумираните данъчни основи образуват годишната данъчна основа. Годишната данъчна основа за доходи от ТПО се определя, като облагаемият доход, придобит от ДЗЛ през данъчната година се намали с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на ФЛ по реда на КСО и ЗЗО. От 2008 г. се приспадат и внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на ФЛ. Така определената годишна облагаема основа се намалява с:

- годишния размер на данъчните облекчения (по чл.18 „сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението”);

- с вноските по чл.19 („сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17”);

- с вноските по чл.20 („сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с внесените през годината за сметка на лицето осигурителни вноски по § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване”);

- с даренията, които трябва да са в ползва на посочени в закона лица, като може да се приспадне от 5 до 50% от сумата от годишните данъчни основи, но общият размер на данъчното облекчение за дарения не може да превишава 65% от сумата от годишните данъчни основи по чл.17. Всички облекчения се ползват, ако от 30.12 до 30.11 (примерно??) лицето е предало на работодателя си съответните документи, даващи му право на тези облекчения. Данъкът се образува, като годишната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10%.

Ако едно лице има основно и допълнително ТПО, лицето е длъжно да представи на основния си работодател служебна бележка с изплатените му допълнителен доход и удръжките върху този доход. Двата дохода се сумират и данъкът се начислява наново на годишната данъчна основа. В тази хипотеза е възможно довнасяне или възстановяване на данък – и в двата случая това става чрез основния работодател до края на януари на следващата година. Т.е. ДЗЛ е основният работодател (той извършва месечното и годишното облагане). Когато възстановява данък, основният работодател го приспада от следващото облагане.

Доходи от стопанска дейност като ЕТ: чл.26-28. За ЕТ данъчната основа представлява формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, като в облагаемия доход не се включва счетоводния финансов резултат за доходи, които се облагат с алтернативен данък. Не се включват и доходи, които се облагат с окончателен годишен патентен данък по ЗМДТ. Не се включват и реализираните доходи от регистрираните земеделски и тютюнопроизводители. Когато ЕТ формира данъчна загуба, може да я пренася по реда на ЗКПО.

Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход на ЕТ за данъчната година се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка (по КСО и ЗЗО0, включително и внесените в чужбина осигурителни вноски. Намалява се и с вноските за доброволно осигуряване (до 10% от годишната данъчна основа), както и с облекченията по чл.18.

Данъкът се определя, като годишната данъчна основа (определена по реда на ЗКПО) се умножи с данъчна ставка от 15% (т.е. данъчната основа се формира по ЗКПО, а облагането е по ЗДДФЛ).

Доходи от друга стопанска дейност: доходът се формира в зависимост от дейността, осъществявана от ДЗЛ, чл.29-30:

- доходи от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство;

- авторски и лицензионни възнаграждения, включително доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители;

- доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;

- доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход се намали с нормативно признатите разходи. Има две категории дейности, за всяка от които нормативно признатите разходи са определен процент – 25% за доходите от упражняване на свободна професия и за възнагражденията по извънтрудови ТПО, и 40% за всички останали. Тези разходи не трябва да се доказват. Изваждат се и вноските за пенсионното и здравно осигуряване. Данъчната основа се умножава по данъчна ставка от 10%.

Доходи от продажба и замяна на недвижимо и движимо имущество: чл.33 и 34. Данъчната основа се образува като положителната разлика между продажната цена и цената на придобитото имущество. Тази разлика се определя от законодателя като доход. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход за данъчната година се намали с 10% разходи за поддръжка на имуществото и след това годишната данъчна основа се умножи с данъчна ставка от 10%

Доходи от наеми: Облагаемият доход представлява определената наемна цена, от която се приспадат нормативно признатите разходи в размер на 10%. Ако жилището е семейна имуществена общност, доходът се разделя по равно между съпрузите и всеки декларира своята ½. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход се намали с вноските за пенсионно/здравно осигуряване.

Доходи от други източници: чл.35 и 36. Облагаемият доход представлява брутната сума от обезщетения за пропуснати ползи и неустойки, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, производствени дивиденти от кооперации, упражняване на права на интелектуална собственост по наследство, както и всички други източници, които не са изрично посочени в закона и които не са обложени с окончателен данък. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход се намали с направените задължителни вноски по реда на ЗЗО.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG