Home Икономика Характеристика на основните видове публични разходи

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Характеристика на основните видове публични разходи ПДФ Печат Е-мейл

Характеристика на основните видове публични разходи.

Разходи за управление. Те включват:

-          разходи за издръжка на законодателния и изпълнителния на централния и местния апарат на управление;

-          издръжка на ведомствата, прокуратурата, отделите, министерствата, системите за контрол и др.;

-          разходи за функционирането на Народното събрание и издръжка на президента;

-          издръжка на полицията и специалните служби.

Разходи за външноикономическа намеса.

Те се определят от стопанската мощ и авторитет на всяка отделно взета страна. Причините за съществуването и нарастването на тези разходи са:

-          крахът на колониалната система;

-          конкуренцията на международните пазари;

-          поддържането и стабилизирането на политическите режими;

-          разширяване на мащабите на международното разпределение на труда.

13.1. Разходи за образование и наука.

Организациите от системата на образованието се финансират в съответствие с Нормативната уредба на Министерство на образованието и науката. Те имат административно-стопанска и финансово-икономическа самостоятелност като разпределители с бюджетни средства. Организациите от системата на образованието създават материално-технически и финансови условия за ефективен учебно-възпитателен процес, планират своите дейности, определят числеността на персонала и индивидуалните работни заплати.

Финансирането на организациите от системата на образованието се извършва в зависимост от техния характер. Организациите от системата на науката, висшето образование и технологиите се финансират от републиканския бюджет. А организациите от системата на средното образование и предучилищното обучение се финансират от бюджетите на общините, на чиято територия се намират.

Субсидията от републиканския бюджет или от бюджета на общината за организацията се определя като сбор от изчислените разходи по отделните параграфи.

Разходите на организацията от системата на образованието за работни заплати се определят, като се умножи средногодишният брой на персонала по средната брутна работна заплата за отрасъла. При изчисляване на средствата за работна заплата се предвиждат и суми за индексиране през бюджетната година в зависимост от очаквания процент на инфлацията в страната. Средната брутна заплата включва основната заплата и сумите за допълнителна работна заплата за прослужени години, за клас квалификация на учители, научни степени и други подобни. Процентът на допълнителните средства за заплати се определя по фактически данни за предходната година по формулата:

ПСРЗ = ДРЗ х 100

ОРЗ

ПДРЗ – процентът на средствата за допълнителна работна заплата през плановата учебна година;

ДРЗ – средства за допълнителна заплата през отчетната година;

ОРЗ – средства за основна работна заплата на организацията през отчетната година.

Във всички организации от системата на образованието се предвиждат и др.разходи, към които се отнасят:

-          разходи за стипендии;

-          разходи за командировки;

-          средства за медикаменти;

-          разходи за веществена издръжка – отопление, осветление, гориво, вода, пощенски и телефонни услуги, наеми, такси за смет, застраховки, печатни материали, поддръжка на превозни средства, помещения, инвентар и др.съоръжения, канцеларски материали и др.подобни;

-          разходи за постелен инвентар (само за детските заведения);

-          за работно облекло;

-          средства за ремонти на сградите;

-          режийни разноски за ученически столове;

-          безплатните учебници;

-          пътните разходи за производствена практика;

-          занятията по кормуване с ученици от 10 и 11 клас;

-          безплатния превоз на ученици;

-          квалификацията на учителите;

-          фондът “СБКО”;

-          средства за несписъчния състав;

-          обещетения при прекратяване на трудовото правоотношение при ликвидация на организацията, съкращаване на щата, спиране на работата, болест или пенсиониране и др.

От учебната 2006/2007 г. общинските училища преминаха на делегирани бюджети. Това ще позволи по-ясно да се разпределят отговорностите между трите нива на управление: централно, местно и училищно.

Средствата на държавния бюджет за наука се насочват за финансиране научните изследвания, осъществявани от научноизследователските институти и самостоятелни научни звена в системата на БАН.  От бюджета се осигуряват и 50 на сто от необходимите средства за дейността на ведомствените научноизследователски институти и центрове.

Част от средствата на бюджета за наука са предназначени за финансиране на разработки и проекти по технологичното обновление, производството на нови продукти и реализирането на иновационни проекти чрез фонд “Структурна и технологическа политика” и др.

13.2.Разходи на бюджета за здравеопазване.

Организациите от системата на здравеопазването се подразделят на държавни, общински и частни. Те се финансират от собственика. Държавните здравни организации се финансират от републиканския бюджет. Към тях се отнасят:

-          държавните институтски болници;

-          многопрофилни болници за активно лечение;

-          националните центрове от системата на Министерството на здравеопазването;

-          други организации от национално значение.

В бюджетите на общините се включват разходи за издръжка на:

  1. диагностични консултативни центрове;
  2. общински болници;
  3. детски болници;
  4. болници за белодробни болести;
  5. акушеро-генекологични болници;
  6. психиатрични болници;
  7. диспансери;
  8. санаториуми;
  9. станции за бърза и неотложна медицинска помощ;
  10. други дейности по здравеопазването;
  11. постоянни детски ясли;
  12. сезонни детски ясли;
  13. домове за майка и дете;
  14. други.

За да се увеличат възможностите за финансиране на здравеопазването у нас бе приет Закон за здравното осигуряване. Съгласно закона здравното осигуряване се дели на задължително и доброволно.

Задължителното здравно осигуряване се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и нейните тетиториални поделения, а доброволното – от лицензирани акционерни дружества. Националната здравноосигурителна каса се ръководи от:

-          събранието на представителите;

-          управителния съвет;

-          контролния съвет;

-          директор.

Основен финансов план на НЗОК е нейният бюджет, който е отделен от държавния бюджет. В него постъпват:

a)       осигурителни вноски;

б) лихви и приходи от управлението на имуществото на касата;

в) приходи, регламентирани с други закони в полза на здравното осигуряване;

г) възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;

д) глоби и наказателни лихви;

е) такси;

ж) ликвидационни дялове от търговски дружества – длъжници, обявени в ликвидация;

з) дарения и завещания;

и) други източници.

Бюджета на НЗОК се съставя и изпълнява без дефицит. Здравноосигурителните вноски не подлежат на данъчно облагане. Вноската се дължи ежемесечно. Тя се заплаща от работодателя едновременно с плащането на трудовите възнаграждения и обезщетения за временна нетрудоспособност. Вноските могат да се заплащат по банков път, с пощенски запис и в брой.

Доброволното здравно осигуряване се осъществява въз основа на сключени договори между осигурения и осигурителното дружество. Осигурителното дружество трябва да се регистрира като акционерно дружество и да получи лиценз за доброволно здравно осигуряване.

13.3.Разходи за култура и спорт.

Организациите от системата на културата осъществяват дейности по създаване, съхраняване и разпространение на културни ценности и извършват услуги, свързани с тях. Целта на тези организации е не реализиране на печалба, а задоволяване на определени културни потребности на населението.

В зависимост от собствеността на имуществото организациите от системата на културата се подразделят на държавни, общински и частни.

Към държавните организации от системата на културата се отнасят учрежденията с национално значение: национални библиотеки, театри, кина, галерии, ансамбли, оркестри, музеи, радио, телевизия, печатници и др. подобни. Те се финансират от републиканския бюджет и със собствени средства.

Общинските организации от системата на културата се създават с решение на общинския съвет, когато са образувани с общинско имущество и се финансират изцяло или частично от бюджета на общината. Към тези организации се отнасят: библиотеки, читалища и художествени галерии и паметници на културата, радиотранслационни възли, обредни домове и зали, зоопаркове, оркестри и ансмбли и др. дейности по културата.

Финансирането на разходите на общинските организации от сферата на културата се осъществява със средства от бюджета на общината и със собствени средства. Финансовите сметки за приходите и разходите на държавните организации в областта а културата се съставят самостоятелно от самите организации и се внасят в Министерството на културата, а общинските организации ги внасят в общинския съвет за утвърждаване заедно с разглеждането на общинския бюджет за съответната година.

Министерството на младежта и спорта разработва, изпълнява, координира, контролира и подпомага програми за младежки дейности;

Програмите за младежки дейности, свързани с реализацията на държавната политика за младежта, се приемат от Министерски съвет.

Министерството на младежта и спорта в съответствие с приоритетите на програмите за младежки дейности подпомага финансово със средства от държавния бюджет одобрените проекти за младежки дейности.
Министърът на младежта и спорта разпределя финансовите средства за реализацията на проекти по програмите за младежки дейности.

13.4.Разходи за социално осигуряване.

Разходите за социално осигуряване се финансират от бюджета на държавното обществено осигуряване. Той има характер на консолидиран бюджет и включва бюджетите на фонд “Пенсии”, фонд “Трудова злополука и професионална болест”, фонд “Общо заболяване и майчинство”, и бюджета на Националния осигурителен институт.

Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване се съставя от НОИ и се представя в министерския съвет за гласуване. Той се разглежда и утвърждава едновременно със законопроекта за държавния бюджет. Приетият от НС бюджет на държавното обществено осигуряване се разпределя от НОИ по класификацията за държавния бюджет.

1.Съгласно Кодекса за задължително обществено осигуряване за временна нетрудоспособност се считат случаите, при които работникът или служителят не може или е възпрепятстван да работи поради болест, трудова злополука, професионално заболяване, санитарно-курортно лечение, належащ медицински преглед, карантина, гледане на болен член от семейството и др.подобни случаи. Работничките и служителките са във временна нетрудоспособност и при бременност и раждане.

2.Паричните обезщетения за майчинство обхващат разходите за обезщетения при бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

3.Съгласно действащото законодателство на бъл.граждани се отпускат парични помощи при раждане на деца и месечни добавки към трудовото възнаграждение. Еднократна парична помощ при раждане на живо дете се отпуска на всички бъл.граждани независимо дали са осигурени или не. Паричните помощи се изплащат от бюджета на ДОО на осигурения родител.

4.Месечни добавки за деца се отпускат на семейства, когато месечният доход на член от семейството е до 350 лв. и са осигурени за всички осигурителни случаи, за отглежданите от тях деца до навършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, при условие, че те не са настанени на пълна държавна издръжка в детски заведения, без да се заплаща такса.

Право на месечна помощ за деца, ненавършили 16-годишна възраст, имат и:

а)студентите на редовно обучение във висшите учебни заведения в страната или в чужбина и в получисшите (колежите) учебни заведения в страната;

б)учащи се на редовно обучение в средните специални училища в страната, в които се приемат завършили средно образование;

в) курсанти във висшите и полувисшите военни училища;

г)редовните докторанти в страната и в чужбина.

5.Пенсиите заемат голям относителен дял в обема на разходите за социални дейности. Те се отпускат за изслужено време и старост, за инвалидност и за особени заслуги. Трудът при пенсиониране се дели на три категории:

а) към първа категория се отнася трудът, положен в металургията, металообработването, машиностроенето, рудодобива, въздухоплаването, и др. отрасли

б) към втора категория са включени професии и длъжности в мини, кариери, солници, хидротехническо строителство, енергопроизводство, металургия, металообработване, машиностроене, дърводобив, дървообработване, химическо производство, полиграфическа промишленост, стъкларска, порцеланово-фаянсова и керамична промишленост, транспорт и съобщения, селско стопанство, полиция, противопожарна защита и др.

в) към трета категория труд се отнасят всички останали отрасли, професии и длъжности, невключени в други категории.

13.5.Разходи на бюджета за отбрана и сигурност.

Разходите за отбрана на страната се покриват от държавния бюджет. Тези разходи са типичен представител на непроизводствените разходи. Тяхната величина зависи от величината на БВП, общия обем на бюджета на страната, състоянието на армията, участието на страната в международните военни организации, стабилността на международното положение и т.н.

Военните разходи се подразделят на преки и косвени. Към преките разходи се отнасят:

а) доставката на въоръжение и бойна техника;

б) доставката на горива;

в) закупуването на имущество;

г) осигуряването на хранителни припаси;

д) комуналното обслужване на личния състав;

е) работните заплати;

ж) командировките;

з) стопанските и канцеларските нужди на постоянния състав и на управленските звена;

и) капиталните вложения;

й) издръжката на военните училища, академии, медицински звена;

к) научни изследвания.

Преките разходи формират бюджета на Министерството на отбраната като съставна част на републиканския бюджет. Средствата се групират в три основни групи: заплати, държавно обществено осигуряване и други парични доволствия, веществена издръжка, капитални вложения.

Към косвените разходи се отнасят разходите за:

а) пенсиите за военнослужещи, участници в Отечествената война и други военни действия;

б) издръжката на Военномедицинска академия;

в) държавните дългове с военно предназначение;

г) издръжката на Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните в България.

Косвените разходи не се отнасят пряко към бюджета на Военното министерство, но те допълват общия обем на разходите за отбрана и сигурност.

Нов етап в отбраната на страната, настъпи след приемането ни в НАТО. България трябва да положи усилия за преструктурирането и модернизирането на армията, в съответствие с изискванията на военноотбранителния блок НАТО.

Аналогични на разходите за отбрана са и разходите за сигурността на страната. Те намират отражение в издръжката на органите на Министерството на вътрешните работи. Разходите също се подразделят на преки и косвени. Чрез преките – се осигуряват заплатите, осигурителните вноски и др.парични доволства на личния състав и веществената издръжка на учрежденията от системата. Към косвените – се отнасят и разходите за издръжка на специализираните здравни заведения и др., които не участват пряко при формирането на бюджета на МВР.

13.6.Разходи за изграждане на инфраструктура

Разходите на държавата за инфраструктура произтичат от това, че инфраструктурата е много капиталоемка.

Разходите могат да се разграничат на:

-          разходи за инвестиции и разходи за подпомагане на нерентабилни обекти

-          разходи по изграждане на инфраструктурата

-          разходи за икономика регулират, които се делят на преки разходи (държавни инвестиционни разходи и различни форми на подпомагане на частния бизнес) и косвени разходи (различни данъчни привилегии към определени икономически агенти, т.нар. фискални инструменти)

13.7.Разходи за обслужване на държавния дълг

Класически принцип за изграждане на бюджета т.е. разходите > приходите. Този принцип се е утвърдил като средство за употреба на механизмите на държавния кредит, тъй като това би довело до:

-          нарастване на държавния дълг и свързаните с него разходи по обслужване на дълга, които се изразяват най-вече в лихви и главници. Това обстоятелство автоматично води до бъдещо увеличаване на данъците.

-          бюджетният дефицит индуцира инфлация

-          бюджетният дефицит ограничава достъпа на частните предприемачи до кредитния пазар, което понижава икономическия растеж. Независимо от този принцип в повечето държави се провежда бюджетна политика, ориентирана към бюджетен дефицит. А в условията на икономическа криза или целесъобразност от по-големи държавни инвестиции се провежда бюджетна политика, която поражда определени нива на дефицит. Бюджетния дефицит обикновено се финансира с нарастваща емисия на ДЦК. В определени случаи се заемат и външни кредити за финансиране на бюджетния дефицит.

13.8.Разходи за външноикономическо и външнополитическо сътрудничество:

-              разходи, които се осъществяват в националното стопанство

-              разходи, които отразяват парични потоци, изтичащи от националното стопанство към други държави, международни организации, фондове. Тези разходи отразяват част от международните финанси. Има различни видове групи и видове външни разходи

-              разходи, които представляват членски внос или дялово участие в международни организации, МВФ, ЕБ и други.

- разходи, които са следствие на участие в международни икономически съюзи или интеграционни дружества

- разходи, произтичащи от участие във военни съюзи

- разходи за изплащане на репарации след участие във война

- предоставяне на икономическа и военнополитическа помощ на развиващите и нуждаещите се страни

- разходи, свързани с издръжката на дипломатически контингент и персонал от чужбина

- изплащане на лихви и погасения по външни кредитори

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG