Home Икономика Инвестиции и инвестиционна политика на фирмата 1

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Инвестиции и инвестиционна политика на фирмата 1 ПДФ Печат Е-мейл

Инвестиции и инвестиционна политика на фирмата.

  1. Същност и теоретични основи на инвестициите.
  2. Основна характеристика на инвестиционния процес.

2.1.     Структура на инвестиционния процес.

2.2.     Участници в инвестиционния процес.

2.3.     Технологии на инвестирането.

  1. Обща характеристика на инвестиционните носители
  2. Основни атрибути на ценните книжа.
  3. Инвестиционен риск и възвращаемост.
  4. Същност и обхват на бизнес проекта на фирмата.

Разходи приходи и печалба на фирмата.

  1. Финансово икономическа същност на разходите.
  2. Класификация на разходите.

2.1.     По икономическата им същност.

2.2.     По статии на калколацията.

2.3.     Според влиянието им от обема на производството.

2.4.     По отчета на приходите и разходите.

  1. Обща характеристика на приходите.

3.1.     Класификация на приходите.

  1. Същност и източници на печалбата.

4.1.     Печалбата цел и основа на бизнеса.

4.2.     Планиране на печалбата.

4.3.     Анализ на критичната точка на производството.

4.4.     Технология на планиране на печалбата.

От финансово счетоводна гледна точка разходите водят до намаляване активите на фирмата с цел реализиране на определена икономическа изгода. Осъществяването на стопанскат дейност и динамиката на найното развитие винаги са свързани с определена динамика на разходите. Но за да има икономически и финансов просперитет е задължително темпа на растеж на производството и стойността на продажбите да изпреварва темпа на нарастване на разходите. От икономическа гледна точка разходите са способ за трансформиране на овеществения и живия труд в стойността на новопроизведените стоки и продукция. Финансовата концепция в съотношение разходои приходи гласи че приходите трябва да превишават разходите с оглед реализирането на положителен финансов резултат.

  1. Класификация на разходите.

2.1.     Според икономическа същност. Класификацията разчита влиянието на отделните икономически елементи върху стойността на посочените разходите общо за предприятието. По точи принцип разходи се диференцират на: разходи за материали, заплати и СО, амортизация, външни услуги, др. разходи.

Зависи от степента на използване на производствените мощности и определящия се от това обем на производството разходите се делят на постоянни и променливи.

В зависимост от това как се отнасят (отчитат) в себестойността на отделните изделия се диференцират на преки и непреки (косвени и разпределяеми).

Според отношението им същността на производствения процецс и материално веществения вид на изделията се диференцират на основни, допълнителни или спомагателни.

Според състава им се диференцират на еднородни и комплексни. За целите на ценообразуването и финансовия анализ с оглед максимизиране на печалбата е необходимо разполагането на разходите по отделни фази на производствения процес и по изделия. Това се постига чрез метода на акумулиране на разходите. Калкулацията като метод за отчитане на разходите налага диференцирането им на преки производствени разходи, не преки производствени разходи и комплексни разходи. Не преките и комплексните разходи налагат използването на методите на разпределение чрез които техните стойности получават направления по видове изделия. Закона за счетоводството и НСС номер 2 диференцират разходите на основни разходи, разходи за организация и управление, разходи за продажби. От там произтича и диференцирането на производствената себестойност, която включва основните производствени разходи, но която от гледището на финансовата теория е не пълна стойност и пълната себесойсност, която освен производствените разходи включва и разходите за организация и управление включва и разходите за продажби. Структурата за стойността е специфична за отделните отрасли на производството. Статиите й се определят от финансово счетоводните отдели на предприятията и се елемент на счетоводната политика на предприятието. Най-общия вид на калкулацията е следния: суровини, амортизации, СО и ЗО, загуби от брак. Те дефинират производствената себестойност. Разходи за управление и продажби – с тях се дефинира пълната себестойност. Пълната себестойност дефинира общата издръжка на предприятието.

Съгласно НСС номер 2 основни производствени разходи са тези, които са непосредствено свързани с производството на изделията. Без извършването им е невъзможно производството на продукцията и оказването на услугите. Те са преки и непреки технологични разходи. Преките технологични разходи са тези, които са непосредствено свързани със създаването на конкретния вид продукция или оказване на определен вид услуги. Не преките технологични разходи са тези, които са свързани с производството като цяло, но могат да се отнесат към конкретния вид продукция или услуга след разпределението им на определена база. Базата за разпределение изразява връзката на непреките технологични разходи с отделните видове производства и дейности. Базата за разпределени може да бъде отработените машиночасове, стойността на основните материали, сумата на заплатите или сумата на преките производствени разходи и др.

3. Обща характеристика на приходите. Приходите са паричен израз на пазарната оценка на производствените разходи и потребителските качества на реализираните стоки и услуги. Най-общо тяхната стойност зависи от обема (количеството на продажбите) и реализационните цени за единица изделия. Последната зависи от множество фактори, но определящи са специфичните потребителски стойности чийто носител е стоката и позициите, които тя заема на свободния конкурентен пазар. От финансова гледна точка, приходите са по-съществения елемент в съотношението разходи приходи поради предназначението им да възмездяват разходите, а с превишението на техните стойности да осигуряват печалба. На стойност удовлетворяващ очакванията на инвеститорите и на участниците в производствения процес.

3.1. Класификация на приходите. Нетни приходи от продажба на продукция, стоки, услуги и др. Приходи от финансирания (от правителството). Финансови приходи – приходи от операции с ценни книжа, приходи от лихви и приходи от валутни операции и от положителни курсови разлики. Инзвънредни приходи.

4. Източници на печалбата. Печалбата е положителната разлика между приходите и разходите на фирмата тя е цел и предпоставка за съществуването на фирмата. Тя е форма за отчитане и разпределение на резултатите от бизнеса между участниците в него. Източници на печалбата от позициите за науката на финансите е превишението на продажните цени на съвкупните разходи за производството, управлението и продажбите. От икономическа гледна точка. Печалбата е част от добавената стойност, която се създава в сферата на производството. Тя е продукт на превишението на новосъздадената стойност над инвестираните в производството жив и овеществен труд. Затова сферите на материалното производство се възприемат като сфери за възпроизводство на националния доход. Печалбата е източник на ресурси за финансиране на текущото производство и разширяването на неговите мащаби. Тя е източник на механизиране на техническия прогрес, е источник на девиденти а те форма на стимулиране на участниците в капитала на фирмата и във възпроизводствения процес. Печалбата е източник за нарастване на богатството в пряк и непряк смисъл.

4.2. Планиране (прогнозиране) на печалбата. Планирането на печалбата е сърцевината на финансовия менинджмунт на фирмата. Етапите на планирането са следните определяне на плановия период, обикновено тримесечие и годишно. А прогнозата за срок от 3 до 5 години. Участват отдел маркетинг по отношение на количеството и цените на продажбите, отдел производствен. По отношение на производствените мощности и определящите се от това обем и структура на производството. Отдел финансов по отношение на равнището на производстводствено реализационните разходи и тяхната структура. Основни в структурата им е дефинирана оперативните разходи и постоянните разходи, както и дефиниране на обема на продажбите и динамиката на постоянните разходи.

4.3. Анализ на критичната точка на производството. По принцип продажбените прогнози дават представа за очакваната печалба при определено равнище на обема на продажбите и стойността на производствените разходи. Равнището на продажбите при, което фирмата реализира нулева печалба е известна като критична точка на производство. В тези случай стойността на продажбите е равна на сумата е равна на сумата от постоянните разходи и променливите оперативни разходи на фирмата. По същество това е критичното равновесие на фирмата, при което стойността на продажбите. Оперативното критично равновесие определя критичното количество на продадените бройки. Критичните продажни бройки се получават като сумата на постоянните разходи се раздели на разликата между цената и променливите разходи за една бройка.* От това следва че всяка реализирана бройка реализирана над критичната ще осигури нарастването на печалбата със стойността на припадащите се постоянните разходи.

Недостатъци на критичния анализ. Първо че приемаме условно че нарастването на обема на производството не е свързано пропорционално нарастване на постоянните разходи. Независимо от обема на продажбите цените запазват своето равнище.

Технология на планиране на печалбата. Технологията на планирането се основава на следните позиции. Първо на концепцията за печалбата, като резултат от превишението от стойността на продажбите над разходите за производство. Второ нарастването на кооперативната печалба е резултат от увеличението на обема на проиводството и продажбите при реализационни цени надвишващи разходите. Трето снижението на относителния дял на постоянните разходи като резултат от нарастването обема на производството е източник на нарастване на печалбата при условие че равнището на продажните цени и променливите разходи се запазват на тази стойност. Текущия анализа и контрола на цените и продажбите насочват финансовия менинджмънт към оптимизиране структурата на проиводството и продажбите с цел реализиране бизнес плана на фирмата. Това се постига чрез оптимизиране структурата на проиводството и реализацията по отношение индивиднуалната ренатабилност на изделията и техния дял в реализацията. Второ оптимизиране натуралния и стойностния размер на разходите на фирмата и на отделните компоненти формиращи пълната стойност на изделията.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG