Home Икономика Валутен пазар и валутен курс функциониране и участници

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Валутен пазар и валутен курс функциониране и участници ПДФ Печат Е-мейл

Валутен пазар и валутен курс: функциониране и участници

1. Валутен пазар – същност и участници

Конвертируемата валута се предлага и се търси на определен пазар, наречен валутен. На него се определят валутните курсове или относителната цена на валутите. Когато търсенето на дадена валута е по-голямо от нейното предлагане, тогава тя поскъпва и обратно, тя се обезценява при слабо търсене.

На валутните пазар оперират професионалистите на пазара – валутните дилъри, които извършват сделки за сметка на клиентите си (това са главно предприятия) или на банките, в които те работят. Дилърите осъществяват операциите по търсене и предлагане на валути благодарение на съвременните високотехнологични и информационни връзки.

Банките са основните институции, които интервенират на валутния (и на евровалутния) пазар. Тяхната роля е също да го организират и да съдействат за правилното протичане на операциите на междубанковия пазар, който е пазар на банките и на финансовите институции, оторизирани от Закона за банките във всяка една държава. За да участват на валутния пазар, банките трябва да имат необходимите документи (агреман) и да разполагат със съответната инфраструктура, която на банков език се нарича “зали за продажби на валути”.

На валутния пазар операциите са за ограничени суми и банките, действащи на международния пазар, трябва да разполагат с кореспондетска банкова мрежа, чрез която да получават или изплащат валути, изтъргувани на пазара. Книжните и металните пари представляват изключително малка част от “продуктите”, обменяни на валутния пазар, тъй като в епохата на дематериализиране на парите плащанията се извършват чрез банков вирмент.

Необходимото време за реализацията на обслужването на валутните операции е 48 часа. Датата на вальора е тази, на която финансовият ресурс е действително по сметките на банката.

Определен курс на валутата в определен час на деня на определено място с определен брой агенти и под контрола на централната банка се нарича фиксинг. Това официално котиране е и единственото място, където по-дребните участници на валутния пазар могат да имат достъп до него, и то при сравнително добри условия. Фиксингът се прави за ограничен брой конвертируеми валути към националната парична единица. При салдирането банките също се ориентират по фиксинга и, общо взето, той е идеалното отражение на относителната стойност на дадена валута в определен момент, тъй като валутните брокери са в непрекъснат контакт с валутните салони и дори най-малката промяна се отчита незабавно.

Понятията дълга и къса валутна позиция са от един и същ вид и са валидни за валутния и за евровалутния пазар. Даден агент е при дълга позиция, когато има излишък от определени валути. Тогава той е подложен в по-голяма степен  на риск от понижаване на лихвения процент или от спадане в курса на валутата. При късата валутна позиция икономическият агент има възможност да избегне затрудненията от повишаването на лихвения процент или на относителната стойност на валутата по сделката.

Посредническата роля на банките на валутния пазар предполага, че за да покрият своите разходи и за да получат нормален доход, те купуват валутата по курс, по-висок от този, по който я продават. Поради това котировките биват “курс купува” и “курс продава”. Разликата между предложената и търсената цена на валутите се нарича марж или спред.

На валутния пазар се използват различни стратегии, които имат за задача да управляват валутните позиции на операторите на пазара. Операцията за покриване цели затваряне на валутната позиция, за да се избегне рискът от промяна на курса на валутата. Стратегията на арбитраж изисква оставане в открита валутна позиция в зависимост от очакванията, които се оформят, например да се продаде срочно валута, с която не се разполага, при положение, че се очаква промяна на валутния курс.

Валутните операции са улеснени благодарение на регистрираното по белгийския закон Кооперативно дружество за световна международна междубанкова телекомуникация (Society for Worldwide International Interbank Telecommunication SWIFT) – т.нар. суифт. Днес освен за трансфериране на средства суифт се прилага и при обслужването на различни банкови продукти.

2. Видове валутни сделки

Валутните сделки се извършват на валутния пазар за текущи операции и на този за срочни сделки. В зависимост от падежа те биват краткосрочни и средносрочни. В развитите индустриални държави действат валутен пазар за бъдещи валутни контракти и такъв за сделки с валутни опции.

2.1. Срочни валутни сделки

Когато между датата на сключване на сделката и нейното действително осъществяване има даден период от време, тогава говорим за срочни валутни сделки – при тях предоставянето на валутите се извършва при падеж на договора, т.е. неговия термин. Сделките на срочните валутни пазари се извършват на основата на сигурни и определени договори, които имат за обект покупката и продажбата на определена сума валути, т.е. валутата на страната А срещу валутата на страната Б при фиксирана дата и определен валутен курс. Доставката на валутата се осъществява при датата на падежа.

В повечето случаи щатският долар се използва като основна валута и за да получим валутния курс на паричната единица “а” към паричната единица “b”, трябва предварително да конвертираме в долари. Ако определим долара със “с”, а S е номиналният валутен курс, формулата, по която ще изчислим смесения валутен курс (т.нар. крос курс), е следната:

S c/a/ Sc/b = Sc/a.Sb/c = Sb/a

2.1.1. Валутен суап

Това е валутна операция, чрез която дадена валута се разменя срещу друга след определен фиксиран срок, установен предварително, по цена, която лишава едната от страните да извлича печалби от другата. В момента на сключване на сделки “суап” обикновено става смяна на главниците или конвертиране на главниците по някои сметки. Тази техника се осъществява благодарение на възможността на страните за достъп до различни валутни пазари.

Например някои агенти имат депозити в долари при по-ниска цена, други -  валутни депозити в евро, които не им носят очаквания доход. Вместо тези агенти да извършат скъпоструваща операция на валутните пазари, банките предпочитат да търсят партньори с огледално или симетрично обратни валутни позиции, за да обменят исковете си.

Освен с незабавна доставка банките предлагат на клиентите и сделки “аутрайт”, при които валутата се заплаща и доставя след договорен срок.

2.1.2. Форуърдни (forward) валутни сделки

Форуърдните валутни сделки са тези, при които основен мотив за сключването на подобна операция от клиента е осигуряването на бъдеща покупка или продажба на валута по предварително определен курс. В момента на сключването на сделката нито една от страните не плаща на другата, защото форуърдният контракт е просто договор за отсрочена доставка на валути по определена цена към момента. Той защитава всяка една от страните по сделката от колебанията на бъдещите валутни курсове.

Фючърс сделките се сключват на базата на първични налични стоки, обособени по физически или специфични характеристики. Голямото разнообразие от стоки, които се търгуват на международните борси са групирани в основни групи. (Например групата на зърнените храни, на месата, на металите (вкл. злато и платина), на петрола). Съществува и обособена финансова група, в която се включват основните чуждестранни валути, търговията с различни дългови инструменти – съкровищни бонове и облигации. В нея се включват и бъдещите сделки с различни индекси на капиталовия пазар.

Документът по сключената бъдеща сделка на основата на валути или финансови инструменти се нарича валутен фючърс, който се купува и продава на борсите. Търговията с валутни фючърси е една от типовете борсови валутни сделки.

Обикновено на валутните борси се купуват и продават стандартизирани суми от конвертируеми валути, които следва да се дотавят на определени бъдещи дати. Това е сделка, при която се купува и продава правото на покупка на определена сума от дадена валута по договорен курс на фиксирана бъдеща дата. Фючърсната цена (future price) е съгласуваната цена по валутната сделка. Това е цената към настоящия момент, която трябва да се заплати по фючърсния контракт в деня на падежа.

Обменните курсове между валутите се изменят постоянно и често съществено. Промяната в курсовете представлява интерес за всеки, който участва в международната търговия. Например износител от САЩ, който продава стоки в Англия, получава фунт стерлинги, а относителната стойност на фунт стерлингите, изразена в долари зависи от валутния курс в момента на плащането на стоката. До настъпването на датата на падежа американският износител е подложен на риск от промяна на валутния курс. Този риск може да се хеджира чрез на валутни фючърси или чрез форуърдни договори.

Хеджирането и спекулацията са две полярни стратегии, използвани от инвеститорите на фючърсните пазари. Борсовият спекулант използва фючърсния контракт, за да получи печалба от изменението на фючърсните цени, а този, който хеджира – за да се защити от промяната в цените. Спекулацията е покупко-продажба на валути с цел получаването на рисков доход.

Ако борсовите спекуланти прогнозират, че цените се повишават, те заемат “дълга” позиция. Обратно, те заемат “къса” позиция, когато очакват понижение на цените. Трейдерът в “дълга” позиция купува договора, а този в “къса” – продава. Термините “купува” и “продава” са със символично значение, защото на практика договорът не се купува и не се продава като акциите и облигациите. Той влиза в действие по взаимно съгласие.

Например, ако е известно, че след 60 дни могат да се получат 100 хиляди долара, търговецът може да продаде фунт стерлингите към момента на форуърдния пазар и да фиксира валутния курс на нивото на форуърдната цена към момента.

Форуърдният пазар за чуждестранна валута няма определено място, а представлява мрежа от банки и брокери, които дават разрешение на клиентите си да сключват форуърдни договори за покупка или продажба на валути в бъдеще по предварително съгласуван валутен курс.

Банковият валутен пазар е един от най-широките в света и големите трейдъри с висока кредитоспособност правят търговия там, а не на фючърсните пазари. Това се дължи на факта, че на форуърдните пазари липсва стандартизация при сключването на договори. Там всеки договор се сключва поотделно. Освен това валутните форуърдни договори се изпълняват само на датата на падеж.

Официални борси за валутни фючърси са: Чикагската търговска борса (Chicago Mercantile Exchange), Международният валутен пазар (International Monetary Market), Лондонската международна борса за финансови фючърси (London International Financial Futures Exchange).

На практика валутните операции се комбинират като например операция с незабавна доставка се комбинира с форуърдна обратна операция, и те също придобиват характера на суапови сделки.

Както на валутния пазар, така и на фючърсните валутни борси функционира отделен сегмент на вторичния пазар, на който се търгуват фючърсните контракти. Пазарът на валутни фючърси се развива, защото той дава възможност на участниците на финансовите пазари да намират защита срещу евентуалните промени във валутните курсове и резките колебания на основните валути

2.1.3. .Опционен договор

Опционният договор е друг вид борсова валутна сделка. Той също сеотнася към срочните валутни сделки, но за разлика от фючърсните сделки, които пораждат реално задължение да се купи или продаде чужда валута, опционните договори дават право на купувача да избере дали да изпълни сделката, или да не я изпълни – това е правото на опция. За това свое право купувачът на опционен контракт заплаща на продавача определена премия при сключването на сделката. Ако купувачът не изпълни контракта, той губи и печели продавачът.

Собственикът на европейски тип опция може да я упражни само към определена дата, обикновено това е датата на падеж, докато в САЩ опциите могат да се използват по всяко време до датата на падежа.

Опционните договори на основа чуждестранна валута се предлагат по същия начин както опциите на основа акции и облигации. Във всеки договор се указват точно специфичният размер на сделката, изразен в конвертируема валута.

Опционните контракти могат да се купуват (CALL) или продават – (PUT). При позиция CALL купувачът на контракта получава правото да избере дали да купи, или не определено количество валута при изтичането на срока на договора. При PUT правото на избор е само на купувача на договора и той може да избере дали да продаде, или не. Продавачът е длъжен да изпълни сделката по условията на контракта при положение, че купувачът реши.

Същевременно продавачът поема риска от промяната на валутния курс, за което получава премия. Когато срочният валутен курс е по-висок от този към деня (спот) на сключване на сделката, разликата се нарича премия или репорт. Обратно, при по-нисък срочен валутен курс към курса на деня тя се нарича дисконт или депорт.

Валутните пазари реагират незабавно при промяната на валутните курсове. Оттук произтича голямата несигурност при определяне на техните бъдещи равнища. Агентите на пазара играят с очакванията за изменение на валутния курс, като залагат на неговото повишаване или понижение. В съответствие със стремежа да се печели от очакванията за бъдещото равнище на спот курса се предприемат срочни сделки за покритие от валутен риск. Това са застрахователните и спекулативните валутни сделки.

2.1.4. Застрахователни валутни сделки

Те целят да се избегне рискът от несигурност, породен от неизвестната бъдеща величина на спот курса, т.е. чрез тях клиентът си осигурява някаква сигурност за бъдещите си приходи и разходи независимо от промяната на спот курса.. Трябва да се подчертае, че обратната страна на застрахователните сделки е премахването на възможността за получаване на допълнителни доходи в бъдеще в резултат от промяна на курса. Така загубата на евентуалните печалби съставлява част от разходите, т.е. цената на сигурността.

Застрахователните валутни сделки се извършват на спот и на форуърдните пазари. Ако за дадена фирма вземанията са в “дълга” позиция, а задълженията в “къса”, тя сключва на форуърдния пазар обратна сделка.

Застрахователните сделки както на спот, така и на форуърдния пазар предоставят на клиентите еднаква степен на сигурност по отношение на бъдещите им вземания или задължения във валута, т.е. изключва се възможността за използването на неизвестен бъдещ спот курс.

2.1.5. Спекулативни валутни сделки.

Мотивът при тяхното сключване е обратен на този при застрахователните сделки. Вместо сигурност пред неизвестния спот курс спекулантът очаква доход от неизвестната бъдеща величина на курса.

Превръщането на депозити от една валута в друга с цел получаване на по-висок доход се нарича лихвен арбитраж. При валутните сделки е важен лихвеният арбитраж, при който бъдещият приход от депозита в чужда валута се застрахова или покрива срещу валутен риск с помощта на срочна валутна сделка или на форуърдна продажба. Оттук идва и понятието покрит лихвен арбитраж. Той е основата, върху която банките-посредници на валутния пазар изграждат форуърдните си котировки.

Валути, чиито лихвени равнища са относително по-високи, ще се котират на форуърдния пазар с дисконт или депорт,  докато валути с относително по-ниски лихвени равнища ще се котират с премия. Размерът на премията или дисконта се основава на лихвения диференциал между двете валути. Арбитражът е процес на едновременна продажба на активи, които са със завишена стойност на определен пазар, и покупката на същите тези активи, които са с понижена стойност на друг такъв.

Основната разлика между спекулативните операции и арбитража се състои в следното: Докато при арбитража целта е получаването на доход като съотношение между две известни цени на валути, при спекулацията целта е получаването на доход като разлика между една известна и една неизвестна величина с очакването за благоприятна промяна на цената на валутата. 

Арбитражистът не се влияе от очакванията, докато спекулацията се определя от тях. По правило арбитражистите са посредници на пазара, те го управляват (те са маркет-мейкъри), докато спекулантите и застраховащите са клиенти. За разлика от застрахователните сделки спекулативните се свързват със стремежа да се получи онова, от което застраховащият се съзнателно се е отказал. Това е възможният, но несигурен рисков доход от благоприятното изменение на курса.

За да се открият такива възможности, сключващите сделката създават чрез нея валутни вземания или задължения. Откриват валутни позиции, като разчитат, че при тяхното погасяване бъдещият курс на пазара ще бъде по-благоприятен от този, при който се сключват сделките. В този смисъл при спекулативните сделки съзнателно се поема рискът от евентуално неблагоприятно изменение на курса. Спекулативните сделки се извършват и на спот, и на форуърдния пазар.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG