Joomla Software solutions Template

Payday loan

Видови банкови кредити.

Критерии за класифик-я на банк. К

Най-разпространената класифик-я на видовете банк. К може да се представи така:

1.В зависим. от срока за ползване на К.

2.В зависим. от наличието на обезпечение на К.

3.С/д начина на разрешаване на К.

4.С/д начина на погасяване на К.

5.С/д предназнач. на К.

6.С/д начина на опр. на лихвата (цената) на К.

7.С/д р-ра на разрешения К.

8.С/д субекта на кредитир.

9.С/д външноик. дейност на клиентите.

10.В зависим. от х-ра на предоставеното обезпеч-е.

11.Сконтови К.

12.Гаранционни К и др.

С/д срока за ползване на К биват:

• краткоср. К –този вид К се предоставят обикн. за срок от 1 год., като в преобладаващи­те случаи те са със срок 30, 60 или 90 дни;

• средноср. К - разрешават се със срок от 1 до 3 -5 год.;

• дългоср. - със срок над 5 год., к/о имат предимно инвестиц. х-ер.

В зависим. от наличието на обезпеч-е по К, те биват:

• обезпечени (със залози, ипотеки, гаранции, поръчителства, застраховки и др.);

• необезпечени, наричани още бланкови К, непокрити К или К на доверие.

С/д начина на разрешаване, т.е. с/д вида на откри­тата с/ка, биват К по остатък и К по оборот, или контокорентни (счетоводни) К.

Според начина на погасяв. К могат да се разде­лят на:

• погасяв. на цялата заета сума на падежа на плащането;

• погасяв. на части по предварително договорен погасит. план;

• заеми с гратисен период за погасяв.;

• заеми без гратисен период за погасяв.;

С/д предназнач-ето си К биват:

• К за оборотен капитал;

• К за дълготр. активи;

• К за финансир. на лизингови операции,

• К за промишлеността, селс. стоп-во, търго­вията и др.

С/д начина на опр. на цената на К за­емите биват:

• К с фиксиран лихв. % (обикновено при мал­ки заеми);

• К с осн. лихв. % + договорена над­бавка и др.

С/д размера на разрешения К, заемите биват:

• големи (от 5 до над 10% от собств. к-л);

• средни (до 5% от собств. к-л);

• малки (под 1% от собств. к-л).

С/д субекта на кредитир. К биват:

• банк. К, отпускани от банк. консорциуми по съвместни К (консорционални /синдицирани креди­ти);

• К за нефин. орг-ции;

• заеми на физ. лица (потребит. К). В САЩ тези К се делят на 3 гр.: заеми с разсрочено плащане; заеми без разсрочено плащане и револвиращи К;

• заеми на юрид. лица - на фирми, банки, правител­ств. орг-ции и др.

С/д външноик. дейност на клиентите К биват:

• К по вноса;

• К по износа.

В зависим. от х-ера на предоставеното обезпеч-е К биват:

•ломбардни К с/у залог на движ. имущество, к/о е бързо ликвидно като ЦК, конвертир. валута, благор. метали, взем-я по застраховат. договори и др.;

• К с/у недвиж. имущество (ипотека на сгради и земя);

•К, обезпечени със С или стоково-разпоредит. документи (складови документи, коносаменти за натова­рени или приети за натоварване С и др.);

• К с/у гаранции и поръчителство от 3ти лица;

• К с/у др. обезпеч-я.

Сконт. К се предоставят ч/з изкупуване на тьргов. ЦК (записи на заповед, менителници и др.) чиито падеж не е настъпил.

Гаранционните К биват:

• акцептни - при тях банката акцептира менителница, с к/о се задължава да плати, при усл-ята на тази ЦК;

•банк. гаранции - това е договор м/у банката и нейн клиент, в к/о банката-гарант се задължава спрямо полу­чателя на гаранцията, че ще плати в опр. срок посо­чената сума, ако длъжникът не изплати задълженията си.

Видове и същност на краткоср. банк. К. Краткоср. банк. К са многообр. и се use от клиентите на банките основно за формиране и поддържане на оборот. к-л. При опр. усл-я могат да се use и за инвестиц. цели.

Ломбардни кредити. За 1ви път този вид кредитир. се практикува в италианската провинция Ломбардия п/з XV в., откъдето идва и наимеов. на К - ломбардни. Ломбард. К е краткоср. банк. К, гаран­тиран с прехвърлянето на вещни права в/у движими вещи и взем-я. Този вид К се предоставя с/у предварит. договореност за прехвърляне на собствеността вместо плащане или залог на движими вещи като: ЦК; чуждестр. конвертир. валута; злато и сребро във вид на кюлчета и мо­нети; вземания по застраховат. договори; депозити и др. матер. ценности с бърза ликвидност.

Следоват. предоставянето на ломбард. К се осъ­ществ. на 2 части:

1)сключване на договор за усвояване и погасяване на К

2)договор по гарантир. на заема.

Ломбард. К имат редица специф. х-ки като:

• Те са краткоср. и еднократни.

• Тези заеми се използват като К за текущи потреб.;

• За гарантиране на К се приемат само бързо ликвидни активи,

• Този К е К по остатък.

С/д вида на залога ломбард. К могат да се ква­лифиц. по следния начин:

1)фондов ломбард. Процедурата по отпускане­то на такъв К е значит. облекчена, поради обстоят., че ЦК, служещи за залог, са в бандеролен или депозитен вид в банката. Банките приемат за залог дългови и дя­лови ЦК. От съществ. знач-е при предостав. на К е да се установи цената на залога (ЦК). Тя се опр. в зависим. от котировката на тези ЦК на организирани­те пз и се фиксира курсът им за деня, к/о предшества разрешаването на заема. Следоват. за залог се приемат само ЦК, к/о официал. и законово са записани и включе­ни в обращ-е.

2)разменна ломбардна сделка (разменен ломбард). Така се нар. ломбард. К, к/о ЦБ отпуска на ТБ. Това става, когато ТБ изпитват временен недостиг от ликвидни ср-ва. Те емитират (пускат) в обращ-е менителници за ломбард, със срок до 3 месеца, к/о ЦБ приема и предоставя съот­вет. ср-ва на ТБ.

3)стокова ломбардна сделка (стоков ломбард). Та­кава сделка се сключва с/у залог на бързо ликвидни С, к/о се котират на сток. борса.

4)варантен К. Предоставя се с/у залог в банката на варант (документ), с к/о се удостоверява наличието на движ. имущество, намиращо се в складове на митницата, пристани­щата или гарите.

5)винкулационен К. Този вид ломбар. К се разрешава от банките срещу залог на стоки на път. К от този вид се използват при външнотърг. сделки.

6)ломбард. К с/у залог на С, к/о са в оборот или обработка. С за залог по К са при кредитоискателя. Погасяването на заема става със ср-вата от реализац. на продукцията.

7)ломбардиране на вземания. Банките отпускат К и с/у залог на ≠ взем-я като: взем-я по заст­раховат. договори; чекове; уравнителни взем-я; платеж. документи и др.

8)менителничен ломбард. Обикн. за менител. ломбард към банката се обръща последният кредитор по ме­нителница, когато изпитва временен ликвиден проблем.

9)репортен К. Отпуска се на борсови посредници с/у залог на борсови ЦК.

Контокорентен кредит. Той е краткоср. многоцелеви К. Той е договор м/у банката и кредитоискателя за взаимно кредитир. и се предоставя по текуща банк. с/ка. В рамките на договорения размер от парич. ср-ва по контокор. К, клиентът кредитополучател има право да усвоява цялата сума от разрешения К, да ползва част от до­говорената сума или да не ползва сумите по К за опр. период от t. Клиентът може, без да е усвоил договорения размер на заема, да започне да погасява само усвоената част. За договорен контокор. K клиентът заплаща на банката комисиони и лихви. Размерът на комисионата се опр. от вътреш. наредби за лихвите, таксите и комисионите на банката и зависи основно от договорената обща сума по зае­ма и цената на кредит. ресурс на банката. Лихвата в полза на банката по контокор. K се начислява в/у факти­чески използваните суми по K, т.е. по салдото на теку­щата с/ка. Банките разрешават контокор. K само на клиенти, с к/о имат продължит. делови безупречни отно­ш-я и к/о често имат нужда от банк. K, свързан с предмета на тяхната дейност.

В банк. практика контокор. K се прила­га в ≠ варианти, като:

1.Авансов K. Контокор. K се предоставя на стоп. су­бекти за авансиране на капитали в тяхната настояща (текуща) дейност и се ползва по оборот.

2.Междинен K. Когато контокор. K се use за инвестиц. финансиране, обикновено се нарича междинен. Предоставя се временно по текущата с/ка на клиента и служи за временен източник за финансир. на създаването на осн. фондове до намирането на постоянни собствени или чужди фин. ср-ва.

3.Диспозиционен K. Диспозиц. K (нарича се още K на разполо­ж-е) е контокор. K, к/о се предоставя основно на физ. лица при потребит. кредитиране, т.е. той е пре­димно персонален K.

4.Овърдрафтният K е разновидност на контокор. K. Наименов. му произлиза от англ. дума оverdraft и озн. „над черта". Предоставя се, когато има несъ­ответствие в платеж. оборот на клиента, т.е. когато текущите му фин. потреб. надвишават наличните му фин. ресурси. Овърдраф. K се отпуска по разплащат. с/­ка на клиента за осъществ. на плащания в размер, по-гол. от авоара по с/ката.

5.Револвиращият K (известен още като възобновяем K) е също вариант на контокор. K. Кредитополучателят на такъв K има право многократно да ползва K до максим. договорения р-р, обикн. до 1 год. Възможността отново да се ползват суми по K се осъщест­в. само след цялостното погасяв. на формирания дълг по K.

Сконтов K (дисконт)

Същността на сконт. (менителничния) K се из­разява в отпускането на заем от банката с/у залог или изкупу­ване на търг. ЦК (записи на заповед, менителници и др), чиито падеж не е настъпил.

Величината на сконт. заем обикн. е по-ниска от раз­мера на сумата, отразена на полицата, тъй като от номин. ст-ст на приетите за изкупуване (за залог) търг. ЦК, се прави отбив (сконто), включващ лихвите, комисиони-те и р-дите по разрешаването на К.

Размерът на този отбив, т.е. сконтото (сконтовата лихва) се опр. по след. формула:

Сконтото = номиналът на запис на заповед(менителница) /(Нх Л х дни на падежа /360)

Н - надбавка (комисиони и р-ди)

Л – опр. от банката лихв. %

Сконт. операции на банките са краткоср. продадени ресурси. Кредитният х-ер на сконтирането от гл. точка на банката е ясно опр. За банките те са разрешаване на заеми, тъй като банката купува вземане, но в същото t към нея възниква задълж-е, т.е. дългът на първия длъжник (трасата). При сконтирането на по­лиците банката поема риск, както при др. K.

От позициите на получателя на сумата от сконтовата операция, тази сделка няма кредитен х-ер, тъй като не му се формира дълг и не се ↑ активите и пасивите му, а само се променя тяхната стр-ра.

Акцептен K

Същността на акцепт. K се изразява в обстоятелство­то, че банката акцентира теглени от техни клиенти менителници или др. търг. ЦК, с к/о се задължава да изпла­ти менителницата на падежа при усл-е, че клиентът ще предос­тави необход. сума по нея преди настъпването на падежа й. При този К няма непосредств. предостав. на пари, а предостав. в заем на платежоспособ., на доверие към нея. Банката продава подписа си.

Акцептният К има 2 осн. х-ки:

1)Да гарантира сделката, т.е. когато банката акцептира менителницата в полза на своя клиент и дава тази менител­ница на др. банка, тя гарантира кредитоспособ. на своя клиент-платец.

2)Договор за К, когато акцептиращата банка дисконтира п/з др. банка собствения си акцепт.

Акцепт. К е краткоср. К. Основно се из­ползва за формиране на оборотен к-л на фирмите.

Авалов К –заем, при к/о 1 банка поема отго­ворност за задълж-ята на свой клиент под формата на поръчи­телство или на гаранция за опр. суми и за договорен срок. Авалът е полично поръчителство, с к/о се осигур. изплаща­не на задълж-е по полица от 3то лице - преди V банка. Поръчителят се подписва в/у документите.

Дългоср. банк. K. В банк. практика на редица страни се предоставят ≠ дългоср. К като:

• дългоср. банк. инвестиц. К за строит-во на промишлени, администрат. и др. сгради, с/у обезпеч-е ипотека;

• К за разв-е на селс. стоп-во

• К за финансир. на жилищно строит-во (с обез­печ-е ипотека);

• К за общините, свързани със строит-вото на бол­ници, училища, електроснабдяване и др. битови и об­ществ. нужди;

• заеми за дългоср. експортна дейност;

• заеми за проектно финансир.;

Ипотечен К –кредитът, който ТБ и др. кредит. инс­титуции отпускат на клиентите си с/у обезпеч-е от недвиж. имущество. Осн. източници за дългоср. ипотечни банк. К са собств. к-л на банките, дългоср. депозити в банките и емитираните заложени облигации, обезпе­чени с недвиж. собственост, к/о са гаранции за евентуални­те ипотечни К. Преди реш-ето за предоставяне на ипотечен К банки­те правят задълбочен анализ на кредитоспособ. на заемоискателя.

Анализира се и ефективността на използването на К, обикн. с изпол­зването на коефициенти, основният от к/о е коефиц. на ипотечното задълж-е.

Киз= СИК/ЦИИ х100   където:

Киз – коефиц. на ипотечното задълж-е;

СИК - сумата на ипотеч. К;

ЦИИ - цената на ипотекирания имот.

Калкото по-↑ е този коефиц., толкова по-↑ е делът на заеманите ср-ва и по-ниска частта на собствените ср-ва на кредитоискателя. При реш-е за отпускането на ипотечен К банките имат изисквания към обезпеченията като: реалност, изключителност, достатъчност, ликвидност.

Ипотеч. К се използват осн. за жилищно строит-во и за финансир. на инвестиц. проекти.

Консорционални (синдицирани) заеми

В условията на съврем. пз ик-ка често въз­никва необходимост от обединяване на дейността на банките в ≠ сектори на ик-ката и преди V в сферата на кредит. отнош-я. Oсобено място в тези обединения имат банк. консор­циуми, к/о се създават за реализацията на съвместни кредит­ни, гаранционни или др. фин. операции Целта на тези консорциуми осн. се свежда до:

• привличане на допълнит. ресурси за провеждането на по-мащабни операции;

• разпредел-е и ↓не на риска;

•  запазване на приемливо р-ще на ликвидността;

• участие в престижна и печеливша консорционална (синдицирана)сделка;

• търс. на нови партньори;

Кредит. отнош-я м/у консорциума и заемополучат. се регулират с кредит. договор, в к/о се вкл. ос­н. ик. усл-я, юридич. аспекти на синдицираната сделка, опр. се правата и задълж-ята на страни­те. В договора се вкл.:

• точното наименов. на субектите по синдицирания К (банките участнички и кредитополучателя);

• целта на К;

• сумата на К;

• начините за усвояване на К;

• сроковете за усвояване;

Потребител. К –те са краткоср., средноср. и дългоср. и се отпускат предимно на физ. лица, получа­ващи постоянни месечни доходи. Класифик-ята на потребит. К може да бъде направена по редица критерии:

1.С/д размера на К те биват: малки -от 500 до 3000лв; средни - от 3000 до 7000лв; гол. - от 7000 до 30000 лв.

2.С/д субекта на кредит. сделка могат да се обо­собят на: банк. потребит. К; потребит. К от взаимоспомагат. каси; заеми от кредитни кооперации, К от пенсионни фондове и др.

3.С/д срока за кредитир. биват: краткоср. (до 1 г.); средноср. (от 1 до 3-4 г.); дългоср. (срок по-↑ от 3-4 г.).

4.По начина на предостав. потреб. К се делят на: целеви и нецелеви; за неотлож. нужди и овърдрафт и др.

5.С/д обезпеч-ето си те са: необезпеч. и обезпе­ч. с гаранции, поръчит-во, ипотека, залог, застра­ховка и др.

6.С/д начина на погасяв. потребит. К се делят на:

=> еднократно и цялостно погасяване на сумата по заема и дължимата лихва;

=> разсрочено плащане на главницата и лихвата.

За да се разкрие по-пълно същността на потребит. К, може да се класифиц. и в зависимост от др. признаци, като напр. К с разсрочено плаща­не могат да бъдат в 2 осн. форми:

• пряко кредитир.;

• косвено кредитир.

При прякото кредитир. на гражданите м/у банката и кредитополучателя се сключва договор за банков потребит. К. Косвеното кредитир. на гражданите предполага съществуването на посредници в кредит. отнош-я м/у бан­ката и клиентите. Такива посредници често са фирми от сферата на търговията. В тези случаи кредит. договор се сключва м/у гражданите и търгов. фирма, к/о по-късно получа­ва банков К.

Прякото и косвено кредитир. на насел-ето има редица предим. и недостат.

Осн. предим. е, че прякото кредитир. е по-изгодно от косвеното. Това е свързано с обстоят., че ор­г-ята на кредит. процес е по-опростена, к/о дава въз­мож. по-точно да се оцени обектът на кредитир.

От гл. точка на банката прякото кредитир. има и не­гатив. аспекти, к/о са свързани преди V с по-високата степен на риска, в сравн-е с косв. кредитир.

Косвеното банк. кредитир. на населението дава по-го­л. възмож. на банката да ↓ влиянието на рисковете, тъй като такъв заем се предоставя на юрид. лица, к/о позволява с по-гол. степен на достоверност да се опр. кредитоспособ. на заемоискателя, възможностите за пога­сяв. на K в срок и цялостно, да се организира по-действен контрол по погасяв. на заема.

Видовете потребит. K, разрешавани от бан­ките у нас, могат да се групират осн. по след. начин:

1)жилищни K. Те са дългоср. потребит. K със срок за погасяв. до 20 г. Тези K се предлагат за покупка на недвиж. имоти - къщи, жилища, вили, гаражи, ателиета, строителни парцели, за ремонт на жилища, за топлофициране и довършителни работи на къщи, вили и др.

2)целеви потребит. K за покупка на С за дълготр. употреба. Такива К се разрешават от ТБ, когато предварит. е сключен договор м/у банката и фирма произ­водител или търговец на С, к/о ще бъдат предмет на без­касово кредитир.

3)К за текущо потребл-е. Отпускат се на дееспособни физ. лица. Миним. р-р по тези зае­ми е от 1000 лв, а максим. (най-често) до 15 000 лв.

4)студентски К (К за образова­ние). Този К се предлага на пз за банк. продукти, ка­то К за текущо потребл-е на студенти, к/о са бълг. граждани.

5)К-овърдрафт по разплащат. с/ки на граждани. Редица ТБ у нас предлагат на клиентите си бан­к. продукт кредит-овърдрафт. С него гражданите се улесняват при плащането на данъци, такси и У, могат да тег­лят парич. ср-ва в брой ч/з електр. дебитни карти от терминални устройства АТМ и Р0S да доплащат С и У, ч/з електр. карти в търг. обекти с РОS терминали и др.