Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВАЛУТНИ БАЛАНСИ И ВАЛУТНА ЛИКВИДНОСТ Изразявани процеси и зависимости. Платежен баланс – съставяне, структура, технология за прогнозиране. Валутна ликвидност и финансиране на платежния дефицит.

Международните валутни баланси на страните отразяват валутните им вземания и задължения спрямо другите страни. Валутните баланси дават възможност да се анализират икономическите и други взаимодействия между страните, да се представят определени закономерности, да се определят платежните позиции на страната спрямо останалия свят, което позволява дадена страна да бъде отнесена към групата на кредиторите или длъжниците.

Валутните баланси отразяват еднородни по своя характер сделки между страните и предполагат еднородно движение на валутни средства. Такива баланси са:

• Външнотърговския баланс
• Баланс на услугите и нестоковите плащания
• Баланс на движението на капитали и кредити зад граница
• Баланс на доходите от задгранични инвестиции

Във външнотърговският баланс се представя валутния израз на разликата в стойността на всички изнесени или внесени стоки през границата на страната.

Баланс на услугите и нестоковите плащания – отразява движението на услугите и произтичащите от това валутни плащания между страните.

Баланс на движението на капитали и кредити – съпоставя непосредствено движението на капитали и кредити, напускащи страната и потока от средства, влизащи в съответната страна.

Баланс на доходите от задгранични инвестиции – показва съотношението между получените доходи за износ в чужбина – капитали, инвестиции и кредити.

Платежен баланс (ПБ)

Платежният баланс е основния валутен баланс на всяка страна. ПБ е счетоводна система за записване на всички плащания, като пряко отношение към движението на материални и финансови ресурси между една държава и останалия свят. Положителните стойности на елементите в ПБ съответстват на валутните постъпления в страните, а на отрицателните – на валутните плащания в чужбина. Сумата от всички (положителни) стойности е равна на сумата на всички (отрицателни) стойности.

В ПБ има няколко ключови понятия:

1. Реални и финансови транзакции. ПБ борави с транзакции, а не с плащания. Транзакцията се дефинира като икономически поток, който влияе върху формирането, трансформацията, обмена, превода и погасяването стойност. Включва промяната в собствеността на стоките/финансови активи, финансово осигуряване на труда и капитала.

Реалните транзакции в ПБ са свързани с движението на стоки и услуги (износ, внос, транспорт, туризъм). Износът и вносът се наричат видима търговия, услугите свързани с транспорт и туризъм – невидима.

Финансовите транзакции отчитат промяната в равнището на активите и пасивите на финансовите субекти в държавата – т.е. правителството, ТБ и др. финансови организации. Тук се включват плащанията и постъпленията на дългове, заеми, инвестиции, преводи на доход към чужбина и обратно.

1. Трансфери – те са:

• Некомпенсирани трансфери през националните граници на страните . Такива са: държавни субсидии; финансови помощи
• Текущи трансфери – включват: парични трансфери; дарения в натура; вноски в международни организации; преводи и доходи на физически лица, работещи в чужбина и обратно
• Капиталови трансфери – вкл.: движение на финансови потоци с инвестиционно предназначение; дългови инструменти

1. Потоци и фондове – Фондовете определят международната финансова позиция на страната спрямо останалия свят: външни финансови активи – външни задължения на странатаВсички видове транзакции са потоци.Размерът на външния дълг е фонд и отчита състоянието към даден момент, докато обслужването му е поток и се отчита за определен период.
   1. Измервателна единица – по принцип ПБ се съставя в твърда валута – СПТ или долар. Всички транзакции в друга валута се конвертират в долари в съответствие с курса на БНБ към датата на съставяне на ПБ.

Методологията за отчитане на ПБ е свързана с тази на системата на националните сметки (СНС). Основно правило, прилагано при съставяне на ПБ е прилагането на двойното счетоводно записване. Като кредит с положителен знак се записват: Получен или начислен доход; Увеличение на финансовите пасиви; Намаление на финансови активи

Като дебит с отрицателен знак се записват: Внос на стоки и услуги; Платен и начислен доход; Компенсиращи записи за безвъзмездно предоставени реални и финансови ресурси; Увеличение на финансови активи.

Времето на записване на операциите е моментът на смяна на собствеността. Оценяването на транзакциите се извършва на базата на пазарни цени.

Промените в стойността на активи или пасиви към чужбина, дължащи се на валутно-курсови и преоценъчни разлики не се отразяват в ПБ.

Компоненти на ПБ – Системата на отчитане на международни транзакции включва:

• Отчетите на ТБ
• Отчетите на предприятия, които имат банкови сметки в чужбина
• Специализирани проучвания

Компонентите на ПБ включват следните групи:

1. Текуща сметка
2. Капиталова сметка
3. Финансова сметка
4. Грешки, пропуски, нето
5. Резерви и друго финансиране

Текущата сметка се състои от 4 основни части: Статия стоки; услуги; доход; текущи трансфери

Статия „Стоки” обхваща преносими стоки, за които е налице смяна на собствеността между резиденти и нерезиденти. Негативно отражение върху ПБ на страната, респективно върху Текущата сметка, оказва превишението на енергийните цени и по- специално цените на течните горива.

Доходът от други инвестиции се състои от лихви върху др. капитал, от участие в чуждестранни институционални фондове.

Текуща сметка „Текущи трансфери” – Трансферите са всички реални и финансови средства, предоставени безвъзмездно от една икономика на друга. Текущите трансфери засягат пряко нивото на разполагаемия доход на една икономика и потреблението на стоки и услуги. Текущите трансфери се правят основно от правителството и други лица. Към тези трансфери се включват дарения, помощи, наследство, пенсии, данъци, вноски за СО.

Капиталова сметка на ПБ – Включва:

1. Капиталови трансфери, включващи 2 позиции:

• Опрощаване на дълг
• Прехвърляне на собствени права

1. Придобиване или предоставяне нематериални и нефинансови активи-свързани с различните „права” за прехвърляне и управляване на фондове

Финансова сметка на ПБ  - тя обхваща:  преките, портфейлните и др. инвестиции

Пряка инвестиция е тази, при която резидент на една икономика придобива дълготраен интерес в предприятие, намиращо се в друга икономика. Преките инвестиции в чужбина се отчитат като актив, а преките в страната – като пасив.

Портфейлните инвестиции са:

• Вложения в акции, когато техния размер не надвишава 10% от дяловия, акционерен капитал на дружеството
• Вложения в облигации
• Бонове
• Инструменти на паричния пазар
• Финансови деривати

Другите инвестиции включват:

1. Търговски кредити – вземания между партньори по търговски сделки, които не са обезпечени с търгуеми ЦК
2. Заеми – получени и изплатени заеми между резидент и нерезидент, които не са обезпечени с търгуеми ЦК
3. Валута и депозити – в актива се представят изменения във валутни депозити на резиденти в чужбина, а в пасива – измененията в задълженията на ТБ
4. Други активи и други пасиви

Пропуски и грешки, нето – е компенсаторна статия. Грешки и пропуски се дължат на:

• Ревизии на данните за вноса и износа
• Усъвършенстване методологията за събиране на данни
• Съществуват обективни ограничения по събиране на информация

Резерви и друго финансиране

• Резервните активи включват тези външни активи, които са на разположение и са контролирани от централната банка (правителството), и се използват за пряко финансиране на дефицити на платежния баланс. Резервните активи включват монетарно злато, специалните права на тираж, резервната позиция при МВФ, валутните активи (включващи валутни депозити и ценни книжа) и други вземания. Записванията в тази категория се отнасят до транзакциите по активите на управление „Емисионно“ на БНБ. Данните за промените в резервните активи се включват в платежния баланс, като се изчистват от промените, предизвикани от валутно- курсовите разлики и ценовата преоценка. Тази група в аналитичното представяне на платежния баланс включва също и Ползвани кредити от МВФ и статията Извънредно финансиране. Извънредното финансиране обхваща кредитите, получени в подкрепа на платежния баланс, както и отсрочени/преструктурирани плащания и плащания на просрочия, произтичащи от проблеми с платежния баланс. В съответствие с методологията за отчитане на операциите по извънредното финансиране, платените главници по кредитите, получени в подкрепа на платежния баланс се отразяват във Финансовата сметка в позицията  Други инвестиции – Пасиви – Заеми – Държавно управление..

Международните валутни резерви (МВР) са външни активи, лесно достъпни и контролирани от паричните власти за пряко финансиране на дисбаланси във външните плащания, за косвено регулиране степента на проявление на подобни неравновесия чрез интервенции на валутните пазари, с цел да се повлияе на валутните курсове. МВР са и трябва да бъдат лесно търгуеми активи. С тях оперират т.нар. парични власти, които са централните банки и правителството. Лесното търгуване на резервите означава на първо място съставляващите ги активи или финансови инструменти непрекъснато да се котират на валутните пазари и фондовите борси и на второ място сделките с тях да могат да се сключват относително безпрепядствено като не се допускат съществени отклонения от съществуващите на пазара актуални курсове. Мотивите за притежаване на МВР са два: застрахователен и ликвиден.

От гл.т. на дефицита става ясно, че МВР служат за: финансиране на дефицити в международните плащания и за поддържане на определени равнища на валутен курс. С помощта на съвременните хеджиращи инструменти днес се осигурява далеч по-надеждна защита и балансирани платежни дефицити. Остава обаче да важи правилото, че при шокове пазарните условия предизвикват рязко повишаване цената на златото или повишаване цената на долара. Златото се счита за един стратегически резерв. Друг е въпросът за какво служат всички останали инструменти, които представляват международни резерви. По-конкретно:

1)            те са инструмент на паричната политика, разгл. в национален аспект;

2)            те са инструмент на валутно-курсовата политика, разг. в международен аспект;

3)            те са ликвиден буфер, който смекчава последствията от силни шокове;

4)            те осигуряват и поддържат доверие и стабилност на местните и международните финансови пазари. Тяхното равнище е един бенчмарк на международните рейтингови агенции.

5)            те са източник на допълнителен доход в следствие на тяхното ефективно управление;

6)            тези функции са независими от типа валутно-курсов режим, който е въведен и, който се осъществява в съответната страна;

Адекватност на МВР означава да се намери онова тяхно оптимално равнище, което ще позволи пълноценно да се осъществят посочените функции.

Начини за преодоляване неравновесията на платежния баланс

• Като цяло платежният баланс винаги е уравновесен, но различия се получават в отделните групи сметки. Дефицит има, когато плащанията с национална валута са по-големи от постъпленията и обратно.

Един от  начините за контрол е лихвеният процент:

• намаляването на лихвения процент означава увеличаване предлагането на парите;
• увеличаването на лихвения процент води до намаляване на паричната маса и увеличаване търсенето на пари. При дефицит в текущата сметка и опасност от обезценяване на националната валута централната банка интервенира като  продава чужда валута срещу национална и това води до:
• намаляване на количеството национални пари в обръщение, защото се свива паричната маса, в резултат на което националните цени падат и се засилва конкурентноспособността на износа;
• Ø по-висок лихвен процент -  прилив на чужд капитал, намалената парична маса свива и касовите остатъци в населението, което намалява покупките на вносни стоки.В
  резултат постепенно се преодоляват неравновесията в платежния баланс.
  Друг начин за преодоляване на неравновесията е чрез използване на валутния курс. Тук механизмите са няколко, като започнем със стихийния механизъм:
• стихиен механизъм - промените във валутния курс действат обратнопропорционално на съотношението търсене-предлагане на валута.
• промените във валутния курс се допълват с промяна на резервите на държавата. Използват се валутните резерви и търговските възможности на търговските банки. При пасивен баланс търговските банки намаляват чуждестранната си валута като я предлагат на местния валутен пазар. Това задържа повишаването на курса на чуждестранната валута. При активен платежен баланс банките могат да използват част от предлаганата валута, за да увеличат или намалят активите и пасивите си в чуждестранна валута. Така се намалява предлагането и се задържа повишаването на курса на чуждестранната валута.

Моделът на абсорбация като начин за изразяване на платежния баланс представлява връзката между вътрешното производство и внос и получените доходи в стопанството.  Срещу доходите стои поглъщателната способност на стопанството и ако националното производство не задоволи тази способност, то  тогава се внася чуждестранна продукция и в текущата сметка на платежния баланс се формира дефицит. Преодоляването му става чрез средствата на монетарната и фискална политика, което води до промяна в националните разходи.

Използват се също така и резервите на Централната банка.  Значение има характерът и целта на валутната политика на държавата. Връзката между промяната на валутния курс и промяната на официалните резерви е обратна. Изследванията показват, че при наличие на дефицит в търговския баланс на страната и провеждане на действия по преднамерена девалвация на националната валута, първоначално във времето дефицитът се задълбочава, след което бива преодолян и търговският баланс върви към излишък. Този ефект на девалвация е известен като ефект на Джей. Причината за появата на това явление е незабавното поскъпване на вносни стоки в страната и сравнително по-ниската еластичност на търсене на български стоки в чужбина.