Следвоенна междунарадна валутна система

Бретънуудската система – установяване на фиксирани, но подлежащи на промени и приспособяване  валутни курсове. Създаване на две нови международни организации. МВФ-да следи и регулира развитието на системата. Междунарадната  банка за въстановяване и развитие /МБВР/  известна още като Световната банка - да съдейства за следвоеното възтановяване на разрушените национални стопанства. МБВР се дели на две части:МБВР и Международната асоциация за развитие /МАР/.

МАР - мобилизира средства от развитите страни за кредитиране на развиващите се страни. Съгласно устава на МВФ за всяка страна членка е определен централен паритет към щатския долар. Валутните курсове може да се колебаят в границите на  +, - 1 процент на определения паритет.

Долара е обвързан със златото,  за да се усигури доверие в системата

1 трой унция злато = 35 щатския долара. През 1945 САЩ притежават 70 процента от световните златни резерви,  защото много държави преди войната са прехвърлили резервите си в САЩ.  Страните членки са длъжни да подържат паритета между своята валута и долара и само при голямо неравновесие в техните баланси са можели да го променят. МВФ не се противопоставя ако промяната е 10 процента,  над  10 процента със разрешение на МВФ. Възможноста за промяната в паритета на своята валута е една от най-важните черти на систематал  Тази промяна осигурява алтернатива на дефлацията или въвеждане на валутен контрол като средства за преодоляване на платежни дисбаланси. Държавите които имали временен пасив в платежния баланс е трябвало да предприемат дефлациони мерки. Всички държави членки се стремят да имат макс. заетост и не са заинтересовани да провеждат подобна политика.

За това МВФ създава кредитен механизъм за страните изпитващи затруднения. МВФ ЗАПОЧВА ПРЕЗ 1947  с учредителен фонд от 8.8 милиарда долара,  набрани от първоначалните внесени квоти на страните членки. Когато дадене страна тегли кредит тя по същество купува резервни средства в долари срещу допълнително предоставяне на депозит от своята парична единица.Заемът се връща в рамките на 3 до 5 год.

Страната връща дълга си, като изкупува нац.  валута с чужда.

През 1947 съществуват ограничения за количеството долари което може да се купи на международните вал.  пазари,  тъй като страните не разполагат с резерви  достатъчни да посрещнат голямото търсене на долари.

Текущата сметка на САЩ след войната има значителен актив докато текущата сметка на Западна Европа са силно пасивни. Причините са ограничени експортни възможности и интензивен внос на инвестициони стоки от САЩ,  с цел възтановяване на икономиките.  1948планътМаршал. 48-52 год САЩ отпуска помощи за 11, 6 милиарда долара и заеми за 1, 8 милиарда долара, чрез които облекчават доларовия дефицит. Организация-ЕВРОПЕЙСКОИКОНОМИЧЕСКОСЪТРУДНИЧЕСТВО- управлява средствата по плана Маршал. 57год се създава европейският париченсъюзЕПСвъзможностстранитечленки взаимно да си отпускат търговски кредити ограничава използването на долара,  което съдейства и за преодоляване на доларовия дефицит и ускорява външната търговия.50год актива на баланса наСАЩ СЕ СТОПЯВА И СЕ ПРЕВРЪЩА В ПАСИВ. 58-61год П. Б на САЩ се влошава и чуждестранните банки превръщат натрупаните доларови резерви в злато по курс 35 долара за една унция злато. Зада се ограничи спукулацията срещу долара САЩ създават група на 10 теНаречено общо споразумение за кредитиране- да вкарат допълнително средства в МВФ. 61год се очаква девалвация/обезценка/ на долара срямо златото,  поради което цената на златото се покачвал. Създава се златен пул-да осигури по –голямо предлагане на злато с цел да се намали цената му,  зада се подържа 35долара за 1трой унция. Причините за разпада на системата са :

1. ликвидност-подържане на доверие в долара, т. е долара да се конвертира в злато по цена 1 трой унция за 35 долара то Ц. Б на страните членки ще приемат долара за резерно средство. С нарастване на меж. търговия ще се увеличава потребноста от межд. резерви в долари но при условие че САЩ имат пасивен П. Б, а останалите държави активен. С течението на времето доларовите задължения на САЩ нарастват по-бързо от темпа на добив на злато.След 69год цените в САЩ нарастват с 40 процента и при  равни други условия със същия размер трябва да се увеличи цената на златото натиск е имало на  частния пазар, което довежда до създаване на златния пул.Продажбите станали толкова големи че пула се разпуснал., това довело до трайно поскъпване на цената на златото официалната цена 35 долара за трой унция била подценена спрямо пазарната цена .Ц.Б превръщали доларовите си резерви в злато  по официалния курс и го продавали на частния пазар на печалба.Доларите изтласкали златото в съответствие закона на Гришан.2. отсъствие на подходящ механизъм за приспособяване.

САЩ не са желаели да обезценят далара спрямо златото, ЗАЩОТО ДЕВАЛВАЦИЯТА ЩЕ окаже отрицателно влияние върху конвертируемоста при положение че другите държави не обезценят своите нац.пар.единици,те са очаквали САЩ да провежда подходяща вътрешна дефлациона политика и да поставят дефицита в П.Б под контрол. Резервен актив на МВФ допълнение към системата от квотите саСПТ- специални права на тираж средство за размяна между Ц.Б и МВФ.

СПТ се отпускат на базата на квотите в МВФ.

Първоначално СПТ= 1/35 част от една унция злато =1 долар.

Всяка страна с зетруднения  тегли СПТ без разрешение от МВФ .

СПТ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ВРЪЩАНЕ. всяка страна в рамките на пет год. да подържа баланс от СПТ 30 процента от средното комулативно равнище през 79год на 15 процента.Страната която тегли СПТ може да ги обмени при чужди парични власти  за националните им парични единици, като по този начин увеличава валутните си резерви.Всяка страна членка е длъжна да приема СПТ в замяна на своята парична единица но до обем който превишава 3 пъти нетното им комулативно отпускане/общата сума на предоставените на една страна СПТ/Теглещите страни  плащат лихви , а приемащите СПТ получават лихви.През 1976 год стойноста на СПТ се променя от 1 долар до претеглена кошница от 16 валути.1981 год от 5 валути  долар ,марка ,фр.франк ,йена ,лира. Доларовите съкровищни бонове които се трупат в останалия свят носят относително ниска лихва,а инфлацията в САЩ  намалявала тяхната покупателна сила. САЩ са имали възможност да ползват кредити при много ниски лихви.След бретануудската система се преминава към плаващи валутни курсове. Не е позволено на страните да се привързват към златото.Змията във европейската вал.система отразява измененията във валутните

курсове на страните от ЕС. След непрекъснатото усъвършенстване на змията с оглед създаване на вал. курсова стабилност отнасяща се до съотношението  между европейските валути и намерила завършен вид след въвеждане на еврото.