Joomla Software solutions Template

Payday loan

Държавен контрол върху платежния баланс

8.1. Мерки насочени към текущия баланс

Текущия баланс изпитва върху себе си резултатите от държавното регулиране по две линии:

Целенасочено въздействие – икономическата политика за постигане на определен резулат в самия баланс. Постигането на тези резултати в текущия баланс е междинна цел а макроикономическите променливи, крайна цел на икономическата политика. Държавното влияние най често се определя като подобряване на баланса. Тоест стремеж към намаляване на пасивното салдо и увеличаване на активното салдо.

Втората линия по която баланса на текущите операции понася последиците от държавното регулиране е така наречената индустриална политика. Това са мерките които държавата предприема за насърчаване и подкрепа на определени отрасли на стопанството на страната. Тази подкрепа често се определя като „защита на националното производство” или протекционизъм. Без значение на конкретните цели нейни неизбежни резултати са ограничаване на вноса и повишаване на износа. От тук тя се приравнява с мерките за целенасочено въздействие върху текущия баланс. Разграничаването на мерките които се използват при двете направления на две групи: Вътрешни и търговски. Можем да ги обобщим с две понятия:

Субсидии

Тарифи – тук се включват и така наречените нетарифни ограничения, тъй като резултата е като резултатите при тарифните.

Последиците от прилагането на мерки за държавно регулиране освен на текущия баланс влияе и на вътрешното стопанство:

Условията на търговия – Субсидиите водят до влошаване на условията на търговия за страната която ги прилага в полза на останалите страни, тъй като отраслите които ги получават могат да продават продуктите си на международния пазар на занижени валутни цени. Този резултат може след определен момент да неутрализира и последиците за текущия баланс. Това се дължи на намаляване на стойността на износа. Тарифите водят до подобряване на условията на търговия в страната която ги прилага но е в ущърб на останалите страни

Вътрешните цени на стоките – резултата е повишаването на тези цени. Много ясно се проявява при тарифите/митата.

Неблагоприятен е и изкривяващия ефект на субсидиите и тарифите върху вътрешната структура на разходите, доходите и разпределението на ресурсите. Отрицателния ефект при ползването на протекционалистичеки мерки за стопанството е безспорен но той често се приема като оправдан.

8.2. Контрол върху капиталовите операции

Ролята на регулационните мерки на държавата при капиталовия пазар е много по-силна изразена отколкото при търговията със стоки и услуги.

Първия тип включва административни мерки – от пълна забрана до различни мерки за ограничаване. Целта на тези мерки е еднозначна, спиране или намаляване на изтичането на капитала.

Крайния ефект от въвеждане на ограничения върху финансовите сделки с чужбина се изразява в намаляване на вътрешните лихвени проценти, увеличаване на инвестициите и намаляване на спестяванията. Прилаганите капиталови ограничения изменя и последиците от действието на факторите като: съкращаване на производството, лихвения процент и други.

8.3. Някой особености на икономическата политика в светлината на паричния подход

Паричния подход обединява в единни равновесни условия вътрешната парично-кредитна система и сферата на външните парични връзки. Това дава възможност за алтернативно използване на мерките от икономическата политика. Това дава възможност за по добро приспособяване на вътрешното стопанство към променящите се условия на външните пазари. От друга страна алтернативността на мерките на икономическата политика притежава и ограничения. Предприеманите мерки във всяка от областите на икономическата политика трябва да се съобразяват със състоянието на променливите и с приеманите мерки в останалите области.

Това налага използването на неутрализиращи мерки от икономическата политика които се прилагат заедно с основните и имат за цел да ограничат или предотвратят напълно нежеланите последици от основните мерки. Тази практика е известна като „стерилизация”. Под стерилизация обикновено се разбира практиката на централната банка да неутрализира промяната на валутния курс от парично-кредитната политика.

В условия на фиксиран курс – стерилизацията предполага мерки в областа на вътрешния кредит и от там влияние върху паричното предлагане

При плаващи валутни курсове – Основно средство което се използва за стерилизация на на промените в паричното предлагане предизвикани от промените на валутните резерви са операциите на открития пазар. Изменението на валутния курс зависи от степента на регулиране на валутния курс от страна на централната банка чрез интервенции

В система на валутен съвет има най много ограничения за възможностите на паричната политика на държавата.