Home Икономика СЪЩНОСТ И ФУНКЦИЯ НА ПАРИТЕ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
СЪЩНОСТ И ФУНКЦИЯ НА ПАРИТЕ ПДФ Печат Е-мейл

СЪЩНОСТ И ФУНКЦИЯ НА ПАРИТЕ

Широкото използване на различни пари зависи от качествата, които ги правят адекватни и приемливи да се изразяват в стандартни единици, да се разделят на по-малки части с еднакви качества, да са преносими и т.н.

Металните пари се възприемат като най-популярни. Те най-пълно са отговаряли на желаните характиристики за всеобщ еквивалент. Доминирали са златото и среброто. Едновременното им използване се нарича “биметализъм”, при което съотношението сребро:злато е било 15:1. Проблемът при биметализма е подценяване на единият от металите.

Решението на този проблем се свежда до въвеждане на “монометален” стандарт. Към края на ХIХ в. всички големи страни –преминават към златен стандарт, т.е. към “златния монетаризъм”. Златният стандарт е парична система, при която всяка страна определя съотношението на своята парична единица към златото. Най-голямото предимство на златния стандарт е неговата стабилност.

До тук имахме предвид стоковите парични стандарти, но при тях има и някои неудобства и затова обществото намира изход чрез представителната форма на парите. В този случай паричната стока стой на депозит,а вместо нея циркулират определени кредитни документи. Тези пари в наше време обикновено се наричат “книжни” пари. Те са обаче само малка част  от цялото парично предлагане (около 25%). Другите 75% са тъй наречените “депозитни” пари. Оттук следва, че парите са три вида:

  1. монети
  2. банкноти
  3. пари по сметка (депозитни пари)

Всички те са взаймнозаменяеми помежду си. Решението под каква форма да държат парите си определят самите субекти взависимост от положителните и отрицателни качества.

Когато се определят какви са парите, се изхожда от тяхната ликвидност. Парите притежават най-високата степен на ликвидност. Всички активи, които имат по-висок процент на ликвидност се наричат “пари”, а тези които имат по-малък процент на ликвидност се наричат “квази пари”, т.е. “почти пари”.

Съществено заначение за всяка дейност има познаването и рационалното управление на парите. Това са парични компетенции на три равнища: домакинства; фирми (банки); държавата.

Сред управленските субекти изпълнява ролята на банките. Това се дължи на тяхното място в икономиката в качеството им на институция, ангажирана с управлението на парите в национален мащаб. За определяне границите на паричната компетентност на икономическите субекти важно значение има за кои пари се отнася. Те се разграничават на:

I.  Стокови пари

А. Емитирани от пранителството и ЦБ

  1. монети
  2. банкноти

II. Кредитни пари

Б. Издавани от депозитни институции

  1. Банкови билети
  2. Безсрочни депозити

III. Квази пари

  1. Срочни депозити

IV. Парична маса

V. Парични агрегати

Съвременна икономика и парична икономика.

Всичко зависи от промените в стойността на парите. Субектите са принудени непрекъснато да определят какво става със стойността на парите. Промените в стойността на парите често водят до промени в бизнеса или в заетостта. Бизнесмените по-лесно печелят в периоди на увеличаване, а не на спадане на цените, тъй като печалбата е остатъчна величина. Когато стойността на парите нараства, бизнесът по-трудно реализира печалбата.

Промените в стойността на парите могат да доведат и до стихийно преразпределение на доходите и на собствеността. При равни други условия (т.е. ако само падат цените) тези, които я чувстват най-осезаемо, са длъжниците. И обратно, когато цените падат – печелят кредиторите.

Когато цените нарастват стойността на парите пада. Това е в полза на длъжниците, а кредиторите – губят. Обезценката на парите “изяжда” стойността на спестяванията, пенсиите, застраховките и други фиксирани доходи. Например заплатите се увеличават много бързо, но субектите стават по-бедни. Основен проблем става не количеството пари в обръщение, а стабилността, постоянната покупателна сила на парите.

Стокова теория за стойността (класическа теория)

Класиците обясняват промените в стойността на парите без да се интересуват от потреблението, спестяването, инвестирането, растежа и равнището на дохода (а това са най-важни фактори днес). Класиците приемат, че не е възможно общо свръхпроизводство или предлагането създава свое собствето търсене.

Когато парите (монетите) са пълноценни, т.е. от злато или благороден метал, тяхната стойност зависи главно от стойността на металното им съдържание.

Количествена теория за парите

Основен извод на количествената теория е, че увеличаването на количеството пари пари води до намаляване на тяхната стойност и до покачване на цените и обратно. При стоковите пари нарастването на количеството на паричната стока е едновременно и нарастването на количеството пари. Количеството на пари може по всяко време да бъде променяно от банковата система, а цените могат да нарастват без да има увеличение в количеството на парите.

Равнището на паричните приходи и разходи е взависимост от наличието на пари и ценовото равнище. Общите парични разходи са свързани с количеството на пари, а общите парични приходи – с ценовото равнище. Разходите не зависят само от количеството на пари, а и от скоростта на обръщение. Оттук следва, че:

Общите парични разходи са равни на количеството пари в обществото умножени със скоростта на обръщение

= М.V

М- количеството пари в обществото

V- скоростта на обръщение

Общите парични приходи = Р.Т

Р- ценовия индекс

Т- общ обем на сделките

Или М.V = Р.О

Р.О – ноционален доход по текущи цени

О – реалният национален доход

Основни изводи от количествената теория са:

  1. Има известна връзка между количеството на парите и тяхната стойност: паричният поток  - М.V е = на настоящата стойност на националния доход Р.О. колечеството пари в обръщение, скоростта на обръщение на парите и реалният национален доход са независими променливи и не зависят от ценовото равнище.
  2. Промените в скоростта на обръщение на парите и реалния национален доход се изравняват, а промените в количеството на парите предизвикват пропорционална промяна в ценовото равнище. Това може да бъде вярно, когато има пълна заетост.
  3. Парите като разчетна единица – в този смисъл парите може да се определят като стока, в която (чрез която) се изразява цената на всички други стоки.
  4. Парите като инструмент за плащане –

Функции на парите

Парите в тази функция са средство за свободно, окончателно и незабавно плащане. Чрез тази функция всички дългове се изразяват в пари и се уреждат (погасяват) чрез тях. Това е възможно благодарение на общата покупателна сила на парите – най-важната функция. Като средство за плащане парите проявяват и своеобразна продуктивност. Тя се изразява в икономии на разходи и на време чрез намаляване на посредническите сделки, необходими за осъществяване на желаната размяна.

  1. Парите, като резерв на стойността на актив на богатството (средство за съхраняване на стойността).

Във функцията си “резерв на стойността”, парите са и елемент (актив) на богатството. Икономическите субекти могат да използват своите доходи или богатство под формата на:

-          реални активи;  финансови активи; ликвидни активи.

Реалните активи са средство за производство и стоките за потреблиние.

Финансовите активи имат определена доходност, като: дълготрайни финансови активи в движимите стойности (ЦК) и ипотечни кредити; краткосрочни финансови активи; търговски ценни книжа и др.

Ликвидните активи (пари) са: банкнотите, безсрочните влогове и квази парите (срочни влогове, съкровищни бонове, касови бонове - емитирани от банките).

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG