АКТУАЛНИ ТЕОРИИ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА. КЕЙНСИАНСКА И МОНЕТАРНА КОНЦИПЦИЯ ЗА ПАРИТЕ

В областта на теорията за парите Кейнс се отказва от приемането на скоростта на парите като постоянна величина и обосновава теорията за Т^то на парите. Това е теорията за “предпочитанието към ликвидности”, основана на три мотива:

-          транзакционен – т.е. Т^то на парите зависи от обема на транзакициите;

-          осигурителен – т.е. субектите държат пари и за осигуряване срещу непредвидени плащания;

-          спекулативен – т.е. икономическите субекти се интересуват не само от дохода, но и от риска от поддържането на определен актив.

Кейнсианската доктрина не може да осигури безкризисно развитието на икономиката. Подходите й не премахват инфлацията, безработицата и икономическите смущения.

М. Фридмън си остава най-изтъкнатият представител на американския неолиберализъм. И прокарва идеите на монетаризма. В монетариската доктрина всичко е подчинено на една основна цел – налагането на парите и паричната политика като решаващо и най-ефикасно средство за ръководене на пазарното стопанство. Реализирането й обаче не може да се осъществи без осигуряване на всички условия на икономическа и политическа свобода и без ограничаване на държавното присъствие в икономиката.

Теоретическият фундамент, върху който се разгръща и популяризира съвременният монетаризъм се състой от няколко основни постановки за политическа икономия. А те са:

1. Монетарните идеи се развиват на базата на основните постулати на икономическия либерализъм за икономика без държава, за доминираща роля на частния сектор и пазарната конкуренция.
2. Фридманския монетаризъм абсолютизира ролята на индивида и неговото поведение при изготвянето на икономическите решения. Така “патентова”  като необходима съставка и някои елементи на австрийската субективна школа.
3. В обкръжението на несигурност, което е типично за пазарната икономика, монетаризмът включва в своите теоретични постановки и някои от законите на теорията на вероятностите.

Теория на паричното търсене и предлагане

М. Фридмън и монетаристите сочат парите като фактор №1 на икономическото развитие. Основа на разсъжденията на М. Фридмън е постановката за количествената теория за парите, че количеството на средствата за обръщение определя равнището на стоковите цени.

1. Търсене на пари

М. Фридмън представя три важни аспекта на Търсенето на пари:

-          богатството и неговите съставки;

-          оценката на богатството;

-          факторите, от които зависи търсенето на пари.

Според М. Фридмън три са основните фактори, от които зависи търсенето на пари:

1. Тоталното богатство и желанието на собственика да поддържа такава структура на влизащите в него активи, която да му носи максимална изгода.
2. Цената и доходът от съответната форма на богатство.
3. Вкусът и предпочитанията на единиците, притежаващи богатство.

М. Фридмън поставя и друг въпрос – за потреблението на парите и ролята на банките в този процес. Той смята, че намесата на банките във взаимоотношенията между променливите форми и индивидуалните притежатели, не изменя съществено анализа на търсенето на пари, но само ако номиналния размер на потреблението на пари е строго фиксиран и се съобразява със състоянието на търсенето.

Изследванията на М. Фридмън показват, че върху равнището на реалния запас от пари, влияние може да оказват единствено и само крайните притежатели на богатството.

1. Предлагане на пари

В кейнсианската икономическа концепция паричната политика по принцип не оказва съществено влияние върху инвестициите и потреблението. Най-често силата на влиянието на парите стига до ЛП. Според кейнсианския анализ търсенето на пари е крайно чувствително към измененията на ЛП. Според този анализ всяко нарастване на парите почти изцяло се компенсира от намаляване на тяхната скорост на обръщение. Според кейнсианцияте изводът е, че паричната политика нито в своя пряк, нито в своя непряк ефект оказва чувствително влияние върху икономическата активност. Въздействие има, но то идва от измененията в равнището на работната заплата.

Фридманския анализ на богатството и неговите съставки показва коренно обратна картина. В монетариската теория търсенето на пари се колебае в зависимост от относителната възвръщаемост на всички съставки на богатството и трябва да се изразява в реални, а не в номинални величини.

Обратно на кейнсианците, монетаристите смятат, че нарастването на количеството на предлаганите от ЦБ пари няма да бъде компенсирано от спадане на скоростта на обръщение, която те приемат за приблизително постоянна.

Според монетаристите и при предлагането на пари много важно значение има функцията търсене на пари. Основната сила предизвикваща краткосрочния ефект от паричната политика, всъщност не е дейността на банките, емитиращи допълнително количество пари, а поведението на частния сектор, който предвид ниския ЛП /лихвен процент/ търси възможности да се освободи от излишните парични запаси /активизира търсенето на стоки и услуги, а оттам – производството/.

Въздействие на парите върху икономиката

В рамките на монетариската доктрина паричното въздействие може да се осъществява с четири категории пари:

М₁- пари и текущи влогове; М₂ = М₁ + срочни влогове в ТБ

М₃ = М₂ + спестовни влогове; М₄ = М₃ + държавните финансови активи

За монетаристите, парите, които се намират под контрола на ЦБ са “базисни пари”. Те са основа на образуването на голямо количество банкови влогове.

Според М. Фридмън ролята на парите в икономиката може да се обясни с т.н. “паричен мултипликатор”, който има два варианта – единият изразява краткосрочното влияние на парите, а другият дългосрочното им влияние.

Формулата на мултипликатора е една и съща с формулата за изчисляване на скоростта на обръщение:

V=Y/M

V- скорост на обръщение

Y- национален доход

M- паричната маса

Фридмън прави извода, че дългосрочният мултипликатор е равен на скоростта на обръщението.

Нещата при краткосрочния мултипликатор са по-други. Според Фридмън краткосрочния мултипликатор  У =  М е равен на три пъти мултипликаторът за дълъг период.

За кратък период паричните изменения влият преди всичко върху производството, а за продължителен период растежът на паричната маса влияе най-вече върху цените.

Резултатът от покачването или намаляването на количеството на пари винаги може да бъде само един - или увеличаване или намаляване на собствената стойност на парите, но в никакъв случай това не води до реално нарастване на националния продукт.

Крайните цели на монетаризма са: чрез паричната политика, теорията за “естествената” безработица, адаптивните и рационалните очаквания – да се изтъкне, че бедите идват голямото разрастване на държавната намеса в икономиката, че истинският критерии за прогрес и стабилност е свободата за развитието на частния сектор.

Теория за инфлацията

Според монетаристите, корените на инфлацията винаги се крият в паричното обръщение и често сочат цените като израз на нейното проявление. Тяхната препоръка за ограничаване на инфлацията е свързана с осъществяването на промени именно в сферата на паричното обръщение.

Типично монетарско решение на проблема за инфлацията е т.нар. “индексация” /системно съобразяване и коригиране заплатите, приходите, разходите, спестяванията и инвестициите с годишния темп на покачване на инфлацията. С въвеждане на индексацията се утвърждават  два аспекта за борба с инфлацията:

-          ограничаването на държавните разходи и рестиктивна /ограничителна/ парична политика;

-          съобразяване на разходите и заплатите с темпа на нарастване на инфлацията.

Според монетаристите инфлацията се появява в пазарната сфера, но това не означава, че тя е само парично явление. Наличието на много излишни пари в обръщение е сложен процес. Той е предизвикан както от несответстващата на потребностите на стоковото производство парична емисия, така и от наличието на диспропорции в сферата на производството. За успешна борба с инфлацията е достатъчно да се въведе ред в измененията на паричната маса.

Основни варианти на монетаризма

1. Глобален монетаризъм – Р. Мъндел, А. Лафер, Хари Джонсън, Роналд Маккинън

Р. Мъндел и А. Лафер посочват системата на фиксираните паритети като необходимо условие за реализиране на глобалното парично регулиране. В нея инфлацията ще продължава да расте, само ако паричната маса на всички ЦБ нараства по-бързо от съвкупната маса на производствените ресурси. Освен това системата на фиксираните паритети ще създаде условия за автоматично изравняване на платежните баланси на отделните страни.

Желанието е монетариските принципи да бъдат приложени в световен мащаб, но в системата на фиксирани монетни паритети. Това е постановка, която коренно се различава от валутните аргументи за М. Фридмън.

1. Фридмънски и бюджетен монетаризъм

Фридмънски -Смятат, че ролята на финансите в управлението на икономиката да бъде скромна и да се свежда до изпълнението на спомагателни функции при движението на основния фактор – парите.

Бюджетен –Смятат, че монетариското въздействие може да се осъществява чрез парите, но въвеждането им в икономиката трябва да става само чрез финансите.

1. Монетаризъм на новата класическа школа

Те разработват идеята за рационалните очаквания. Рационалните очаквания са метод на изследване, основаващ се на точното предвиждане на резултатите от държавната икономическа политика и съобразяване поведението на икономическите агенти с тях.

Младите монетаристи си поставят следните главни задачи:

-          доказване на неефективността на традиционната кейнсианска доктрина;

-          връщане на класическата постановка за автономното равновесие на пазарите и доразвиване на монетаризма;

-          подчертаване на водеща роля на частния сектор в икономическото развитие.

1. Монетаризмът на австрийската парична школа.

Традиционната тема на австрийците и днес е темата за икономическа свобода, която трябва да бъде обезпечена в едно общество на правото и морала. Обществото, в което основна фигура е индивидът, който трябва свободно да може да направлява своите интереси в зависимост от полезността и изгодата.