Joomla Software solutions Template

Payday loan

Данъкоподобни приходи

Данъкоподобните приходи са приходи на държавата от такси, лихви, конфискации, глоби и т.н. Най-голямо значение имат таксите. За разлика от данъка, таксата има непосредствен, възмездно-еквивалентен характер, тъй като се плаща само, ако лицето желае конкретна услуга или осъществяване на конкретно действие. Целта на таксата е да покрие или поне от части да възстанови направените разходи. Безспорно събирането на такси има и фискално значение, но съображенията са и социални. Гражданите ползват неравномерно услугите, възмездявани с такси, за това се смята, че тези които ползват по-често съответните услуги, трябва съответно и по-често и повече да плащат за тях.

Разграничават се даржавни и местни такси. Държавните такси се събират съгласно Закона за държавните такси и се заплащат за нотариални действия, за издаване на паспорти, за участие в конкурси. Местните такси се събират съгласно Закона за местните данъци и такси, като от 2003г. се даде право на общините сами да определят местните такси при спазване на определени принципи. Прилагат се следните основни видове местни такси:

1. такса за битови отпадъци – те са диференцирани по населени места на общината. Основава се на план-сметки за всяка дейност по отделно – сметопочистване, сметоизвозване, като тези план-сметки на общините подлежат на контрол от сметната палата. Там, където е възможно таксата за битови отпадъци се обвързва с тяхното количество, но в повечето случаи основата за нейното определяне е данъчната оценка на имота.

2. такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, улични платна, терени за панаири. Таксите се определят по зони и като се има в предвид периода за ползване.

3. такси за детски ясли и градини, отрезвители

1. туристическа такса
2. такси за добив на кариерни материали
3. такси за технически услуги
4. такси за административни услуги – издаване
5. такси за гробни места

Държавния дълг е свързан с т.нар. неданъчни приходи и той е основната част от тези приходи, наред с приходите от приватизация, концесии, отдаване на държавно имущество под наем, приходи от стопанска дейност на държавата, емисии и др. Държавните заеми могат да бъдат вътрешни и външни. Обикновено се използват за финансиране при извънредни обстоятелства – стихийни бедствия, възстановяване от разруха, но също и за подготовка и водене на войни. Прекомерното разрастване на дълговото бреме води до напрежение, криза във финансовата система, вследствие с увеличаването на държавните разходи свързани с дълга. Ето защо степента на държавната задължнялост  непрекъснато се измерва и анализира чрез показатели като абсолютна сума на дълга, относителен дял на дълга брутен вътрешен продукт, относителен дял на дълга спрямо износа и др.

Държавния дълг е съвкупност от всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата. Това са не само сключени заеми, но и поетите държавни гаранции, наложените репарации на страната, неизпълнени задължения по международни споразумения – невнесени такси за членство.

...................................................................................................................................Текущият обхваща задълженията на държавата под формата на погашения и лихви, които следва да бъдат изплатени през текущата финансова година. Основния дълг остава като задължение за следващи финансови години.

Държавния дълг може да се разграничи още на бруто и нето.

Бруто държавния дълг включва задълженията на държавата по всички сключени от нея заеми, но тя същевременно и предоставя заеми. Разликите между получените и предоставените заеми дава нето дълга.

Държавният дълг се дели също на реален и потенциален. Реалният дълг включва реално получените от държавни заеми и дължимите по тях лихви. Често съвременната държава изпълнява и ролята на гарант при определени случаи на кредитиране на различни субекти. Точно сумата на тези гаранции формира потенциалният дълг на държавата, който при определени условия може да прерастне в реален.

Съществуват различни видове държавни заеми. Най-често използвания признак за класификация е срока: бива краткосрочен, средносрочен, дългосрочен и т.н. безсрочни (вечни) ренти.

Днес държавните заеми и техните инструменти до голяма степен са стандартизирани. Преобладават краткосрочните дългови инструменти с падеж до 1 год., нар. съкровищни билети, бонове (treasery bills, bonds). До 10 год. се нар. ..............

Тримесечните и годишните се емитират на дисконтна основа (дисконтиране –струват 100, продават ги за 80, като минат примерно 3 месеца се изплащат).

Държавните заеми се сключват чрез посредничеството на банка или банкова група, която класира облигациите във връзка с дълга. Сключването на държавен заем може да стане и с помощта на публични подписки (облигации), срещу които държавата приканва да се вложат.

Управлението на държавния дълг преследва две цели – фискална и икономическа. Фискалната – изразява се в осигуряване на нужните на държавата средства по най-икономичен способ, а икономическата, която не е вече толкова популярна  - да се използва държавния дълг за регулиране на лихвения процент и от там на стопанския живот. Управлението на държавния дълг изисква съответна политика и стратегия по отношение на степента на задължнялост на страната, установяване на най-благоприятни условия за сключване и погасяване на държавния дълг. Финансово-техническите инструменти за управление на държавния са конверсия, консолидация, мораториум, държавен фалит (банкрут), анулиране на държавни заеми.

Конверсията се свежда до промяна на първоначалните условия, при които е бил сключен дългът.

Мораториум е едностранното прекратяване на обслужването на дълга, но със знанието на кредиторите.

Държавния банкрут означава, че държавата едностранно спира да плаща дълга, без знанието на кредиторите.

Анулиране – пълно не .....................................

Консолидация – обединяване на...................................