Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Публично стопанство и публични блага. Публичният избор като политически и административно – бюрократичен процес

Държавата почти не създава блага. Тя използва наготово такива, които са създадени от частния сектор. Но същевременно и потребностите на хората не са само частни – те са публични. Частните потребности могат да се задоволяват на частно-пазарна основа, но публичните или обществените потребности могат да се задоволят най-добре чрез общи действия на държавата и чрез държавни разходи. За това в съвременното стопанство държавата вече се възприема не просто като политико-регулираща институция, а като субект, който създава и предлага на гражданите специфични блага и услуги, нар. обобщено публични блага. Все повече се налага и идеята за аналогия, за сходство между държавно и частно стопанство. За това, че държавата е своеобразен предприемач и се говори за публични мениджъри, за политическа конкуренция, политически маркетинг, политически пазар, пазар на закони.

Предлагането и осигуряването на публични блага може да стане и от държавни специализирани институции и предприятия, но то може да стане и от частни предприятия чрез държавни поръчки, от доброволни частни сдружения, които се ръководят от хуманни и морални мотиви в този сектор.

Проблем в публичните блага е не в това кой ги създава, дори не толкова в това колко струват, кой и как ги разпределя, а в това, че гражданите са изключително разнородни по своите потребности, разбирания и следователно много трудно може да се постигне обществен консенсус по отношение на производството и разпределението на публичните блага.

Има най-различни модели, чрез които да се постигне единодушие. Най-продължително използван и разпространен е авторитарния.

Критерия на В.Парето – италианец, според който “разпределението е ефективно, когато няма как да се подобри благосъстоянието на някой, без да се влоши това на някой друг”.

Модел на Виксел – модел на единодушието. Безспорно е, че оптимално е това решение, което се постига единодушно. Въпроса е как чрез диктатура да се постигне това единодушие. Той предлага това да става на политическа основа, чрез референдум, чрез квалифицирано мнозинство.

Други модели пък акцентират върху това, че най-добро е онова решение, което способства в най-голяма степен за нарастване на благосъстоянието на обществото.Следват много теории:

Теория на Джон Роулс – “Трябва да се дават на тези благата, които ще оценят най-обективно благата”

Теория н аДжеръми Бентъм – “Повишаването на благосъстоянието на който и да било член от обществото, с каквато и да било величина води до повишаване на общото благосъстояние, следователно всяка публична активност в това отношение е оправдана”

Публичното стопанство се разпорежда с блага, които на пръв поглед изглеждат с анонимен произход и с неясно предназначение, но с напредъка на обществото все по-отчетливо се поставя въпроса за цената на публичните блага и за начина на тяхното разпределение. В съвременните финанси по отношение на разпределянето на публичните блага се следват два основни принципа: на хоризонтална и на вертикална разпределителна справедливост.

- Хоризонталната се изразява в това – индивидите с еднакви имущества и доходи да понасят еднакво данъчно бреме, без да се държи сметка за различията между тях в личностно-семеен план.

- Вертикалната – предлага икономически равни да участват с еднакви части от дохода си при финансиране на публичните блага, защото имат нееднакви личностно-семейни характеристики.

Въпроса е как тези два принципа да се съчетаят. Трудно се постига единодушие за разпределяне на благата къде и колко трябва да се дадат.

Причините, които налагат държавата да се включи в създаването и разпределянето на публичните блага произтичат от т.нар. пазарни несъвършенства, пазарни провали, дефекти, недостиг на пазар.

Има редица области, в които пазарът се оказва възпрепятстван по редица причини да даде ефективно решение или пък не може да оцени определени блага. Тези случаи най-общо могат да се сведат до следните: несъвършената конкуренция, външните ефекти, общите собствености, публичните блага, асиметричната информация. Кратка характеристика на всички тях :

- несъвършената конкуренция е резултат на това, че в хода на конкурентната борба, отделни участници успяват да реализират предимства, да съберат пазарна мощ и по този начин да започнат да манипулират поведението на останалите участници на пазара. Според привържениците на либералната идея в достатъчно дълъг срок пазарът сам може да се справи с монополизма, но човешкият живот е кратък и хората искат проблемите им да се решат веднага.

- външните ефекти са прояви, резултати от дейността на икономически субекти по повод използването на икономически или свободни блага или по повод на създаването на продукти, които не получават пазарна оценка. (все повече започват да получават пазарна оценка, но под въздействие на хората). Външните ефекти могат да са положителни и отрицателни.

- общите блага – морета, езера, гори, общински пасища – всички те са свръх използвани, свръхизтощени, свръхзамърсени. Тяхното свръхизползване е наречено “Трагедия на общото”. Държавата се опитва, стреми се да регулира проявата на свръхексплоатация на общите блага с различни инструменти, политики. Най-използвани са :

ü        Дефиниране на правото на собственост – при него заинтересованите лица се организират и чрез публично-правни органи защитават правото си на собственост.(напр. непушачи искат правото на чист въздух)

ü        Стандартите, нормите за емисиите на вредни вещества (протокола от Киото за парникови газове).

- публични блага са онези, които едновременно и без изключение отговарят на следните три условия :

ü                   Наличността на едно благо за един потребител го прави налично и за всички останали, които решат да го потребят

ü                   Поради съвместното ползване на публични блага не е възможно да бъдат изключени онези потребители, които не плащат за него

ü                   Публичните блага веднъж произведени не добавят разходи при присъединяването на нов потребител. Те са неконкурентни (черноморския фар – дали един кораб ще мине покрай него или няколко)

Пр. Публично благо е националната отбрана, финансовата система идр.

Има обаче редица блага, които притежават някои от характеристиките на публичните блага, но не и всички едновременно. Това са смесени блага – такива са образованието, здравеопазването. И двете могат съвсем спокойно да бъдат частни блага, т.е. да се произвеждат на пазарна основа, но те са с изключително голяма обществена значимост и поради това винаги и в най-пазарните икономики част от тях се финансират чрез публичен ресурс. Но отново възниква въпроса колко на кого (по какъв начин да памогнем на неизлечимо болните). Тук стои въпроса за оскъдността. Винаги моралното, хуманното върви с пазарното.

-                                                            асимитричната информация – едно от най-важните изисквания за перфектна или съвършена конкуренция това е достатъчната и достъпна на всички пазарни участници информация. На практика обаче едни от пазарните участници често имат повече информация, от колкото други за съответните пазарни процеси. Напр. на пазарите на стоки втора употреба, а и въобще на всички пазари създателите и продавачите на продуктите знаят много повече за тях, отколкото купувача. Поради този дисбаланс на информацията на пазарите на стоки и услуги възниква т.нар. лимонен проблем. Това е способносттта на пазара да приравнява всички стоки, колкото и да са качествени към стоките с по-ниско качество. Но от това страдат потребителите. На редица пазари, напр. застрахователния, кредитния възникват ефектите на неблагоприятната селекция, а също и явлението морален хазарт. На застрахователния пазар към застраховки за здраве и живот се стремят по-възрастни клиенти и само те знаят собственото си състояние. Младите го отбягват- застраховки се закупуват от по-рисковата група – възрастните хора.

-                                                            Моралния хазарт – получателят на кредит е изкушен да представи по-висок доход от действителния. Ето защо се налага държавата чрез мерки, въздействия да коригира това несъвършенство на пазара. Това става чрез стандартизация, гаранции, сертифициране, лицензиране.

В края на 80-те години възниква ново теоретично направление, нар. теория на обществения избор. Според нея, ако действията на държавата, които всъщност са проява на колективно взети решения могат да коригират неефективността на пазара, не бива да се отказваме от тях. Тази теория гласи, че между двете форми на вземания на решения – пазарната и публичната има много общи неща. Тя твърди, че личният интерес мотивира индивидите, както на пазара, така и при политическото им поведение. Политическият процес може да бъде разгледан като алтернативен метод на вземане на икономически решения. Индивидите изразяват своите предпочитания към вида и характера на икономическата политика чрез процеса на гласуването, като всеки избирател поддържа онзи кандидат, от когото очаква най-голяма лична изгода. Но колективните решения се вземат чрез представителни органи и така директната връзка между избирателя, неговите предпочитания и взетите решения се прекъсва. Колкото по-голяма е избирателната група, толкова по-рядко съвпадат взетите решения и изборът на отделния гласоподавател. Осъзнавайки това обстоятелство избирателят губи интерес да търси информация за отделните кандидати и политически платформи. Намира това за твърде обременяващо на фона на неговата обремененост, че решенията няма да са според личните му очаквания и предпочитания. За това той не се явява на избори. Този ефект в теорията на публичния избор се нар. ефект на рационалното игнориране. Политиците, осъзнавайки това се стремят чрез средствата на политическата реклама и чрез политическата конкуренция да наложат своя политически продукт и да привлекат избирателите.

В модел на утвърдени демокрации, когато очакванията на избирателите се разминат с действителните политически действия, т.е. с предлаганата политическа стока, политиците просто фалират, както фалира неуспелия предприемач. Но в новите демокрации често се проявяват форми на политически монополизъм, на игнориране на интереси, дори на тоталитаризъм.

В крайна сметка , политическия избор е толкова по-ефективен, колкото са по-ефективни механизмите за публичен контрол – напр. плурализъм, развитие на гражданското общество, финансова децентрализация, политическа демокрация и др.

Усъвършенстването на демокрацията, усъвършенства и публичния избор.