Елементи на данъка
Елементите на данъка обогатяват представата за неговото съдържание и разкриват преди всичко неговата същност. Всеки данък съдържа следните елементи:
- Предмет или обект на данъка. Той може да бъде под формата на
доход, печалба, имущество, наследство, реализиран оборот от стопанска дейност, семейно положение на физическото лице. Предметът или обектът на данък оформя неговото наименование - данък върху дохода, данък върху печалбата, данък върху наследството, ергенски данък и т.н. Изборът на един или друг предмет на данъка зависи от действащия икономически механизъм и целта на данъчното облагане. За това предметът на данъка се променя с развитието на финансовите отношения и на данъчната техника.
- Субект или платец на данъка. Субектът или платецът на данъка е
физическото или юридическото лице, което е задължено да внесе данъка в приход на бюджета. Платецът на данъка може да има пряко или косвено отношение с предмета на данъка. При пряко отношение с предмета на данъка, платецът е и носител на данъчната тежест, а при косвено отношение - платецът и данъчният носител са различни деца.
- Данъчен носител. Това е физическото или юридическото лице,
което фактически понася данъчната тежест. Данъчния носител може да се
30разглежда в два аспекта: като платец на данъка и като купувач на обложени стоки. Като платец на данъка лицето е и данъчен носител, когато има пряко отношение с предмета на данъка. В редица случаи, обаче платецът на данъка не е данъчен носител, тъй като данъчното задължение се удържа от дохода на друго лице. Например учреждението внася в бюджета данъка върху общия доход, които е удържан от работната заплата на служителя. Платецът на данъка е учреждението, а данъчен носител е служителят.
Данъчен носител е и лицето, което купува стоки, обложени с косвени данъци. В този случай платецът на данъка е производителят, респективно продавачът, а данъчен носител - крайният потребител.
- Данъчна основа. Този елемент служи за база при определяне на
данъчното задължение. Той е пряко свързан предмета на данъка, в количествен аспект. Величината на данъчната основа може да бъде по-висока или по-ниска от величината на предмета на облагане.
Данъчен размер. Той изразява величината, с която се облага данъчната основа. Данъчния размер се установява в абсолютна сума или процент. При някои данъци данъчния размер може да бъде комбиниран, т.е. в абсолютна сума и процент.
|