Joomla Software solutions Template

Payday loan

Финансови пазари

1. Фъщност и класификация на финансовите пазари.
2. Финансови посредници. Класификация и функции.

2.1.     Характеристика на финансовите сдръжения.

1. Класификация на финансовите пазари.
2. Инструменти на финансовите пазари.

4.1.     На паричните пазари.

4.2.     На капиталовите пазари.

1. Пазарна евродевизия.

5.1.     Теоретични основи на евродевизиите.

5.2. Характеристика на евродевизния пазар.

1. Същност и обхват на финансовите пазар. Те са средища, институции механизми за мобилизиране и инвестиционно насочване на финансовите спестявания на икономическите агнети. Те са средища за среща на интересите на инвеститорите, които желаят да вложат совите финансови активи с потребителите, които имат възможности за ефеткивна реализация на тези активи. Финансовия пазар обхваща съвкупност от персонални и инстуционални очастъци. Които проявяват интереси към формирането и използването на паричните и финансовите активи на държавата фирмите и стопанствата. В съвкупността от участници приоритетна роля имат финансовите посредници в обхвата на финансовия пазар са операциите с национална валута евродевизите и доларите. Финансовите пазари включват в състава си паричните пазари обхващащи операциите с краткосрочни парични и финансови активи. В тесен смисъл на думата парични пазар се свежда до финансовите институции, които отпускат краткосрочни кредити и набират краткосрочни вложения на спестители. Основна форма на ивестициите са депозитите.

Капиталови пазари. Основна форма за инвестициите на капиталовите пазари са финансовите активи (ценни книжа). Такива са акции и иблигации, инвестиционни договори и деривативни активи, като опции, фючърси и суапови операции.

1. Финансови посредници фукнции и класификации. Финансовото посредничество стимулират финасовите субекти. Напрактика това се осъществява чрез: Стимулиране на спестители с различни атрактивни инструменти. Подобряване на разпределителните механизми при движението на праричните средства в икономиката. Развитото финансово посредничество осигурява по-големи вътрешни и чужди спестявания. Последничеството улеснява акумолирането на средствата и тяхното инвестиране, при това с минимални информационни и транзакционни разходи. Финансовите посредници или финасовите институции могат да се формират в три групи.

Депозитни институции – банки. Търговските банки. Чията основна функция е набиранто на депозити и отпускането на кредити със срок до две години. Деловите банки свързани са изцяло с формирането и управлението на портфейлите от ценни книжа на финансовите агенти. Банки за дългосрочни и средносрочни кредити, набира депозити и отпуска кредити със срок над 2 години. $Към втората група се отнасят застрахователните компании пенсионнните фондове. Тя разполага с финансови ресурси които могат да пласират също за дълъг срок.

Финансови институции рабтещи на договорна основа.

Други финансови институции. Финансовите компании, инвестиционните комании, дилърите на ценните книжа, инвестиционни банки лизинговите компании и др. Тя набира средства чрез банкови заеми продажба на цени книжа и на собствени облигации.

2.1.     Същност и роля на финансовите сдружения. Банките с клоновете и филияилите си са институциите които организират финансовия пазар. Чрез мобилизиране на свобдоните капитали чрез операции с ценни книжа. За улеснение на пласмента на ценните книжа банките формират помежду си емисионни финансови сдружения. Нормално те се създават по време на емисията на акциите на дадено ново сформирано дружество, увеличението на капитала на вече съществуващо дружество, пласметна на облигации по държавни заеми, конверсия на облигации и фракции. В практиката на капиталовите трансфери финансовите сдружения приемт три различни форми, първо пласментно сдружение изпълняват само ролята на посредници между емитента на акциите и инвеститорите. Не поемат никакъв ангажимет за количеството и стойността на пласираните дадените ценни книжа. Разчитата на доход от комисионни.

Сдужение на твърда оценка. Изпълняват ролята на посредник при пласирането на ценните книжа, като запазват ценноста й по номинал. Реализират финансова изгодна от финансоват комисионна. Сдружение на гаранции. Всеки член на сдружението се ангажира да пласиран пазара поетата от него част на емисията, пласирането се увеличава по целна по-висока от тази на придбиването и от емитента именно разликата между тях е премията за посредника.

1. Класификация на финансовите пазари.

Според характера на инсрумента са: пазари на дълг и пазари на акции.

Според момента от живота на финасовия инструмнет са: първични, вторични.

Според институционалната принадлежност са: борсови и извънборсови

Според срока на операцията се диференцират на: парични, капиталови.

На пазарите на дълг се извърват операции с облигации и ипотеки, които са класическа форма на кредит.

На пазара на акции се извършват операции с акции, които са квазикредит тъй като емитента на акциите заема пари срещу тях. Без да има задължение да ги връща. Но акциите дават право на част от собсвеността на акционерното дружество и на доход под формата на девидент който е част от остатъчната печалба на дружеството.

На първичния пазар се извършва пъровначалната продажба на ценните книжа и по тази причина с тях става истинското финансиране на емитента.

На вторичния пазар се осъществява промяната на собствеността на вече придобитите акции. Но тази промяна решава съдбата на финансовия инструмнет. Тъй като акта на продажбата и неговата цена определят възможностите на емитентите за пласирането на нови акции и облигации. Вторичните пазараи създават ликвидноста на финансовияте инструмнети т.е. създават възможност на техните притежатели да не изчакват падежите им а при нужда да ги продават. Борсите в света се създават като частни компании или като публично правни институции. За да имат достъп до борсата инвеститорите трябва да отговарят на определени изисквания. На борсата финансовите инструменти и сделките от тях се представят и осъществяват от лицензирани инвестиционни посредници които опълномощени от инвеститорите са носители на техните права. Участниците в сделките са брокерите и дилърите които са физически лица в договорни отношеиня с инвестиционните посредници те извършват сделки за сметка на опълномощилите ги инвеститори. Цените на ценните книжа на фонадовата борса се определят на чисто финансов прицип на основа търсенето и предлагането. На извънборсовите пазари се извършват съвсем законни операции с ценни книжа, които не са регистрирани на фондовата борса. Операциите се извършват от лицензирани брокери на основата на предварително уговорени договори. Възможно е еднакви по тип финансови инструметни да се търгуват както на борсовия така и на извън борсовия пазар.

На парични пазари се осъществяват сделки с парични и финансови активи със срок до една година типичен представител е банковия депозит. Характерни за тях са сравнително ниска доходност. Сигурна ликвидност и минимален риск.

На капиталовите пазари се търгуват дългосрочни финансови инструменти със срок над една година търговията е свързана с очаквания за по-висок доход в селедвие на което е и по-висока степентта на риск.

На паричните се търгуват съкровищни полици, негоцируеми(прехвърляеми) депозитни сертификати [разнивидност на банковите сертификати, обикновено се купуват от институционарни инвеститори и с тях се извършат активни операции на вторични пазари], държавни ценни книжа, типичен представил е дъжавната полица издават се от първокласни фими с типичен срок до 30 дни. Това негоцируме инструмент с лихвен процент често по нисък от лихвените кредити, което ги прави по-привлекателни за търговците. Банков акцепт. Представлява ангажимент за плащане във връзка с полица срещу банка и акцентирата от същата банка. Продажби с уговорка за обратно купуване, представляват договор за проджба на ценни книжа с уговорка за обратно изкупуване на определена дата и по договорена цена. Много често при операциите не се постигат търговски ефекти в следствие промяна на цените за това тези операции се използват за взимно подпомагане на банките при поддържане на техните валутни портфейли. На капиталовия пазар се търгуват акции, които са свидетелство за внесен дял в капитала на дружеството. Те могат да бъдат обикновени акции, които осигуряват право на дял от капитала на дружеството и в тази връзка право на доход под формата на девидент чийто источник е капитала на дружеството и прво на глас т.е. право на участие в управлението на фимарата. И префиренциални акции, които носят доход под формата на фиксиран девидент и доход от ликвидационна квота, с кояот се удоволетворяват преди носители на обикновени акции. Много чести привилигированите акционери нямат право на глас. Ипотеки са инструмент на дълг даващ право на условна собсвеност върху актив послужил за обезпечение на заем.

$На капиталовия пазар се търгуват акции, ипотеки, корпоративни облигации, облигации на държавата, банкови потребитиелски кредити, опции и фючърси.

1. Инструменти на финансовите пазари.

Корпоративни облигации е негарантирано оезпечение да се плати от носителя на емитенета от притежателя на акциите опредлена сума (лихва) на датата на падежа а също и номинала на облигацията. Облигациите са дългосрочно задтължение за скор от 1 до 10 години. Ценни книжа (облигации) на централното правителство и месните органи на властта се дългосрочни облигации на държавта  със срок 10 – 30 години.С които се финансират дефицити.

Банкови потребителски крети. Банковия кредит е потребителска сума отпусната на заем с уговорка да бъде върната на определена дата с договорената лихва условията на кредита се определят в договора. По принцип банковя кредит няма паричен пазар. Потребителския кредит се продоставя на гражданите за техни нужди. Те могат да бъдат обезпечение и не обезпечени с активи а също така обезпечени и необезпечени от гаранти. У нас банковия и потребителсия кредит получи апогея на своето развитие последните две-три години.

Фючърсни контракти са договори за бъдеща достава на суровини и масови материали, валути и ценни книжа на определена дата в бъдещето по определена в момента на сключването на момента цена.

Опционните договори. Договори даващи право на бенефициента да купи или продаде на кредит на ценни книжа или стоки на определена дата в рамките на определен периаод. Притежателя на опцията има право да се възползва от благоприятни изменение на цените и да сключи сделката. Издателя или продавача на опцията винаги е в по-благоприятна позиция. На валутния пазар опцията е договор обвързващ страните да купят или продадат една валута на определена цена като носителя на правата на договора определя датата на сделката. Редовно валутни опции се продават на филаделфийскта фондова борса от ФИладейлфия от 1989 г. Когато правото е да се купи опцията тя се нарича кол опция, а когато правото е да сепродаде опцията се нарича пут опция. В зависимост от избора на дадата на финансиране на сделката по опционния контракт в световната практика съществува американски и европейски тип опция. При американсия тип сделката се финализира на избрана от притежателя на правата дата в рамките на интервала от време до крайната дата на сделката. При европейския вид опция сделката задължително се финализира на дата на падежа.

1. Пазарна на евродевизи. Евродевизите са валути и техните носители, които са депозирани в банки намиращи се извън територията на страната, която ги емитира. Използват се за операции с краткосрочно заеми. Така също и за отпускане на дългосрочни и краткосрочни заеми под формата на еврооблигации. Важно значение имат участието на евро доларите поради все още доминиращата им роля на световните пазари. Евродоларите са длъгосрочни вложения на договорите в европейските банки с цел реализирането на по-високи доходи. Характерно е че развитието на евродоларовия пазар произтича от първо американста регламентация която ограничава възнагражданиетя на банковите влогове в САЩ и второ постояннния дефицит на американския платежен баланс. За това притежателите на свободни парични авоари предпочитат да ги разположат на европейския финансов пазар. Участниците на пазара на евродевизите са крупни собственици търговски банки, банки за международни разплащания, крупни фирми и централни банки на стрнаите. Потребители (заематели) на евродевизите са държавите търсещи заеми капитали, големите международни компании и банковите институции, които използват евродевизите тако кредитен ресурс. Операциите на евродевизии са инструмент за финансиране на международната търговия и потрбностите на промишлеността и тъгровските фими от паричен капитал. Сделките с евродевизи се регулират със специален лихвен процент наречен Libor (лихвния процент на централната лондонска банка), Pibor (парижката), Tibor (токийскта). Стабилността на депозитите захранващи заемите операции на международните банки се осигурява чрез пускането на пазара на евродевизи на тъй наречение депозитни сертификати имащи силата на касови бонове. Те са краткосрочни и служат на големите корпорации за гарантиране на тяхната ликвидност. Форма за набиране на дългосрочни капитали е емисията на еврооблигации. В Европа най-широко се котират еврооблигациите със срок не по-кратък от пет години. Еврооблигациите са ценни книжа чийто номирал е изразен в парична единица, различна от тази валидна на пазара, на който са емитирани. За олеснение на сделките те се държат една или повече валутни опции, които позволяват на притежателя на еврооблигацията да избере валутата на плащането в съответсвие на неговите интереси. В пласирането на еврооблигациите участват два типа мултинационални банкови сдружения. Сдружения на гаранци и сдружения на пласмент. Характерно е че на вторични пазар на еврооблигациите се развива в Люксембург. Тук ценните книжа се договарят подобно на договарянето, на борсите на ценни книжа. На тази основа пазарите на еврооблигации се превръщат в истински международен пазар.
2. Ролята на банките за финансовото стабилизиране на икономическите агенти.

6.1.     По отношение на икономическта активност на клинетите на банката. Изразява се в ролята на кредита, като основна предпоставка за балансиране на паричната маса, обслужваща държавата, фирмите и домакинствата. Определяща в това отношение е ролята на лихвения процент. Чрез него се формулира потреблението на кредите и ефективността на неговото използване.

6.2.     По отношение регулиране активността на търговските банки. Намесата се осъществява от централната банка и се определя от състоянието на икономиката и на паричното обръщение. Основни инструменти на БНБ са:

-          регулиране на размера на задължителните резерви – част от средствата акумулирани от влоговите на клиентите на банката. Задължителните резерви намаляват кредитната активност на търговските банки и осигуряват тяхната минимална ликвидност по отношение влоговите на клиентите.

-          Политиката на открития пазар – регулиращата роля на БНБ се реализира чрез покупкопродажба на дългови ценни книжа ( държавни ценни книжа). На практика те са средство за подпомагане (рефинансиране на търговските банки) и за не пряка поддръжка на техните клиенти. Операциите с дълговите ценни книжа са средство за регулиране кредитния капацитет на търговските банки.

6.3. Форма за не пряко подпомагане на фирмите. Основна форма (инструмент) за не пряко подпомагане на фирмите е ресконтирането (предварителното преди срока на падежа) изкупуване на ценните книжа. За фирмата това означава възстановяването на определен кредит, чийто срок не е настъпил. При оценката на операцията ресконтиране трябва да се има предвид, че продажбата на търговските ценни книжа са основен източник на фондове за финансиране на фирмата.