Joomla Software solutions Template

Payday loan

ИНВЕСТИЦИОНЕН ПАЗАР И ИНВЕСТИЦИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ

Основни индикатори на пазара на ценни книжа

Всеки пазар има свое специфично съществуване. Определяща роля има съвкупността от показатели, която всеки инвеститор трябва да наблюдава и включва в своите планове. Индикаторите са важна част на инвестиционните решения. На тази основа важно значение за пазарната политика имат следните индикатори:

- обобщеният индекс на Ню-Йоркската борса

- индексът стандарт на Пауърс-500

- индексът средна линия на стойността

- индексът Доу Джонс Индъстриал

- индексът пазарна стойност на Американската фондова борса

- индексът Уилшайър 500

Индикаторите са динамични величини. Те се изменят под въздействието на различни фактори. Внимание заслужават следните 3 фактора, по които могат да се разграничават индикаторите:

- разновидности на акциите, представени в индексите

- относителните тегла на акциите

-  методи за притегляне и усредняване на акциите

Относителните тегла определят величината на участието на ценни книжа на фирмата в индекса. Акциите на даден инвеститор трябва да бъдат комбинирани, за да се конструира индекса. В този индекс всяка акция трябва да има свое относително тегло.

Съществуват 3 начина за определяне на теглата:

- претегляне на базата на пазарната стойност на фирмите

- претегляне на базата на цената на акциите

- еднакво претегляне на дела на всяка фирма, независимо от броя и стойността на акциите

Методите за претегляне на акциите, участващи в индексите играят съществена роля при формирането на стратегията на инвеститорите.

Индикаторът конструиран чрез претегляне на пазарната стойност има водещо значение - той се изчислява като се раздели общата стойност на всички акции, използвани при съставянето на индекса и общата пазарна стойност на тези акции през базисния период.

Индексът конструиран чрез претегляне на цените отразява промените в средното равнище на акциите включени в него и взема в предвид т.нар. разделяне на акциите.

Средноаритметичният индикатор се използва тогава, когато се приема, че във всяка акция влизаща в индекса ще се инвестира еднаква парична сума.

Средноаритметичният индикатор се позовава на изчисленията използвани при средноаритметичния индикатор.

Индикаторите на пазара на ценни книжа отразяват състоянието на търсенето и предлагането на акциите на водещите фирми.

Завладяване на пазара на ценни книжа

При различните стратегии за завладяване на пазара важно значение имат целите и задачите, които си поставя финансовия мениджър тогава, когато се ангажира с пазара на ценни книжа. Не без значение е търсенето на подходящи техники за измерване на риска, както и конкретните стратегии, които инвеститорът може да използва.

Когато даден инвеститор претендира, че се е наложил на пазара, той най-често иска да каже, че е реализирал по-високо равнище на възвращаемост по отношение на някой имерален индекс. Победата на пазара не означава просто реализиране на възвращаемост по-висока от избрания индекс, а получаване на доход по-голям от този индекс, но съобразен с риска свързан с портфейла.

Измерването на риска е важна предпоставка на завладяването на пазара. При положение, че сегашната възвращаемост е по- висока от очакваната, можем да считаме, че инвеститорът е надхвърлил пазарният рисково съобразен базис. Често използван измерител на риска е варирането на възвращаемостта от акциите в сравнение с очакваната възвращаемост от тях. Вариацията е измерител на общия риск на акцията. Общият риск се състои от 2 типа риск:

1/ Недиференцируем - измерва се чрез влиянието на общите фактори върху въздействието.

2/ Несистематични - той може да се избегне чрез изграждане на портфейл от различни ценни книжа.

Измерим е недиференцируемият риск - пазарния риск. Приблизителен измерител на пазарния риск е коефициента "бета"- чрез него се измерва съответствието на движението на акциите с пазарните измерения.

За да се победи пазара на инвеститорът му е нужен модел, който да показва връзката между риска и възвращаемостта. Такъв модел е моделът САРМ - модел за оценка на капиталовите активи. Очакваната възвращаемост на портфейла може да бъде по-висока от очакваната възвращаемост на пазара, в случай, че портфейла има по-висок риск в сравнение с пазара.

Определяне на ефективността на пазара - за ефективен се приема пазарът, на който цените по всяко време реално отразяват величината на информацията за стойността на ценните книжа. Различават се 3 форми на пазарна ефективност:

- слаба - цената на ценните книжа отразява информацията както за търгуваните количества така и ценовата й история.

- пулсивна - цената отразява цялата публикувана налична информация за ценните книжа, а така също и търгуваните количества.

- силна - цената отразява цялата информация, независимо дали тя е достъпна за всеки икономически агент.

Съществуват стратегии, които успяват да се наложат на фондовия пазар. Те се нар.пазарни аномалии и включват:

- загадката на линията на стойността - теза според, която инвестиционната линия на стойността подрежда ценните книжа като използва скала от 1 до 5 като с 1-ца се означават най предпочитаните.

- ефектът на малката фирма - концепция, която показва, че портфейлите на малките фирми носят по-високо равнище на възвращаемост след съобразяване с риска.

- ефектът на ниският коефициент Цена / Печалба и други.

Инвестиране на ефективният пазар - когато икономическият агент не може да победи пазара поради това, че е прекалено ефективен той следва пасивна стратегия. Съществуват 2 вида:

- купи и притежавай - включва покупка на диверсифициран портфейл и неговото притежаване над определен инвестиционен хоризонт.

- индексиране - има за цел да следва характеристиките на някой генерален пазарен индекс.

Институционални и организационни аспекти на инвестиционният мениджмънт.

Капиталовият пазар е изграден от:

- специализирани финансови институции(банки) и брокери

- инвестиционните институции, отделните инвеститори и фирми, които използват пазара и купуват финансови услуги.

Голяма част от фирмите осъществяват управление на собствени портфейли от ценни книжа като прибягват до услугите на специализираните инвестиционни институции.

Познати са 4 типа инвестиционни институции:

- пенсионни фондове

- застрахователни компании

- инвестиционни тръстове - това са държавни компании, чиито бизнес е покупка на акции от други компании

- доверителни фондове - колективна форма за инвестиране, чрез която се участва в покупка на портфейли с цел редуциране на риска.

Отделните инвестиционни институции се стремят да организират инвестиционен мениджмънт, което е важна стъпка към управлението на портфейла. Много бизнес структури организират инвестиционен мениджмънт по един традиционен начин, като следват приблизително сходни процедури:

- изследванията във връзка с икономиката, ценните книжа и паричната политика са осъществени от експерти в различни области (икономисти, технически специалисти, пазарни експерти)

- установяване в резултат на изследванията, икономическите условия се представят на аналитиците на ценни книжа във фирмата във вид на извънредни справки, доклади и др.

- предвижданията на аналитиците за големи интервали от време имат за предмет очакваният процент на възвращаемост и времето.

- кодовете на отделните ценни книжа, съдържащи информация за дадените от аналитиците оценки се прехвърлят във формален вид към компанията по инвестиции.

- главният резултат от работата на комисията по инвестиции най-често е т.нар. "утвърдителен списък", който съдържа преценките, като подходящи за акумулиране в даден портфейл ценни книжа.

- присъствието или отсъствието на дадени ценни книжа в утвърдителния списък съдържа най-важната информация, която се прехвърля в документален вид от комисията по инвестиции към портфелния мениджър.

Етапите на инвестиционният мениджмънт са:

- определяне на инвестиционна политика - включва фиксирането на частта от богатството на клиента, което предоставя за инвестиране и формулиране на индивидуални инвестиционни цели.

- анализ на ценни книжа

- изграждане на портфейла

- ревизиране на портфейла

- оценяване на представянето на портфейла

Инвестиционната политика като основа на инвестиционният мениджмънт.

Ориентир за разграничаване на клиентите на един от друг са индивидуалните инвестиционни цели. Тези цели се определят от позициите на клиента по отношение на риска и очакваната възвращаемост. В инвестиционната теория намират приложение кривите на безразличието. Те се описват като успешен метод за описване на целите. Определянето на кривите на безразличието се прави чрез оценяване на равнището на рисковата поносимост.

Рискът съществува във всяка операция свързана с движение на пари като при това възвращаемостта е функция на очакваната рискова поносимост.

Мениджърите разработват различни процедури и методи с, чиято помощ клиентите могат да направят съпоставяне между риска и очакваната възвращаемост, за да може да се вземе най-разумното инвестиционно решение. Клиентът трябва да подбере портфейл имащ по-високо равнище на очаквана възвращаемост, както и по- високо стандартно отклонение. С тази информация лесно може да се определи кое съотношение Акции /Облигации би било най-добро.

Реализация на инвестиционния процес - реализацията на инвестиционния процес, изразена чрез изграждането на портфейл от акции се възприема като основна операция и важен практически резултат от инвестиционният мениджмънт. По отношение на инвестиционният мениджмънт и портфейлното изграждане. Модерната инвестиционна теория предлага различни идеи, подходи и концепции.

Определен консенсус съществува по повод разграничаването между пасивен мениджмънт и активен мениджмънт. За пасивния е характерно: пасивния мениджър предприема действия само ако пазарът на ценни книжа е относително ефективен т.е когато пазарът е в равновесие при което всички активи и всички портфейли от активи би трябвало да бъдат разпределени по пазарна линия и ценни книжа.

Пасивният мениджър трябва да избере само подходящо съчетаване на съкровищни бонове и индексен фонд, който се явява заместител на пазарният портфейл

Активният мениджър вярва, че на пазара могат да бъдат открити неоценени ценни книжа. Този тип мениджъри не предприемат действия при положение, че пазара е ефективен.

Селекцията на инвестиционните носители може да бъде осъществена както в рамките на пазарния портфейл така и в рамките на един по-ограничен набор от активи. Инвестиционният мениджър трябва да направи предварителни предположения за очакваната възвращаемост, стандартно отклонение и ковариацията за всички разполагаеми активи. Решението относно ценните книжа, които трябва да се закупят преминават през т.нар. двустепенна процедура, при която инвестиционният мениджър решава да вземе под внимание инвестирането в определен брой обикновени акции и облигации за своя клиент. За този процес е характерно:

- начален етап - инвестиционният мениджър използва личната преценка при идентифицирането на групите от ценни книжа за всеки клас активи.

- групова селекция - инвестиционният мениджър определя подходящото комбиниране на групите в рамките на всеки клас активи.

- последният етап - разполагане на активите.

Във всеки един от тези етапи може да се използва активен или пасивен инвестиционен мениджмънт. Ако се действа от позициите на активен мениджмънт може да се осъществи инвестиране в отделните ценни книжа на базата на ресурси, разпределяни реципрочно по класове ценни книжа, чрез консенсус по отношение на очакваната възвращаемост за тези класове. Обратната ситуация е свързана с по различни предположения за класовете активи използвани за реално разпределяне на капиталите между тях.

Промяна в целите и портфейлно ревизиране - с конструирането на цялостния портфейл, разбира се не може да се каже че е приключил защото е възможно да настъпят промени в следните насоки:

- първоначалните цели на клиента могат да се променят.

- промяна на икономическите условия

- промяна в прогнозата и предвижданията на мениджъра

Чрез различните анализи и сравнения инвестиционният мениджър трябва да определи кои книжа от вече формираният портфейл е необходимо да бъдат продадени и кои закупени. Така че мениджъра пристъпва към идентифициране на нов оптимален портфейл като се надява, че ще направи необходимото ревизиране на първоначалния портфейл, така че новият портфейл да стане притежание на клиента.

Всяко ревизиране е свързано с разходи които включват: комисионните за брокерите и миража между цените на продавача и купувача.

Целта на мениджъра се явява определяне на групите от индивидуални подобрения, които съвкупно ще максимизират резултата след разходите по сделката.

Оценяване представянето на портфейла - изходна постановка за оценката на портфейла с възприемането на модела САРМ. Става дума за техника, чрез която представянето на отделния портфейл може да бъде сравнявано с представянето на пазарния портфейл от една страна, а от друга страна и с първоначалните очаквания за риск и възвращаемост. Възможни са два подхода за оценка на представянето на портфейла:

- измерване на процентите на възвращаемост за портфейла, които се възприемат като сума от получените от инвеститора кешови плащания във вид на дивиденти или доход от лихви.

- измерване на рисково - приспособено представяне на портфейла

Избор на инвестиционен мениджър и управление на взаимоотношенията мениджър - клиент - основна функция на инвестиционните мениджъри и фирмите за управление на портфейла е да осигурят изпълнения на изискванията на клиентите чрез съставяне, проучване, портфейлно конструиране, модифициране, ревизиране и оценяване. Подходящият мениджър трябва да отговаря на някой изисквания - той трябва да осигури навременни и ефективни услуги, трябва да съумее да изгради взаимоотношения на безусловна интеграция с клиента си, базирайки се на своя опит и репутация инвеститорската фирма трябва да има добро финансово състояние.