Преки данъци

Обект на облагане с преки данъци са доходи и имущество. Поради това те се делят на две големи групи: преки имуществени данъци и преки подоходни данъци.

1. Преки имуществени данъци

Обект на облагане при тези данъци е недвижимото имущество на гражданите. Тези данъци са местни данъци и имат общинско значение. Те финансират производството на т.нар. “местни блага”, които представляват публични блага, предоставени от общините. До края на 19 век преките имуществени данъци са били най-важният приходоносител за държавния бюджет.

В момента имат второстепенно значение. Преките имуществени данъци имат някои недостатъци, причина за второстепенния им характер в съвременните данъчни системи, а това именно са: разминаването между обекта на облагане (имуществото) и източника за плащане на данъка (дохода) и трудоемкият им характер. Преките имуществени данъци имат за основа данъчната оценка на имуществото (на основата на нормативи от МС и Парламента). Това ги прави нискорентабилни. Чрез преките имуществени данъци се осъществява двойно данъчно облагане - веднъж се облага имуществото, данъкът върху което се заплаща от доходите на собственика, но тези доходи вече са били обложени с подоходен данък. Независимо обаче от посочените слабости, те не са премахнати в съвременните данъчни системи и се счита, че допълват прогресивното подоходно облагане и имат социално значение.

Преките имуществени данъци могат да се подразделят както следва:

1)  периодични (върху недвижимото имущество);

2)  еднократни (например върху наследството).

В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:

1. данък върху недвижимите имоти;

2. данък върху наследствата;

3. данък върху даренията;

4. данък при възмездно придобиване на имущество;

5. данък върху превозните средства;

6. патентен данък.

7. други местни данъци, определени със закон.

Общинският съвет определя с наредба размера на данъците при условията, по реда и в границите, определени със закона. Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година. Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.Данъчните декларации по закона се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в “Държавен вестник”.

Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е общинският съвет.

2. Видове местни данъци. Характеристика.