Home Икономика Методи за определяне на индивидуалните цени. Особености на ценовата политика при пазарни условия

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Методи за определяне на индивидуалните цени. Особености на ценовата политика при пазарни условия ПДФ Печат Е-мейл

Методи за определяне на индивидуалните цени. Особености на ценовата политика при пазарни условия.

Видове цени на вътрешния пазар. В зависимост от това кой определя вътр цени, последните се разделят в 3 групи: индивидуални цени; пазарни цени и държавно регулирани цени. В зависимост от елементите, които се вкл в индивидуалните и на които се разпадат пазарните цени, последните биват: цени на едро без ДДС; цени на едро с ДДС; цени за домакинствата.

Индивидуални и пазарни цени. Индивидуалните цени са цените на отделните пр-ли. При срещата м-у индивидуалните цени на отделните стокопр-ли се формира пазарната цена. Индивидуалната цена е първична, а пазарната цена се формира в условията на конкуренция.

Разходно-калкулативни методи на ценообразуване. Метода на ценообразуване най-общо може да се представи: цената = (променливи Р+фиксирани Р) + печалба. РКМ най-общо се разделят на 2 групи: ценообразуване на база на разходите + надбавка; ценообразуване на база на разходите + определена целева печалба. При първата група акцентът пада в-у р-дите, а при втората в-у целевата печалба.

Метод на потребителската оценка. Този метод се използва от онези маркетингово ориентирани фирми, които изграждат цените си  в съответствие с мнението на клиента. Известни са 3 начина за определяне на потр оценка: Пряко определяне на цената; точкова с-ма на оценка; диагностичен метод.

Ценообразуване на база “пазарните конкуренти”. Този метод в Западна Европа се използва предимно на пазарите с олигополистична конкуренция. Изграждането на цените минава п-з следните етапи: осигуряване на информацията; анализ и избор на показатели за сравнение; определяне на относителните тегла на параметрите; установяване на параметричните различия и определяне коефиценти на качеството; параметрична оценка на различията; определяне на параметрични конкурентни цени.

Тръжно ценообразуване. Този метод е известен като “ценообразуване на база предполагаеми конкурентни цени”. При определяне на офертната цена тя следва да бъде съобразена с 2 обстоятелства: със собствените р-ди и цена; с предполагаемото равнище, с което участват останалите конкуренти.

Себестойноцтта като елемент на цените. Себестойността като основен елемент на цените вкл променливите и постоянните р-ди. Съгласно нац сметкоплан, р-дите, имащи отношение към простото възпр-во, се класифицират така: р-ди за деиноста; финансови р-ди; извънредни р-ди. Като се обобщят елементите на р-дите, формиращи себестойността на пром продукция, се налага изводът, че най-голям относителен дял заемат пр-те р-ди, а именно: р-ди за матеряли; за горива и енергия; външни у-ги; амортизации; заплати; соц осигуровки; брак и др.

Разходи за лихви, като част от себестойността. Към р-дите за лихви се отнасят начислените лихви по всички заеми, вкл просрочените. Известно е, че зависимостта м-у финансовите р-ди (р-дите за лихви) и себестойността е правопропорционална. Следователно при по-високи р-ди за лихва при равни други условия, цените също нарастват.

Печалбата, като елемент на цените. При индивидуалните цени печалбата е ценообразуващ фактор, т е нейната величина, прибавена кум себестойността, определчя цената за пр-но потребление. Формираната в съответствие с изискванията на размяната пазарна цена за пр-но потребление също съдържа 2 елемента – пълни р-ди и печалба.

Връзка на ДДС с цените на едро и дребно. ДДС е косвен данък, който се прибавя към цената за пр-но потребление с оглед получаване цената на едро. Цената на едро с ДДС се получава като сума от цената на пр-ел, намалена с търговската отстъпка и изчисления на тази база ДДС.

Структура на цените. Стр на цените на пр-ел х-ира съотношението м-у нейните основни елементи, а именно себестойност и печалба. С увеличаване кол на реализираната продукция съотношението м-у анализираните 2 елемента се изменя в посока на увеличение относителното тегло на печалбата.

Левова равностойност и калкулативни цени. Левовата равностойност и калкулативните цени са пряко свързани с цените на вносните и износни стоки и у-ги. Те показват връзката м-у двете подсистеми на цените, а именно м-у вътрешните и м-ународни цени. Левовата равностойност е синоним на експортните цени. ЛР за единица изделие е произведение м-у получената за1-ца кол на съответния пазар валута и съответния валутен курс. Калкулативните цени по вноса, се използват за определяне вътрешните цени на вносните стоки. Те съдържат р-дите по вноса, данъчните плащания и надценките.

Равнища и динамика на цените. Под равнище на цената се разбира нейната величина в даден момент или за определен период от време. Промяната на равнището на цените през отделните интервали от време се нарича динамика на цените. Динамиката на цените може да се определи по 2 начина: ч-з съпоставянето на равнището на цените в един момент или период с това п-з друг, произволно избран; ч-з съпоставянето на равнището на цените в един момент или период с това п-з точно фиксиран друг момент или период, избран за база.

Ценова политика. Ценовата политика трябва да се базира на оптимални и разумни цени. Обикновено ЦП се разработва за: всеки продукт; всеки пазар. Ключов момент в областа на ЦП е определянето на горната и долна ик и психологическа граница на цените. Всяко нарушение на тези граници е изключително рисковано.

Ценови картели. Съдържанието на картелите намира израз в обединяването на предприятията за извършване на определена търговия. Обединяването се извършва ч-з договор, при който участниците запазват своята ик и юридическа самостоятелност. Най-известните форми на картели са: субмисионен ценови К; К за мин цена; К за единична цена; рабатен К; квотен К; синдикат. В момента в страните от Западна Европа К са забранени защото ограничават конкуренцията. В определени области картелите не са обект на законови ограничения. Пример в това отношение са водният и въздушният транспорт, енергетиката и др.

Рабати и отстъпки при пазарна ик. Рабатите могат да бъдат х-ирани като форма на отстъпка от цената, която купувачите получават при изпълнение на определени у-я. В практиката на западните страни са известни няколко вида рабати: функционален и стъпаловиден; за закупено количество; за вярност; за въвеждане; персонални.

Обвързване ч-з цените м-у пр-ли и търговци. Съдържанието на ценовото обвързване намира израз в обстоятелството, че определената от пр-ля крайна потребителска цена е задължителна за търговеца. Следователно обвързването ч-з цените на пр-те и търговците принуждава търговците да водят конкуренция с други инструменти, различни от цената.

Възможности държавата да влияе в-у цените. В определени случаи държавата определя зените на такива стоки и у-ги, които тя осъществява ч-з собствена ик или административна дейност. Заедно с това тя се намесва и в ценообразуването на частното пр-во на стоки и у-ги. Това се осъщетвява ч-з предписания и разпоредби. Държавата се намесва и при формирането на цените на часните стокопр-ли.

Ролята на обществените поръчки. Известно е, че обществените поръчки имат широк обхват, което изисква с-ма от правила за зенообразуване. При изследването на особеностите в ценообразуването при ОП трябва да се има предвид, че трудно може да се говори за пазарна цена. В случаите когато пазарната цена не може да се установи, поради липса или ограничение на конкуренция от страна на предлагането, се изграждат цени, основани на собствените р-ди.

Държавно регулиране на цените в България. Според Закона за цените държавата регулира цените на точно определен кръг от стоки и у-ги с цел: защита на потребителите или стимулиране пр-то на определени стоки и у-ги; предотвратяване или ограничаване недостига на втр пазар на определени хр стоки, или на такива с важно значение за ик на страната; предотвратяване на установено монополно положение или ограничена конкуренция.  ДРЦ се осъществява в следните форми: Определяне на правила и нормативи за образуване на цените, вкл за калкулиране на основните пр-ни р-ди; въвеждане на времева забрана (до 6м) за изменение на цените на определени стоки и у-ги.

Монополно положение, нелоялна конкуренция и ценообразуване. Една от възможностите за ограничаване свободата на предприемачите е монополното положение на ф и ю лица. В съответствие с разглеждания закон монополно е това положение, при което на нац пазар същите имат изключителни права за извършване на определени видове дейност или имат пазарен дял над 35%. Нелоялната конкуренция като действие, ограничаващо свободата на предприемачите, е забранена. Към действията, съставляващи нелоялна конкуренция, се отнасят: разпространението на невярна информация; премълчаване или прикриване на определени недостатъци на стоката; използване на символи, които могат да заблудят потребителя относно търг марка; узнаването, използването или разгласяването на чужда пр-на или търговска тайна.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG