Home Икономика Еволюция на институционалната структура на финансовото посредничество

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Еволюция на институционалната структура на финансовото посредничество ПДФ Печат Е-мейл

Еволюция на институционалната структура на финансовото посредничество

Фин. институции и институционална структура на фин. посредничество

Секторът на фин. посредничество, представлява комплекс от фин. институции и пазари, които обединяват, трансферират и редуцират риска, повишават ликвидността и осигуряват информация. Фин. посредничество осигурява: /1/ акумулиране на спестяванията при сравнително ниски разходи; /2/ оценяване на инвестиционните проекти на бизнессектора; /3/ финансиране; /4/ корпоративен контрол; /5/ риск мениджмънт.

Фин. институции могат да бъдат формални (например определени фин. институции, създадени по специални закони, както и правила и регулации за тяхното функциониране) и неформални, каквито са нормите за поведение или т. нар. неписани закони. Неформалните институции могат да бъдат и спонтанно възникнали или вродени правила, каквито са обичайните практики, моделите на поведение и традициите. Институциите могат да станат част от паз. общност, ако неформалните правила за поведение ги легитимират. Следователно оптималният вариант се постига при допълване на формалните институции с неформалните норми за поведение, подкрепящи ефективното им функциониране. Това е така и поради факта, че при тази конфигурация се постига най-съществено намаляване на транзакционните разходи и асиметричността на информацията.

В състава на формалните институции, осъществяващи фин. посредничество се включват: /1/ фин. посредници (банки, застр. компании, пенсионни фондове, инвестиц. фондове и др.), чрез които се осъществява индиректно трансформиране на спестяванията в инвестиции; /2/ организираните борсови и извънборсови пазари, стоящи в основата на полудиректното и директно свързване на спестителите и заемателите. За да могат фин. институции и пазари да функционират нормално и да изпълняват ефективно посредническите си функции, е необходимо и наличието на т. нар. фин. инфраструктура, в която се включват: правна среда; регулаторни и надзорни органи; информационно осигуряване; разменни системи; платежни и клирингови системи. Накрая може да се обобщи, че изброените по-горе институции (формални фин. посредници, компонентите на фин. инфраструктура и неформалните норми и правила) формират институционалната рамка на фин. посредничество.

От практиката на водещите индустриални страни са известни два модела на организация на фин. посредничество – традиционен модел, при който водеща роля играят банк. институции, и пазарен модел, в основата на който се намират организираните капиталови пазари и посредниците, опериращи на тях – брокерски фирми. И двата вида фин. институции осъществяват фин. посредничество, като същевременно се и различават в определени направления, по-важните от които са :

  1. Банките осъществяват т. нар. индиректно финансиране в икономиката, докато брокерите и дилърите на ЦК – полудиректно финансиране. Най-съществената разлика между тях е свързана с това, кой взема инвестиц. решения и поема инвестиц. рискове. При индиректното финансиране банките вземат инвестиц. решения и рисковете съответно се концентрират в банк. сектор, докато при полу-директното – от притежателите на фин. излишъци и рисковете се разпръсват върху една доста широка база
  2. Фин. посредници от банк. тип емитират на пазара собствени дългови ЦК, нар. още вторични ЦК и акумулираните средства инвестират в непрехвърляеми дългове и първични ЦК, емитирани от други субекти. Именно трансформирането на вторични в първични ЦК отличава банките от брокерите и дилърите на ЦК, които също способстват за придвижването на средства от спестителите към заемателите, но не пускат на пазара свои дългови ЦК.
  3. Банк. фин. посредници съчетават на едно място характеристиките на брокери, дилъри и фондови борси. Те събират кредитори и заематели (функция на брокерите), правят пазар на заемни фондове (функция на дилърите) и централизират фин. сделки (функция на ФБ). Банк. фин. посредници осъществяват тези услуги, тъй като едновременно оперират с два типа ЦК: вторичните ЦК, които те емитират представляват техните пасиви, а първичните ЦК, в които инвестират, са техните активи.

Институционалната структура на фин. посредничество е важна тъй като оказва съществено влияние върху поведението на паз. участници. Причина за обособяването на това понятие е различната роля на отделните фин. институции, както и връзките помежду им в процеса на фин. посредничество.могат да се обособят две групи фин. институции, играещи ролята на центрове, тъй като формират каналите за посредничество. В първата група се включват банковите институции, а във втората – организираните кап. пазари и небанк. фин. посредници. Във всички страни обаче директното и индиректното финансиране функционират успоредно като различията са по отношение на връзките между тях и ролята им в процеса на посредничеството. Фин. посредничество трябва да даде отговор на един базисен въпрос – защо банк. кредитиране и финансирането чрез кап. пазар съществуват съвместно и кои фактори определят кое от тях доминира? Основните характеристики на фин. сектор и фин. посредничество следва да се базират върху индикатори, отразяващи положението и значението на основните им институционални сегменти: банк. сектор и кап. пазар. Според тези индикатори фин. структура в англосаксонските страни се различава от тази в страните от континентална Европа и Япония. В Сащ и Великобритания двата канала за посредничество са обособени като самостоятелни структури, чрез които се осигурява привличането на спестяванията и финансирането на определени икономически субекти. Във високоразвитите страни от континентална Европа и Япония банките играят по-важна роля. По-конкретно – универсалните банки са водещи институции и те осъществяват функциите, които в англосаксонския свят се реализират чрез пазарите на ценни книжа.

Следователно под институционална структура на фин. посредничество следва да се разбира относителната значимост и взаимна обвързаност на посредничеството, осъществявано чрез банк. система и кап. пазар, базирани върху компонентите на фин. структура (информационни, правни и регулаторни системи), както и върху традициите обичайните практики и други неформални правила и норми.

Стадии в институционалното развитие на фин. посредничество

Рибзински предлага следния трифазен модел, който покрива главните аспекти на еволюцията на фин. посредничество:

  • Банково-ориентирана фаза;
  • Пазарно-ориентирана фаза;
  • Силно пазарно-ориентирана фаза.

При банково-ориентираната фаза осигуряването на фин. средства за бизнеса се свързва с едно преместване от разчитането на вътрешно генерирани фондове и директни заеми, отпускани между различни икономически субекти към използването на външни фондове, които се осигуряват от фин. посредници. Ролята на кап. пазари е незначителна. Те нямат необходимата ширина и дълбочина и поради това липсват и паз. сегменти, на които да се търгуват дериватни инструменти. Вследствие на това значителна част от пасивите на нефинансовите фирми се състоят от дългове към банки и само една малка част са представени от паз. дълг и рисков капитал.

През втората фаза относителната роля на кап. пазари и на паз. посредници (брокери и дилъри на ЦК, институционални инвеститори) нараства в сравнение с другите фин. посредници (като банките в частност). В тази фаза нефинансовите фирми разчитат в много по-голяма степен на външни източници на дългосрочен дълг и рисков капитал в сравнение с предходната.

В третата фаза фин. система се характеризира със значително нарастване на количествата дълг и капитал,които се търгуват чрез пазарите. В резултат нараства броят на търгуваните фин. инструменти, поради конкуренцията между фин. фирми. Бързо се развиват възникналите през преходната фаза пазари на деривати. Разграничението между кредитните и кап. пазари става трудно, като главната причина за това е разрастването на процеса на секюритизация.

В заключение Рибзински подчертава, че страните от континентална Европа и Япония, които по традиция притежават банково-ориентирани системи, днес се придвижват към пазарно-ориентирания модел. От друга страна, Сащ и Великобритания, на базата на добре функциониращи кап. пазари, развиват фин. си системи към силно пазарно-ориентирания модел.

Блумщайн извежда три етапа в развитието на фин. системи на водещите индустриални страни: /1/ вътрешно финансиране – осъществявано чрез фирмения капитал и неразпределената печалба; /2/ посредничество във финансирането – главно чрез банк. институции; /3/ секюритизация – директно финансиране чрез кап. пазари. От историческа гл. т. вторият етап е най-продължителен, а третият се развива през последните 20-25 години.

Еволюцията на фин. системи според Алън и Гейл преминава през следните три стадия:

  1. Ранни форми на фин. посредничество – през този стадии се създават и оформят първите фин. институции и официални фин. пазари.
  2. Посредниците и пазарите стоят в основата на развитието на алтернативни структури на посредничеството – в резултат се оформят банково и пазарно ориентирани фин. системи.
  3. В съвременните условия с развитието на новите технологии, дерегулирането, глобализацията и други фактори пазарите и посредниците вече не са алтернативи, а се намират в симбиозна връзка помежду си.

Пазарно и банково – ориентирани структури на фин. посредничество

Може да се каже, обособяването на двата модела е следствие на „конкуренцията” между правителствата и частните пазари относно доминирането в разпределителните процеси. Отношението и реакцията на обществото и регулаторните органи към паз. провали и фин. кризи пък може да се изведе като най-важния фин. фактор, предопределил до голяма степен ориентацията на отделните страни към един от двата модела на организация на фин. посредничество. Преди сравнителния анализ на паз. и банково-ориентираните фин. структури е важно да се представят техните базисни компоненти, оформили се в резултат на дългогодишно развитие.

Таблица 1

Базисни компоненти на алтернативните фин. структури

Сащ и Великобритания-

фин. системи, базирани върху

Франция, Германия и Япония-

фин. системи, базирани върху

Капиталови пазари

 

 

Конкурентност /фрагментираност на институционалната структура/

 

Транзакционно-ориентирано финансиране

/модерно банкерство/

 

Ефективност

 

Публична информация /счет. стандарти, агенции за кред. рейтинг/

 

Външен корпоративен контрол:

чрез фондовия пазар-опасност от враждебни поглъщания

 

Правна система, основана върху т. нар. общо право

 

 

Финансови посредници

/универсални банки/

 

Споделяне на риска /висока концентрираност на институц. структура

 

Обвързано-ориентирано финансиране

/традиционно банкерство/

 

Стабилност

 

Частна информация

 

 

Автономен корпоративен контрол:

чрез банките като главни акционери

 

 

Правна система, основана върху френското и германско гражданско правоПазарно-ориентираните системи са:

  • Висококонкурентни поради фрагментираната институционална структура;
  • Търговското банкерство е отделено от бизнеса с ЦК, за да се избегне потенциалният конфликт на интереси;
  • Силно сегментирани-на търг. банки се забранява /или те сами си налагат/ да притежават корпоративни акции и да предлагат застрахователни продукти;
  • Дългосрочното финансиране на бизнеса и правителството е транзакционно-ориентирано – важна роля играят небанковите фин. институции /брокери, дилъри, рейтингови агенции, фин. консултанти/;
  • Фондовете за рисков капитал осигуряват финансиране  на рискови иновативни проекти на малкия бизнес;
  • Домакинствата директно или индиректно /чрез взаимни и пенсионни фондове/ държат голяма част от търгуваните ЦК;
  • Информацията, необходима за инвеститорите, е публична – важна роля играят счет. стандарти и агенции за кредитен рейтинг, но се появява проблема с гратисчиите;
  • Контролът върху корпоративният мениджмънт се осъществява от фондовия пазар;
  • Правната система, в която функционират фин. пазари и институции, се основава върху общото право

От своя страна, банково-ориентираните системи се характеризират със:

  • Висока концентрация – малък брой фин. институции /главно универсални банки/ доминират процеса на фин. посредничество;
  • Задържане на конкуренцията и стимулиране на олигополистичното поведение на фин. институции – централна роля във фин. системи играят Алфинанц конгломератите и коалициите от типа bancassurance;
  • Висока обвързаност между фин. институции /банкиге/ и техните клиенти – оттук и финансирането се окачествява като обвързано-ориентирано финансиране или по-конкретно обвързано банкиране;
  • Домакинствата не участват директно на пазарите на ЦК – техните фин. активи са концентрирани основно във фиксирани вземания от фин. институции;
  • Една част от банковия сектор е държавна собственост, което е и фактор за неговата стабилност, но пък от друга страна се изкривява разпределението на фондовете и те не отиват към най-продуктивните и печеливши сектори на икономиката;
  • Информацията, необходима за вземане на инвестиционни решения, има частна природа;
  • Контролът върху мениджмънта на корпорациите е автономен – осъществява се от главните акционери /банките/;
  • Правната среда е доминирана от френското и германското гражданско право.

Характерен белег в развитието на алтернативните фин. структури през последните години е конвергенцията между тях. Така например при пазарно-ориентирания модел се наблюдава тенденция към дерегулиране дейността на фин. посредници и даване на възможност за образуване на фин. холдингови компании. От друга страна при банково-ориентирания модел тенденцията е към ускорено развитие на капиталовите пазари, намаляване на държавното участие и по-голяма прозрачност в операциите на банковите институции.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG