Home Икономика Парично предлагане и парична мултипликация. Процесът на създаване на пари. Дефиниране на паричния мултипликатор

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Парично предлагане и парична мултипликация. Процесът на създаване на пари. Дефиниране на паричния мултипликатор ПДФ Печат Е-мейл

Парично предлагане и парична мултипликация. Процесът на създаване на пари. Дефиниране на паричния мултипликатор. Създаване на пари от ЦБ. Паричната маса при системата на "Валутен борд". Инструменти за регулиране на паричното предлагане.

  1. Процесът на създаване на пари

Промените в паричната маса влияят на много страни от икономическия живот. На тези промени реагират лихвените проценти, борсите, валутните курсове, фирмите и населението. Затова е важно да се познава процесът по създаване на пари, неговите вътрешни механизми и особености, които улесняват разбирането и на проблемите свързани с паричната политика. Паричното предлагане представлява процес на постъпване на платежни средства в каналите на наличното и безналично обръщение. В процеса на създаване на пари има няколко участници :

1. ЦБ – притежава монополно право да емитира банкнотите и монетите, които стоят в основата на наличните пари в обръщение и носят наименованието пари на ЦБ или “централни пари”;

2.ТБ - създават депозитните пари или парите на ТБ. В съвременните условия надделява дела на депозитните пари над този на наличните пари;

3. Вложителите /депозантите/ - ФЛ и ЮЛ, които притежават депозити в банките, а от депозитите следва и депозитната мултипликация;

4. Заемателите от банките -  ФЛ и ЮЛ, които вземат кредити от ТБ. Чрез отпускането на кредити банките осъществяват депозитна мултипликация .

Създаване на пари от ТБ

Създаването на пари от ТБ-и се осъществява по два начина – активно и пасивно

1. Активно създаване на пари – ТБ-и могат да създават пари чрез монетизиране на активи, чрез отпускане на кредити или без отпускане на кредити. Балансите на ТБ и предприятията (например) ще изглеждат по следния начин:

Първи вариант – ТБ отпуска кредити на предприятия:

Втори вариант – ТБ купува ЦК:

При първия вариянт е налице увеличение на балансите на ТБ и небанковия сектор, докато  при втория вариант се наблюдава увеличение само баланса на банката, а при този на небанковия сектор се извършва замяна на един вид активи с друг. И в двата случая обаче се създаде допълнително количество пари. Монетарзацията на активи чрез отпускане на кредити, покупката на ЦК и други се обозначава като активна сделка за банката и тъй като и в двата случая става разширяване на сделката по актива, е налице активно създаване на пари от ТБ.

2. Пасивно създаване на пари от ТБ – при сделки на ТБ с ЦБ е характерно, че се уреждат с парите на ЦБ. Това става чрез внасяне на банкноти и монети по сметка в ЦБ или изтегляне на налични пари от сметката в ЦБ. За връзките на ТБ и небанковия сектор е характерно, че се осъществяват чрез двата вида пари – на ЦБ и на ТБ-и. Това означава, че наличните пари могат да се трансформират в безналична форма по сметка в ТБ, а безналичните могат да се трансформират в налична чрез тегленето на пари. Когато предприятие внася пари по сметка в ТБ това се отрязява по следния начин:

За разлика от активното създаване на пари при тази процедура общата парична маса във вид на пари в брой и пари на ТБ-и, с които разполага небанковия сектор, не се променя (аналогичен е и случаят, когато предприятието тегли пари). При тези операции поведението на финансовите институции е пасивно, при приемането на депозит по сметка в банката става въпрос за сделка по пасива и този акт на създаване на пари се обозначава като пасивно създаване на пари. Същия случай се наблюдава при преводи от една ТБ в друга:

  1. Може да се обобщи, че парите на ТБ се създават/унищожават при увеличение/намаление на сумата на текущите авоари на небанковия сектор в ТБ;
  2. За активно създаване на пари говорим в случаите на монетизиране на активи на небанковия сектор от страна на ТБ. Активното създаване на пари винаги води до увеличаване на обащата парична маса в обръщение;
  3. При пасивно създаване на пари – от страна на небанковия сектор, общата парична маса не се променя, тъй като става превръщане само на един вид пари в друг.

Създаване на пари в банковата система

ТБ могат да създават само депозитни пари, но не и пари на ЦБ. В ТБ ежедневно постъпват депозити под различна форма. ТБ са длъжни да върнат тези депозити при тяхното поискване. Във връзка с това банките се изправят пред много важен проблем – ликвидността, т.е. способността на банките да изплатят депозитите при тяхното поискване от вложителите. На практика банките заделят определ процент от сумата на депозитите под формата на ЗМР, които са вид гаранция за вложителите, че ще си получат парите обратно. Останалата част банката може да използва за предоставяне на кредити.

Ако ТБ притежава депозит в размер на 10000 лв и задържи цялата сума в касата, то тя ще е абсолютна ликвидна, но банката не реализира доход и не е в състояние да изплати лихва на вложителите. Следователно тя няма интерес да задържи цялата сума, освен това при нормални обстоятелства вложителите не се появяват в един и същи ден. Банката може да задържи малка част от депозита, за да заплати евентуални тегления по депозити. В такъв случей, ако процента на задължителните резерви е 10%, то тогава:

Банка

Сума на депозита

ЗМР

Излишни резерви

Банка “А”

10000

1000

9000

Банка “Б”

9000

900

8100

Банка “В”

8100

810

7290

Банка “N”

......

.......

......

Отделната ТБ може да създаде депозити равни единствено на сумата на излишните резерви. Затова банката не е в състояние да отпусне кредити на сума по – голяма от нейните излишни резерви. Като цяло обаче банковата система може да мултиплицира депозити тъй като, когато една банка губи своите излишни резерви те не напускат банковата система. Всяко отпускане на кредит води до създаване на депозит. Парите предоставени като кредити преминават в други банки, под формата на депозити. Те от своя страна ги използват за предоставяне на кредити и т.н. На практика този процес продължава, докато началното нарастване на резервите доведе до мултиплициране на депозита. Мултиплицирането на депозитите, резултат от увеличението на резервите в банковата система, се нарича депозитен мултипликатор:

ΔD= ΔR/ r  , където

r – процент на задължителните резерви

∆R – промяна на резервите в банковата система

Този процес ще продължава в цялата банкова система и ще развива процеса на допълнително създаване на пари, който теоретично ще завърши след безкрайно много периоди, когато в никоя банка няма да се появят излишни резерви, т.е., когато целият първоначален обем на излишните резерви се трансформира в минимални резерви. Ако r е 100%, тогава мултипликация няма, както и ако наличните пари също са 100%, т.е. не постъпват пари в ТБ, и следователно паричната маса няма да се увеличава.

  1. Създаване на пари от ЦБ

От изброените по - горе участници в процеса на създаване на пари най - важно значение има ЦБ. Основните функции на ЦБ се свеждат до провеждането на парична политика, обслужване на безкасовите плащания, регулиране дейността на ТБ, на кредитните им операции и следователно на паричното предлагане. Всяка ЦБ провежда собствена парична политика, чрез която въздейства на количеството на парите и ги превежда в съответствие с потребностите. Създаването на пари от ЦБ може да се проследи чрез нейния баланс:

Баланс на ЦБ

Актив                                                                                   Пасив

1. Валутни резерви                                               1. Налични пари в обръщение

2. Злато                                                                   2. Влогове на правителството

3. ДЦК                                                                    3. Влогове на ТБ

4. Специални права на тираж

5. Кредити на правителството

6. Кредити на ТБ

Актива показва създаването на праичната база (тя включва наличните пари в обръщение и резервите на ТБ), а пасива нейната употреба. Пари на ЦБ се създават в следствие на закупуване на чуждестранна валута, злато, ДЦК, специални права на тираж, както и чрез предоставяне на кредити на правителството и ТБ-и. Увеличението на всяка една от позициите в актива означава създаването на допълнително количество пари в обръщението, а намалението показва “унищожаване” на пари. Ако приемем, че ЦБ закупува чуждестранна валута, това ще се отрази в баланса й по следния начин:

Същата операция се отрязява по следния начин в баланса на ТБ:

Може да се направи извода, че създаването на пари от ЦБ води до увеличаване на нейния баланс и до промяна само в актива на баланса на ТБ, тъй като един вид актив се трансформира в друг. Ако ЦБ продаде валута на ТБ записванията ще бъдат същите, но с обратен знак.  Унищожаването на пари е свързано със съкращаване на баланса на ЦБ и промени в актива на ТБ. Всяко увеличаване на активните пера е свързано с създаването на допълнително количество пари. В този случай говорим за монетизиране на активи от страна на ЦБ. Казано по друг начин парите на ЦБ се създават в следствие на монетаризацията на активи, осъществявана чрез закупуването на валута, злато, ДЦК, специални права на тираж и отпускането на кредити.

  1. Дефиниране на паричния мултипликатор

Паричният мултипликатор представя връзката между паричното предлагане и паричната база:

M = MB*m  , където

M – паричното предлагане

MB – паричната база, която включва банкнотите и монетите в обръщение и резервите на ТБ при ЦБ

m – паричният мултипликатор. Той показва с колко ще се увеличи паричното предлагане при увеличение на паричната база с единица. Емпирично е установено, че m >1, откъдето идва и наименованието на паричната база “силни” пари.

За да се изведе паричния мултипликатор е необходимо да се въведат някои означения, а именно:

C/D – коефициент на налични пари

ER/D – коефициент на свръх резерви

R – общо количество на банковите резерви

RR – задължителни резерви

RE – свръх резерви

R = RR+RE

Ако приемем че паричното предлагане се изразява като сбор от наличните пари в населениети(cp) и всички депозити в банковата система(D), а паричната база е сбор от наличните пари извън ЦБ(c) и депозитите на ТБ по сметка в ЦБ(Dc), то тогава M и MB се изразяват по следния начин:

M = Cp+D

MB = c+Dc

От своя страна депозитите на ТБ по сметка в ЦБ се характеризират с:

a.  Наличните пари в ТБ не се приемат изцяло като част от ЗМР на ТБ по сметка в ЦБ;

b. ЗМР се съхраняват по сметка на ТБ в ЦБ, но без право да ги ползват като авоар за обслужване на текущи плащания.

Поради това се различават няколко вида резерви:

Dr - ЗМР

Ds – авоар, който всяка ТБ следва да поддържа по текуща сметка в БНБ, за обслужва плащания на клиентите си

Dx - свръхрезерви

Следователно:

Dc = Dr + Ds + Dx

От своя страна „c” се състои от cp и cv, които съответн означават налични пари в населението и налични пари в касите на ТБ =>

c = cp + cv =>

MB = cp + cv + Dr + Ds + Dx

След известно преобразуване:

Ms = MB*(1+ cp)/ (cp + cv + Dr + Ds + Dx) =>

m = (1+ cp)/ (cp + cv + Dr + Ds + Dx)

Колкото m е по – голямо толкова наличните пари са по – малко.

Фактори влиящи върху m:

  1. Изменение на коефициента на задължителни резерви. Ако този коефициент нараства, при запазване на всички останали пар. мултипликатор ще намалява, следователно и паричното предлагане ще намалява. Ms и m са в обратна връзка с коефициента на ЗМР.
  2. Изменение на коефициента на налични пари – ако, той се увеличава, мултипликацията намалява, ето защо  Ms и m са в обратна връзка с коефициента на налични пари.
  3. Изменение в коефициента на свръхрезервите – когато банките увеличават притежаваните свръх резерви, банковата система разполага с по – малко средтва да предоставя кредити, това съкращаване на кредитите предизвиква спад в предлагането на пари и води до намаление на паричния мултипликатор.=> Ms и m са в обратна връзка с коефициента на свръхрезервите.
  4. Паричната маса при системата на „Валутен борд”

Валутният борд се утвърждава като монетарна институция, която има изключителното монополно право да емитира банкноти и монети напълно гарантирани с една относително стабилна и пълно конвертируема чуждестранна валута наречена „резервна” валута, а страната „резервна” страна. ВБ възниква като парична система в колониите на британската империя. Класическият вариант на ВБ се дефинира като „автоматична машина за обмяна на пари”, монетарна система, която автоматично приспособява предлагането на националната парична единица към търсенето на конвертируема валута чрез твърдо фиксиран валутен курс. При ВБ не може да има фидуциарна емисия (част от банкнотна емисия, която не е обезпечена с металически запас на емисионната банка), понеже цялата парична вмисия е покрита 100% с валутен резерв в резервната валута и следователно ВБ се дефинира като монетарна институция установена по законодателен път и отнемаща монетарния суверенитет на ЦБ. ВБ не регулира резервите на ТБ и следователно и паричната база, а регулира само паричната маса. У нас паричният съвет покрива с резервна валута само паричната база. В системата на валутен борд паричната маса се определя от пазарни фактори. ТБ запазват ролята си на посреденици, но една ТБ не може да отпуска повече заеми от привлечените си средства. Наред с това ТБ следва да поддържат и резерви. Валутният борд не играе активна роля при определянето на паричната база. Той не може да увеличава или намалява паричната база, тъй като гарантира фиксиран курс спрямо резервната валута. Валутният борд не оказва влияние и между взаимоотношенията между паричната база и паричната маса понеже не регулира дейността на ТБ. За гъвкавостта на паричната база влияние оказват формирането на резерви в чужда валута, променливото съотношение между депозитите и резервите на ТБ, събирането на всички резерви в ТБ и обединяването им с резервите на държавата емитент на резервна валута. Гъвкавостта на паричната маса в условията на валутен борд ще бъде представена чрез фактора формиране на резерви в чужда валута -  затова е необходим резерв от излишък в търговския баланс. Общият платежен баланс се определя от увеличаването или намаляването на валутния резерв през определен период от време. Предпоставките на които се основава регулирането на паричната маса в системата на валутен борд са:

a)     депозитите на ТБ са конвертируеми в банкноти и монети на валутния борд

b)    ЦБ емитира банкноти и монети с разрешението на валутния борд

c)     съотношението между дпозитите и резервите на ТБ е константа

d)    приходите и паричната маса се променят правопропорционално

e)     отношенията между държавата приемник на валутния борд и резервната страна не са опосредствани от международен банков посредник

f)      допускат се промени в платежния баланс само по отношение на текущия баланс.

Пазарните фактори определят и ограничават разширяването на паричната маса в системата на ВБ, тъй като в държавите с ВБ е по - изгодно да се инвестират средства, понеже равнището на инфлацията е ниско, валутния курс е нисък, както и политическия риск и комисионните по сделките. Ето защо ТБ са склонни да отпускат повече заеми. По такъв начин ТБ увеличават обема на кредитния ресурс до такава степен, че отпускането на заеми в страната с ВБ става по - малко изгодно от инвестирането на ресурса зад граница. При това положение ТБ задържат нивото на заеми постоянно. Ето защо пазарните фактори, а не политиката на ВБ синхронизират паричната маса с текущия баланс. Паричната маса притежава свойството да се саморегулира. ВБ остава пасивен за промените в обема на банкнотите и монетите в обръщение или ВБ само снабдява страната с необходимото количество пари при фиксиран обменен курс спрямо резервната валута. Тъй като валутния курс е фиксиран възможните промени могат да се решават чрез промени в лихвените проценти, текущия баланс, но не чрез промени в системата на ВБ. В тази система ключът на промените в паричната маса е арбитража. Той превръща цените в резервната държава в ориентир за цените в държавата приемник на ВБ. ВБ поддържа фиксиран обменен курс спрямо резервната валута, но не регулира номиналните и реални цени в икономиката на страната.

  1. Инструментите за регулиране на паричното предлагане са следните:
  2. 1. ЗМР (задължителни минимални резерви)- по своята същност те представляват процент от привлечените в ТБ депозити до размер, на който средствата се блокират по сметка в ЦБ. По този начин се намаляват излишните резерви на ТБ и се намалява възможността им да предлагат пари чрез отпускането на кредити и други операции. Този механизъм е доста “жесток” за ТБ, тъй като за привлечените средства под формата на депозити те са длъжни да изплащат лихва, а за блокираните им средства от ЦБ не получават такава. Освен това наличните пари в касите на ТБ не се считат за част от ЗМР, което е с оглед ограничаване ръста на банковия кредит.  Основният недостатък на този инструмент е, че резултата от прилагането му, ще последва във времето, а не веднага.  Колкото този процент е по - висок, толкова по- голяма сума от привлечените депозити ще се блокират по сметка в ЦБ, в резултат на което се намаляват резервите на ТБ и възможността им да предлагат пари чрез отпускането на заеми. Обратно колкото този процент е по - нисък, толкова по - ниска е сумата на блокираните средства по сметка в ЦБ, увеличават се резервите им и възможността за кредитиране. Характерно е, че ЗМР се съхраняват по текуща сметка, но БНБ не разрешава на ТБ да ползват тази сума като авоар за текущи плащания. До размера на ЗМР ТБ имат правото на овърдрафт.

В практиката на европейската система на ЦБ ЗМР може да варира между 1 и 10 % и се определя от управителния съвет на ЕЦБ. ЗМР у нас са 12% от 2007 г. през 1990 г. размера им е бил 5%, през 1994 – 12 %, 1996 – 11%, 2001 – 8%.

  1. 2. ООП (операции на открития пазар) – чрез тях ЦБ може да предизвиква промени в паричната база, като купува или продава ДЦК. Действието на този механизъм е в зависимост от това дали ЦБ купува или продава ДЦК и от кого купува/продава:

a)       ЦБ продава ДЦК на ТБ - с тази операция тя блокира част от резервите на ТБ и така намалява възможността им за отпускане на кредити и други операции;

b)       ЦБ продава ДЦК на населението - с тази операция ЦБ изтегля налични пари от обръщението, тъй като населението заплаща ДЦК с банкноти и монети;

c)       ЦБ купува ДЦК от ТБ - чрез тази операция се увеличават резервите на ТБ, а така и възможността им да предоставят кредити

d)       ЦБ купува ДЦК от населението - така се увеличава количеството на наличните пари в обръщението, и тъй като населението не предпочита да задържа големи резерви от налични пари ще ги внесе в ТБ и крайният резултат ще бъде увеличаване на резервите на ТБ и на възможността им да предлагат пари.

Този механизъм е много гъвкав и ефикасен и широко се прилага от всички банки по света понеже прилагането му води до непосредствени резултати на паричното предлагане. Освен това, ако чрез съответната операция ЦБ е допуснала грешка, тя може веднага да се отсрани чрез обратна операция. Чрез ООП ЦБ може непряко да влияе върху краткосрочните лихвени проценти на междубанковия паричен пазар. Ако ЦБ иска да увеличи краткосрочните лихвени проценти, тя може да създаде дефицит от банкови резерви чрез продажби на открития пазар.

Финансовите активи, които се използват при ООП трябва да отговарят на следните условия:

  • Да бъдат високоликвидни сигурни активи, с висок кредитен рейтинг, така че, когато ЦБ ги придобива при ООП да няма опасност от загуби;
  • Да имат много добре организирани и ликвидни пазари, т.е. да има голям брой участници, които да действат като купувачи и продавачи, обема на търговията да е голям и да има достатъчен брой участници на пазара, които да действат като маркет – мейкъри. Това изискване е с цел ЦБ да може по собствена инициатива да сключва сделки в произволно големи размери без да се възпрепятства извършването на сделката и без съществено да се влияе върху цените на търгуваните финансови активи. На тези условия отговарят най – вече ДЦК.

Основмия недостатък на този инструмент се състои във възможността ТБ да монетизират ЦК чрез тяхното залагане пред ЦБ за кредити. Този механизъм е най широко използван от ЦБ-и. У нас той се прилага от октомври 1991 г., когато започва и емисията на съкровищни бонове  за покриване на бюджетния дефицит. Този инструмент се прилага до 01.07.1997 г., до въвеждането на Валутен борд. Сега ЦБ не провежда парична политика и следователно не прилага ООП за регулиране на паричното предлагане.

  1. 3. Дисконтна политика на ЦБ -  реализира се чрез сконтовия кредит или рефинансирането на ТБ. Върху рефинансирането влияние оказва сконтовия лихвен процент, който се определя от ЦБ, т.е. процента, по който ЦБ рефинансира ТБ. Колкото този процент е по - висок, толкова кредита е по – скъп и се ограничава неговото ползване и следователно се намалява създаването и предлагането на пари. Това е свързано с политиката на “скъпи пари”. Високият сконтов процент свива пазарното предлагане. Чрез промя на  дисконтния процент ЦБ може директно да влияе върху равнището на краткосрочните пазарни лихвени проценти, а оттам и върху останалите лихви в икономиката. Ако ЦБ покачи дисконтния си процент за ТБ ще е по -  изгодно да си осигуряват банкови резерви чрез междубанковия паричен пазар и следователно ще нараства търсенето на междубанкови заеми. При условие, че няма изменение в общия размер на резервите в банковата система. Колкото този процент е по - нисък, толкова кредита ще е по - евтин и ще се разшири неговото ползване и това ще доведе до увеличаване създаването на пари от ЦБ. Този механизъм се прилагаше у нас от октомври 1992 г. до 01.07.1997 г.Сега ЦБ не провежда парична политика и следователно не извършва рефинансиране на ТБ. Като изключение в закона за БНБ е записано че БНБ може да рефинансира ТБ при настъпване на ликвидна банкова криза, но само срещу надеждна гаранция - злато и ДЦК. Такава ликвидна криза след 1997 г. не е настъпвала и не се е налагало ЦБ да кредитира ТБ.

При отпускането на сконтов кредит на ТБ ефекта върху балансите на банковата система е:

В резултат на тази операции паричните пасиви на ЦБ се увеличават с 1000 единици и паричната база също нараства с 1000 единици. Ако ТБ върне кредита на ЦБ резервите и кредитите ще се отчетат с отрицателен знак.

  1. 4. Кредитни тавани - те са административна мярка, прилагана от ЦБ за ограничаване нарастването на кредита в условията на силна инфлация. Този механизъм у нас се прилага до 1994 г. От 2005 г.  МВФ налага отново кредитни тавани като той настоява за ограничение на ръста на кредитирането от ТБ до 16 % на година, а ЦБ за 24 %. От 1 януари 2007 г. Българската народна банка (БНБ) отменя напълно ограниченията върху темповете на нарастване на кредитите.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG