Joomla Software solutions Template

Payday loan

Данъчнозадължени лица.

ДЗЛ са местните юридически лица и чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България; едноличните търговци - за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица; физическите лица - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон - за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица; работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи, предвидени в част четвърта.

В чл.3 и 4 на закона се дава легално определение на понятието местно и чуждестранно ЮЛ:

- местни ЮЛ са: юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство, както и дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

- чуждестранни ЮЛ са онези, които не са местни.

Данъчен критерий за класификацията е учредяването на ЮЛ според българското законодателство или не.

Чрез определяне на ДЗЛ законът определя своите адресати. Най-общо за местните лице е предвиден универсалният принцип на облагане (принцип на облагане на световните печалби и доходи) – чл.3, ал.2 „местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина”. За чуждестранните лица е предвиден териториалният принцип, облагат се само доходи с източник от страната, чл.4, ал.2 „чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, и доходите, посочени в този закон, с източник в Република България”.

Специфични субекти са тези, чиято дейност се облага с алтернативен данък: организаторите на хазартни игри; операторите на кораб; бюджетните предприятия.

Когато говорим за ЮЛ, се имат предвид всички видове търговски дружества, кооперации, както и неперсонифицирани дружества. Имат се предвид и други ЮЛ, учредени съгласно действащото законодателство – като ЮЛ, които не са търговци, организации на вероизповеданията за доходите от наем на имущество и търговски сделки.

Понятието място на стопанска дейност се определя, като се изхожда от принципа, по който се свързва дейност на чуждестранно лице с територията на страната. Разграничават се две връзки: предметна, при която предприятието трябва да разполага с определено в пространството място, от което да извършва дейността си, и лична (субективна) връзка, когато предприятието разполага с т.нар. представители със зависим статут, т.е. изцяло са подчинени на чуждестранното лице. Дали е налице място на стопанска дейност се преценява от конкретната фактическа обстановка.

Чл.12 определя кои са печалбите и доходите от източници в България. Това изброяване трябва да се свърже с ДР, където са дадени определения на много от понятията, като това е данъчното съдържание на тези понятия. Чрез определянето на печалби и доходи от източници в страната се определя и териториалният обхват на закона, а в пар.1, т.1 ДР е дадено понятието за България в географски и политико-юридически смисъл. Така се изяснява въпросът за действието на закона по място, т.е. в географско отношение, и се определя изразът „печалби или доходи от източници в България”.

Едно чуждестранно лице може да осъществява своята дейност в България по различни начини: чрез място на стопанска дейност; чрез участие в други дружества (доход от дивидент); от авторски, лицензионни възнаграждения и пр.

В България е възприета теорията на непривличащата сила на мястото на стопанска дейност – всеки доход се разглежда отделно. Тези категории доходи подлежат на самостоятелно облагане при източника, а мястото на стопанска дейност се облага с корпоративен данък печалба.

1.4. Данъчна основа.

Част 2 от ЗКПО определя как се стига до определянето на данъчната основа и налагането на данъчната ставка. В чл.18 е дадено легално определение за данъчен финансов резултат – това е счетоводният финансов резултат (този от отчета за приходите и разходите по ЗСч), преобразуван по реда и начина посочен в ЗКПО с: данъчните постоянни разлики; данъчните временни разлики и специфични суми. Данъчните постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. Те засягат еднократно данъчния финансов резултат и повече не участват при неговото определяне. Еднократното облагане се осъществява в годината на счетоводното начисляване на съответния приход или разход.

Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.

В чл.26 и 27 са изброени някои данъчни постоянни разлики (например не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността; не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани – чл.10 „счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция”. С други думи принципът гласи, че всеки разход трябва да е документиран с първичен счетоводен документ по смисъл на ЗСчетоводството). Друг пример за данъчни постоянни разлики са разходи за начислени глоби, имуществени санкции за нарушаване на нормативен акт.

Непризнатите приходи за данъчни цели са посочени в чл. 27 – това са друг вид данъчни постоянни разлики. Такива са например приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни ЮЛ (вече са обложени с данък при източника); приходи от лихви от надвнесени публични задължения и др.

Особен режим прилаган за целите на корпоративното подоходно облагане е режимът на амортизациите. Принципно законът определя кои са данъчните дълготрайни материални активи, като използва понятията данъчни амортизируеми активи. Активите се разпределят в отделни групи. Освен счетоводен амортизационен план се води и данъчен амортизационен план, като законът определя допустимите годишни данъчни амортизации на съответните активи. Дадени са по категории активи коя е годишната данъчна амортизационна норма.

Основа за облагане на доходите от бюджетни предприятия (тук се включват и ЮЛ-нетърговци) са приходите от отдаване под наем на имущество. Данъкът е 3%, а за общините – 2% (според  чл. 249 „годишната данъчна основа са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени пред съответната година”; във връзка с чл.250 „данъчната ставка на данъка върху приходите е 3 на сто”, ал. 2 „данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 2 на сто”.

Основа за облагане на доходите от хазартни игри е най-общо стойността на залозите за всяка игра”. Данъчната ставка е 10%.

Основа за облагане на доходите от опериране на кораби – от значение е нетният тонаж на кораба; данъкът е определен в абсолютен размер спрямо него.

Съществуват два режима спрямо дивидентите:

- дивиденти, разпределяни между дружества в ЕС, глава 18;

- други дивиденти, гл.23.

В първия случай тези дивиденти по определените в гл.18 условия се освобождават от облагане. Критерият е за дялово участие най-малко 15%. В другия случай, по гл.23, става въпрос за други дивиденти заедно с ликвидационни дялове. За тези дивиденти е предвидена данъчна ставка 5 %, чл.200. Ако в Спогодба е определена по-висока ставка, прилага се националното законодателство.

За всички други данъци при източника чл.200 определя данъчна ставка от 10%, а данъчната основа е брутният размер на доходите, посочен в чл.12, освен ако не предвидено друго.