Home Икономика Подоходните данъци в Република България

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Подоходните данъци в Република България ПДФ Печат Е-мейл

Подоходните данъци в Република България.

На сегашния етап в данъчната ни система  съществуват два подоходни данъка:

1.Личен подоходен данък, регламентиран чрез закона за данъците върху доходите на физическите лица – ЗДДФЛ.

2.Корпоративен данък, уреден чрез Закона за корпоративното подходно облагане – ЗКПО.

I.Характеристика на Личния подоходен данък:

а) Обект на облагане, доходите на местните и чуждестранните физически лица. Такива доходи са от трудови правоотношения, доходи от стопанска дейност като ЕТ, доходи от друга стопанска дейност, доходи от наеми, доходи от продажба на имущество и доходи от услуги, упражнявани чрез личен труд.

б) Данъчни облегчения за физическите лица:

Според закона са налице следните данъчни облегчения:

-          сумата от годишните данъчни основи на облагаемите доходи на лицата с 50 % и над 50 % намалена трудоспособност се редуцира с 7 920 лв.;

-          сумата от месечните данъчни основи на лица с намалена трудоспособност с 50 % и над 50 % се намалява с 660 лв.;

-          лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане в размер до 10 % от данъчната основа.

-          данъчни облегчения за дарения както следва : до 5 % от облагаемия доход за дарения в полза на здравни заведения, детски ясли и градини, бюджетни организации, български червен кръст;          до 15 %  за дарения за културата;     до 50 % за дарения в полза на държавен фонд за лечение на деца.

С тях се формират легални начини за отбягване на данъците. Общия размер на данъчните облегчения неможе да превишава 65 % от данъчната основа.

в) Определяне на данъчната основа;

в теорията на подоходното облагане се разглеждат три алтернативи за формиране на данъчната основа. Те са:

  • Шедулярна система (schedule);
  • Глабална система;
  • Смесена система.

Шедулярната система (известна още като “английски тип”) означава различните доходи според техния източник да се обособяват в отделни групи, наречени “шедули”, като облагането във всяка една група да става самостоятелно по определени правила, т.е. с отделни данъчни размери, отделни механизми на внасяне, отделен данъчен контрол (шедул с 50 % данък или пък шедул с данъчна прогресия). Тази система е стара, тя се прилага у нас до края на 80-те и началото на 90-те години. След този период обаче данъчната практика у нас се ориентира към глобалното облагане на дохода или т.нар. Глобална система.

Глобална система: според нея доходите от различните източници, които е реализирало едно лице в течение на годината, се събират, определя се общия годишен доход; респективно определя се една обща данъчна основа, която се облага с един данъчен размер по единни правила. Този принцип преобладава в методиките за избягване на двойното данъчно облагане.

Смесена система за облагане на дохода е известна като немски тип (немска система). Сега се прилага в повечето индустриални страни. При нея: тя съдържа елементи от Шедулярната и Глобалната.

Данъчната основа за доходите от трудови правоотношения се получава като от начислените работни заплати и други трудови възнаграждения суми се извадят задължителните социални и здравни осигуровки за сметка на работника (данъчно задълженото лице).

За доходи от стопанска дейност като ЕТ данъчната основа се определя по реда на ЗКПО по следния начин: финансовия резултат от отчета за доходите се преобразува за целите на данъчното облагане. Данъчната основа при някои видове  стопанска дейност, когато лицата не са ЕТ се определя по следния начин:

-          за производители на непреработени продукти от селско и горско стопанство включително билки и гъби;

-          за авторски и лицензионни възнаграждения;

-          за доходи от упражняване на занаятчийска дейност, която не се облага с патентен данък, се приспадат 40 % нормативно присъщи разходи от размера на декларираните приходи.

След редукцията на нормативно-присъите разходи се приспадат задължителните осигурителни и здравни вноски и чак тогава получената сума се облага с подоходен данък, т.е. имаме : (приходи) – (нормативно приспаднати разходи) – (задължителни осигуровки) = данъчна основа.

25 % са нормативно присъщите приспаднати разходи за доходи от извънтрудови правоотношения, реализирани от свободни професии и от услуги с личен труд (от граждански договори).

10 % са нормативно присъщите приспаднати разходи за доходите от наеми.

10 % са нормативно присъщите разходи за доходи, придобити от продажба или замяна на недвижимо имущество.

г) Внасяне на личния подоходен данък. Този данък се внася авансово през течение на годината като върху доходите от труд, дължимта авансова вноска се определя, като данъчния размер от 10 % се умножи с данъчната основа за текущия месец. Внасянето става до края на следващия месец спрямо месеца на начисляване на заплатата.

Върху доходи от стопанска дейност авансовите вноски се определят и внасят по аналогичен ред, което важи и за наемите. Данъчните размери са три:

-          основен размер 10 %, обхващащ всички видове доходи;

-          7 % за изтеглените вноски преди придобиване на право на пенсия от фонд за допълнително пенсионно осигуряване и по застраховко “живот” преди да е изтекъл срока им, както и по допълнителното пенсионно осигуряване;

-          5 % окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове.

Освен авансово има и окончателно внасяне на данъка, което става чрез следния механизъм на действие: 30.04 на съответната година физическите лица са задължени да подадат данъчна декларация на глобалния си годишен доход и на полагащото се годишно данъчно задължение. От така получения годишен данък се приспадат направените през годината авансови вноски и полученият данък се довнася. Ако  дадено физическо лице е получавало доходи само от трудови правоотношения, той не е длъжен да подава данъчна декларация. Ако сумата на авансовите вноски надвишава годишното данъчно задължение, се получава данък, който се прихваща от други задължения на данъкоплатеца или към социалните осигуровки или други данъци. Ако няма такива сумата се възстановява след данъчна проверка. Ако личния подоходен данък бъде внесен до 10.02 се ползват 5 % отстъпка от неговата сума.

3.Обща характеристика на корпоративния данък. Обект на облагане:

Печалбата на местните и чуждестранните юридически лица, извършващи стопанска дейност; доходите от дивиденти и ликвидационни дялове; някои доходи на чуждестранни лица, като: доходи от финансови активи, издадени от местни лица в т.ч. от държавата и от общините; доходи от лихви; доходи от наеми или друго представяне за ползване на недвижимо имущество; авторски и лицензионни възнаграждения; доходи от договори по франчайзинг; доходи от управление и контрол. Обект на облагане с корпоративен данък са и някои разходи като:

-          представителните разходи, свързани с дейността;

-          социалните разходи, предоставени в натура на работниците и служителите на фирмата (ваучери за храна) и на лица, наети по договор за управление и контрол (изпълнителни директори, членове на управителни съвети).

Социалните разходи, които са в парично изражение се облагат по реда на ЗДДФЛ. Като социални разходи в натура се считат и:

-          Вноските за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, както и доброволно осигуряване за      безработица. Тук попадат и разходите за ваучери за храна.

-          Разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

-  Обект на облагане с корпоративен данък е дейността на организаторите на хазартни игри, приходите от стопански сделни на бюджетните организации, дейността от опериране на кораби на лицата осъществяващи морско търговско корабоплаване.

Въз основа на разнообразните обекти на облагане с корпоративен данък ние говорим за следните термини:

-          Корпоративен данък – това е данъка върху печалбата на юридическите лица;

-          Данъци върху разходите, които са изброени по-горе;

-          Данък удържан при източника. Това са: данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове и данъка върху доходите изплащани на чуждестранни лица;

-          Алтернативни данъци: данъци върху хазарта; данъци върху приходите на бюджетните предприятия от стопански сделки (-2%); данък върху оперирането с кораби.

4.Данъчни размери:

Данъкът върху печалбата на юридически лица е 10 % върху преобразувания за целите на облагане счетоводен финансов резултат. Счетоводен финансов резултат е : получената печалба, респективно загуба чрез отчета за доходите, а преобразуването се налага, за да бъдат защитени интересите на фиска и да не се допусне избягване на данъка. Преобразуването на счетоводния резултат става чрез попълване на данъчната декларация, следователно то е извънсчетоводно и не може да бъде видяно в счетоводните регистри. И се извършва под строгите разпоредби на ЗКПДО.

Данъчният размер на данъка удържан при източника на дохода е 5 % за дивидентите и 10 % за доходите на чуждестранните лица. Данъчния размер на данъка върху разходите е 10 % върху тяхната сума.

5.Срокове за внасяне на корпоративните данъци и начини на внасяне.

Корпоративния данък (данъка върху печалбата) се внася авансово на месечни вноски и три месечни авансови вноски. Месечното внасяне на корпоративния данък (авансово внасяне) се прави в случаите, когато през предходната година предприятието е имало положително облагаем резултат. В останалите случаи се прилагат три месечните авансови вноски. В Закона за корпоративното подоходно облагане се обяснява начина за изчисляване на месечната авансова вноска. За първите три месеца от годината тя се изчислява като облагаемата печалба за годината преди предходната се раздели на 12 и се умножи с коефициент по данъчния размер. Този коефициент се определя чрез разпоредбите за годишния закон на държавния бюджет на РБългария и чрез неговата стойност се цели така изчислените месечни авансови вноски да бъдат актуализирани спрямо икономическите условия през текущата година.

Месечната авансова вноска за останалите месеци от годината се определят по аналогична зависимост, но там се използва облагаемата печалба от предходната година делено на 12 по коефициента по данъчния размер.

Три месечните авансови вноски се определят чрез следната формула: те са равни на данъчната печалба по данъчния размер минус направените до момента тримесечни авансови вноски. Данъчната печалба за съответното тримесечно авансово плащане е сума от месечните печалби считани от началото на годината.

Пример: за тримесечни авансови вноски (ТАВ).

Нека да определим ТАВ за третото тримесечие (юли, август, септември). Трябва да знаем:

1.Да разполагаме с информация за данъчната печалба към 30 септември от 1 януари.

ДО = 100 000 лв.   и    ДР(данъчен размер) = 10 %

100 000 х 10 % = 10 000 лв. От предходните две тримесечия са платени следните вноски: за първо тримесечие 2 000 лв., за второ тримесечие 5 000 лв.

ТАВ (за третото тримесечие) = 10 000 – 2 000 – 5 000 = 3 000 лв.

Пример: за месечна авансова вноска (МАВ).

За месец март и месец май. Нека ДП за годината преди предходната е 60 000 лв.  , а ДП за предходната година е 120 000 лв.

За месец март авансовата вноска ще е  =     60 000 . 10 % . 1,1 (к) = 5 000 . 10 % . 1,1 = 550 лв.

12

За месец май = 120 000 . 10 % . 1,1 (к)   = 1 100 лв.

12

Когато данъчната печалба за предходната година превишава данъчната печалба преди предходната МАВ за април се определя като МАВ за деветмесечието (април-декември) се увеличава със сумата изчислена по следния начин:

А = 3 х (АВ2 – АВ1), където  А е сума на увеличаването. АВ1 – авансова вноска за първите три месеца.  АВ2 – авансова вноска за деветмесечието.

Подобна формула се прилага с разменени места на авансовите вноски, когато данъчната печалба за предходната година е по-ниска от данъчната печалба за годината от преди предходната. Така се редуцира априлската авансова вноска:

А = 3 х  (АВ1 – АВ2)

Сроковете за внасяне са до 15-то число на месеца за следващ за месеца / тримесечието за което се изисква.

До 31 март данъчно задължените лица са длъжни да подадат декларация, с която определят годишната данъчна печалба, годишното данъчно задължение от което приспадат годишните авансови вноски и получената сума довнасят, а ако е отрицателна навнесения данък се прихваща от други задължения на юридеческото лице. Останалите данъци си имат срокове.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG