Home Икономика От Европейска валутна система към Европейски паричен съюз

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
От Европейска валутна система към Европейски паричен съюз ПДФ Печат Е-мейл

От Европейска валутна система към Европейски паричен съюз

Европейска валутна система е създадена през де­кември 1978 г., а самата система започ­на да функционира от 1. Ш. 1979 г. .

25.1. Елементи на ЕВС

Основната цел на създадената през 1979 г. Европейска валутна система бе­ше да изгради "зона на валутна стабил­ност" в света на плаващи валутни кур­сове. На тази цел бяха подчинени и три­те основни елемента на системата.

Европейска валутна единица (ЕКЮ)

Това е централният елемент на сис­темата. Неговата първа роля е на меж­дународно (главно регионално) резерно средство.

Първоначално ЕКЮ бе използвана само за операции между официалните органи на страните - членки на ЕВС. Стойността на ЕКЮ се определя на основата на предшестващата я Евро­пейска разчетна единица, но с отразя­ване на средно претеглените промени на курсовете на валутите, участващи в ЕВС (принципът на cтaндapтнa валут­на кошница). Относително стабилната величина на ЕКЮ я направи привлекателна и за частните пазари. От началото на 80-те чаcтни търговски банки започ­наха да предлагат депозити и да откри­ват сметки на своите клиенти в ЕКЮ­ появи се "частно" ЕКЮ. През1986 г. към Банката за международни плащания в Базел бе създадена Клирин­гова палата за обслужване на частния фи­нансов пазар в ЕКЮ, обединяваща ня­колко десетки търговски банки от Запад­на Европа.

Втората функция, която изпълнява ЕКЮ, е тази на naритетна основа за валутните курсове между паричните единици на държавите членки, чрез ко­ито се извеждат и официалните (цен­трални) курсове помежду им.

Валутнокурсов механизъм

Официалните курсове между всяка двойка валути, изведени от взаимно ­съгласувани те им паритетни съотно­шения с ЕКЮ, служат за основа на ин­тервенционните точки в размер от +/-2,25%. Така беше изградена паритет­ната мрежа на курсовете в ЕВС, бази­рана върху ЕКЮ. Временно се допус­каше отделни валути да се ползват от разширени граници за интервенции от +/- 6%. Въпреки, че валутите на всички държави - членки на ЕВС, участват при определянето на стойността на ЕКЮ (във валутната кошница), не всяка от тях участва постоянно и във валутно курсовия механизъм. Испания се включи в него през 1989 г., Великоб­ритания - през 1990 г., Португалия ­през 1992 г., а Гърция изобщо не се е присъединявала. В началото на 90-те години към валутнокурсовия механи­зъм на ЕВС се присъединиха и Швеция, Финландия и Норвегия, с което негово­то действие излезе извън рамките наЕВС.

Европейски фонд

за валутно сътрудничество

Създаденият през 1973 г. ЕФВС пое важна роля в ЕВС. Първоначално се предвиждаше той да се превърне в Ев­ропейски валутен фонд по подобие на МВФ. Впоследствие се прояви само кредитната роля на ЕФВС за подпома­гане на страните членки при посрещане на временни трудности в платежните им баланси и при провеждане на интер­венциите в защита на фиксираните кур­сове в рамките на валутно курсовия ме­ханизъм. За тази цел най-важно значе­ние има свръх краткосрочното финан­сиране. Краткосрочното финансира­не предвижда предоставяне на кредити до 3 месеца, с възможност за продъл­жаване с още толкова при временни трудности в платежните баланси. Сред­носрочното финансиране включва от­пускане на кредити със срок между 2 и5 години. Последните две възможности се използват сравнително рядко в срав­нение с първата.

25.2. Развитие на ЕВС

В светлината на основната цел на ЕВС - осигуряване на валутна стабил­ност, в развитието на системата могат да се откроят следните периоди:

-1979 - март 1981 г. – сравнително малки промени в съгласуваните па­ритетни съотношения; тези проме­ни отразяваха предимно последи­ците от второто голямо повишава­не на петролните цени;

- март 1981- март 1983 г. - сериозни промени в паритетните съотноше­ния, които отразяваха главно пос­ледиците от експанзионистичната икономическа политика на тога­вашното френско правителство;

- март 1983 - септември 1992 г. – най-­стабилният период на ЕВС. Извърше­ни са само пет промени в централните курсове, независимо от увеличенияброй на държавите, присъединили се към валутнокурсовия механизъм. През тези години системата в най-го­ляма степен се приближи до образец на система за фиксирани валутни кур­сове; .

- септември 1992 - август 1993 г. - пе­риод, през който се развиха бурни процеси, довели до най-сериозните промени във валутнокурсовия ме­ханизъм на ЕВС след нейното съз­даване.

25.3. По ПЪТЯ към Европейски паричен съюз

През 1989 г. един комитет, ръково­ден от Жак Делор, тогава председател на Европейската комисия, представи план, чиято цел е изграждане на Евро­пейски паричен съюз, и с който да се пре­махнат ограниченията на ЕВС.

Планът "Делор"

Този план предвижда три фази в развитието към тази цел.

Първата фаза включва оконча­телно премахване на ограниченията върху движението на хора и капитали и включване на всички държави във валутнокурсовия механизъм на ЕВС. Ка­питаловите потоци бяха либерализира­ни, свободното движение на хора е в процес на установяване, а валутно кур­совият механизъм, както бе описано, се модифицира през 1993 г.

Втората фаза бе предвидено да за­почне в началото на 1994 г. и да включи подготовка за преминаване към единна парична единица, както и да се ограни­чат колебанията на двустранните кур­сове в общността. Към тази фаза се от­нася и създаването на Европейски па­ричен институт. Неговата задача е ко­ординиране на паричната политика и осигуряване на ценовата стабилност в общността.

Третата фаза трябва да приключи със създаване на обща валута. По време на тази фаза този институт трябва да се превърне в Европейска система на цен­тралните банки, контролираща непос­редствено цялостната парична полити­ка в интегрираната общност. На10. ХІІ. 1991 г. държавните ръководи­тели на страните от ЕИО подписаха в гр. Маастрихт, Холандия, допълнение към Римския договор от 1957 г., извес­тно като Договор от Маастрихт.

Договорът от Маастрихт включи и определени критерии, на кои­то следва да отговаря всяка страна, която да бъде включена в Европейския пари­чен съюз. Те са:

- ограничаване на бюджетния дефи­цит до 3% от БВП и на държавния дълг до 60% от БВП;

- свеждане на годишната инфлация до не повече от 1,5% разлика спря­мо трите страни в съюза с най-нис­ка инфлация;

- местната парична единица трябва да се задържи най-малко две пред­ходни години в тесните граници на колебания без девалвация;

- лихвените проценти да не се отли­чават с повече от 2% в сравнение с лихвените равнища в трите водещи държави най-малко в продължение на една година.

От началото на 1995 г. Европейският съюз се увеличи с приемането на Авст­рия, Финландия и Швеция, с което До­говорът от Маастрихт подлежи на ра­тифициране от вече 15 държави. През декември 1995 г. ръководителите на държавите от съюза се договориха в Мадрид, че въвеждането на единна па­рична единица трябва да стане от нача­лото на 1999 г. Дадено бе и име на тази единица -"евро". от 1. VI. 1998 г. офи­циално започна да действа Европейска­та централна банка. Нейният капитал е 55 млрд. ЕКЮ, внесен от 11-те държа­ви, включили се в първия етап от фун­кционирането на ЕПС (Великобрита­ния, Ирландия и Дания предпочетоха да отложат присъединяването си към съюза, а Гърция не бе допусната до участие поради неизпълнение на крите­риите за участие).

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG