Home Икономика Държавен дълг

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Държавен дълг ПДФ Печат Е-мейл

Държавен дълг

1. Същност и управление на държавния дълг

Държавният дълг е неизплатеното, непогасеното задължение на държавата към кредиторите й по всички сключени от нея заеми към определена дата. Държавният дълг е сложно явление с динамичен характер и множественост на факторите, които го определят и последиците от него. Държавният дълг може да се разглежда на основна част (главница) и лихви по нея.

  • Държавният дълг бива текущ и основен държаван дълг.

Текущият държавен дълг представлява погашенията и лихвите, които трябва да се изплатят през текущата година.

Основният държавен дълг е задължението, което трябва да се плати през следващите години.

  • Държавният дълг може да се подраздели на бруто и нето държавен дълг.

Бруто държавен дълг са задълженията на държавата по всички сключени от нея заеми.

Нето държавен дълг представлява разликата между получените и дадените от държавата заеми.

  • Държавният дълг бива още реален и потенциален държавен дълг.

Реалният държавен дълг обхваща реално получените от държавата кредити и лихвите по тях.

Често държавата изпълнява функцията на гарант при сключването на заеми от страна на банките. Именно тези гаранции (по-точно стойностното им изражение) формират т.нар. потенциален държавен дълг.

  • Дългът може да се разглежда и като национален, държавен, правителствен, местен, дълг на други звена в структурата на Консолидирания държавен бюджет.

Националният дълг включва държавния дълг и задълженията на частните фирми.

Държавният дълг представлява правителственият дълг и дългът на централните органи на държавната власт.

Правителственият дълг са заемите, сключени от Правителството.

Местен дълг представлява дългът на общините.

Управление на държавния дълг

Поради сложния характер на държавния дълг, той трябва да се управлява.

Под управление на държавния дълг се разбира съвкупността от мероприятия на държавата, свързани с емисията на нови заеми, спазването на условията на сключените такива и пр., насочени към ефективното и целенасочено поддържане на държавния дълг.

Управлението на държавния дълг преследва постигането на определени цели. Тези цели са представените по-долу.

1)               Възможност винаги да се осигуряват на държавата средства чрез държавните заеми при възможно най-благоприятни за нея условия. Такава възможност възниква, ако държавата е акуратен длъжник.

2)               Регулиране на икономиката чрез маневриране с лихвения процент. Чрез водене на политика на скъпи пари и политика на евтини пари (експанзионистична и рестриктивна парична политика) се въздейства върху икономиката.

3)               Противодействие срещу изтичането на капитали от страната зад граница и съдействие чрез кредитната политика за намаляване на пасива по платежния баланс.

4)               Подобряване структурата на публичния дълг или съотношението между краткосрочната и дългосрочната задлъжнялост.

През последните години у нас се възприеха някои изпитани в световната практика решения по управление на бюджетния дефицит и държавния дълг.

Преустанови се прилагането на почти безлихвени банкови инжекции в полза на бюджета, което създава условия бюджетът сам да поняся финансовото бреме на своя дефицит.

Паричната емисия беше изключена по принцип от средствата за покриване на бюджетния дефицит.

Направи се опит за същетвени съкращения на бюджетните разходи, съпроводено с адекватна промяна в данъчната система. Данъчните закони днес “работят” за бюджета, а не за стопанските субекти.

Възстанови се Сметната палата за контрол върху законосъобразното използване на бюджетните средства.

Беше изградено Управление “Държавно съкровище” към Министерство на финансите, което е организационна предпоставка за постигане следенето на процесите на формиране и погасяване на вътрешния държавен дълг.

Премина се към активна бюджетна политика, при която бюджетът участва активно при управление на икономическите процеси. Валутният борд не разрешава големи бюджетни дефицити. Така управлението чрез бюджетния дефицит е минимално.

Настъпиха и промени при финансирането на държавния дълг. От предимно банково финансиране, то постепенно се ориентира към емисии на ДЦК в това число и дългосрочни. Това изигра положителна роля, тъй като основният лихвен процент се откъсна от инфлацията и се свърза с доходността на ДЦК. Днес бюджетът плаща ниски разходи за лихви по дълга, но ниският лихвен процент се понася от спестителите.

2. Финансиране на бюджетния дефицит и държавния дълг

Финансирането на бюджетния дефицит и държавния дълг става за сметка на вътрешни и външни източници, но независимо от това какви източници се използват, финансирането става за сметка на бъдещите доходи на държавата, т.е. за сметка на бъдещите поколения.

При използването на вътрешни източници на финансиране не се получава реално дългово бреме. Стопанството дължи само на себе си, тъй като се получава едно преразпределение на ресурси в полза на държавата. Като вътрешни източници могат да се разглеждат:

3                   централната банка (в условията на валутен борд не е източник);

3                   търговските банки;

3                   автономни физически и юридически лица, които могат да кредитират държавата чрез покупка на ДЦК.

Финансирането на бюджетния дефицит и дъргавния дълг за сметка на вънщни източници представлява едно допълнително финансово бреме, което подлежи на връщане от държавата. Ползването на външни източници става чрез заеми (междудържавни заеми) и помощи.

Сключването на междудържавни заеми се осъществява по един от следните начини.

1)               Чрез посредничество на една банка или банкова група. Между държавата и банката-посредник става договаряне на условията по заема (сума на дълга, продължителност на заема,  лихвен процент и пр.). След постигане на съглашение по условията на дълга, се сключва договор по заеми, при което банката-посредник изкупува всички облигации или ценни книжа. Тези ценни книжа могат да останат в портфейла на банката или тя може да ги пласира сред други инвеститори, включително и населението. Банките изкупуват ценните книжа по емисионен курс, а ги продават по номинал. Разликата формира печалбата на банката. Често държавата обявява търг между банки за емитиране на даден държавен заем.

2)               Чрез публична подписка. Организира се от държавата чрез държавни служители. Заемите предварително се обявяват на населението и то се приканва в определен срок да запише съответните дялове, след което се внасят сумите по заема. Срещу внесените суми се получават ценни книжа, с което се счита, че заемът е окончателно сключен. Този начин е изгоден за държавата, защото е свързан с по-малко разходи, но получаването на сумата не става така бързо, както при посредничеството на търговските банки.

3)               Чрез постоянно емитиране на облигации и продажба на гише. Откриват се специални гишета, в които всеки може да внесе желаната сума и да получи съответното количество облигации. Този начин е особено изгоден за кредиторите, тъй като те според своите възможности и интереси могат да закупят ДЦК, което е форма на вложение на наличните им свободни парични средства. Но за държавата получаването на сумите става много бавно, несигурно, особено когато тя има големи нужди.

4)               Чрез емитиране на фондовата борса (вторичния пазар). Този начин се прилага рядко, тъй като обикновено на борсата облигациите са обект на покупко-продажба след емитирането им. Наличието на вторичен пазар повишава ликвидността на ДЦК за техните притежатели. Емитирането обикновено не е присъщо на вторичния пазар.

Емитирането на ценни книжа става по определена стойност:

3                   номинална стойност - която е обявена ;

3                   емисионна стойност - по която държавата предоставя ценни книжа на банката-посредник;

3                   пазарна стойност - правопропорционална на лихвения процент по заема, т.е. доходността, и обратнопропорционална на банковия лихвен процент.

Лихвените проценти по заемите и по влоговете обикновено са главните, но не и единствени фактори, които определят пазарната стойност. Другите фактори, от които зависи пазарната стойност, са търсенето и предлагането на ДЦК и данъчното третиране на лихвите по тях.

Пазарният курс на ДЦК може да се изрази по три начина:

3                   курс “над пари” - пазарната стойност е по-висока от номиналната;

3                   курс “под пари” - пазарната стойност е по-ниска от номиналната;

3                   курс “аут пари” - пазарната стойност е равна на номиналната.

Обикновено ДЦК се продават с курс “под пари”, докато акциите от бизнес сектора винаги трябва да се продават с курс “над пари”.

3. Начини за погасяване на заемите

Първият начин за погасяване на заемите е погасяване на ежегодни вноски, включващи лихвата и части от дълга. Нарича се “Анионитет”. При дългосрочните облигации държавата плаща само лихвата (два пъти в годината), а на падежа се плаща главницата.

Тиражното погасяване на заемите (т.нар. лотарийни заеми) се осъщетвява по следния начин. Лихвата по облигационните заеми се разиграва лотарийно във вид на печалба. Печелившите облигации се изплащат изцяло през първите години. Непечелившите облигации се погасяват при настъпване на падежа по номинал.

Към погасяване чрез обратно изкупуване на облигациите от фондовата борса се прибягва, когато курсът на облигациите е значително спаднал. Така самата държава-длъжник може да си изкупи облигациите от фондовата борса и да намали своя дълг.

При погасяване на дълга за сметка на създаване на специален погасителен фонд държавата създава автономен погасителен фонд, чрез който осигурява средства. Тези средства чрез системата на сложно олихвяване много бързо се увеличават и създават огромен фонд, чрез който се осигурява погасяване на държавните заеми. Тази форма е доста стара.

Рефинансирането е форма за погасяване на стари заеми чрез сключване на нови такива.

Държавният банкрут (фалит) е начин за погасяване на заемите, към който държавата прибягва, когато не е в състояние да изплати задълженията си към кредиторите. Тя едностранно, без съгласието на кредиторите, прекратява изплащането на лихвите и погашенията. Държавни фалити се използват след тежки икономически кризи, войни, стихийни бедствия и пр.

Мораториум е форма за погасяване на заемите, при която при определени условия държавата отсрочва, със съгласието на кредиторите, изпълнението на задълженията във връзка с изплащането на лихвите и главницата (за вътрешен и външен дълг).

Други ситуации, възникващи във връзка с изплащането на дълга, това са конверсията и консолидацията.

Конверсията представлява юридическа операция, при която държавата променя, обикновено намаля, лихвения процент по дълга. Възможно е да повиши лихвения процент срещу предоставяне на допълнителни кредити. Конверсията може да бъде доброволна и принудителна.

Консолидацията е изменение на срока, за който е сключен заема - най-често удължаване.

Държавен дълг на РБългария

Към 2000 г. нашата страна има $ 9,070 млрд. външен дълг и 5,27 млрд. лв вътрешен дълг.

2000 г.                                                                                               $ 1,4 млрд.

2001 г.                                                                                               $ 1,5 млрд.

2002 г.                                                                                               $ 1,2 млрд.

2003 г.                                                                                                  $ 1 млрд.

2004 - 2010 г.                                                                                       $ 1 млрд.

2011 - 2013 г.                                                                                    $ 0,5 млрд.

(при условие, че други данъци не се теглят)


 

 

WWW.POCHIVKA.ORG