Home Икономика Финансова глобализация, финансови кризи и опити за управление на риска на системата

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Финансова глобализация, финансови кризи и опити за управление на риска на системата ПДФ Печат Е-мейл

Финансова глобализация, финансови кризи и опити за управление на риска на системата

Аспекти на финансовата глобализация

Финансовата глобализация е появата на общ финансов пазар-не само интегриран, но също и глобален, който се характеризира с отпадането на преградите пред различните сегменти на финансовите пазари, с процеса на дерегламентация и най-вече с намаляването или премахването на финансовото посредничеството в условия на нарастващи рискове (върху валутните курсове и върху лихвените проценти). Този пазар е предназначен да отговори на международните финансови нужди с неизвестен характер.” Което означава, че на него не трябва да действат различни регламентации, имащи национален характер.

Формирането на общо финансово пространство се обуславя от дейността на МНК. Осъществяването на задграничните им операции зависи от премахването на регулациите като контрол над внос и износ на капитал, регулиране на валутните курсове, данъчни ограничения и т. н.

1. Изменения в регулациите и оформяне на единно финансово пространство

Разширението на капиталовия пазар обуславя структурната му трансформация. Реформата се свежда до въвеждане на регулация, финансови иновации и премахване на границите между отделните сегменти на капиталовия пазар. Тези промени поставят пред участниците на пазара нови предизвикателства.

Въвеждането на регулацията се налага поради две причини: първо от нелоялното поведение на агентите на пазара през 70-те години и второ, от разширението на пазара след повишаването на цените на нефта през същия период.

Нелоялното поведение на участниците на финансовия пазар намира израз в практиката международните банки и други частни финансови дружества да провеждат високорискови операции поради големия доход, които те носят, и поради възможността да се заобикалят регулациите на националните финансови пазари. Тези процеси обусловят постепенното отваряне на финансовите пазари. На национално равнище се наблюдава относително сближаване между паричните и облигационните пазари, а в международен план относително слабият валутен контрол доведе до нарастване на валутните сделки.

Необходимо условие на финансовата глобализация е не само отварянето на националните финансови пазари, но и премахването на съществуващите ограничения между различните сегменти на капиталовия пазар.

Пример за това е разнообразяването на финансовите операции на банките в САЩ. На практика се премахват разпоредбите на закона Glass Steagall Act (1933), който поставя граници между дейностите на търговските и инвестиционните банки, специализирани в пласмента на ценни книжа. Във Великобритания чрез Big Ben се извършва относително уеднаквяване на операциите между търговците, които продават и купуват котирани на фондовата борса ценни книжа (jobbers), и на дилърите. Променят се правилата на собственост.

Това дава възможност на фирмите извън фондовата борса да купуват компании, които се котират на борсата. Така се оформят конгломерати, предоставящи финансови услуги, които преди това са били малки индивидуални фирми. Премахва се и фиксираната скала на комисионите на брокерите на ценни книжа.

В рамките на ЕС процесите на интеграция на банковия и финансовия сектор се уреждат с приемането на европейски директиви или на национални решения, отнасящи се до либерализация на финансовите операции.

1.1. . Някои характерни черти в еволюцията на европейските банки

С влизането в сила на Икономическия и валутен съюз (ИВС) банковата индустрия в Европа все още трябва да решава проблеми, свързани с:

изменението в банковата практика;

уеднаквяването на процедурите от които тя се ръководи;

скоростта с която тези промени ще се развиват в ЕС;

възможностите за нарастване на конкурентоспособността на европейските банки.

Приемането на еврото като основно платежно и резервно средство на страните от ЕС тласка в положителна насока по-нататъшното развитие на финансовата интеграция, главно поради следните съображения:

Първо, налице е по-голяма прозрачност, защото функционирането на единната валута позволява премахването на разликите в регулативните и фискалните практики на страните-членки на ЕС.

Второ, единната валута допринася за преодоляването на бариерите на националните финансови пазари.

Известно е, че развитието на финансовата интеграция е в интерес на банките, на останалите финансови институции, на централните банки на страните-членки и, общо взето, на изпълнителната власт. Това положително отношение се дължи на очакваните по-високи печалби от банките поради наличието на по-ликвидни и широки финансови пазари и относително по-ниските разходи при прехвърляне на пари в други страни (cross-border transactions).

Използването на единна валута води до нарастване на ефективността на паричната политика на централната банка. Успешното разпределение на финансовия ресурс между страните-членки и разпределянето на риска между участниците на финансовия пазар също предполага увеличение на икономическите печалби от финансовата интеграция.

Обект на дълбоки промени са и структурата и стратегиите на европейските банки. На банковия пазар се засилва концентрацията на капитала и поради това банките преструктурират стратегията си като се стремят да опазват и заздравяват вътрешните си финансови позиции на пазарите. Променя се техният стратегически приоритет - от нарастване на размера им чрез откриване на нови филиали към търсенето на начини за повишаване на печалбите чрез използването на минимални допълнителни вложения. Стремежът е развитието да се насочи към “създаване на стойност” в рамките на банковата фирма.

През 80-те и 90-те години отличителна черта на банковата и финансовата практика е ориентацията към отворени пазари (contestable markets) поради възможностите, които банките получават да се възползват от процеса на дерегулиране на финансовия сектор в Европа.

Това засилва конкурентноспособността на банките, като им позволява да участват на различни сегменти на финансовия пазар, което на по-ранни етапи на развитие не беше възможно. Дерегулирането на финансовия пазар се провежда с различна скорост и по различен начин в европейските държави.

Едновременно с широкоразпространеното структурно дерегулиране на финансовия сектор се наблюдава тенденция към засилване на регулативните процеси (reregulation) в областта на надзора над банковата дейност, на опазването на интересите на инвеститорите, на правилата при провеждане на валутно-финансови сделки.

От една страна, дерегулирането на финансовия сектор променя структурата на банките и води до нарастване на тяхната конкурентоспособност и способността им да оцеляват в силно конкурентна пазарна среда, а от друга - връщането на регулирането под формата на надзор налага на банките допълнителни разходи.

Регулирането и задълбочаването на конкуренцията между банките са най-значителните двигателни процеси, обуславящи промяната в банковия сектор на ЕС. Във връзка с това през 90-те години редица изследвания в икономическата литература бяха посветени на промените в европейската банкова сфера. Проучване на Arthur Andersen сред европейските банки и финансови институции показва, че освен чрез банковите регулации структурата на финансовите пазари се променя и под влияние на конкуренцията в банкови сектор и на технологичните иновации.

Общо, през 90-те години на ХХ век банковата политика и стратегия се характеризира със следните изменения:

v Особено важно за развитието на финансовата институция е реализирането на печалба и по-високата й възвръщаемост от ценни книжа, докато разширяването й минава на заден план.

v Въвеждане и спазване на определени стандарти за нарастване на капиталите с цел цялостното управление на риска и доходите.

v Бързо навлизане на технологичните иновации в банковата сфера, което води до увеличение на ефективността и на практика обуславя загуба на работни места.

v Все по-голяма част от дохода на банките започва да идва от търговски дейности.

v Банките се ориентират към функцията на кредитен посредник на капиталовия пазар. (Секюритизацията обуславя съкращаването на предоставените от банките заеми).

v Разходите, обслужващи кредитната дейност, остават високи, защото се изостря конкурентна борба за депозити от първокласни заематели. Таксите и комисионите съставляват висок дял от печалбите.

v На основата на спестяванията се появява разнообразие в предоставяните финансови продукти, което развива дребното банкиране. Главен източник за нарастването на заемите са залозите и финансовите продукти, които дават банкови гаранции (pensions) и които представляват нови привлекателни сфери на финансов бизнес.

Промените и по-острата конкурентна среда в Европа съдействат за по-нататъшното консолидиране и преструктуриране на европейските банки. От особено значение остава подобряването на производствената ефективност и структурните промени в европейската банкова сфера.

Друга цел на европейските банки са опитите за подобряване наотношението между разходи и доходи (cost/income ratio). Във връзка с това усъвършенстването на управлението на разходите е едно от главните направления на банковата политика, което се налага поради неблагоприятната финансова среда, възможното влошаване на структурата на портфейла на ценни книжа, нарастването на рисковете, на стагниращата печалба и т.н. Намалението на разходите и подобряването на доходите са едни от най-значителните промени, предизвикателства и цели които стоят пред европейските банки.

so-p(� ai��e��so-list:l3 level1 lfo4;tab-stops:36.0pt'>b)       допълнителни бюджетни кредити

c)       бюджетни дванадесетини

l        РБК – разпределители с бюджетни кредити

a)       сумите, гласувани в рамките на бюджета, даваща правото  за извършване на разходи. Лимитите, които се отпускат на съответните разпоредители на  бюджетни кредити по съответни бюджетни пера

b)       допълнителни суми, предоставени на съответните разпоредители с бюджетни кредити над утвърдените бюджетни кредити. Съгласно закона за устройство на държавния бюджет има ред и условия, съгласно които по – висшестоящ орган в бюджетната йерархия може да разреши на по – нисшестоящ усилване на бюджетните кредити. Най – често това се извършва в следните случаи:

– за сметка на резерва непредвидени и неотложни разходи

– при акумулиране на средните над планираните

– при прехвърляне на бюджетния кредит от един бюджет в друг

c)       бюджетни кредити за съответния месец –  равни на половината от бюджетния кредит за предходната година. Практикува се, когато финансовата година е започнала, но все още не е приет годишния закон за държавния бюджет. Промени: съответния разход от същия разход за предходната година по коефициент, отразяващ промените в показаната стойност.

  1. Извънбюджетни кредити – суми, събирани и изразходени по силата на специални закони (укази и постановления) без да се включват в държавния бюджет. Те са остатък от спазените в миналото принципи на фондово начало, при които срещу всеки приходен метод или форма е имало точно определен разход. Извънбюджетните средства се съхраняват в извънбюджетни фондове и сметки, като извънбюджетните фондове са от по – висш характер и са подчинени на ПРБК. Докато извънбюджетните сметки са от по – нисш характер и обикновено са подчинени на ЗРБК. Предимства – извършване на целево финансиране на висши национални приоритети, без да се обвързват с единния централизиран паричен фонд – ДБ.

С оглед да се избегне противоречието между бюджетни и извънбюджетни средства и с цел по – строг контрол върху извънбюджетните средства успоредно с промените в държавния бюджет се внася в парламента и сборна сметка за приходите и разходите  по извънбюджетните фондове сметки. Отчитането на извънбюджетните фондове и сметки изисква заверки от сметната палата и е подчинено на същия ред, както отчитането и изпълнението на ДБ.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG