Home Икономика КАПИТАЛОВО БЮДЖЕТИРАНЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНО НЕОБХОДИМОТО КОЛИЧЕСТВО НА ПРОДАЖБИТЕ И ЕФЕКТА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ЛОСТ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
КАПИТАЛОВО БЮДЖЕТИРАНЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНО НЕОБХОДИМОТО КОЛИЧЕСТВО НА ПРОДАЖБИТЕ И ЕФЕКТА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ЛОСТ ПДФ Печат Е-мейл

КАПИТАЛОВО БЮДЖЕТИРАНЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНО НЕОБХОДИМОТО КОЛИЧЕСТВО НА ПРОДАЖБИТЕ И ЕФЕКТА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ЛОСТ

1. Същност и видове парични потоци

Функционирането на фирмата формира два противоположни парични потока. Единият е свързан с изразходване на пари за активи (дълготрайни и краткотрайни) и закупуване факторите на производството. В този паричен поток има обособени две направления на разходите. Те коренно се различават помежду си. Едното направление е свързано с инвестиции за дълготрайни материални, нематериални и финансови активи, а другото ­ заплащане на изхабяването на дълготрайните материални и нематериални активи и закупуване на материално-енергетични ресурси, услуги и работна сила. Недопустимо е средствата да се преливат от едното в другото направление. Ако това се допусне, неминуемо фирмата ще изпадне в несъстоятелност. И така, едното направление на разходи е свързано с инвестиционната дейност на фирмата, а другото ­ с издръжката на производството.

Другият паричен поток е обратен на първия. Той тече с посока към фирмата. Този процес е резултат от реализацията на продукцията, полуфабрикатите, услугите и продажбата на дълготрайни материални, нематериални и финансови активи, а така също и на краткотрайни активи. Потокът образува приходите на предприятието. Както се вижда, формират се два основни парични потока ­ приходи и разходи. Най-много тревога на всяка фирма създава съотношението между приходите от извършваната дейност и разходите за нея. Ето защо се налага прогнозиране (планиране) на паричните потоци и осъществяване на контрол. Чрез планирането се показват пътищата за постигане на целите на фирмата (максимална печалба, висока стойност на фирмата, минимален риск). С контрола се поддържа нормално функциониране на използваните ресурси. Графично движението на паричните потоци може да бъде представено така (Вж. фиг. V­1)

Означения:

ДА ­ дълготрайни материални, нематериални и финансови активи;

КА ­ краткотрайни активи;

РС ­ работна сила и соц. осигуровки и надбавки;

П, П’ ­ пари и пари прим.

Графиката показва движението на капитала, който от авансиран паричен капитал се трансформира в производителен, т.е. в средства за производство и работна сила, след това преминава през производствения процес и завършва с нараснала стокова стойност, реализирана на пазара. Този оборот на капитала всъщност е процесът на неговото възпроизводство. Кръгооборотът и оборотът на капитала има свои особености, които дават отражение върху производствените разходи, следователно и върху крайните финансови резултати на предприятието.

Разходите за инвестиции са главно в две направления:

­за създаване на реални активи ­ сгради, силово и технологично обзавеждане, транспортни средства, стопански инвентар ­ създаване на материално-техническата база на стопанската дейност;

­за закупуване на акции, облигации и др. ценни книжа, т.е. закупуване на финансови активи.

Разходите за посочените активи се наричат инвестиционни, капиталови разходи. Те се обхващат и систематизират в инвестиционните проекти. Резултатите от внедряването се получават след като започне функционирането на стопанския обект и се осъществяват продажби. Инвестициите се превръщат в дълготрайни материални (ДМА) и нематериални (ДНА) активи. От момента на започване на функционирането на предприятието, инвестициите са потенциални ДМА и ДНА, докато последните са действащи инвестиции.

ДМА са носещата конструкция на производството. В тях е заложено качеството на материално­техническата база и възможности за производството на качествени и продаваеми стоки и услуги. Най-големият им недостатък е, че са бавно ликвидни и тромави за бизнеса.

Това налага непрекъснато да се усъвършенства тяхната структура, а бизнесът да се ориентира към нискоресурсоемки и ефективни активи.

ДНА не бива да се подценяват. Те са на преуспяващия бизнес и са по-ресурсоспестяващи и по-печеливши в сравнение с дълготрайните материални активи.

Що се отнася до инвестициите, вложени във финансови активи, трябва да се каже, че голямото им преимущество е бързата им ликвидност. При развити фондови борси от тези активи може бързо да се печели, но, разбира се, и да се губи.

След като са осъществени инвестиционните проекти и предприятието започне да функционира, се правят производствени и финансови разходи и разходи за реализацията на продукцията. Така се формира паричният поток на разходите.

С реализацията на продукцията и услугите парите, вложени в материалния поток се освобождават и така се формира паричният поток на приходите.

Разликата между паричния поток на приходите и паричния поток на разходите представлява чистия паричен поток. Към него може да се прибави амортизацията. Практиката в това отношение е различна.

Изчисляването на паричните потоци може да стане по два начина: финансов и икономически. При финансовия аспект критерий за оценка и формиране на паричните потоци е чистата печалба. Това означава, че лихвите и данъците са разходи за фирмите. Докато при икономическия аспект ­критерий е националният доход, а лихвите и данъците се таксуват като приход за държавата.

При формиране на паричните потоци на предприятията се възприема финансовият аспект на оценка.

Най-добрата информационна база за изчисляване на паричните потоци ­ на приходите, разходите и чистия паричен поток е отчетът за приходите и разходите.

Според произхода на паричните потоци те се класифицират на три групи: парични потоци от оперативна дейност; парични потоци от инвестиционна дейност; парични потоци от финансова дейност.

Към постъпленията от оперативна дейност се включват: постъпления от клиенти и дебитори за продадени материали, продукция, стоки и услуги; авансови постъпления срещу бъдещи продажби; получени дарения и временна финансова помощ; получени обезщетения за застраховане; получени суми от осигурителни организации; връщане на надвнесени данъци; мита и други; положителни курсови разлики от операции с чуждестранна валута и др. постъпления. Към тях се включват и постъпления от извънредни операции, които могат да се отнесат към оперативната дейност.

Плащанията за оперативна дейност са: плащания към доставчици, изплатени заплати, изплатени осигурителни вноски, изплатени данъци, отрицателни курсови разлики, плащане за услуги и за придобити активи, плащания по извънредни операции, които могат да се отнесат към оперативната дейност и други плащания.

Паричните потоци от инвестиционна дейност са свързани със сделки и операции за придобиване или освобождаване от инвестиционни ресурси. Постъпленията от инвестиционна дейност са: продажба на опционни договори; продажба на материални, нематериални и финансови дълготрайни активи; постъпления от финансов лизинг; постъпления от продажба на дъщерни предприятия; постъпления от дивиденти и лихви; постъпления от извънредни операции, които могат да се отнесат към инвестиционната дейност и други постъпления.

Плащанията за инвестиционна дейност включват: покупка на опционни договори; покупка на материални, нематериални и финансови дълготрайни активи; изплащане суми по финансов лизинг; плащане по извънредни операции, които могат да се отнесат към инвестиционната дейност; други плащания.

Паричните потоци от финансова дейност включват: постъпления от финансова дейност: постъпления от емисия на дялов капитал; постъпления от емисия на облигации; получени дългосрочни и краткосрочни заеми; получени суми по финансов лизинг; постъпления от извънредни операции, които могат да бъдат включени във финансовата дейност на фирмата; други постъпления.

Плащанията за финансовата дейност са изплатени заеми, изплатени лихви по заеми, изплатени дивиденти и други плащания.

Така направената класификация на паричните потоци показва, че те са постъпления на парични средства в предприятието и същевременно плащания на парични средства от него. Тези три потока характеризират дейността на предприятието през отчетния период.

Паричните потоци се класифицират като положителни, когато се получават парични средства в предприятието и отрицателни, когато се осъществяват плащания за други лица, организации и институции.

Задължително се следи движението на паричните потоци в годишен разрез, но може да се проследява за тримесечие и месечно. Тази оперативна работа дава възможност да се разкрият невралгичните дейности, които задържат движението, като съдейства за своевременното им отстраняване. По такъв начин фирмата се предпазва от фалит и се насочва към формирането на чисти парични постъпления. Това повишава нейната привлекателност, намалява риска, увеличава се нетната печалба и стойността на фирмата.

Пресмятането на паричните потоци, на приходите и разходите за бъдещи периоди и определяне на чистите парични потоци представлява капиталово бюджетиране. То се прави вариантно и е в основата на усъвършенстването на краткосрочното и дългосрочното управление на финансите на фирмата и вземане на решение за избор на инвестиционен проект.

2. Характеристика на паричния поток на приходите

Отчетът за приходите и разходите се използва като изходна позиция за разработване на капиталовото бюджетиране.

При съществуващи предприятия паричните потоци за приходите и разходите се разработват на базата на отчетни данни. При сравнително стабилни макроикономически параметри ­ инфлация, валутни курсове, данъци, лихви и др. обезателно се налага паричните потоци да се представят по отчетни данни за няколко минали години.

Това се прави с цел да се разкрият тенденциите, които на основата на нова информация да се вплетат в бъдещите парични потоци.

За да се определи бъдещият паричен поток на приходите е необходимо предварително да бъдат направени маркетингови проучвания. По-конкретно да се направи анализ на пазара и на основните конкуренти, на силните и слабите страни на конкурентите, а също и на собственото предприятие, още на силните и слабите страни на стоките, да се направи анализ на потребителското търсене и доходите на населението и стимулирането на продажбите. На основата на тези данни се разработва прогнозна производствена програма на предприятието. Именно тя е в основата на изчисляване на паричния поток на приходите.

Приходите са систематизирани в три групи:

1. Приходи от дейността

­

235,5 млн. лв.

99,0%

2. Финансови приходи

­

1,8 млн. лв.

0,8%

3. Извънредни приходи

­

0,4 млн. лв.

0,2%

 

 

237,7 млн. лв.

100,0%

Данните показват, че за анализираната фирма най-голямо значение имат приходите от дейността. Това са:

1. Нетни приходи от продажби ­получават се, като натуралните количества продадени продукти се умножат по продажната им цена. В получената сума не се съдържа данък върху добавената стойност, акцизи, мита и загуби от рекламации. В тези приходи участват и предприятията, в които има контролно участие.

2. Приходи от финансирания, в т.ч. от държавата, под формата на производствени субсидии и дотации.

3. Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активии по стопански начин ­в тях се включват разходи за строително-монтажни работи, за закупуване на машини и съоръжения и др. Разходите, които се явяват като приход, се отразяват и в лявата част на отчета, където са дадени разходите за дейността. По такъв начин те се уравновесяват и не влияят върху финансовите резултати.

4. Увеличаване на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди ­включват се стойността на продукцията на склад, прирастът на незавършеното производство и разходите за бъдещи периоди. Тези запаси също не влияят върху финансовите резултати на отчетната година, тъй като се записват едновременно в дясната и лявата страна на отчета.

5. Други приходи ­не са свързани с експлоатационната дейност на предприятието. а) приплод и прираст на животни; б) материали от собствено производство; в) други (наеми).

Втората група приходи са финансовите:

6. Приходи от лихви ­ включват се получените от фирмата лихви от текущи сметки, депозити, дадени заеми и лихва от свързани предприятия.

7. Приходи от съучастие в т.ч. и от дивиденти ­ участие на фирмата с капитали в други фирми и получаване на дивиденти (ако е акционерно дружество).

8. Положителни разлики от операции с инвестиции ­ ценни книжа (купени ценни книжа на по-ниски цени, а продадени на по-високи). В статията се записва положителната разлика. Тук се включват и приходите от финансови инвестиции на свързани предприятия.

9. Положителни разлики от промяната на валутни курсове. Закупена валута при по-нисък валутен курс, а продадена при по-висок. Тук се отнася положителната разлика.

10. Други финансови приходи.

Трета група ­ извънредни приходи. Тя съдържа следните статии:

11. От операции по управлението ­включват се отписани вземания, получени глоби и неустойки, денгуби, установени излишъци от материални запаси и други ценности.

12. Други извънредни приходи ­включват се суми от използвани нематериални дълготрайни активи и арендни вноски, получени суми от продажбата на дълготрайни материални и нематериални активи, от продажба на материали. Към тази статия се включват още положителният резултат от ликвидация на материални дълготрайни активи, удържани суми от персонала за допуснат брак, получени безвъзмездни материални активи по продажни цени и др.

За фирмата, която е обект на анализ, най-голямо значение имат нетните приходи от продажби (НПП). Те се изчисляват по формулата:

където: qi е количеството на i-тия реализиран продукт;

pi ­пазарната цена (без ДДС и акцизи, мита и рекламации) на i-тия реализиран продукт.

На основата на НПП се изчислява средният размер на НПП, който всъщност е средната пазарна цена (цена на едро). Изчисленията са по формулата:

Нарастването на НПП се образува за сметка на безкрайно малкото увеличаване на количеството на произведената и продадена продукция. Това нарастване представлява пределния, маржинален доход (ПД). В условията на съвършената конкуренция такъв доход е равен на пазарната цена на благото.

Динамиката на НПП може да бъде представена графично по следния начин (фиг. V­2.):

Количество на продажбите

Фигурата показва, че динамиката на ППП, представена чрез лъч, започва от началото на координатите. При нулевото количество на продукцията, съвършено ясно е, че НПП ще бъде равен на нула. Ъгълът на наклона, както е известно, определя величината на производната , която, както вече се посочи, е пазарната цена на благата. Тази цена за отделната фирма се проявява като зададена цена. Доколкото ъгълът на наклона е постоянна величина, функцията ще се изобразява с права линия.

За определено количество продукция ON се получава НПП=MN, а средният

Графиката и формулите показват равенство между средния НПП, пределния доход и цената, която изразява наклона на функцията на НПП. Това може да се случи само в условията на хипотезата „съвършена конкуренция”.

Същественото е рационално да се управлява динамиката на НПП на фирмата. А за да стане това, от значение е да се проведат маркетингови изследвания, да се оптимизира производствената програма и асортиментът на произвежданата продукция.

За да се разработи паричният поток на приходите за бъдещ период от значение е анализът на приходите от дейността, финансовите и извънредните приходи. Технологичното и продуктовото обновяване, повишаване качеството на продукцията и разкриване на вътрешнопроизводствени резерви са предпоставките за настаняване на нови пазари и увеличаване на пазарния дял на фирмата и нарастване на паричния поток на приходите и ефективността на предприятието.

3. Характеристика на паричния поток на разходите

В лявата страна на отчета за приходите и разходите са включени разходите. Те са:

1. Разходи за дейността

­

175,4 млн. лв.

78,9%

в т.ч. амортизазция

­

2,0 млв. лв.

7,7%

2. Финансови разходи

­

17,2 млн. лв.

7,7%

3. Извънредни разходи

­

3,2 млн. лв.

1,5%

4. Данъци

­

26,4 млн. лв.

11,9%

Общо разходи

­

222,2 млн. лв.

100,0%

I. Разходи за дейността. Те имат най-голямо значение и трябва да се наблюдават много внимателно. Това дава възможност за установяване на конкурентноспособността на фирмата и изделията и на тази основа да се изгражда стратегия за развитие на производството. Може да се лансира стратегията на ниските цени. Но същественото е колко по­ниски да бъдат цените от тези на конкурентите, без да се намалява рентабилността на фирмата. Може да се възприеме стратегията на диференциацията. Например различно от други фирми да се поемат разходите по транспортирането на суровите материали до завода или на готовата продукция до потребителите. За тази стратегия е необходима допълнителна информация.

Иновационната стратегия и ценовата политика се изграждат също на основата на информацията за производствените разходи ­ разходите за дейността. Всичко това показва, че тези разходи винаги трябва да бъдат пред погледа на мениджъра и непрекъснато да се търсят резерви за тяхното намаляване.

Те се класифицират по следния начин:

1. Намаление на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди.

2. Разходи за материали. Те заемат висок дял от издръжката на фирмата. Включват се разходите за суровини и основни материали, спомагателни материали и резервни части, амбалажни материали, горива, енергия и др. С цел тяхното икономично изразходване на преден план се поставят въпросите за технологиите и реализацията на рандеманите и разходните норми, организацията на транспортната дейност и складовото съхраняване на производствените запаси.

3. Разходи за външни услуги.

4. Разходи за заплати и други възнаграждения. Тези разходи зависят от професионалната подготовка на заетия персонал, от неговата дисциплина и отговорност. Обезателно се налага нов преглед на длъжностните характеристики и точно определяне на функциите, правата и задълженията. Подобряването на образователната структура, рационализирането на трудовите норми и нормите на обслужване и на тази основа точно разпределение на персонала по отделни работни места оказва съществено положително влияние върху издръжката на производството.

5. Разходи за социални осигуровки и надбавки.

В този елемент на разходите за дейността се включват социалните и здравните осигуровки и отчисления за фонд „професионална квалификация и безработица”. Социалната програма се отразява в надбавките и тя е допълнителен стимул за производителен, всеотдаен и ефективен труд.

6. Разходи за амортизация. Те са непосредствено свързана със степента на използване на производствените мощности, с изхабяването и срока за възстановяване на дълготрайните материални и нематериални активи.

7. Други разходи. Към този елемент се отчитат разходите за служебни пътувания и командировки, изложби и панаири, стипендии, обезценка на материални запаси в края на годината съгласно чл. 22 от Закона на счетоводството и др.

8. Отчетна стойност на продадените материали, стоки, млади животни и животни за угояване и дълготрайни материални и нематериални активи.

II. Финансови разходи

9. Разходи за лихви в т.ч. към свързани предприятия.

10. Отрицателни разлики от операции с инвестиции, в т.ч. от инвестиции в свързани предприятия.

11. Отрицателни разлики от промяна на валутни курсове.

12. Други финансови разходи.

III. Извънредни разходи

Третират се като разходи „за операции по управлението”. Това са разходите, които се появяват случайно, извънредно и необичайно в дейността на предприятието. Те се отразяват негативно върху финансовия резултат. За някои от тях при включването им като разходи се прилага принципът на предпазливостта. По-конкретно към тази статия се отнасят:

­Отписани вземания. Това са вземания, за които е преценено, че са несъбираеми ­ вземания по рекламации, по липси и начети, по съдебни спорове.

­Платени глоби и неустойки. Тук се включват глобите за несвоевременни плащания, предвидени в закона към бюджета и други институции и лица, неустойките за несвоевременно изпълнени договорни задължения към доставчици, клиенти, транспортни организации и др.

­Липси на материални запаси и други ценности. Намаляване на свойствата на материалните запаси, от което се понасят щети, кражби, унищожаване на активи от стихийни бедствия. За да се запише този разход за сметка на фирмата при всички случаи трябва да се докаже, че съответните материално отговорни лица нямат вина.

­Други извънредни разходи. Включват се стойностите на бракуваните материални запаси, неамортизираната част на материални и нематериални дълготрайни активи и др.

IV. Общо разходи (сумира се ­ I, II и III).

V. Счетоводна печалба (Общо приходи ­ общо разходи).

Тя е основата за изграждане на облагаемата (фискалната) печалба.

VI. Разходи за данъци.

13. Данък върху печалбата (за републиканския бяджет и за общините).

14. Други данъци (санкции за неизпълнение на нормативни актове).

VII. Печалба ­ чиста (нетна)

(Общо приходи ­ IV + VI)

От общо приходите, като се извадят общо разходите плюс данъците се получава чистата печалба. Всъщност това е чистият паричен поток. Към него се прибавя и амортизацията.

Паричният поток на приходите и паричният поток на разходите имат различна степен на детайлизация ­ оперативна дейност, финансова дейност, извънредни операции и данъци. Различната степен на обхващане на приходите и разходите дава възможност да се установи и оцени диференцирано равнището на доходността на капитала.

4. Изчисляване на чистия паричен поток чрез калкулацията на себестойността

Разходите, систематизирани в отчета за приходите и разходите, могат да се преобразуват и по статии на калкулацията. За групиране на разходите по статии на калкулацията е дадена примерна схема в националния сметкоплан. В зависимост от особеностите на всяка дейност и от потребностите от информация всяка фирма си разработва своя схема на калкулация.

Разходите, които са систематизирани в отчета за приходите и разходите, са еднородни по своя състав, по икономическия си произход и се отнасят за цялата произвеждана готова продукция, полуфабрикати и незавършено производство. Докато в калкулацията разходите се обхващат, разграничават и систематизират по хода на производствения процес ­ от доставчиците до завода, в самия завод и до потребителите. Изчисленията се правят за единица продукция и за цялата продукция. Обект на калкулиране са готовите изделия и полуфабрикатите, а калкулативната единица е съответната физическа измервателна единица ­ килограм, тон, литър, тон­километър, линеен метър и т.н. Разходите, включени в калкулацията, се наричат статии. Те могат да се систематизират по производствени участъци, цехове, предприятия.

Калкулацията е основа за ценообразуването и за определяне на печалбата за единица продукция. Себестойността на единица продукция и качеството показват конкурентните позиции на изделието. В калкулацията са дадени параметрите на разходите и тя служи като оперативен документ в ръцете на организаторите на производството в отделните взаимносвързани звена, цехове и цялото предприятие. По равнището на разходите се съди за качеството на работата в производствените участъци, цеховете, в службите и производствено-техническите отдели.

И така, калкулацията е друг начин за представяне на разходите, по-различен отколкото е издръжката на производството. Статиите на калкулацията могат да бъдат систематизирани по следния начин (Вж. табл. V­1)

Така предложената систематизация на разходите дава възможност отговорностите да се диференцират по отделни звена и конкретно да се свърже реализацията на продукцията с разходите. Така например административно-управленските разходи по данни от табл. V­1 са 6,90 лв. на 100 лв. нетни приходи от продажби, разходите за продажби са 11,06 лв. също на 100 лв. продажби и т.н. Данните в таблицата показват, че на 100 лв. нетни приходи от продажби се падат разходи (пълна себестойност) 89,21 лв. Корпоративни данъци (данък върху печалбата и данък за общините) 3,24 лв. и чиста печалба 7,55 лв (89,21 лв. + 3,24 лв. + 7,55 лв. = 100 лв.)

Таблица V­1

Калкулация на себестойността на фирма „Емилиян Станев” АД за 2001 г.

Показатели

Количество на произведената
и продадената продукция

Разходи за целия
обем продукция

Захар,
... кг

Шоколадови
изделия, ... кг

лв.
за
1 кг

лв.
за цялата
прод.

лв.
за
1 кг

лв.
за цялата
прод.

на 100 лв.
продажби,
лева

Общо
хиляди
лева

I. Нетни приходи от продажби

 

 

 

 

 

730000

II. Себестойност
1. Суровини и материали

 

 

 

 


27,58


201266

2. Горива и енергия

 

 

 

 

7,32

53404

3. Разходи за външни услуги

 

 

 

 

16,60

121200

4. Амортизация

 

 

 

 

0,89

6425

5. Заплати

 

 

 

 

13,71

100112

6. Социални осигуровки

 

 

 

 

5,06

37031

7. Разходи за брак

 

 

 

 

0,08

560

8. Административно-управленски разходи

 

 

 

 

6,90

50357

9. Разходи за продажби

 

 

 

 

11,06

80780

10. Други

 

 

 

 

0,01

110

Пълна себестойност

 

 

 

 

89,21

651245

III. Брутна печалба (разд. I­разд. II)

 

 

 

 

10,79

78755

IV. Данък върху печалбата (30%)

 

 

 

 

3,24

23626

V. Чиста печалба (pазд. III­разд. IV)

 

 

 

 

7,55

55129

Както се вижда, по данни от калкулацията може много лесно и нагледно да се определи чистият паричен поток за целия икономически живот на активите. В нашия случай чистият паричен поток е 55129 хил. лв. чиста печалба плюс 6425 хил. лв. амортизация или всичко 61554 хил. лева за една година. Освен това калкулацията съдържа информация, която по-нататък конкретизира стъпките на производствено-икономическото и финансовото управление на фирмата.

5. Концепция за приноса и диаграма на равновесието между обема на продажбите, разходите и печалбата

Фирмите се отнасят много внимателно към разходите, защото всяка единица разход намалява тяхната печалба. Разходите, които се правят за отделните видове изделия, а така също и систематизирани в отчета за приходите и разходите и калкулациите могат да бъдат класифицирани по следния начин:

1. Преки разходи ­включват се материалните разходи, част от разходите за външни услуги, заплатите, социалните осигуровки и др. Те се изменят пропорционално на произвежданата продукция.

2. Постоянни разходи или постоянна издръжка ­ понасят се от фирмата в течение на годината и не зависят от измененията на количествата на произвежданите продукти. Тук се включват разходите за амортизация, за експлоатация на технологичното обзавеждане и машините, изплащането на наеми, аренда, фискални данъци, административни разходи, ремонт, лихви и др. Необходимо е да се установи показателят дял на постоянните разходи в общата сума на разходите. Този показател до известна степен може да характеризира риска за дадено производство. Колкото е по-висок относителният дял на постоянните разходи, толкова по­голяма е зависимостта от обема на производството и продажбите. Намаляването на продажбите не намалява постоянните разходи. Постоянните разходи се делят на:

а) Преки постоянни разходи, т.е. това са онези разходи, които пряко се отнасят като разход към отделния продукт.

На пример пряк постоянен разход са заплатата и социалните осигуровки на майстора на смяната, който организира и ръководи производството на даден вид изделие. Такъв разход могат да бъдат отоплението, осветлението и изобщо поддръжката на помещението, в което се извършва даденото производство, наемите на помещението, амортизацията и др. Тези разходи не зависят от обема на производството на даденото изделие, но те се отнасят конкретно за него.

б) Общи постоянни разходи. Към тези разходи се отнасят всички постоянни разходи, независимо от това дали имат цехов или заводски характер. Те подлежат на разпределение на основата на избрана база за произвежданите изделия във фирмата.

Делението на постоянните разходи на преки постоянни и общи постоянни разходи в много случаи е трудно осъществимо. И затова практически остава делението само на преки и постоянни разходи. Сумата на преките и постояните разходи представлява съвкупните разходи. Когато постоянните разходи се класифицират на две групи ­ преки и общи постоянни разходи, се използва понятието уместни разходи. Те се получават, като се сумират преките разходи с преките постоянни разходи.

Всяко едно предприятие трябва да си състави списък на разходите, класифицирани като променливи и постоянни. В основата на тази класификация е критерият за зависимост или независимост от обема на производството.

Зависимостта между постоянните и променливите разходи е устойчива само в краткосрочен план ­ постоянните разходи, пресметнати на единица продукция не се изменят при промени в обема на производството, а променливите разходи и продажните цени често нелинейно се изменят от обема на производството.

Приносът на всяка стока, поотделно и общо за фирмите, се установява по следния начин: от нетния размер на приходите от продажби се приспадат уместните разходи или при другия вариант от нетния размер на приходите от продажби се приспадат преките разходи. Така се получава нетният финансов принос. Ако от него се приспаднат постоянните разходи, се получава печалбата. Както се вижда, размерът на печалбата е по-малък от приноса ­ нетния финансов принос.

Изучаването на приноса за всяка една стока има значение. Безспорно, най-добре е, когато от всяко изделие се получава печалба. Но когато за дадено изделие резултатът е нулев ­ няма нито печалба, нито загуба, пак е изгодно да се произвежда, защото изделието поема част от постоянните разходи. Тук вече става въпрос за асортиментната структура и нейното влияние върху приноса и печалбата. Проблемът вече е да се оптимизира асортиментът при критерии нетен финансов принос или печалба. На тази основа може да се вземе обосновано решение за спиране на дадено изделие от производството.

Класификацията на разходите на преки (променливи и постоянни) се прави и въз основа на още две съображения:

­Да се направи анализ на балансираното съотношение между приходите, разходите и печалбата. И на тази основа да се определят границите на рентабилността ­ минимална, максимална.

­Да се осигури ефективен контрол върху разходите и приходите.

Всяко увеличаване на нетния размер на приходите от продажби води до промени в печалбата. Тя се изменя още и в резултат на промени в разходите и качеството на продукцията. За да се вземе обосновано управленско решение е необходимо да се направи анализ на балансираното съотношение между обема на производството, разходите и печалбата. Този анализ се нарича Break Even Point (критична точка на печалбата, критична точка на продажбите, точка на равновесието, праг на рентабилността или мъртва точка). Целта на този анализ е да се определи минимално необходимото количество на продажбите, при който предприятието няма загуби, но няма и печалба, което означава, че разходите са равни на приходите. Изчисленията могат да се направят по два метода: графичен и аналитичен.

Освен това, количеството на продажбите може да се представи в натурален и стойностен израз. Разходите могат да се ограничат само до разходите за дейността или да се включат финансовите и извънредните разходи и данъците.

За намиране на критичната точка е необходимо да се съставят многовариантни сметки за възможните степени на използване на производствените мощности и реалните възможности за продажби, възможности за снабдяване с материално-енергетичните ресурси, работна сила и разширяване на мощностите. Целта е да се установи как влияе върху печалбата изменението на следните фактори: променливи разходи; постоянни разходи; количество на реализираната продукция; продажна цена; асортимент на реализираната продукция.

Построяването на диаграмата на равновесието изисква:

­количеството на произведената продукция да е равно на количеството на реализираната продукция;

­цените да останат непроменени за разглеждания период;

­не се променя асортиментната структура;

­технологията и организацията остават едни и същи;

­реално поделяне на разходите на променливи и постоянни.

Критичната точка по графичния метод се построява по т.нар. диаграма на равновесието. В десния квадрант на правоъгълната координатна система по абсцисната ос се нанася обемът на производството в натурален или стойностен израз. На ординатата се нанасят приходите и разходите.

Най-напред на диаграмата се нанасят постоянните разходи. Те са успоредни на абсцисната ос. Промеливите разходи се изобразяват като наклонена линия и имат един и същ ъгъл на наклона. Това е възможно само при условие, че цените за периода са непроменяеми. Общото равнище на разходите е също наклонена линия, която започва от мястото на постоянните разходи на ординатната ос.

Нетните приходи от продажби представляват наклонена линия, която започва от началото на ординатната ос. Ъгълът на наклона е постоянен, тъй като продажните цени на продуктите са едни и същи. Там, където линията на нетните приходи от продажби се пресича с линията на общите разходи, е точката на равновесието. Тя показва, при какъв обем на производството нетните приходи от продажби са равни на общите разходи. Този обем се определя чрез спускането от точката на равновесието перпендикуляр към абсцисната ос.

Нека да представим диаграмата на равновесието на фирма „РМ” чрез графичния начин при следните характеристики:

­годишно производство 5 хил. тона рафинирано слънчогледово олио при годишна проектна производствена мощност 7 хил.;

­продажната цена за един килограм без данък върху добавената стойност е 40 лв./кг, а променливите разходи са 25 лв./кг.;

­постоянните разходи са 40 млн. лв. годишно.

Приходите са 5 хил. т. х 40 лв./кг = 200 млн. лв., променливите разходи са 5 хил. т. х 25 лв./кг = 125 млн. лв., а общите разходи са 125 + 40 = 165 млн. лв. При тези данни диаграмата е следната (Вж. фиг. V­3).

Интерпретацията на диаграмата дава основание да се направят следните изводи:

1. Точката на балансираното равновесие е 2,7 хил. тона рафинирано слънчогледово олио, или в стойност 108 млн. лв. Ако се произведе по-малко, фирмата е в загуба. Този обем на продажбите (НПП) е необходим за да покрие разходите и след тази точка предприятието започва да получава печалба.

2. Разликата между фактическото количество на реализираната продукция (5 хил. т.) и мъртвата точка (2,7 хил. т.) представлява зоната на безопасността (коридор на безопасната зона). Колкото е по-голяма тази разлика, толкова е по-добро финансовото състояние на предприятието.

3. Горната граница на рентабилността е в тясна връзка с максималната степен на използване на производствените мощности (7 хил. т.). Зоната от фактическите продажби (5 хил. т.) до годишната проектна производствена мощност (7 хил. т.) представлява пределната сигурност на стопанската дейност. В тази зона е налице потенциална печалба, която зависи от НПП, степента на използваните производствени мощности, разходите, асортимента и качеството на продукцията.

4. Колкото по-ниски са постоянните разходи, толкова повече точката на равновесието се премества наляво, т.е. уравновесяването на приходите и разходите става при по-малък обем продукция. При увеличаване на постоянните разходи, точката на равновесието се премества на дясно. Това показва, че трябва много да се внимава с постоянните разходи.

Взаимодействието между: разходи (променливи и постоянни) обем продажби, печалба, може да бъде показано още и по следния начин:

По данни от фиг. V­3.

Нетни приходи от продажби

200 млн. лв.

Общо разходи; в т.ч.

165 млн. лв.

Преки разходи

125 млн. лв.

Постоянни разходи

40 млн. лв.

Печалба

35 млн. лв.

Да предположим, че нетните приходи от продажби нарастват с 5%. Техният размер става 200.1,05 = 210 млн. лв. Преките разходи също се увеличават със същия процент, а постоянните разходи не се променят. Тогава имаме:

Нетен приход от продажби

210 млн. лв.

Общо разходи, в т.ч.

171,25 млн. лв.

Преки разходи (125.1,05)

131,25 млн. лв.

Постоянни разходи

40,00 млн. лв.

Печалба

38,75 млн. лв.

Както се вижда, приходите от продажби са се увеличили с 5%, а печалбата с 10,7 % [(38,75 : 35).100 ­ 100]. Нека да допуснем, че постоянните разходи също са нараснали с 2%. Тогава положението е следното:

Нетен приход от продажби

210 млн. лв

Общо разходи, в т.ч.:

172,05 млн. лв.

Преки разходи

131,25 млн. лв.

Постоянни разходи (40.1,02)

40,80 млн. лв.

Печалба

37,95 млн. лв.

В този случай печалбата се е увеличила с 8,42% [(37,95 : 35).100 ­ 100].

Изложените данни показват, че увеличаването на нетните приходи от продажби води до по-интензивно изменение на печалбата. Това явление е известно под наименованието ефект на производствения лост.

Силата на въздействието на производствения лост (ЕПЛ) се определя по формулата:

където: НПП е нетни приходи от продажби;

ПрР ­преки разходи;

П ­печалба.

Ако НПП се увеличат с 6%, то нарастването на печалбата е с 12,34% (2,14.6 = 12,84%). По данни от изходния пример може да се провери дали действително печалбата е нараснала с 12,84%. Нека да увеличим променливите разходи пропорционално на НПП, т.е. и двете величини да увеличим с 6%. Резултатите са:

Нетни приходи от продажби (200.1,06)

212,0 млн. лв.

Общо разходи, в т.ч.:

172,5 млн. лв.

Преки разходи (125.1,06)

132,5 млн. лв.

Постоянни разходи

40,0 млн. лв.

Печалба

39,5 млн. лв.

Увеличението на печалбата в сравнение с базисния вариант е (39,5 : 35).100 ­ 100=12,86%. Както се вижда, изчисленията по двата начина се покриват.

Изложените примери за ефекта на производствения лост (ЕПЛ) показват, че може да се манипулира с увеличаването (намаляването) на нетните приходи от продажби, постоянните и променливите разходи в зависимост от това с колко процента ще нарасне печалбата. Това дава възможност да се прояви гъвкавост при решаване на редица проблеми, свързани с разходите и приходите.

Другият начин за определяне точката на равновесието е аналитичният начин. При него определянето на критичните продажби става по следния начин:

1. Определя се делът на постоянните разходи от нетните приходи от продажби. По данни от базисния пример относителният дял на постоянните разходи (V) е:

Това показва, че постоянните разходи плюс печалбата представляват 37,5% от нетните приходи от продажби.

2. Критичната точка на продажбите (Ктп) е:

Критичните продажби по аналитичния метод могат да се определят и така:

Тази формула се използва, когато се работи с натурални показатели.

Критичните точки, точките на равновесието имат редица предимства и значение за усъвършенстване на управлението на финансово-икономическите процеси и показатели. Дава се възможност да се определят минимумът и максимумът на продажбите, печалбата и рентабилността, да се определи нетният финансов принос (анализ на покритието) и на тази основа да се разработят различни варианти за приходи, разходи, печалба, без да се прекрачи точката на равновесието и да се изпадне в загуба. На основата на прогнозиране на продажбите може реално да се определи границата на сигурност (пределната сигурност), която се разпростира до изчерпване на наличните производствени мощности. Вариранията в продажбите дават възможност да се изчисли бизнес рискът. При вариране на продажбите и при висок относителен дял на постоянните разходи се предизвиква и голямо вариране на печалбата. Така се формира търговският риск от текущата дейност. В края на краищата точката на равновесието изисква да се осъществи рационално съчетаване между променливите и постоянните разходи.

Наред с предимствата, точките на равновесието имат и недостатъци. Много трудно се разграничават някои от променливите разходи от постоянните. Самите променливи разходи не винаги се изменят правопропорционално на обема на продукцията. Поради тези причини е невъзможно математически точно да се определи точката на равновесието. Това налага да се изчислят не точки, а зони на равновесието. Но за стопанската работа и това е една добра oриентация.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG