Home Икономика Отчитане на риска при оценката на инвестиционните решения

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Отчитане на риска при оценката на инвестиционните решения ПДФ Печат Е-мейл

Отчитане на риска при оценката на инвестиционните решения.

Инвестиции – същност и структура

Инвестициите играят важна роля  в икономиката на предприятията. Те са едни от основните фактори и необходима предпоставка за успешно осъществяване на стопанската дейност, за повишаване качеството на продукцията, за снижаване на разходите, за разширяване на производствените мощности, за повишаване на конкурентоспособността и укрепване позициите на пазара. За това е необходимо влагането на капитал, и то в такива направления, които са изгодни за стопанската организация, фирма, предприятие. В този смисъл нарастват ролята и значението на дългосрочните фактори, каквито са инвестициите, за намирането на решения , позволяващи рационално използване на ресурсите и постигане на възможно най-добри резултати. Най-общо инвестициите се разглеждат като съвкупни разходи, реализирани под формата на дългосрочни вложения на собствен или заемен капитал. Всяка инвестиция се характеризира с последователни плащания (разходи или постъпления) в течение на срока на експлоатация на инвестиционния обект.Разглеждането на инвестициите като влагане на капитали във веществени елементи на производството разкрива двете ими основни същности характеристики:1) инвестицията е вложение на средства. Под средства се разбират не само пари, а и парични еквиваленти;2) целта на всяка инвестиция е получаването на доход, респ. печалба.

Следователно не всяко вложение на средства е инвестиция, както и не всяка инвестиция може да доведе до положителен краен резултат, какъвто е печалбата. Инвестицията е рисково начинание и колкото по-голям е рискът при една ивнестиция, толкова по-голяма е нейната възвращаемост. Инвестиционните решения обхващат всички активи на стопанската организация – материални, нематериални и финансови. Или инвестционното решение може да се определи като актив, към придобиването на който се влага капитал. Независимо в какви видове активи се инвестира, като цяло инвестиционните решения имат някои общи черти: 1.Инвестирането предполага значителен финансов разход.2.Всяко инвестиционно решение е съпроводено с известен риск и неопределеност.3.Възвращаемостта на инвестициите се постига в продължение на няколко години.4.С инвестиционните решения се преследват определени цели – стратегически или оперативни.

Процесът на вземане на решения се състои от следните елементи:1.Изучаване на обекта на инвестиране (предимства и недостатъци).2.Разработване на алтернативни варианти и оценка на резултатите  на всеки един вариант.3.Сравнение и избор на инвестиционното решение с отчитане на някои параметри на обкръжаващата среда (равнище на инфлация,  лихвени проценти, стойността на капитала).4.Цели и задачи, които трябва да бъдат решени с инвестиционните проекти.5.Критерии, изведени от общите задачи и позволяващи да се класифицират алтернативните варианти в зависимост от това, доколко техните резултати способстват за постигане на целите.

Инвестиционните решения са пряко свързани с бъдещото развитие на стопанските организации. От това произтичат и характерните особености на инвестиционните решения.1.Дългосрочност – вземаните решения обхващат действия и дейност за продължителен период.2.Необратимост - предварително вложените капитали не могат да бъдат освободени или ако това е възможно, то е свързано с високи загуби.3.Риск – произтича от дългосрочния и необратим характерна инвестиционното решение.

В много случаи инвестиционните решения се класифицират в зависимост от вида и типа на инвестициите. Такива са:1.Инвестиционни решения за разширяване на производството.2.Стратегически решения за усвояване на нови видове продукция или технология, както и промяна в позициите на пазара.3.Решения, които не са свързани с изменението на финасовите резултати от дейността на предприятието – безопасност, екология или други разходи, произтичащи от законодателни актове.

Рискът при инвестиционните решения може да бъде отразен с прилагане метода на рисковия премиен дисконтов фактор. Например, ако цената на капитала е 15% годишно и ако практиката показва, че доходите , които носят инвестиционни проекти от подобен вид, са средно с 2% по-ниски от очакваните , то оценката на такива проекти ще се направи при 17% дисконт, за да се вземе предвид очакваният спад от 2%. Така в разчетите се използва степен на възвращаемост 17% годишно с убеждението, че това ще донесе необходимите 15%.

Оценката на риска дава количествена мяра на риска за отделните алтернативи за инвестиране . Алтернативите за инвестиране могат да бъдат подредени по степента на риска така, че организацията де е в състояние по по-ясен начин да комбинира високо рискови и малко рискови проекти, да избира по-точно направленията на своята инвестиционна активност. Оценката на риска има и това и предимство, че дава възможност за разграничаване на важните от маловажните фактори, детермениращи неопределеността в едно инвестиционно решение.

Освен чрез отчитане на риска, за да се направи правилен инвестиционeн избор е необходимо да се направят и различни анализи на алтернативните инвестиционни проекти.

Т.3.1./ T.3.2. Връзка между риск и възвръщаемост. Статистически показатели за измерване и отчитане на риска.

Инвестиционните решения са пряко свързани с бъдещото развитие на стопанските организации. Те представляват от само себе си оптимален начин, средство за съчетаване на целите на предприятията и използваните ресурси. Смята се, че инвестиционните решения са неразделна част на стратегическото планиране, което определя направленията за инвестиране и източниците на финансиране. Инвестициите винаги се съпровождат с обвързване на капитал, т.е. при влагането на средства за придобиване на активи, инвестиционното решение обвързва финасов ресурс на предприятието и влияе върху структурата му за продължителен период. От това произтичат и характерните особености на инвестиционните решения.

  1. Дългосрочност – вземаните решения обхващат действия и дейност за продължителен период
  2. Необратимост - предварително вложените капитали не могат да бъдат освободени или ако това е възможно, то е свързано с високи загуби.
  3. Риск – произтича от дългосрочния и необратим характерна инвестиционното решение.

В много случаи инвестиционните решения се класифицират в зависимост от вида и типа на инвестициите. Такива са:

  1. Инвестиционни решения за разширяване на производството.
  2. Стратегически решения за усвояване на нови видове продукция или технология, както и промяна в позициите на пазара.
  3. Решения, които не са свързани с изменението на финасовите резултати от дейността на предприятието – безопасност, екология или други разходи, произтичащи от законодателни актове.

На прктика преобладават смесен тип инвестиционни решения. Разшираването на производството в много случаи има характер на обновяващо продукцията или технологията инвестиционно решение. С определена условност инвестиционните решения могат да се класифицират според преимущественото им насочване. Това има важно практическо значение, тъй като различните инвестиционни решения имат различна ефективност и се оценяват по диференцирани критерии, методи и показатели. Общите критерии, които са повече качествени, от колкото количествени, се установяват от икономическата среда, в която функционират стопанските организации, и гарантират постигане на целите и задачите на предприятията в определени условия.

Инвестиционните решения в повечето случаи се вземат в условията на несигурност за очаквания размер на дохода. За да се вземе положително инвестиционно решение,  е небходимо да се намири какъв трябва да е размерът на дохода по отношение  вложената инвестиция. Според принципа на възвращаемостта една инвестиция ще бъде предприета , когато създаваните от нея доходи са по-големи от разходите за осъществяване на инвестиционното решение. Доходите от по-голама част от инвестициите не са сигурни величини. В повечето случаи несигурността и изменчивостта при тяхното получаване в бъдеще се свързва с риска.

Колкото един инвестиционен проект е по-рискован и несигурен, толкова е по-голямо изискването за по-високи бъдещи доходи, т.е. очакванните доходи трябва да бъдат съезмерими с поетия риск.  Практиката показва, че е по-лесно да се избере благоприятна инвестиционна алтернатива, отколкото да се определи сетпента на риска, съпътстващ инвестиционното решение. Често изборът е дали например да се инвестира там, където очаквания доход е 35%, но рискът застрашава реализацията на проекта, или да се инвестира другаде, където рентабилността е два пъти по-ниска, но опасността свързана с реализацията на проекта незначителна. От това следва, че рискът може да се определи като променливост на възможните изходи от дадено инвестиционно решение. Рисковият елемент на инвестиционните решения може да се намали значително чрез диверсификация. Тя представлява разпределяне на инвестициите или дейностите в известен брой несвързани помежду си проекти.

Рискът при инвестиционните решения може да бъде отразен с прилагане метода на рисковия премиен дисконтов фактор. Например, ако цената на капитала е 15% годишно и ако практиката показва, че доходите , които носят инвестиционни проекти от подобен вид, са средно с 2% по-ниски от очакваните , то оценката на такива проекти ще се направи при 17% дисконт, за да се вземе предвид очакваният спад от 2%. Така в разчетите се използва степен на възвращаемост 17% годишно с убеждението, че това ще донесе необходимите 15%.

Оценката на риска дава количествена мяра на риска за отделните алтернативи за инвестиране . Алтернативите за инвестиране могат да бъдат подредени по степента на риска така, че организацията де е в състояние по по-ясен начин да комбинира високо рискови и малко рискови проекти, да избира по-точно направленията на своята инвестиционна активност. Оценката на риска има и това и предимство, че дава възможност за разграничаване на важните от маловажните фактори, детермениращи неопределеността в едно инвестиционно решение.

Освен чрез отчитане на риска, за да се направи правилен инвестиционин избор е необходимо да се направят и различни анализи на алтернативните инвестиционни проекти

Т.3.3. Практически ориентирани методи за анализ и оценка на риска.

В практиката се използват две основни групи методи  и показатели за икономическа оценка на ефективността на инвестиционните проекти – статични (прости) и динамични (дисконтови) методи, което изисква добро познаване на сравнителните им предимства и недостатъци.

Характеристиката на статичните методи показва , че те са достъпни и лесно приложими. Общо за тях е характерно следното:

1)                                                          те са практически ориентирани методи за оценка, работещи с приблизителна точност;

2)                                                          установяват типични или средни стойности на сравняваните показатели;

3)                                                          боравят със средни величини на паричните потоци за едногодишен период. По такъв начин се пренебрегва факторът време или не се отчита изменението на стойността на парите във времето, което е техният основен недостатък.

Дисконтирането на паричните потоци дава възможност за установяване на ефективността на инвестиционните решения с оглед избора на най-изгодния вариант, както и оценяване на вече направени инвестиции, ако се налага актуализиране и преоценяване на стойността им. Най-голямо приложение от тази група имат методите на нетната настояща стойност (NPV) и вътрешната норма на възвращаемост (IRR).

При метода на нетната настояща стойност се установява разликата между дисконтираните нетни парични доходи за целия срок на икономически живот на проекта и дисконтираните инвестиционни разходи през същия период. Проектът се приема, ако

NPV  0. Когато  се сравняват различни проектни варианти, за предпочитане е този проект,  чиято NPV е по-висока . Методът и показателят NPV е с най-големи теоритични и практически достойнства, тъй като най-добре показва до каква степен се е повишило благосъстоянието на собствениците (акционерите) на фирмата.

Вътрешната норма на възвращаемост е процентът на дисконтиране, който приравнява нетната настояща стойност (NPV)  на нула. Тази норма е вътрешна за проекта и зависи само от паричните потоци, които го характеризират през целия срок на икономически живот. Критерият за оценяване и класиране на проектите по този метод е максимална положителна разлика между IRR и процента на дисконтиране, използван при изчисляване на NPV. В определени случаи критерият IRR е неприложим и следва да се използва неговият модифициран вариант.

Други познати и използвани методи и показатели за оценка са индексът на рентабилността и неговата модификация „коефициент на нетната доходност (IP)”, анюитетният метод (АМ), особено популярен при дълговото финансиране, срокът на откупуване (възвръщане) в дисконтов вариант, средната норма на доходност (АRR)и др. В повечето случаи тези показатели се сравняват с предварително установен норматив, който служи като критерий за оптималност. Проектът се приема, ако получената в инвестиционния анализ стойност на дадения показател е по-голяма (съответно по-малка) от този норматив. Сравнителните характеристики  на отделните методи и критерии ориентират инвеститора в кои случаи следва да бъде предпочетен един или дрег показател за икономическа ефективност.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG