СЪЩНОСТ НА КРЕДИТА И ЛИХВАТА

1. Кредит. Същност на кредита.

Главният признак на кредита е разкъсване във времето. Всички кредитни сделки са възникнали и включват размяна във времето, между извършването на действието от кредитора (предаване на стоката на длъжника) и времето на равностойното задължение на длъжника за погасяване на задължението.

Кредитът може да се определи и като икономическо отношение, което възниква при предаване на стойности между субекти за временно ползване при условие за връщане.

Отлагането на плащането в бъдеще е основна характеристика на кредита. Друга характеристика е рискът, който също произтича от елемента “време”. Рискът е за продавача или заемодателя.

Погледнато по-широко, кредитът е вид бизнес – финансиране и фаза на маркетинга, тъй като неговата функция е да улеснява  движението на стоки по каналите на търговията, както и тяхното крайно потребление.

Кредит и дълг. Кредитът е различно от дълг. Кредитът е доверие и възможност. Дългът е неплатената част на минала сделка, осъществявана на кредит.

Кредитът е покупателен капацитет или капацитет за получаване на заеми; дългът е иск на кредитора за определена сума.

Кредитен обем – общата сума на дейностите (сделки извършвани на кредит).

Кредит и благосъстояние – кредитните сделки само прехвърлят, но не увеличават благосъстоянието.

Самият кредит не е състояние, а фактор, който допринася за нарастване на състоянието. Благосъстоянието на обществото се увеличава не от кредита, а от ползването му. Субекти на кредита – индивидуалните субекти (потребителите); бизнесмените – съществен субект; държавните (правителствени) субекти и като кредитор и като носител на дълга.

Източници на кредита – два са основните източници на средства – спестяванията и формираните фондове.

Роля на кредита – като икономическа функция на кредита обикновено се посочва, че той служи в икономиката като средство за обмяна (размяна).

Друга икономическа функция на кредита е да предостави в наличност капитал за бизнеса, който без него нямаше да бъде използван.

Като социална функция на кредита се посочва обикновено изглаждането на различията м/у капитала и труда чрез ефективното използване потенциала както на труда, така и на капитала.

Видове и форми на кредита.

Основни форми на кредита:

1. Търговски кредит – това е кредита в стокова форма и субектите са непосредствени участници в реализацията на стоковия кредит.
2. Банков кредит – той е в парична форма, а субекта – кредитор е банката.

В една по-широка класификация кредита може да бъде групиран като:

1. Публичен кредит (правителствен)
2. държавен
3. общински
   1. Частен кредит

А. Бизнес-кредит

1. дългосрочен
2. средносрочен
3. кратосрочен: търговски, паричен, депозитен

Б. Кредит за недвижима собственост

1. бизнес фирми
2. потребители

В. Потребителски кредит

1. продажби чрез търговски кредит
2. кредит за услуги
3. паричен кредит

Лихва и лихвен процент

Обща характеристика – обикновено лихвата се определя като парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем средства. Тя може да се разглежда и като възнаграждение за раздялата с ликвидности. В този смисъл тя е своеобразна “цена”.

Нормата на лихвата е отношение на лихвата към величината на ползвания заем, изразено в %.

Н_л = Л   х 100

З

Л- величина на лихвата

З – величина на заема (кредита)

Лихвата се разглежда като награда за отлагането на текущото потребление в полза на бъдещото потребление. По-големите лихвени проценти поощряват  по-голям брой лица да заменят своето текущо потребление със спестяване (т.е. с бъдещо потребление). Това е ефект на заместването. Лихвеният поцент оказва влияние и върху фирмените решения. По-високият лихвен процент принуждава фирмите да използват собствени средства при финансиране на техните проекти. И обратно – по-ниските лихвени проценти – ги насърчават към по-голямо използване на кредити.

Съществува обаче и т.нар. парадокс на спестовността. Той се изразява в това, че високите лихвени проценти привличат повече спестявания, но плащайки по-високи лихви по депозитите, банките увеличават и лихвените проценти по кредитите, тъй като трябва да плащат по-високи лихви по депозитите.

Видове лихви

Според начина на изчисляване:

1. Проста лихва – тази, при която основата за нейното изчисляване (вложената или заета сума) не се променя през периода на заемния срок. Тя е постоянна величина и не се прибавя към олихвяваната сума. Лихвата е правопропорционална величина на първоначалното количество, лихвения процент и времето, или

Сумата на лихвата = {(първоначалното количество х лихвения процент)/ 100 х 360} х  лихвен срок

1. Сложна лихва – това е лихвата, която се прибавя към сумата през целия лихвен период. По този начин се начислява  лихва и на самата лихва.

Според момента, в който се начислява, лихвата може да бъде:

1. Декрузивна – която се начислява и изплаща в края на всеки лихвен период
2. Антиципативна – която се начислява и удържа предварително от заеманата сума, т.е. в началото на лихвения период.

Видове лихвени проценти:

1. лихвен процент по кредитите – договаря се индивидуално м/у кредитора и съответния длъжник. Зависи от редица фактори: търсене и предлагане на кредити, степен на риск, кредитоспособност на заемодателя и др.
2. Основен лихвен процент (ОЛП) – определя се от ЦБ.
3. Лихвен процент по депозитите и влоговете – като правило лихвата по влоговете и депозитите е по-ниска от лихвата по банковите кредити. Разликата м/у тях е основен източник на доходи за банката. М/у лихвения процент и срока, за който депозитите остават в банката, съществува правопропорционална зависимост.
4. Първокласен лихвен процент – по който големите банки отпускат краткосрочни кредити на първокласните си клиенти. Този лихвен процент е стабилен и не се влияе от търсенето и предлагането.
5. Сконтов лихвен процент – е отбивът, който се прави от номиналната стойност на една полица при нейното сконтиране или продажба, преди да е настъпил нейния падеж.

Ск = К  х  Л%  х Д

360       х 100

К- стойност на полицата

Л% - пазарен ЛП по краткосрочен заем

Д – дните от момента на сконтиране до падежа

1. Пазарен лихвен процент – определя се на договорна основа м/у страните по кредитната сделка и обикновено е с няколко пункта по-висока от основния лихвен процент
2. Договорна лихва – тази, която страните писмено са уговорили в сключения от тях договор. Ако не е уговорена лихва, се прилага законовата лихва. Тя може да е фиксирана взависимост от ОЛП.
3. Законова лихва – това е обезщетението, което длъжникът плаща на кредитора в случай на закъснение. Тя е строго фиксирана и не се договаря. Определя се спрямо ОЛП или LIBOR (лондонски междубанков лихвен поцент) + съответна прибавка.

Лихвения процент може да бъде номинален и реален, взависимост дали се отчита влиянието на инфлацията.

Номинален ЛП – по който е сключена кредитната сделка.

Реалин ЛП – получава се след като номиналния ЛП се изчисти от инфлационното бреме.

РЛП = (номинален годишен ЛП  -  годишен темп на инфлация)  / 1 + годишен темп на инфлация

НЛП = годишен темп на инфлация + реален ЛП + (реален ЛП  х  годишен темп на инфлация)