Joomla Software solutions Template

Payday loan

Печалбата като елемент на собствения капитал на фирмата

Търговската дейност на фирмите в условията на пазарна икономика имат за цел печалба и рентабилност. Това е съвсем естествено, защото бизнес без капитал е невъзможно да осъществява дейността си, а печалбата е главния вътрешен източник и реална предпоставка за увеличение на капитала.

Рентабилността е най-обобщаващия и универсален критерии и измерител на резултатите от търговската дейност. Тя се установява като отношение на реализираната печалба към друг икономически показател – обем на продажбите, общ ангажиран капитал, общи разходи свързани с дейността и т.н.

Капиталът необходим за инвестиране в бизнеса може да има различни източници – лични средства, кредити, но той не може да се възпроизведа ако не се реализира печалба от използването му. Печалбата ако е абсолютна величина е изключително важен обобщаващ икономически критерий и показател за резултатите от търговската дейност.

За фирмата реално значение има не брутната, а нетната печалба. Нетната печалба е частта от печалбата, с която фирмата реално разполага и ползва. Чистата печалба е нетния, чистия доход на собственика. Планирането на печалбата става по няколко метода:

1. На основата на факторите, които я определят
2. На основата на продажбите и рентабилността
3. На основата на основните ключови фактори
4. На основата на приходите от продажбите и на разходите
5. Пряк и непряк (аналитичен) метод

Разпределението и използването на нетната печалба става по волята и желанието на собственика. Законът обаче определя някои изисквания и правила. Те се отнасят до търговските дружества и кооперациите. Едноличните търговци обикновенно не формират печалба, а доход. След плащане на задължителните данъци на едноличния търговец му остава чистия доход, с който той се разполага напълно свободно.

В най – общ план, печалбата е разлика между получените доходи и направените приходи във фирмата. Като елемент на собствения капитал, печалбата може да служи за финансиране при инвестиционни и други решения. [1]Това, което трябва да се подчертае, е, че печалбата или нейното използване за  финансиране е в зависимост от нейното разпределение, тоест, това, което фирмата ще реши да остави за инвестиране и това, което ще реши да използва по други направления.

Фирмата би могла да направи своя избор между два основни принципни подхода за разпределение на печалбата :

Дивидентният фонд за разпределение да се формира като остатъчна величина след покриване на загубата от минали години за сметка на законният резерв, отчисляване на определения процент от печалбата за неговото нарастване, отчисленията за други резерви и възнагражденията за управленският екип .

Ако акционерното дружество следва стабилна дивидентна политика и поддържане на постоянен членски състав или съществува законово изискване за осигуряване на минимална дивидентна възвръщаемост (примерно: до размера на основният лихвен процент), подходът за формиране на дивидентният фонд на остатъчен принцип не би могъл да съвпада едновременно с интересите на акционерите и намерението на дружеството да следва стабилна политика

При един друг разпределителен подход, който в случая ще бъде предпочетен от дружеството (от гледна точка на действителността), приоритет в разпределителната схема отново ще има покриването на загубата от минали години и формирането на задължителния законов резерв.

Съществуват три варианта за използване на печалбата:

-                                  Чистата печалба за разпределение е база върху, която се прилагат процентите за отчисления за резервите и тантиените. Дивидентният фонд за разпределение е остатъчна величина и е гарантира и при наличие на неразпределим остатък от печалбата, последният може да бъде капитализиран или да се раздаде като допълнителни дивиденти.

-                                  Дивидентният фонд отново е остатъчна величина, но базата за отчисляване на фондовете и тантиените е променлива – тя е остатък от чистата печалба, получена след всяко предходно отчисление.

- Предимствата на този вариант може да видим в стремежа към равно третиране на всички отчисления от печалбата, принадлежащи към даден тип (резерви, тантиени, дивиденти). При този вариант законният и допълнителните резерви се отчисляват на най – висока, но еднаква за всички отчисления от тип резерви база – чистата печалба по отчета за приходите и разходите. От остатъка се отчисляват тантиените и ако има различни процентни ставки за възнагражденията, изплащани на членовете на управителните органи и служителите, те отново ще бъдат приложени към една обща база – остатъчна печалба след печалба след отчитане по всички резерви.

Величините на крайните показатели – К на изплащане и  К на задържане на печалбата са идентични. Избраният начин на разпределение не оказва влияние върху техните стойности и след  като общият дивидентен фонд остава постоянен и при трите  варианта, основните трансфери се извършват под формата на вътрешно преразпределение в рамките на неразпределения печалбов остатък и резервите .

Различната величина на остатъчната неразпределена печалба, получена при всеки един от вариантите ще бъде отразена в пасивното балансово перо “Неразпределена печалба от минали години” и би могла да бъде капитализирана, ако дружеството провежда политика към засилване защитата на кредиторите или дивидентна политика с подчертан афинитет към раздаване на дивидентни акции .

В основата на всяка финансова  политика, претендираща за оптималност, би следвало да стои предложението за един разумен баланс между изплащане на нормални дивидентни стойности (за да се поддържа лоялността на акционерите към дружеството) и  реинвестирането на неразпределената печалба, за да се постигне бъдещ растеж и максимални пазарни цени на дружествените акции .

Така, че можем да кажем, че в даден тип финансова  политика се преплитат две фундаментални концепции – от една страна финансово – счетоводната концепция за печалбата и от друга страна концепцията за “икономическата стойност” на дружеството.

Макар по правило посочените концепции да се считат от финансовите мениджъри за противоречащи си и несъвместими, посочените концепции по определен начин се срещат в дивидентната политика, разглеждана като елемент от цялостната стратегия на дружеството.

Чистата печалба за разпределение може да бъде една нереална, силно варираща величина в резултат на определен тип следвана счетоводна политика, а това дефинира концепцията за отчетната печалба и базата върху която тя се гради.

От разгледаните примери става ясно, че политиката по финансиране  се определя въз основа на сложни и многокомпонентни фактори , които за отделното акционерно дружество са различни и зависят от неговото управление. При изборът на финансова  политика обаче всички финансово – управленски екипи трябва да имат в предвид някои показатели, обвързани с печалбата на дружеството.