Joomla Software solutions Template

Payday loan

УПРАВЛЕНИЕ НА ВИСОКО ЛИКВИДНИ АКТИВИ

1. I. Кредитът и ролята му за ефективно функциониране на фирмата

Особености на търговския кредит

Технология за събирането на вземанията по кредитите. Факторинг и кредитно застраховане

1. II. Управление на парите

2.1. Особености на управлението на парите

2.2. Техники за управление на парите

1. III. Пазарни ЦК – регулатор на оборотните пари

Селекция на портфейла от пазарни ЦК

Състав на портфейла

Политика на фирмата

Високо ликвидни активи са активите на фирмата, които стоят най – близко до наличните парични активи. В стойностна форма те се свеждат до съвкупност от средства вложени в текущите пазарни кредити и в пазарни ЦК. Тяхното ефективно управление формира реалното финансово състояние и преди всичко платежоспособността на фирмата.

I.Кредитът и ролята му за ефективно функциониране на фирмата

Кредитът е форма на доверие или на изграждане на доверие на фирмата към своите клиенти. Основа по търговския кредит е разликата във времето по доставката на стоките и плащането на стойността им.

Управлението на кредита включва :

-    определени условия по продажбите;

-    договаряне на гаранциите на заплащането;

-    определяне вероятността за плащане на дълга / от страна на клиента /;

-    определяне възможността на фирмата за предоставяне на кредити на всички клиенти;

-    фиксиране на технологията получена за събиране на вземания по разрешени кредити, както и осъществяване на контрол върху изпълнението на плащането.

Търговският кредит предопределя мащабите в управлението на високоликвидните активи. Важността на изучавания въпрос произтича от обстоятелството, че всички бизнес сделки са свързани с изпълнение на кредити, които фирмата предоставя на своите клиенти в процедурата на регулярните търговски взаимоотношения.

Кредитът се формира от разликата във времето от разплащането до доставянето на стоката.

В практиката се използват различни условия за предоставяне на стоки.

v      Плащане преди доставката – наложен платеж

v      Плащане поетапно на основата на сключен договор

v      Предварително плащане – при високорискови бизнес сделки

Изборът на формата на разплащане се определя от качеството на клиента.

Формите на търговския кредит като стимул на реализацията се изразява чрез:

• Парични отстъпки – в зависимост от своевременността на плащанията. Паричната отстъпка на практика компенсира потенциалната лихва дължима при неизползване на кредитния срок.

Условията на продажбите фиксират цената на купувача и лихвения процент удържан от клиента. Характерно е, че за стоките, които се купуват периодично се прилага периодично разплащане. За стоките със сезонно колебание в реализацията / покупки и потребление / се прилага сезонно дотиране.

1.1.Особености на търговския кредит – в условията на регулярното пазарно стопанство търговския кредит е неизменен атрибут на размяната и разплащането. Размяната е взаимоотношението между лоялни, утвърдени и добре познаващи се партньори. И независимо от това търговските сделки се основават на легитимни договорни  отношения. Във всеки случай предоставянето на стоки се основава на подписани юридически и финансови гаранции.

В зависимост от обема, периодичността и териториалния обхват на сделките гаранциите биват – юридически / договорите / и финансови гаранции / финансовата институция гарантира плащането /.

При сериини продажби в страната се осъществява разплащане по открита сметка. Условията по договора се подразбират. Ако пратката е голяма може да се запише “запис на заповед” платима на “заповед” или на преносител, които притежателят, докато са платими, може да продава като ЦК срещу заем.

УНИВЕРСАЛЕН УНСТРУМЕНТ НА ДОВЕРИЕ Е ТЪРГОВСКАТА ПОЛИЦА.

При незабавно плащане се прилага полицата при предаване. Полицата е кредитен документ с определена форма и съдържание по силата, на които едно лице се самозадължава или задължава друго лице да заплати известна сума в определено време на определено място.

Полиците биват два вида :

• Запис на заповед – това е вид полица, при която издателят й сам се задължава да брои известна сума на посочен падеж на дадено лице. Следователно издателят и платецът са едно и също лице, а второто е бенефициентът / получателят/.
• Менителница / трата / - най – разпространената форма на полица при търговските взаимоотношения. Има строго определена от закона форма и реквизити. За удобство се използват готови бланки.

Менителницата има характер на преводна полица. Тя е писмено нареждане на едно лице /издател/, наречено ТРАСАНТ до друго лице платец, наречено още ТРАСАТ /АКЦЕПТАНТ/ да изплати на определен падеж дадена сума на трето лице наречено ПОЕМАТЕЛ /РЕМИТЕНТ/ или БЕНЕФИЦИЕНТ.

Обикновено докато менителницатае в ръцете на трасанта, тя носи наименованието ТРАТА, но след като премине на разположението на бенефициента или ремитента, тя се нарича РЕМИСА. До настъпването на падежа й ,менителницата може да се прехвърля след ремитента на друго лице чрез т. нар. ДЖИРО. Джиросването на полицата означава прехвърляне правото за получаване на сумата по нея на друго лице. Тези качества на полицата я представят като документ за разплащане.

Само на основата на АКЦЕПТИРАНА полица банката на клиента осъществява разплащането.

Банкови акцепти – те са атрибут на международната търговия.

Универсална форма на гаранции е АКРЕДИТИВНАТА ФОРМА на разплащане. Прилагат се и т. нар. УСЛОВНИ ПРОДАЖБИ, при които собствеността върху стоката остава на продавача до осъществяването на пълното разплащане.

1.2.Технология за събирането на вземанията по кредитите. Факторинг и кредитно застраховане

Технологията включва следните операции:

-    завеждане на регистър на извършените сделки и предстоящите плащания по тях

-    отправяне на телефонни и писмени напомняния към неизправните клиенти на основата на мониторинга на заведения регистър

-    завеждане на съдебни искове към неизправните клиенти

Събирането на дълговете е специфичен бизнес изискващ опит и способност за правилна оценка. Затова се използва системата на факторинга, която услуга се възлага на дадена банка наречена ФАКТОР. Банката фактор и фирмата се договарят за кредитния лимит за всеки неизправен клиент и за средния период за събиране на вземането. При това фирмата уведомява клиентите си, че факторът е купил неговия дълг. Нормално факторинговата услуга струва от 1-5 % от стойността на продажбите.

Фирмата може да се защити от лоши дългове като използва т. нар. Кредитно застраховане. Това се прилага широко при международните търговски операции / застрахователна компания срещу плащане на определена премия приема отговорността за осъществяване сигурността на разплащането /.

Кредитният мениджмънт включва следните 5 етапа :

1. Установяване на нормални условия на продажбите
2. Юридическо оформяне на взаимоотношенията с купувача
3. Оценка на кредитоспособността на клиента
4. Установяване на разумната граница на кредита
5. Събиране на вземанията по кредитите,т.е. Определяне на параметрите на т.нар. политика на събиране на вземанията

Фирмата може да си позволи либерални условия на продажби, но да е достатъчно внимателна когато дава стоки на кредит. В тази насока е характерен професионалният конфликт между търговците и финансовите менъджери. Първите с оглед разширяване обхвата на сделките са склонни за предоставяне стоки на кредит, вторите са за тяхното ограничаване.

Кредитът е разумен дотогава докато вероятността, клиента да плати отговаряща на очакваната печалба надхвърля вероятността да не плати, отговаря на стойността на продажбата.

При оценката на платежоспособността на клиента е от съществено значение използването на подходящи способи за оценка. Един от тях е т.нар. “АВС” анализ на платежоспособността на клиента. Същността му се изразява в групирането на клиентите в низходящ ред в зависимост от годишния размер на продажбите на съответната група.

Група “А” – особено важни клиенти, с тях се реализират 75 % от продажбите.

Група “В” – важни клиенти, с тях се реализират 20 % от продажбите.

Група “С” – потенциални клиенти, с тях се реализира 5 % от продажбите.

Целта е установяването на лошите клиенти, които се третират като причина за увеличения период за събиране на вземанията. Понякога за тях кредитната продажба представлява безлихвено финансиране / кредитиране от страна на предприятието продавач/. Преодоляването на негативния резултат от тези клиенти е свързано с налагането на финансови мерки засягащи начина на разплащане; увеличаване на договорената санкция за забавените плащания; включване на авансови плащания и др.

II.Управление на парите

Парите и пазарните ЦК са важна съставна част на ликвидните активи, която е форма за инвестиране на капиталите. Те са обезпечение на всички сделки на фирмата и средство за срочно разплащане с клиенти.

Управлението на парите е сфера на управление на капиталите обезпечаващи налично всички сделки на фирмата.

Чрез парите се удовлетворяват мотивите за :

-    Сделки с цел разплащане с доставчици, персонал, кредитори

-    Сигурност и предпазливост по отношение платежоспособността.

Парите трябва да са в достатъчни количества, за да предпазват фирмата от неплатежоспособност. Компенсирането на този паричен недостиг е свързан с допълнителния разход на пари.

2.1. Особености на управлението на парите.

Управлението на парите е част от управлението на оборотните активи. Те включват две основни операции :

• Формиране баланса на оборотните пари на база мотивите за сделки и предпазване от неплатежоспособност
• Контролиране на баланса чрез своевременно събиране на вземанията и срочно осъществяване на разплащанията.

Формирането и контролът на баланса изисква изясняването на няколко предварителни условия :

+ Фиксиране на основните изисквания по управлението на оборотните пари, а то е предпазване от необосновано ниски и необосновано високи баланси. Регулирането им се реализира чрез покупко – продажба на пазарни ЦК.

+ Определяне насоките на паричните потоци – плащанията като изтичане /разход/ на пари и постъпления /източници или вливане/ на пари

+ Оценка на сигурността на паричните постъпления – за целта е необходимо очакваните парични потоци да бъдат оценени с фактора сигурност

+ Използването на текущи капитали в управлението на оборотните пари /краткосрочни кредити, които текущо в осъществяването на стопанската дейност формират допълнителни парични ресурси/. В това отношение трябва да се отчитат позициите на големите фирми, които по принцип имат ограничени възможности за поддържане на ниско оборотни пари, но разполагат с обезпечения на банкови кредити. Малките фирми могат да разчитат предимно на собствени оборотни пари.

+ Изграждане на механизъм за възмездяване на банковите условия, свързани с броя на извършените банкови операции; свързани с уредените кредитни линии и персонални заеми; свързани с изискванията за минимални наличности от средства по банковите сметки.

2.2. Техники за управление на парите

Рационалното управление на парите на фирмата изисква изполването на определени техники и модели за определянето на оптималния паричен баланс в точката на превишението на паричните запаси и в точката на критично спадане на паричните запаси.

^ оптималният паричен баланс не изисква намеса от страна на паричните менъжери

^ превишението на паричния баланс и отклоненията от тази точка в увеличение изиска своевременна реакция на фирмения менуджър за изтеглянето на тези пари от оборот и инвестиране в по – ефективни финансови носители.

Спадането на паричните запаси под критичната точка изисква обратна реакция – трансформиране на краткосрочни финансови активи в оборотни пари. Балансирането се осъществява с покупко – продажба на пазарни ЦК. Разходите по тези операции се определят от разликата между цената на сделката и реалната цена на пазарните ЦК.

III.Пазарни ЦК – регулатор на оборотните пари

Тези финансови активи фигурират в раздел “Б” на баланса под наименованието “Краткосрочни инвестиции”.

Пазарните ЦК са високоликвидни краткосрочни активи, които дават възможност на фирмата да използва ефективно излишните наличности или да се набавят такива, когато паричният баланс е дефицитен.

Мотивите за поддържането на портфейл от пазарни ЦК са :

- Потребност от инвестиране на временно излишните оборотни пари. Това се постига при сезонни колебания в оборота на актова.

- Натрупване на сигурен резерв от ликвидности при непредвидим недостиг от оборотни пари

- Инвестиране в по – ефективни носители при трайно превишение на паричните баланси над реалните потребности от налични пари

3.1. Селекция на портфейла от пазарни ЦК.

Инвестициите в пазарни ЦК се предопределя от 3 характеристики:

@ ликвидност

@ риск

@ очаквана печалба

Затова формирането, управлението на портфейла от пазарни ЦК включва :

-    определянето на специфични характеристики на всяка ценна книга по отношение на горните показатели

-    избор на такива ЦК, които удовлетворяват финансовият мениджмънт по отношение на възвращаемост и риск.

@ ЛИКВИДНОСТТА е понятие свързано с възможността дадена книга да се трансформира в налични пари. Ликвидността зависи от наличието на паричен вторичен пазар. При това обемът на реализацията да бъде в представителни стойности. При нормални условия широтата и наситеността на пазара създава предпоставки за формирането на реални цени купува – цени продава.

@ РИСКЪТ е понятие свързано с вероятносттаинвеститорът да продаде притежаваните от него ЦК на цени по – ниски от покупните. Различаваме риск на неплащане – свързан с вероятността да не се плати лихвата или главницата и лихвен риск – свързан с вероятността да не се реализира очакваният доход от лихва в следствие промяна на пазарната цена и пазарните лихвени нива.

@ ВЪЗВРАЩАЕМОСТТА е главна цел на всяка инвестиция. Тя зависи правопропорционално от ликвидността и се влияе непосредствено от риска.

Инвестициите в пазарни ЦК се съобразяват с възвращаемостта и рискът свързан с очакванията за реализирането на очаквания доход.

Състав на портфейла от пазарни ЦК.

Пазарните ЦК по правило са краткосрочни инвестиционни носители, които обикновено се търгуват на паричния пазар / защото са краткосрочни /.

Съставът на диферсифицирания портфейл съдържа:

-  ДЦК /държавни облигации, съкровищни бонове/.

- ТЪРГОВСКИТЕ цк = ПОЛИЦИ

- ДЕПОЗИТНИ СЕРТИФИКАТИ

- БАНКОВИ АКЦЕПТИ И ДР.

ДЦК наречени още съкровищни бонове или облигации се емитират с оригинален падеж – 3,6,9,12 месеца в традиционни номинали. Пласират се с обещан лихвен доход или под номинала с дисконт. Определянето на дохода се фиксира при покупката, а реализацията му при обратното изкупуване.

ТЪРГОВСКИТЕ ЦК – типичен представител е полицата. Тя е носител на търговския кредит. Служи за гарант на разплащането с очакване за допълнителен доход при промяна на собственика си. Емитенти на полиците са финансовите и нефинансовите фирми. Падежите на полиците са с типичен срок до 30 дни. Доходът от полицата се осигурява от лихва договорена при подписването и при промяна на пазарната ситуация. Свързани са с риск от неплатежоспособност на клиента, по принцип и от липса на текущи капитали на датата на падежа.

БАНКОВИ АКЦЕПТИ –  те са трати на мултинационални банки и обслужват международната търговия. Издават се от големи банки, които имат свои чуждестранни офиси. Доближават се по форма и съдържание с търговските полици, но банковите акцепти са по – малко рисковани. Доходът се определя чрез банкова дисконтна база. Влияят се силно от търсенето и предлагането на капитал.

ОБОРОТНИ ДЕПОЗИТНИ СЕРТИФИКАТИ – документи са на депозитен капитал с минимален срок на депозита – 30 дни и максимален 7 – 8 години. Доход от лихва,прехвърляеми са преди настъпването на падежа. Техни купувачи са главно нефинансови фирми, чуждестранни банки, застрахователни компании.

Портфейлна политика на фирмата

Управлението на пазарните ЦК е тясно свързано с равнището на лихвения процент, ликвидността и възвращаемостта на инвестираните средства. Ето защо, ефективната портфейлна политика на фирмата трябва да бъде насочена към такъв пакет от финансови активи, които да осигуряват максимален доход при минимален риск от ликвидност и възвращаемост. Следователно портфейлната политика е инструмент за управление на оборотните активи, което дава възможност на фирмата да използва рационално излишните си парични потоци и да регулира своевременно изплащането на своите задължения.