Joomla Software solutions Template

Payday loan

Форми на финансова глобализация

2.1 .Дерегламентиране

То означава отпадане на регулациите и започва първо на националния финансов пазар. Заражда се в САЩ с прилагането на новата икономическа и парично-кредитна политика от началото на 80-те години. Въвеждат се и започват да се прилагат сметките НОУ, които позволяват на титулярите свободно да теглят средства при положение, че по сметката остава минимален остатък. Така се дава възможност за издаване на чекове на основата на средносрочните сметки (Super Now).

Наред с това се осъществяват автоматични вирменти от разплащателните в средносрочните сметки (Automatic Transfer Service) и към сметките на социални партнъори (Share Draft). Тези финансови иновации тласкат напред процеса на дерегламентиране. На свой ред промяната в лихвените проценти се отразява върху цялостния спектър на банковите операции, реализирани с клиентите.

Лихвените проценти не се контролират от изпълнителната власт и се определят свободно. В САЩ споменатата регламентация “Q”, която ограничава тяхното нарастване, се премахва през 1986 г. Във Франция се заличават границите между отделните сегменти на финансовия пазар. През 1984 г. се премахва контролът над вноса и износа на валута.

След 1990 г. в Европа се създава единен финансов пазар, с което се прекратява съществуването на всички национални системи за контрол над движението на валутите. Отварянето на сегментите на националния финансовия пазар се отразява и върху международните финансови отношения.

Във връзка с това дерегламентирането на финансовите пазари има многоаспектен характер и най-общо казано, то се обуславя от желанието на развитите страни да привлекат значителни капитали за финансирането на вътрешните си бюджети. Премахването на регламентите улеснява движението на капиталите. Така към края на 90-те години се оформя широк капиталов пазар, в който са интегрирани националните пазари.

Финансовите иновации, съчетани с тогавашната парично-кредитна американска политика, която се изразява в контрол над парично-кредитната база и либерализиране на лихвените проценти, също се отразяват на международните финансови пазари. Нестабилните и либерализирани лихвени проценти и колебаещите се валутни курсове влияят върху формирането на нови финансови инструменти, чиято цел е преодоляване на посочената двойна нестабилност на парично-кредитните променливи. По-специално това са: улеснения за емисия на ценни книжа например възобновяващи се рискови улеснения (Revolving Underwriting Facilities RUF), улеснения за емисия на ноти, (Note Issuance Facilities); улеснения с много възможности (Multiple Option Facilities); средносрочни договори на основата на лихвения процент (Forward rate Agreement); опции (Options); фючърси (Futures), суапови операции (Swaps).

Новите финансови продукти имат тройно предназначение. На първо място, това е управлението на нестабилните лихвени проценти и валутни курсове; второ – възможността да се преминава безпрепятствено от един сегмент на националния финансов пазар в друг, например преминаване от колебаещи се към фиксирани валутни курсове, от краткосрочен на средносрочен пазар и т.н.; трето – създаване на условия за по-лесно преминаване от една валута в друга.

Обект на дерегламентиране са също главните фондови борси. Както беше споменато, след 1987 г. в Лондонското сити дейностите на валутните агенти започват да се конкурират, като в техните дружества вече имат право да участват и други партнъори, а натрупаните капитали могат да се предоставят на национални или чужди инвеститори. След реформата на борсата навлизат физически и юридически лица, които сами управляват пласментите си в ценни книжа. Нарасналата конкуренция води до спадане на цените на услугите, защото внасяните комисиони на посредниците се либерализира. Лондон сток ексчейндж (London Stock Exchange LSE) се преименува в Интернешънъл сток ексчейндж (International Stock Exchange ISE) и става една от главните фондови борси в света (пред тези в Париж и Франкфурт).

Дерегламентацията и финансовите иновации съвместно осигуряват участниците срещу нестабилните тенденции на валутните пазари, като те получават възможност да оформят сделката в желаната от тях валута. На практика глобализирането на валутно-финансовите отношения установява практическото функциониране на многовалутен стандарт.

2.2. Секюритизация

Друга изява на глобализацията на финансовите пазари е отпадането на посредничеството чрез секюритизация. Тя означава пласмент на краткосрочни възобновяващи се ценни книжа, които дават сигурност на заемателя за дългосрочно финансиране, като най-често международна банка се задължава да откупи ценните книжа при положение, че не успее да ги продаде на пазара. Секюритизацията се развива в международен аспект след 1982 г., когато вследствие на кризата на дълта в развиващите се страни се влошава платежоспособността на международните банки и те търсят начини да регулират балансите си. След 1983 г. банките драстично намаляват предоставянето на синдицирани кредити към задлъжнелите страни и насочват политиката си към развитието на извънбалансови операции.

Главната им цел е да изчистят от балансовите си сметки съмнителните кредити или тези, за които се предполага, че няма да могат да се погасят. Това са кредити към развиващите се държави, ипотечни кредити, кредити, при които лихвените проценти са променяни многократно, и т.н. Банките влизат в ролята на посредници и пласират съмнителните кредити под формата на възобновяеми ценни книжа с променлив лихвен процент пред крайни заематели като спестовни каси, пенсионни фондове, частни лица и т.н. Тази дейност се обуславя от три главни съображения: първо, раздробяването на големи задължения, предоставени в минали периоди от международните банки на малки части; второ, създаване на условия те да се подновяват сравнително често - на всеки три или шест месеца; трето, възможност банките да действат в качеството на посредници и при недостиг на ликвидност на пазара те да имат възможност да купуват ценните книжа.

Секюритизацията ясно може да се проследи в САЩ. Тя се развива на три етапа, през които последователно се въвеждат усложняващи се финансови техники.

Секюритизацията от първо поколение се развива с помощта на финансови инструменти като:

възобновяващи се финансови улеснения, чрез които се поема рискът (Revolving Underwriting Facilities), които са въведени от “Мерил Линч”;

улесненията за емисия на ценни книжа (Note Issuance Facilities);

емисия на евроноти от 1 до 12 месеца, пласирани от банков синдикат, която се отличава от гаранционните пласментни финансови инструменти ( RUF);

улеснения за много възможности, които, както подсказва и наименованието, са формули за емисии на краткосрочни приспособяеми към измененията на пазарната лихва ценни книжа, които като допълнение предоставят много възможности, за да се минимизира цената на финансирането. Това улеснение обикновено съдържа: първо, емисия на адаптиращи се към пазарната лихва ценни книжа със срок на падеж до 5 години срещу обезпечаване със собствен капитал на фирмите; второ, възможност за получаване на достъп до евротърговски ценни книжа; трето, възможност за гъвкаво теглене на суми от откритата кредитна линия; четвърто, възможност за взимане на заеми и за плащане на лихвените проценти в различни валути.

Секюритизацията от второ поколение се реализира чрез появата на други финансови инструменти, които обезпечават повторното договаряне върху дохода от облигациите и на самите ценни книжа.

Секюритизацията от трето поколение намира израз в интервенции на банките за пласмент на краткосрочни възобновяеми ценни книжа с цел финансиране по линия на кредити за недвижими имоти, за купуване на ценни книжа, на потребителски кредити.

Развитието на международното финансиране се променя, като първоначално то се осъществява главно чрез банкови кредити, а впоследствие - чрез емисия на ценни книжа (пряко финансиране).

Изпълнителната власт, както и частните инвеститори все по-често ползват финансирането чрез емисия на ценни книжа за финансиране на бюджетните си дефицитите. За отделните участници в международните финансови отношения (институционални инвеститори, предприятия, банки, държавни финансови институции) достъпът до пряко финансиране означава търсенето на гъвкави форми за задоволяване на необходимостта им от финансов ресурс, но също и премахване на разходите за посредничество.

В условия на кредитна система несигурността възниква първоначално като отношение между кредитор и дебитор. Например определена банка продължава да дава кредити на компания пред фалит, защото, ако финансирането се преустанови, тя рискува да не получи обратно отпуснатите суми. Освен това непредсказуемо се появява несигурност в инвеститорите на определен сегмент на международния финансов пазар (например на кредитния пазар, на пазара на акции, на валутния пазар). Огнището на финансова и платежна нестабилност позволява на кризата да се разпространи бързо. С други думи, международната финансова система изпитва влиянието на споменатия системичен риск, който не може да се предвиди или предотврати и който е присъщ на самата финансова система.