Международна валутна търговия

Основни участници на валутния пазар

1. Търговските банки – изпълняват поръчки и извършват транзакции по покупко-продажба на валути за своите клиенти и за собствена сметка. Големите кредитни институти се ползват с репутацията на водещи пазарни играчи (Market-Makers), защото оферират едновременно и непрекъснато покупна (bid) и продажна цена (ask) на съответните девизи. Това превръща междубанковата валутна търговия в основния „двигател” на пазарните трендове.

2. Централните банки също търгуват за сметка на свои клиенти (предимно търговски банки, правителства и неправителствени институции). Те например са “домашните банки” на правителствата, защото уреждат техните платежни отношения – погасяване на дългове към международни банки, финансови институции или други правителства. По-значима обаче е тяхната интервенционна дейност, чрез която те могат да въздействат непосредствено върху равнището на валутните курсове.

3. Валутни дилъри - валутното дилърство придобива голямо значение в епохата на „плаващите” валутни курсове. Като дилъри участват по-малки банки, които оферират по-изгодни курсове от тези по сделките в директната търговия „на едро”. Подобно на тях брокерите също посредничат като се специализират върху сделки с британски паунд, канадски долар, евро, швейцарски франк, японска йена и по правило запазват анонимността на клиентите си до приключване на сделките

Според други виждания, основни участници на валутния пазар са и клиентите, чиято група обаче не  може да се идентифицира еднозначно. По принцип клиентите ползват FX-услуги не само от търговски банки, но и на специализираните брокери, поради което не могат да бъдат самостоятелни играчи във валутната търговия. Водещи позиции заемат мултинационалните корпорации и финансовите институции

Валутни котировки и валутни позиции

а) Как се изразява валутната цена?

На валутния пазар не може само да се купува или продава. Двете търговски функции или дори само една от тях трябва да имат насрещен еквивалент. Това е валутният курс (Rate/Quote), който представлява цената на една чуждестранна валута, изразена във национални парични единици. Така, за да се купи евро, трябва да се притежава и предложи (оферира) друга валута, например щатски долар. По този начин се „конструира” валутната котировка, т.е. двукомпонентната цена на търгуваните активи. В котировката EUR/USD еврото се нарича базисна валута , а щатският долар е котирана (насрещна или вторична) валута (quoted currency). Тази дефиниция характеризира прякото (директното) котиране, при което определен мащаб (1 или 100) от чуждата валута се изразява (котира) в местна валута (например: 1 € = 1,95583 BGN). В дилинговата практика за базисна валута при прякото котиране се взема предимно USD ($/€, $/ ¥).

Въпреки че прякото котиране доминира във валутната практика, то не е единственият начин за показване на валутния курс. Преди да се въведе десетичната мерна система във Великобритания, британската валута се котира спрямо другите по “обратния” начин. С други думи, тя (местната валута) се приема за базисна валута, срещу която се съотнася чуждата валута. Въпреки промените, цената на GBP продължава да се показва чрез косвено (индиректно) котиране и днес (например 1 GBP = 1,4671 USD).

За индиректни котировки обаче се приемат и тези, при които щатският долар не е базисна валута, например: 1 EUR = 1,3244 USD; 1 AUD = 0,7238 USD; 1 CAD = 0,8268 USD.

По принцип вэв валутна търговия се определят два курса. В котировката EUR/USD = 1,3244/1,3347, първият курс се нарича “курс на купувача” („Bid rate”), а вторият – “курс на продавача” (“Ask rate”). Средната стойност на двата курса, която оферират маркет-мейкърите, се нарича средна цена/курс („Middle Rate”).

Неотменим атрибут на валутната търговия са и “кръстосаните” курсове (“cross-rates”). Това са ценовите съотношения между две валути, всяка от които има паричен еквивалент в трета – обикновено свободноизползваема валута. Тези неофициални валутни котировки се предпочитат от индивидуални клиенти и малки банки, които не желаят да сключват сделки срещу долара, а срещу други валути.

б) Валутни позиции

Банките маркет-мейкъри разполагат по всяко време с достатъчно наличности (резерви) от най-важните валути, което им позволява да изпълняват нареждания за извършване на международни транзакции. Сумата от наличностите по тези сметки, които имат падеж всеки ден, представляват т.нар. оборотни баланси (“working balances”). Динамиката на валутните курсове оказва влияние върху деноминираните в чужди валути банкови наличности . При нарастващи курсове се формира т.нар. “дълга позиция” („Hausse-позиция” или “long position”). Тя представлява придобитите (купените) наличности от чужди валути срещу собствена или други валути. Същевременно обаче в собствената валута се създава автоматично противоположната “къса” позиция („Baisse-позиция” или „short position”). Късата позиция представлява продадените валутни наличности при очаквания за намаляване на валутния курс. И в двата случая става дума за варианти (форми) на „открити” (“open“) позиции.

Противно на тях „закритата” (“closed“) позиция представя баланса между вземанията и задълженията, изразени в една и съща валута, с еднакви суми и срокове. С други думи тази позиция показва нулево салдо, т.е. равенство между покупките и продажбите в едноименна валута.’

Основни валутни сделки

а) Критерии за класификация

Основен критерий за разграничаване на валутните сделки е моментът на изпълнение на задълженията за доставка на валутния актив – касов и срочен валутен пазар. Според мястото за търгуване пък сделките на FOREX-пазарите се класифицират на традиционните (борсовите) и извънборсови.

б) Касови (спот) сделки

При касовите сделки (Spot) двустранното изпълнение на контракта става в рамките на 2 работни (борсови) дни след датата на сключването на договора за транзакция, без да се вземат предвид почивните и празничните дни. По принцип спот-курсовете са текущи пазарни цени. Касовите сделки могат да се извършват един ден след датата на тяхното сключване или дори на същия ден. Във втория случай те се наричат кеш-сделки, които са характерни за американските валутни пазари.

В професионалната спот-търговия валутният курс не се изписва изцяло. Например в котировката EUR/USD = 1,3244/1,3247 маркет-мейкърите посочват само последните й цифри 44/47 (pips) и „пропускат” непроменливата й част – 1,32 (голяма цифра или big figure), защото тя им е известна. Така разликата в пипсовете (динамичната част на котировката) определя размера на валутния спред, к/о в примера е 3 пипса.

Без да има изрични правила относно обема на валутите, големите банки обявяват базисни котировки за суми от минимум $10 млн. или тяхната равностойност в друга конвертируема валута. На мини-FOREX пазарните „входове” да се твърде по-ниски.

в) Срочни сделки

В глобалната валутна търговия срочни са всички сделки, чийто сетълмент се урежда на фиксирана или „открита” дата в бъдещето. Като цяло те се наричат форуърдни (Forward) сделки, които всъщност са най-старите деривати. Под срочна валутна сделка се разбира покупката, респ. продажбата на една валута срещу друга, при което партньорите поемат задължения сделката да се изпълни по-късно, т.е. след двата работни дни, характерни за спот-сделките. Следователно тези сделки не се осъществяват по касов, а по срочен курс. Срочната цена на една валута може да е идентична с касовата (спот) цена само теоретично. На практика срочният /форуърден/ курс е винаги по-висок (с надбавка, премия, ажио) или по-нисък (с отбив, дисконт) от касовата /спот/ цена.

По принцип срочният валутен курс се различава от касовия курс, защото двете използвани валути (националните валути на вносителя и износителя, например) се олихвяват с различни лихвени проценти.

Срочните сделки се предприемат от различни съображения и най-вече, за да се “покрият” или осигурят валутните рискове, съпътстващи търговските и финансовите транзакции. Неделими от тях са суаповите сделки, които представляват комбинация между касова и срочна транзакция (например покупка по спот и едновременна продажба по срочен курс). За да се преодолеят някои възможни неточности, когато става дума за единична срочна сделка, която не е част от суапов контракт, търговците използват израза “Outright” – транзакция. Така като“Outright-срочен курс” се представят съответните надбавки или отбиви, а не суаповият процент.

По правило срочните курсове не се определят и не се котират директно като такива. Професионалната търговия работи само с части от котировката, представляващи разликата между спот и срочния курс. С други думи, котират се само надбавките и дисконтите. Суповите проценти се дават винаги в части от котировката на съответната валута. Срочните сделки могат да се приключват по всяко време в срока на валидност на договора по актуалните пазарни условия. Сумите и сроковете на сделките зависят от условията, по които те се търгуват на международните пазари. Минималните суми на контрактите обикновено са € 10 000, а сроковете – 1, 2, 3, 6 и 12 месеца.

г) Валутни и лихвени суапи

Валутният суап (FX Swap) представлява комбинация между една валутна касова (спот) сделка и една срочна валутна сделка, осъществена в обратната посока (Spot-Forward-Swap), или пък сключването на две съответстващи си срочни сделки. В същия смисъл валутният суап може да се определи като предварителна обмяна на един валутен актив срещу друг, деноминиран в друга валута. При това обратната размяна се договаря за по-късен момент. Това става при по-висок или по-нисък курс в зависимост от лихвената разлика между двете валути. Лихвите се определят спрямо курса при повторната обмяна, което всъщност представлява самия суапов процент.

Синтетично представен, валутният суап комбинира депозит в една валута и заем, деноминиран в друга валута (фиг. 19/1). В началото на контракта Иван заема X·S USD от и предоставя X EUR на Петър. Със символа S е обозначен спот курсът (spot rate). На падежа Иван връща X·F USD на Петър, а Петър - X EUR на Иван. С F се представя срочният курс (forward rate), определен в началото на сделката

FX-суапите се използват от финансови институции, корпорации с външнотърговска дейност и частни клиенти. Много често, за да застраховат (хеджират) открити валутни позиции, до тях прибягват и институционални инвестори. Суапите се практикуват и за чисто спекулативни цели, например при комбинация между две закрити позиции с различни срокове.

Лихвените суапи (Interest Rate Swap, IRS) днес се числят към най-важните деривати. Те са договореност между две страни относно размяната на плащания (главници и лихви), деноминирани в една валута. При обичайна суапова сделка едната страна заплаща актива по фиксиран лихвен процент (суапов процент). Другата пък се ангажира с плащане, което се извършва съгласно определен в началото на срока променлив (“плаващ”) лихвен процент. Размерът на лихвените плащания зависи от лихвения процент, определен за съответния период (срока на суаповата сделка) и от размера на капиталовия актив (Notional Amount), който при лихвения суап не се обменя. На падежа на суаповия контракт се разменя само номиналната стойност (фиктивната или въображаемата главница) на актива.

Пазарът на лихвени деривати е високоликвиден извънборсов пазар. По правило минималната сума за извършване на IRS е 5 млн. единици. От гледна точка на рамковите параметри рискът при тези транзакции се ограничава до вероятността от промяната на пазарните лихвени проценти.

Лихвеният процент се котира спрямо “фиксирана” част на суаповата конструкция, а “променливата” му страна се представлява от референтния лихвен процент (например LIBOR). Обикновено това става без спред. При спред-котировката се калкулира надбавка върху актуалната доходност на държавните ценни книжа (предимно в щатски долари). Лихвените суапи придобиват особено значение за корпоративния финансов мениджмънт и в частност при управлението на балансовата структура на фирмите (Asset & Liability Management). Тъй като балансовите позиции имат различна лихвена еластичност, лихвените рискове могат да предизвикат нежелани приходни редукции.

Нека да допуснем, че между банка и фирмен клиент е сключен суапов контракт за CHF100 млн. със срок от пет години. По силата на договора клиентът заплаща на банката в продължение на 5 години фиксиран лихвен процент от 3,07% по актив в шв. франкове. За сметка на това на всеки шест месеца той получава от своята суапова банка доход, който се олихвява със 6-месечен LIBOR. Тази ситуация може да се илюстрира по следния начин:

Когато се разменят два различни актива (парични потоци), олихвявани с променливи лихвени проценти, но деноминирани в една и съща валута, става дума за базисен лихвен суап.